Определение № 870 от 02.12.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 870 гр. Пазарджик, 02.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Д. П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Д. П. Бозаджиев Въззивно частно гражданско дело № 20255200500894 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Същото е образувано по повод на постъпила частна жалба с вх.

№6917/14.10.2024г. подадена от адв.П. Х. от АК-П., в качеството му на пълномощник на И. С. И., К. Н. И., К. С. И., К. Х. И., Д. С. М., Ф. Н. О. и Р. Н.

М. против Определение рег.№714/25.09.2025г. постановено по гр.д.

№289/2023г. по описа на РС- Велинград в частта му, в която съдът е прекратил частично производството по делото по предявения отрицателен установителен иск.

Твърди се, че определението на районния съд е неправилно, поради съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, в резултат на което се накърняват техните процесуални и материални права.

В тази насока се сочи, че неправилен е основният правен извод на районния съд, че било недопустимо съвместно да се разгледат в общ исков процес, положителен установителен иск за собственост- ПУИ и отрицателен установителен иск.

Твърди се, че на първо място от последния не е съобразено задължителната практика на ТР №8/2012г. на ОСГТК на ВКС, в което ТР, ВКС е разгледал, разграничил и дал задължителни указания за спецификата на двата иска.

1

Визира се на второ място, че първата инстанция не се е съобразила и с указанията на Пазарджишкият окръжен съд в неговото окончателно и задължително определение под №451 от 27.06.2025г., в което видно от подробните мотиви на това определение, че същия е указал на долустоящия съд, че „… не може да се меси при определяне вида на търсената от ищеца защита.“.

Приема се, че този извод на въззивният съд кореспондира с основния принцип в действащия ГПК на диспозитивното начало, където в императивната процесуална норма на чл.6, ал.2 от ГПК, законодателя е постановил, че предметът на делото и обхватът на дължимата защита и съдействие се определят от страните.

На трето място се заявява, че законодателят е предоставил възможност на страните да се защитят в по- голям обем накърнените си материални права, да предявят повече от един иск.

Визира се разпоредбата на чл.72, ал.2 от ГПК, в която е създадена привилегия от страна на законодателя за ищеца, когато с една молба същия предявява алтернативно или евентуално съединени искове срещу едно лице се събира държавна такса само за един иск.

Искането е да се уважи подадената частна жалба, като се отмени определението на РС- Велинград в неговата обжалвана част и да се дадат задължителни указания на последния за продължаване на производството по делото по предявения от жалбоподателите отрицателен установителен иск за собственост.

Претендират се разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- А. С. М., чрез пълномощника му адв.Д. Д..

В него са изложени подробни съображения в насока на неоснователност на наведените възражения в подадената частна.

Искането е да се потвърди обжалваното определение, като се претендират разноски.

Писмен отговор от Ф. Ш. М., Х. С. М. и Ф. М. М. не е постъпил в указания им от съда срок.

Съдът запознавайки се с доказателствата по делото, прие за 2 установено следното:

Производството по гр.дело №280/2023г. по описа на РС- Велинград е образувано по повод на подадена искова молба от страна на И. С. И.; К. Н. И.;

К. С. И.; К. Х. И.; Д. С. М.; Ф. Н. О. и Р. Н. М., всички представлявани от адв.

П. Х. от АК-П., срещу А. С. М., Ф. Ш. М., Х. С. М. и Ф. М. М., всички с адрес: гр. ***********, с която е предявен отрицателен установителен иск за собственост, с правно основание по чл.124, ал.1 от ГПК.

Искането е да се признае за установено спрямо ищците, че ответниците не са собственици на дворно място, с площ от 140кв.м., представляващо част от общински имот с пл.№1022 в кв.35 по плана на гр.С., с граници: от север улица с о. т. 122-164, от юг - улица с о. т. 123-125 ; от изток - улица с о. т. 123125; от запад имотът на ищците с номер 417, за който е отреден УПИ I-417 по плана на гр. С..

