Определение № 706 от 23.05.2023, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 706 гр. Стара Загора, 23.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Янчева Въззивно частно гражданско дело № 20235500500362 по описа за 2023 година Производството е образувано по въззивна частна жалба, подадена от Н.

М. Х. чрез пълномощника и адв. И. Н. против определение №716 от 05.04.2023г., постановено по гр.д.№ 2508/2022г. по описа на РС-К., с което е прекратено производството по делото поради липса на международна компетентност на българския съд - Районен съд-К. за разглеждане и произнасяне по молбата, с която е сезиран.

Жалбоподателката излага съображения, че определението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Излага подробни съображения. Сочи, че правните изводи на съда, изложени в мотивите на атакуваното съдебно определение, с което е прекратил производството по делото, поради липса на международна компетентност на българския съд - PC гр.К. са изцяло неправилни. Поради изложеното, моли въззивният съд да постанови определение, с което да отмени определение №716/05.04.2023г., постановено по гражданско дело №2508/2022г. по описа на КРС като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

Съдът, като взе предвид направените в частната жалба оплаквания и данните по първоинстанционното дело, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена от легитимирана страна, срещу акт подлежащ на обжалване, като е спазен преклузивният срок и са изпълнени процесуални предпоставки за допустимост. Ето защо, същата подлежи на разглеждане по същество.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е прекратил производството по гр. дело № 2508/2022 г. по описа на РС-К. поради липса на международна компетентност на българския съд - Районен съд-К. за разглеждане и произнасяне по молбата, с която е сезиран, а именно да постанови решение, с което да замести липсващото съгласие на С.Б., роден на 1

***** г., гражданин на Р.Т., за попълване и подаване на заявление за издаване и снабдяване на дъщеря им - Н.Б., ЕГН **********, със задграничен паспорт, за получаване на готовия и паспорт, както и за разрешаване /съгласие/ на дъщеря им да посещава Р. Б., както и да напуска пределите на Р. Б. и да се завърне в Р.Т., където живеят, както и да посещава всички държави членки на ЕС, както и Р. С., Р. С.М., само и единствено със съгласието на своята майка и законна представителка - Н. М. Х., ЕГН **********, или упълномощено от нея пълнолетно лице, по различно време на годината, без ограничения броя на пътуванията и тяхната продължителност до навършване на пълнолетие на детето, на основание чл. 5 от Хагската конвенция от 1996 г. за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата.

Въззивният съд намира това определение за правилно и законосъобразно.

Производството е образувано по молба от Н. М. Х. срещу С.Б., в която молителката е изложила твърдения, че с ответника са сключили граждански брак на 20.08.2014 г., от който е родено малолетното дете - Н.Б., род. на 20.01.2016 г. в Б., където и двамата родители са живели и работили първоначално, но през 2020 г. са се разделили, като детето е останало при майката в Р.Т.. С влязло в сила на 13.01.2020 г. решение на Втори районен съд Л., Р.Т., бракът между страните е прекратен с развод, като родителките права по отношение на роденото от брака дете са предоставени на майката. На бащата е определен режим на лични контакти с детето.

Видно от представеното удостоверение за раждане, изд. въз основа на акт за раждане № 0044/06.07.2016 г. детето Н.Б. е родено на 20.01.2016 г. в Б. от родители: Н. М. Х. - майка и С.Б. - баща.

Видно от представеното заверено копие на международен паспорт на Н.Б., същият е бил издаден на 28.07.2016 г. със срок на валидност до 28.07.2021г., като има отбелязвания за множество пътувания между Р.Т. и Р.Б..

Видно от представеното заверено копие на лична карта № *****, изд. на **** г. от МВР-С.З., на Н. М. Х., същата е родена на **** г. в Р.Т., с българско гражданство и постоянен адрес: с. О., общ. П.Б., ул. „****** Видно от представеното разрешение за пребиваване с № *****, изд. на **** г., с валидност до ***** г., издадено на С.Б., род. на ***** г. в Р.Т., турски гражданин. На същия е разрешено продължително пребиваване на територията на Р.Б. като член на семейството на български гражданин. С.Б. е регистриран на адрес: с. С., общ. П.Б., ул. „****.

С Решение № РД-10-297/13.08.2021 г. е признато съдебно решение по съдебно дело № 2020/1, постановено на 10.01.2020 г. от 2-ри Районен съд Л., Р. Т., с което е прекратен гражданския брак, в частта му относно „семейно положение“, сключен на 20.08.2014 г. в Р. Б. между: Н. М. Х., ЕГН ********** и С.Б., род. На ***** г. гражданин на Р. Т..

2

Видно от служебно изготвената справка в НБД „Население“, С.Б. няма регистриран постоянен и настоящ адрес на територията на Р. Б..

Видно от представените данни за адресна регистрация от Р.Т., Министерство на вътрешните работи, Главна дирекция „Население и гражданство“, с превод на български език, за детето Н.Б., с ЕГН на Р.Т.

*******, са регистрирани следните адреси: на 09.05.2016 г. адрес в Кралство Б., гр. Б., ****** - постоянен адрес; на 26.07.2017 г. адрес в Р.Т., обл. К., гр.

Л., кв. „********* - постоянен адрес; на 11.05.2018 г. адрес в Кралство Б., гр.

С., Г.Р.А.Б. 90/ЕТ02 - постоянен адрес; на 21.10.2019 г. адрес в Р.Т., обл. К., гр. Л., кв. „********* - настоящ адрес; на 05.11.2019 г. адрес в Кралство Б., гр. С., Г.Р.А.Б. 90/ЕТ02 - настоящ адрес; на 05.11.2019 г. адрес в Р.Т., обл. К., гр. Л., кв. „********* - постоянен адрес; на 06.07.2022 г. адрес в Р.Т., обл. К., гр. Л., кв. „********* - постоянен адрес.

