Решение № 167 от 02.03.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. София , 01.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на двадесет и втори февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Диана Коледжикова

Камелия Първанова

Димитър Мирчев при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело № 20201000503106 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

С решение 2615 от 27.04.2020 г. (изменено в частта за разноските с Определение 11403/18.07.2020 г.) по гр.д. 1053/2020 г. по описа на Софийски градски съд, І ГО, 15 състав на основание чл. 282, ал. 3 и 5 КЗ (отм.) сдружение с нестопанска цел „НББАЗ”, гр. София, ул. „Граф Игнатиев” 2, ет. 2 (юридическо лице по чл. 282, ал. 1 КЗ – сега отм.) е осъдено да заплати на С. В. Д. с ЕГН: ********** сумата от сумата от 13 000 лв. частично от 150 000 лева – застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие на претърпяно застрахователно събитие, настъпило на 25.08.2015 г. по причина на виновно противоправно поведение на водача на т.а. “МАН” с рег. № *******, в резултат на което е настъпила смъртта на С. В. Д., баща на ищеца, ведно със законната лихва считано от 19.11.2016 г. до окончателното изплащане на сумата като е отхвърлен иска за разликата до пълния предявен размер от 30000 лв. частично от 150 000 лв.

При този изход в делото ответника е осъден да заплати на ищеца сумата от 1382.88 лв. разноски, а Д. на НББАЗ – 1 459.93 лв. разноски.

Въззивни жалби срещу решението са подадени и от двете страни в производството. И в двете жалби се релевират еднакви оплаквания, а именно от неправилното прилагане на разпоредбите на чл. 52 ЗЗД (справедливост на обезщетението за неимуществени вреди) и чл.

51, ал. 2 ЗЗД (относно констатираното от първостепенния съд съпричиняване).

Оплакванията обаче са с обратен знак. Докато НББАЗ счита, че исковете следвало да бъдат 1 изцяло отхвърлени като неоснователни, то процесуалният представител на ищеца настоява претенциите да се уважат в пълния претендиран размер – 30 000 лв. (частично от 150 000 лв.). Освен, различни виждания за справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, страните имат различни становища и за констатираното от СГС съпричиняване, определено на 90%. Според ищеца Д., то е прекалено високо и следва да се намали, а според НББАЗ било налице изключителен принос на пострадалия до такава степен, че исковете трябвало да се отхвърлят изцяло. Претендират се разноски от страните, като не се сочат нови доказателства и не се желае събирането на такива пред САС.

Страните взаимно оспорват жалбите си с писмени отговори по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК.

Жалбите са подадени в срок и са процесуално допустими. Съдът като прецени доводите на страните и като взе предвид данните по делото прие следното:

Първоинстанционното производство е образувано по молба на С. В. Д., който твърди, че на 26.08.2015 г., в 07:29 часа в гр. Русе товарен автомобил МАН с турски регистрационен № *******, с полуремарке, управляван от турския гражданин Д. Д., се е движел в дясна лента на северното платно на бул. “България” в гр. Русе с посока на движение към гр. София. По същото време пешеходецът В. Д. М. (баща на ищеца) навлязъл в северното платно на бул. “България” и предприел пресичането му отдясно наляво по посока на движение на автомобила, когато последният бил на около 118,75 м. от мястото на удара. Когато водачът на товарния автомобил забелязал пешеходеца насочил автомобила наляво и навлязъл изцяло в лявата лента за движение, а не предприел аварийно спиране.

Настъпил удар, като съприкосновението се получило между тялото на пешеходеца и предната част на автомобила. Пешеходецът починал на място. Ищецът бил в много близки и топли отношения с баща си и тежко преживял загубата му. Изпаднал в тежка депресия, станал затворен и неконтактен, постоянно плачел, чувствал се безпомощен. Твърди се отговорността на водача на товарния автомобил да е била застрахована към застрахователна компания “Barmak”, която не е определила представител в България за уреждане на претенцията. На 19.08.2016 г. ищецът е подал молба пред ответника, като са представени допълнително изискани от последния документи. С писмо от 13.10.2016 г. ответникът е отказал да изплати обезщетение поради невъзможност да се определи вината на участниците в ПТП. По изложените съображения ищецът претендира осъждане на ответника да му заплати сумата от 1000 лв. частично от 150000 лв., обезщетение за претърпени от ищеца болки и страдания по повод смъртта на В. М., ведно със законната лихва, считано от 25.08.2015 г. до окончателното изплащане на сумата. С определение от 03.12.2019 г. е допуснато изменение на иска чрез увеличението му от 1000 на 30000 лв. - частично от 150000 лв.