Твърди се от страна на ищците, че са собственици на ПИ №417 в кв.35 по план на гр.С., целият застроен и незастроен с площ от 665кв.м., за който имот по действащия план на гр.С., одобрен със Заповед №856 от 21.07.1983г. е отреден УПИ I- 417. В границите на този техен имот в крайната западна част до 04.08.2004г. било включено общинско дворно място, с площ от 140кв.м., представляващо част от общински имот с пл.№1022 в кв.35, което място закупили от Община Велинград, като придаваемо по регулация към техния имот, а преди това имали учредено право на строеж.

Визира се, че ответниците оспорват собствеността им, като твърдят, че тази част от 140кв.м. била част от собствения им имот с №312 по плана на гр.С., действащ към 05.12.1978г. Заявяват, че без правно основание закупеното от тях място от 140кв.м. е включено границите на имот 312, собственост на ответниците.

С молба с вх.№580/28.01.2025г. ищците, чрез процесуалният си представител адв.П. Х. алтернативно сочат, че ако съдът не е съгласен с анализа, направен от тях, относно практиката на ВКС, то предявяват положителен установителен иск.

В изпълнение на указанията, дадени от ОС- Пазарджик, инкорпорирани в Определение №451/27.06.2025г. първоинстанционият съдебен състав с Разпореждане рег.№1337/22.07.2025г. е оставил исковата молба без движение за отстраняване на нередовности, а именно: „Да посочат изрично откъде 3 произтича правният интерес от воденето, както на отрицателен установителен иск за собственост, така и на положителен такъв, както и да посочат с кои действия ответниците са оспорили правото на собственост на ищците върху спорната част от 140кв.м. в кв.35 по плана на гр.С..

С Молба с вх.№5448/01.08.2025г. подадена от страна на пълномощника на ищците- адв. П. Х. е направено уточнение, че предявяват отрицателен установителен иск за собственост, а при условията на евентуалностположителен УИ за собственост.

В този смисъл същите сочат, че правният им интерес се определя от неоснователните претенции на ответниците, те да са собственици на тези 140кв.м. Като интерес спрямо ответника А. С. М. се сочи неговото поведение след 2017г., изразяващо се в подаване на жалби до Община Сърница и ДНСК, с искане за премахване на построената постройка в спорния имот, тъй като земята под нея била негова. Като правен интерес се сочи също, че скрито от тях ответниците успели да материализират в действащия кадастрален план претенциите си за собственост за процесните 140кв.м., като тази земя била графично включена в границите на имота на ответниците, съответно изключена от границите на имота на ищците, без да е проведена съответната процедура по отстраняване на непълноти и грешки в кадастралната карта.

С обжалваното

Определение рег.№714 от

25.09.2025г., първоинстанционният съд е прекратил частично производството по гр.д.

№280/2023г. по описа на РС- Велинград, по предявения отрицателен установителен иск, с който ищците И. С. И., К. Н. И., К. С. И., К. Х. И., Д. С.

М., Ф. Н. О. и Р. Н. М. молят съда да приеме за установено спрямо тях, че ответниците А. С. М., Ф. Ш. М., Х. С. М. и Ф. М. М., не са собственици на бивше общинско дворно място, с площ от 140кв.м., представляващо част от общински имот с пл.№1022 в кв.35 по плана на гр.С., като е върната исковата молба в тази й част.

Постановено е производството да продължи по предявения положителен установителен иск.

При тези данни от правна страна, настоящата инстанция приема за установено от правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което същата се явява допустима.

4

Разгледана по същество, настоящият съдебен състав намира същата за основателна, но на различни съображенията от посочените в нея, като последицата от това, е че няма да е налице основание за присъждане на разноски към настоящия момент, тъй е налице основание да връщане на делото за извършване на конкретно администриране.

