Определение № 413 от 16.02.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 413 гр. Пловдив, 16.02.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно гражданско дело № 20225300502172 по описа за 2022 година

Производство е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 275/05.01.2023 год. по описа на Окръжен съд–Пловдив, подадена от С. И. Б., ЕГН **********, чрез адв. Т. П., със съдебен адрес: гр. С., ул. „Б.“ № ., офис ., с която се иска изменение на постановеното по делото Решение № 1585/13.12.2022 год. в частта му за разноските. Твърди се, че съобразно изхода на делото и уважаване на иска в пълен размер, на ищеца следва да се присъдят направените разноски за първата инстанция в пълен размер – общо 300 лв. за депозити за експертизи, както и адвокатски хонорар, съобразно представен договор за правна защита и съдействие за безплатна правна помощ. Освен това се дължало и присъждането на разноски за настоящата инстанция, състоящи се от заплатена държавна такса – в размер на 80 лв. и адвокатски хонорар, съгласно представен договор за правна защита и съдействие, сключен на основание чл.

38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

В срока за отговор от насрещната страна не е постъпил такъв.

По допустимостта:

Молбата по чл. 248 ГПК е подадена от легитимирана страна и при наличието на правен интерес от провеждане на настоящото производство. Тъй като решението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване, срокът за подаването й е едномесечен и същият е спазен, поради което искането е допустимо и като такова следва да бъде разгледано по същество.

По основателността на молбата:

От решението на въззивния съд е видно, че предявеният от ищеца иск е 1 уважен в цялост, като първоинстанционното решение е отменено в отхвърлителната си част, както и в частта, с която се присъждат разноски на ответника по съразмерност. Предвид позитивния ход на делото за ищеца, а и с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, на последния се дължат разноски за двете съдебни инстанции.

В първоинстанционното производство ищецът своевременно е направил искане за присъждане на разноски, като е представил списък по чл.

80 ГПК, състоящ се от разходи за адвокатски хонорар, за осъществена защита по реда на чл. 38, ал. 2, т. 1 от Закона за адвокатурата, сумите за два внесени депозита за експертизи – общо 300 лв., както и държавна такса в размер на 160 лв. При постановяване на първоинстанционното решение първоинстнационния съд е взел предвид представения списък, като е констатирал наличието на оправдателни документи за твърдените разходи за експертизи и за държавна такса, но също е отчел отсъствието на представен договор за правна защита и съдействие, с който да е уредено осъществяването на процесуално представителство по сочения ред. Предвид последното, както и въз основа на активното осъществяване на трудова дейност от страна на ищеца, съдът е счел, че възнаграждение за адвокатска защита не се дължи и е определил дължимия размер на разноските без него. Ищецът в първоинстанционното производство не е възразил против тези изводи, посредством способа по чл. 248 от ГПК, с което възприетото от районния съд становище се е стабилизирало, поради което настоящият състав на съда не може да ревизира акта в тази част. В този смисъл, искането за присъждане на разноски за първата инстанция ще се уважи до размера от 230 лв., представляващи съответната част от внесени разноски за ДТ и депозити за експертизи, а в частта, с която се иска присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в първоинстанционното производство молбата ще се остави без уважение.

Във въззивната инстанция ищцата е заплатила държавна такса в размер на 80 лв., за която по делото е представен банков документ за превод.

Направено е и искане за заплащане на възнаграждение за осъществена адвокатска защита по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, като във връзка с това искане по електронната поща на съда е изпратено писмо със сканиран Договор за правна защита и съдействие. Същият обаче представлява обикновена разпечатка/ксерокопие на документ, без върху него да е поставена заверка, поради което същият не може да се приеме за валидно доказателство, от което да произтича обоснован извод за осъществяването на защитата по сочения ред. Ето защо и в настоящата инстанция искането за присъждане на разноски за адвокатски хонорар следва да се приеме за неоснователно, като се уважи молбата му само за сумата от 80 лв. - заплатена държавна такса. В останалата част молбата ще се остави без уважение.

С оглед на изложеното, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА Решение № 1585/13.12.2022 год., постановено по въззивно гражданско дело № 20225300502172/2022 година, по описа на Окръжен съд – Пловдив, Х гр. състав, в следния смисъл:

ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул инс“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, ул.

„Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на С. И. Б. с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Банат“ № 11-13, офис 5, сумата от още 230 лв. /двеста и тридесет лв./ – разноски за първоинстанционното производството, както и сумата от 80 лв. /осемдесет лв./ – разноски пред въззивната инстанция, за заплатени държавни такси и депозити за вещо лице.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 275/05.01.2023 год. по описа на Окръжен съд–Пловдив, подадена от С. И. Б., ЕГН **********, чрез адв. Т. П., със съдебен адрес: гр. С., ул. „Б.“ № ., офис ., по отношение на исканията за присъждане на адвокатски възнаграждения за първата и въззивната инстанция на основание чл. 38, ал 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3