Видно от представеното Уверение от 14.12.2022 г., изд. от Частно начално училище „А.“, гр. Л., с превод на български език, детето Н.Б. е ученичка в 1 „Д“ клас, с ученически № 277.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд намира следното:

Молбата е с правно основание чл. 127а от Семейния кодекс.

Настоящият съдебен състав намира, че производството попада в предметния обхват на Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата, според чл. 5, т. 1 от която, релевантният критерий е обичайното местопребиваване на детето, което в случая е в Р.Т..

Съдът следи служебно за своята международна компетентност, независимо от това дали тази компетентност се урежда от регламент на ЕС, от двустранен договор със страна - нечленка на ЕС, от международна конвенция, приета от РБ, или от КМЧП, който намира приложение само, ако не са приложими други международни актове. За определяне на международната компетентност по настоящото дело, приложение следва да намери Хагската конвенция за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на деца /Конвенцията/, ратифицирана от РБ със закон, приет от 40 НС на 18. 01. 2006 г., обн. ДВ, бр. 9/27.01. 2006 г. Р.Т. не е страна - членка на ЕС и по спорове с международен елемент и нейно участие не намира приложение Регламент /ЕО/ № 2201/2003г. В областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси на 25 април 2016 г.

Т. ратифицира Хагската конвенция от 1996 г. за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата.

Конвенцията има предимство пред българското право, включително пред ГПК и КМЧП /чл. 3 КМЧП/. Според чл. 127а, ал. 2 СК, определящ основанието на депозираната молба, при разногласие между родителите 3 относно въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, след изслушване на другия родител. В производството по чл. 127а, ал. 2 СК се цели разрешаването на спор за граждански права относно детето на страните, а не спор относно упражняването на родителските права. Решаването на спора по чл. 127а, ал. 2 СК е относимо към осигуряване съгласието на родителя - чрез заместващо решение за пътуването на детето извън Р.Б.. Цел на горепосочената Конвенцията е да определи държавата, чиито органи имат компетентност да вземат мерки, отнасящи се до упражняване на родителската отговорност, а терминът „родителска отговорност“, според чл. 1, ал. 2 включва родителска власт, която определя правата, правомощията и отговорностите на родителите по отношение личността и имуществото на детето. Тези мерки могат да се отнасят, съгласно чл. 3, б. „b“, и до правото на упражняване на родителските права, касателно грижата за личността на детето и по-специално правото на определяне на неговото местопребиваване, както и правото на лични отношения, включително правото на отвеждане на детето за определен период на място, различно от обичайното му местопребиваване. Спорът по чл. 127а СК, попада в предметния обхват на Конвенцията, като не е сред изключенията, посочени в чл. 4 /в този смисъл е Определение № 6 /03. 08.

2017 г. по ч. гр. д. № 450/2017 г. на I г.о. на ВКС/. Съгласно чл. 5, ал. 1 Конвенцията, компетентни да вземат мерки за закрила на детето имат съдебните или административните органи на договарящата държава, в която детето има обичайно местопребиваване към момента на сезирането им.

Макар в Конвенцията да не се съдържа легална дефиниция на понятието „обичайно местопребиваване“, то такава се извлича от практиката на СЕС. В решение на СЕС по дело С-497/10, понятието „обичайно местопребиваване“ по смисъла на чл. 8 и чл. 10 Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. на СЕ относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и дела, свързани с родителската отговорност, е прието, че същото трябва да се тълкува в смисъл, че това е мястото, което отразява определена интеграция на детето в социална и семейна среда.

С оглед гореизложеното, въззивният съд намира, че безспорно установено е по делото, че детето на страните е родено в Кралство Б., като то не е живяло на територията на Р.Б., а е адресно регистрирано в Р.Т., където според съдебното решение по повод на раздялата на родителите, майката е оторизирана да упражнява родителските си права, т.е. обичайното местопребиваване на детето е в Р.Т.. В практиката на СЕС /решение по дело С-523/2007/ е посочено, че според СЕС понятието „обичайно местопребиваване“ по смисъла на чл. 8, § 1 Регламент /Е0/ № 2201/2003г. е това пребиваване, което съответства на мястото, изразяващо определена интеграция на детето в социалната и семейната среда, като се вземат предвид продължителността, редовността, условията и причините за престоя на територията на държава - членка, както и причините за преместването на 4 семейството в тази държава, гражданството на детето, мястото и условията за обучение в училище, лингвистичните познания, както и семейните и социални отношения, поддържани от детето в посочената държава. Националната юрисдикция дължи да установи обичайното пребиваване на детето при отчитане на всички фактически обстоятелства, специфични за конкретния случай, като съобрази и мястото, където е центърът на интересите на детето, както и че престоят на детето в определена държава не трябва да бъде непрекъснат, за да се приеме, че там е неговото обичайно местопребиваване.

Въз основа на представените по делото доказателствата, съдът намира, че майката и детето са живели и живеят легално в Р.Т., където детето посещава училище, установили са социални и приятелски контакти в селището, където е постоянният им адрес. Според чл.5, ал. 1 Конвенцията компетентни да вземат мерки за закрила на детето са съдебните или административните органи на договарящата държава, в която детето има обичайно местопребиваване, а според чл.5, ал. 2 - в случай на промяна на обичайното местопребиваване на детето в друга договаряща държава, компетентност имат органите на държавата, в която е новото му обичайно местопребиваване. Следователно по арг. на чл.5 на Конвенцията, компетентен да се произнесе по молбата с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК е съдът в Р.Т.. Тази компетентност е абсолютна и се изключва само в изрично посочените хипотези на чл. 9 и чл. 10, които не са осъществени.