За да прекрати производството и върне исковата молба на ищеца, първоинстанционният съд е приел въз основа на последните уточнения от страна на ищците, че е сезиран с обективно съединен главен отрицателен установителен иск и съединения с него в условията на евентуалност положителен установителен иск. Една от абсолютните положителни процесуални предпоставки за възникване на правото на иск- ПУИ и ОУИ е наличието на правен интерес от страна на ищците. Тук се предявяват два иска, касаещи един и същи спорен имот, между едни и същи ищци и ответници.

В тази насока е счел, че предявяването за съвместно разглеждане на положителен установителен иск за собственост и отрицателен установителен иск срещу същите ответници в общ исков процес е недопустимо, тъй като предметът на ПУИ за собственост включва в себе си и предметът на ОУИ за същия имот, доколкото уважаването на ПУИ предпоставя по- голяма по обем защита на ищците, при която с установяването им като собственици ще бъде установено, че ответниците не са собственици, поради което настоящият съдебен състав счита, че за ищците липсва правен интерес от предявяване и на отрицателен установителен иск и обективното му съединяване с положителния установителен иск в един общ процес. Още повече, изхождайки от заявения интерес- графичното включване на процесните 140кв.м. в имота на ответниците, не може да бъде защитен при евентуално уважаване на ОУИ.

В този случай СПН ще обвърже страните, че ответниците не са собственици на спорния имот, но интересът на ищците няма да бъде защитен. Решението няма да установи кой е собственика на тези 140 кв.м.

Посочено е, че съгласно т.1 от Тълкувателно Решение №8/2012г. по т.д.

№8/2012г. на ОСГТК на ВКС, когато ищецът твърди, че притежава самостоятелно вещно право върху имота, той може да предяви както положителен, така и отрицателен установителен иск, но това ТР не разглежда възможността двата иска да бъдат предявени едновременно. В този смисъл е и налице позоваване с Определение №812/21.10.2022г. по в.ч.гр.д.№439/2022г.

5 на Окръжен съд Шумен: „Предявяването им за съвместно разглеждане в общ исков процес, независимо от предпочитания от ищците вид на съединяване е недопустимо. Това е така, тъй като за ищците липсва правен интерес от търсената в един и същ исков процес и срещу същия ответник защита. Съдът не е обвързан със сочения от ищците вид обективно съединяване на предявените искове /в случая главен отрицателен установителен иск и съединен с него положителен установителен иск/, а е длъжен да се съобрази, както с правната квалификация на предявените искове, така и с правните последици, които настъпват при тяхното разглеждане. Тъй като предметът на положителния установителен иск за собственост включва в себе си и предмета на отрицателния установителен иск по отношение на същия имот и доколкото с евентуалното му уважаване едновременно ще се установи, че ищците са собственици на твърдяното основание …, отричайки правото на собственост на ответника, то естеството на търсената съдебна защита води до извод за недопустимост на отрицателния установителен иск.“ Така е прието и в Решение от 14.03.2019г., постановено по в.гр.д.№172/2018г. по описа на СГС, Определение №134 от 22.03.2018г., постановено по гр.д. 3476/2017г. по описа на ВКС, Определение №135/01.08.2017г. по дело №2110/2017г. на ВКС, IIг.о.

В конкретният казус настоящата инстанция приема, че първоинстанционния съд въз основа на дадените от него указания не е имал все още право да преценява допустимостта на предявения отрицателен установителен иск. Действително са налице дадени указания за мотивиране на правния интерес да се води такъв иск, но на практика е следвало да бъде дадена възможност да изберат способа си за защита, а не само и единствено да мотивират правния интерес. В този аспект следва да се посочи, че както е прието в т.4 на ТР №3/215г. по тълк.д.№3/2015г. на ОСГТК на ВКС, изборът на способ за защита на накърненото право е предоставен на заинтересованото лице и то го упражнява с оглед вида на засегнатото право, обема на търсената защита, както и възможността за посочване и доказване в процеса на релевантните за спора факти. В съдебната практика е трайно прието, че съгласно прогласения в чл.6 от ГПК основен принцип, съдебните производства започват по молба на заинтересованото лице, като предмета на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните.