Решение № 1222 от 12.04.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1222 гр. В., 12.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 20 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Орлин Чаракчиев при участието на секретаря Ани Люб. Динкова като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело № 20213110113670 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от „В. и к. - В.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „П. № *, П. Г. А. , ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. В., ул. К. № *, обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 870,91 лв., представляваща неплатена главница за ползвани ВиК услуги по партида с абонатен номер * за периода 18.04.2017 г. - 19.02.2018 г.; сумата 180,95 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 17.06.2017 г. - 12.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на заявлението в съда 04.06.2020 г. до окончателното ѝ изплащане, за обект, находящ се в гр. В., ул. 8-ми март № 19, ап. 61А, които суми са предмет на Заповед № * г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № * г. по описа на ВРС.

В исковата молба ищецът „В. и к. - В.” ООД излага, че в качеството си на ВиК оператор, съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗРВКУ, предоставя ВиК услуги на ответника П. Г. А. за имот, находящ се на адрес в гр. В., ул. * с абонатен № *. Твърди, че главницата от 870,91 лв. представлява цена на реално доставени ВиК услуги. Сочи се, че ответникът не е оспорил чрез писмено възражение вземанията на ищеца в срока по чл. 40, ал.2 от Наредба № 4.

Излага, че съгласно чл. 33, ал.2 от приложимите ОУ потребителят изпада в забава с изтичане на 30-дневен срок от фактуриране на задължението. Посочва, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № * г. по описа на ВРС за ползвани, но неплатени ВиК услуги в обекта и мораторна лихва, връчена при условията на чл. 47 от ГПК. Моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът П. Г. А., чрез назначения от съда особен представител адв. Н. Й.- Хр. е депозирал писмен отговор, с който исковете се оспорват като недопустими, в евентуалност като неоснователни. Оспорва да дължи сумите по заповедта.

Поддържа, че не е сключвал договор с ищеца за предоставяне на ВиК услуги на посоченият адрес. Сочи, че съгласно представената от ищеца справка за недебора на частен абонат, 1 титуляр на партидата е Н. П. К.. Поддържа, че не е доказано, че ответникът е извършил потреблението на адреса и че е задължен за него. Оспорва се ответникът да е потребител на ВиК услуги съгласно чл.2 от ОУ. Поддържа, че не е спазена глава трета, раздел втори от общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от Ви К оператора.

Оспорва се, ответникът да е собственик, наемател или ползвател на процесния имот. В евентуалност оспорва главниците за периода 15.02.2018 г. - 19.02.2018 г., както и 19.02.2018 г.- 19.02.2018 г., отразени във фактури № * г. и № * г. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

В проведеното по делото открито съдебно заседание страните поддържат изразените позиции по спора – ищецът чрез писмена молба депозирана от юрк. Г. и докладвана от съда, а ответника чрез назначения от съда особен представител.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

По настоящото дело е приобщено ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС, от което е видно, че срещу ответника в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК съдържащо сумите, предмет на предявените установителни искове, както и че заповедта е връчена на ответника при условията на чл. 47 от ГПК.

Исковата молба с претенцията по чл. 422 от ГПК е постъпила в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, допустима е и следва да бъде разгледана по същество.

За успешното провеждане на предявените искове ищецът следва да докаже пълно и главно, 1) че ответникът е потребител на В и К услуги, 2) изправността си по възникналото правоотношение по доставка на водоснабдителни и канализационни услуги по партида с посочения абонатен номер, 3) доставяне на количеството потребени, но незаплатени услуги и размера на претендираните суми, 4) претенцията си за заплащане на обезщетение за забава по основание и размер.

Спорни по делото са всички пунктове от така условно разпределената доказателствена тежест на ищеца, включително обстоятелството, че ответникът е потребител на В и К услуги за процесния имот, което съдът намира за установено по следните съображения:

Отношенията по повод предоставянето на водоснабдителните и канализационните услуги почиват на нормативната уредба, съдържаща се в Закона за водите, Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Потребителите на ВиК услуги на територията на гр. В. и операторът „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. В. са обвързани и от Общите условия на дружеството, приложени по делото и неоспорени от ответника.

Съгласно § 1, т. 2 , б. „б“ от ДР на ЗРВКУ потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица – собственици или ползватели на имот в етажната собственост, за които се предоставят ВиК услуги. С идентично съдържание е и текстът на разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т.2 от ОУ на „Водоснабдяване и канализация” ООД . Според чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите на ВиК са: т.1 собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води; т.2 собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; т.3 - собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.