В отговор на исковата молба ответникът не оспорва наличието към 25.08.2015 г. на валидна застраховка “Гражданска отговорност”, сключена със застрахователна компания “Бармак”.

Твърди, че пешеходецът е прескочил мантинела и излязъл на пътя на място, където 2 преминаване на пешеходци не е разрешено. Дори да се предположи, че шофьорът на товарния автомобил е имал техническа възможност да предприеме действия, с които да предотврати смъртоносния удар, поведението на В. М. е било смущаващо до степен на блокиране на реакциите на водача на автомобила. Твърди съпричиняване на вредоносния резултат поради нарушаване на разпоредбите на чл. 113, ал. 1, т., 2 и 4 и чл. 114, т. 1 ЗДвП.

Искът следвало да се отхвърли поради виновното противоправно поведение на самия пострадал. Наред с това следвало да се отчете, че ищецът не е живял заедно с баща си, а в отделно домакинство в друг град. Претендираното обезщетение било прекомерно и не съответствало на чл. 52 ЗЗД.

Съгласно чл. 282, ал. 3 КЗ (отм.) ответникът НББАЗ е представително национално бюро за Република България по смисъла на вътрешните правила между бюрата и участва и съдейства за функционирането на системата „Зелена карта” и задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в държавите членки. По предявените искове отговорността на ответника може да се ангажира при наличието на валиден застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност” между причинилия увреждането и чуждестранен застраховател и извършването на противоправно деяние от водача на автомобила, по отношение на който има горната застраховка, като това деяние е причинило претендираните вреди в причинна връзка с него. В настоящия случай е установено осъществяването на елементите от фактическия състав за ангажиране отговорността на ответника спрямо увредения ищец. Тъй като обжалваното решение на СГС е валидно и допустимо, то съобразно чл. 269 ГПК съдът дължи произнасяне само по спорните пред САС въпроси, свързани с приложението на чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Относно справедливостта на размера на обезщетението за неимуществени вреди:

В т.ІІ на Постановление №4/1968г. на Пленума на ВС е разяснено, че понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл.52 от ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии, които в случай на причинена смърт са възрастта на увредения, както и действителните отношения между него и лицето, което търси обезщетение. Следва да се вземат предвид и обстоятелствата, при които е настъпила смъртта, както и съпричиняването за настъпването на вредоносния резултат. Тези критерии са възприети и във формираната по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД /решение №83/06.07.2009г. по т.д. №795/2008г. на ІІ т.о., решение №95/24.10.2012г. по т.д. № 916/2011г. на І т.о., решение № 154/30.10.2012г. по т.д.

№807/2011г. на ІІ т.о. и др./, която приема, че справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди изисква задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти.

3

В конкретния случай се претендира обезщетение за претърпени болки и и страдания от смърт на родител. Няма никакво съмнение, че това е тежка загуба, която заслужава и по-голямо на търпените неимуществени вреди. Значение обаче има годината на настъпване на процесното ПТП – 2015 г., т.е. при действието на отменения КЗ, както и обстоятелствата, че ищеца има собствено семейство и две деца, а починалия е живеел във фактическо съжителство с друга жена. От гласните доказателства по делото се установява още, че ищеца и починалия му баща са живеели в различни градове на сериозно разстояние един от друг – Д. в Ямбол, а баща му – в Русе.

Макар и съпругата на ищеца – св. Ц. - да сочи, че двамата са се виждали сравнително често /„горе-долу веднъж на две седмици“/, това е доста съмнително, предвид семейните и професионални ангажименти на ищеца, заинтересоваността на св. Ц. като негова съпруга /показанията й следва да се ценят при условията на чл. 172 ГПК/, както и голямото разстояние между Ямбол и Русе. Така или иначе, очевидно е, че двамата не са били нито в ежедневна /постоянна/ връзка, нито са живели в едно общо домакинство. Тези нюанси имат важно значение при преценката по чл. 52 ЗЗД, поради което САС в настоящия си състав намира, че 120 000 лв. е справедливото обезщетение за неимуществени вреди за Св. Д..

Относно прилагане разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД в настоящия казус:

По делото в първата инстанция е приета авто-техническа експертиза (СТЕ), изготвена от вещото лице инж. К.Г.. Анализирайки събраните писмени доказателства, експертът посочва, че пътното платно в участъка на произшествието е двупосочно, състои се от две самостоятелни пътни платна, отделени с разделителен остров и мантинели, като северното е от две пътни ленти с обща широчина 7,50 м., отделени с изтрита разделителна линия с лек наклон на спускане, прав пътен участък. Оградено от от предпазни мантинели.

Произшествието е настъпило при слънчево време и добра видимост. ПТП е настъпило на около 28 м. след линията на приетия ориентир в протокола за оглед на местопроизшествие и на около 3,8 - 4 м. в дясно от левия край на пътното платно, считано в същата посока. Преди предприетото спиране на товарната композиция скоростта й на движение е била 90 км/ч, а при удара с пешеходеца - 76,57 км/ч. Опасната зона за спиране на автомобила в конкретни пътно-климатични условия е била: при скорост на движение 90 км/ч . 105 м., а при скорост на движение 60 км/ч - 56,13 м. Преди удара товарната композиция се е движела по бул.

“България” в дясната пътна лента на северното пътно платно в посока към гр. София със скорост от 90 км/ч, а пешеходецът се е намирал извън северното (дясно) пътно платно, от дясно на предпазната еластична ограда (мантинела). При удара водачът е отклонил МПС наляво и е навлязъл преимуществено в лявата пътна лента с десен габарит на около 3,5 м. от десния край на пътното платно при скорост от порядъка 76,57 км/ч. Пешеходецът е прескочил мантинелата и с бърз ход до спокойно бягане от порядъка на 1,67 м/с е навлязъл в пътното платно. Видимостта на водача на товарния автомобил е била не по-малко от 250 м., т.е. могъл е да възприеме пешеходеца при навлизането му в пътното платно. Водачът на 4 товарната композиция е разполагал с техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието чрез своевременно аварийно спиране. По отношение на механизма експертът посочва, че пешеходецът В.М. е навлязъл в пътното платно отдясно наляво по посока на движение на товарния автомобил. Водачът е възприел пешеходецът и е задействал спирачната уредба в режим на ефективно спиране, след което е отпуснал спирачния педал и насочил товарната композиция наляво, за да избегне удара. Пешеходецът е възприел маневрата на водача за заобикалянето му е продължил движението си наляво. Настъпил е сблъсък между товарната композиция и пешеходеца, като ударът е бил челен, осъществен в предната броня на товарния автомобил в областта на предния й десен край по лицевата част на пешеходеца. След удара тялото на пешеходеца е отблъснато и отхвърлено в десния край на пътното платно, последвало е претъркулване и е установено на мястото, където е регистриран трупът. Пешеходецът е навлязъл в пътното платно на бул. “България” в момент когато това не е било безопасно - наличие на движещ се МПС по него. При пресичане от страна на пешеходеца със скорост 1,67 км/ч без да спира той е щял да измине широчината на дясната пътна лента в коридора, по който се е движел преди товарната композиция да е достигнала мястото на удара. Т.е. ако пешеходецът не е бил преустановил движението си по пътното платно той е щял да премине широчината на дясната пътна лента преди идването на товарната композиция и ПТП е нямало да настъпи. Експертът отбелязва, че водачът е допуснал да преустанови ефективно аварийно спиране в продължение на около 55 м. или 2,2 сек. Произшествието е предотвратимо за пешеходеца при: ненавлизане в пътното платно при наличие на движещ се МПС в дясна пътна лента, пресичане на обозначено за целта място, пресичане с начин на придвижване, при което е имал възможност за преминаване на коридора за движение.