В случая съществуването на облигационно отношение между ищеца ВиК оператор и ответника като потребител съдът намира за доказано от представената от ищеца справка от Имотния регистър поддържан от Агенция по вписванията (л. 90) сочеща, че към дата 27.08.2018 г. именно ответникът П. Г. А. , е бил собственик на апартамент с идентификатор * по КККР на гр. В., с административен адрес гр. В., ул. * , съответстващ напълно на адреса на процесния обект на потребление с абонатен № *, доколкото на тази датат е вписана 2 покупко-продажба, по силата на която той се е разпоредил със собствеността спрямо имота в полза на „В. с.“ ООД. Липсва и спор, че сградата, в която се намира апартаментът се управлява в режим на етажна собственост. Доколкото на основание чл. 6, ал.2 вр. чл. 2, ал.2, т.3 от ЗКИР вписването в Имотния регистър има доказателствено значение относно обстоятелството, че ответникът е притежавал към дата * г. собствеността спрямо процесния имот, наред с което не са представени доказателства разколебаващи данните от вписването или установяващи обратното, то и съдът намира за установено именно от справката, че за периода 18.04.2017 г. - 19.02.2018 г. ответникът е отговарял на дефинициите за потребител на ВиК услуги дадени в § 1, т. 2, б. „б“ от ДР на ЗРВКУ, т.2 от чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. , както и в чл. 2, ал.1, т.2 от ОУ. Следователно през отчетния период ответникът е бил в договорни отношения с ищеца по доставка на ВиК услуги по партида с абонатен № *. Респективно неоснователно се явява направеното в обратен смисъл възражение от особения представител на ответника, че последният не се е намирал в облигационна връзка с ищеца по повод доставка на ВиК услуги.

Основателно обаче се явява другото главно възражение направено с отговора на исковата молба, а именно оспорването на обстоятелството, че ищецът реално е доставил на ответника услуги в процесния период.

В тази връзка следва да бъде съобразен редът и начинът на измерване, отчитане и разпределение на количествата питейна вода и на количествата отведени и пречистени отпадъчни води, уреден в правилата на ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите, които са служебно известни на съда, както и в Наредба № 4 от 14.09.2004 г.

В чл. 23, ал. 4, изр. първо от ОУ е предвидено, че отчитането на средствата за търговско измерване (водомерите) следва да се извършва от служител на ВиК оператора, в присъствието на титуляра на абонатния номер или на негов представител. По този начин резултатите от отчитането се свеждат до знанието на потребителя. В същото време, с подписа си върху карнетния лист абонатът удостоверява неизгоден за себе си факт.

Последното е от значение при преценката на доказателствената сила на карнетния лист, който е частен свидетелстващ документ и се ползва с доказателствена сила само когато удостоверява неизгодни за издателя му факти, като е непротивопоставим на страната, която не го е подписала.

В случая ищецът е представил и като доказателства по делото са приети три карнетни листи от партида с абонатен № * и адрес гр. В., ул. * , съдържащи отчитания за периода 21.09.2010 г. – 12.05.2013 г., 04.09.2013 г. – м.03.2016 г., които обаче са извън процесния 18.04.2017 г. - 19.02.2018 г. с изключение на отразяване от крайната дата на периода на показание на водомера от 1431 куб.м. и вписване за 120 куб.м. потребена вода.

Отразяването от 19.02.2018 г. обаче нито дава данни за месечно потребление за относимия период, нито носи подпис на потребителя, и поради това карнетът на практика представлява частен документ съставен от ищеца, съдържащ изгодни за него факти за извършена реална престация по облигационната връзка, поради което не може да бъде противопоставен на ответника, който изрично е оспорил реалното потребление на ВиК услуги. Следователно доказателствената стойност на карнетите не е достатъчна сама по себе си да докаже пълно и главно, каквото доказване ищецът дължи в процеса, че ответникът е потребил ВиК в периода 18.04.2017 г. - 19.02.2018 г. Изложените аргументи важат и по отношение на представената с исковата молба справка за недобора.

Представените от ищеца доказателства не установяват и надлежно проведена процедура по служебно начисляване на количества вода по партидата на ответника. Наред с това нито със заявлението по чл. 410 от ГПК, нито с исковата молба ищецът е твърдял цялото или част от процесното количество доставени ВиК услуги да е служебно начислено в някоя от хипотезите на ОУ или Наредба № 4 от 14.09.2004 г., съответно такива твърдения не са включени в предмета на доказване с доклада по чл. 140 от ГПК по делото и съдът дължи произнасяне само по заявеното от ищеца правопораждащо основание на претенциите, а именно реално доставени и отчетени количества ВиК услуги.

В обобщение на горното съдът намира, че по делото не е доказано пълно и главо ответникът да е ползвал ВиК услуги за процесния отчетен период на потребление.

Респективно не е доказан кумулативно необходим елемент от фактическия състав на правото на ищеца да начисли и претендира от ответника процесната сума за реално доставени и ползвани от него услуги за абонатен № * на адрес гр. В., ул. 8-ми март № 19, ап. 61А. При това положение след като е твърдял, че е титуляр на спорното право, то ищецът е и страната по делото, която следва да понесе неблагоприятните последици от 3 неуспешно проведеното доказване на фактите годни да го породят, които се изразяват в цялостно отхвърляне на исковата претенция за релано изпълнение предявена от дружеството.