Решение № 376 от 28.10.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 376 гр. Пловдив, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Меденка М. Недкова при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20245001000284 по описа за 2024 година

Производство по чл. 258 и сл. ГПК.

Повод за образуване на делото изходяща от Б.Д.**“ АД, ЕИК **, гр. С., ул. „М.“ * въззивна жалба против постановеното по т. дело № 444/ 2022 г. по описа на Пловдивския окръжен съд решение № 115 от 05.03.2024 г. в частта, с която са отхвърлени предявените от „Б.Д.**“ АД, ЕИК **, гр. С., ул. „М.“ * против А. И. (**), ** гражданин, идентификатор: **, родена на ** г., паспорт №**, изд. на ** г. от П.с. на В. с постоянен и настоящ адрес, *** искове за осъждането й да заплати на ищеца сумата от 28 389,67 лв., представляваща главница (капитализирани лихви) по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 17. 02. 2015 г., сумата от 6 698,28 лв., представляваща договорна (възнаградителна) лихва начислена за периода от 28.10.2021 г. до 28.07.2022 г. вкл. и сумата от 251,18 лв., представляваща лихвена надбавка за забава начислена за периода от 28.

10. 2021 г. до 28.07. 2022 г. вкл., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.

1

В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната му част, поискана е отмяната му и постановяване на друго уважаващо тези искове.

Въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна.

Съдът след запознаване с акта предмет на обжалване и събраните по делото доказателства намери за установено следното:

На 01.08.2022 г. в Пловдивския окръжен съд е постъпила изходяща от „Б.Д.**“ АД, ЕИК **, гр. С. искова молба против А. И. (**), ** гражданин, идентификатор: **, родена на ** г., паспорт №**, изд. на ** г. от П.с. на В..

В обстоятелствената част на същата се говори, че на 17.02.2015 г. между ищеца и ответницата бил сключен Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД. Въз основа на него б. предоставила на ответната страна банков кредит в размер на 86 056, 52 лв. за заплащане на семестриални такси за обучение в М.у., гр. П. при общи условия неразделна част от договора. Кредитът бил предоставен при фиксирана годишна лихва от 7 %, усвоявал се на части чрез преводи по банковата сметка на висшето училище и следвало да се погаси на равни месечни вноски в срок от 120 месеца считано от изтичане на уговорения гратисен период.

Последният обхващал времето от първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа, съгласно учебния план за съответната специалност и образователно-квалификационна степен. Споменава се също, че лихвата се начислявала върху усвоената част от кредита, включително и по време на гратисния период, като се капитализирала годишно. По този повод се споменава за извършвана капитализация на 17. 02. 2016 г. - 815, 36 лв., 17.02.

2017 г. 1 975, 31 лв., 17.02. 2018 г. - 3 176, 90 лв., 17.02. 2019 г. - 4 491, 51 лв., 17.02. 2020 г. - 6 036, 56 лв., 17.02. 2021 г. - 7 178,65 лв. и 28.09. 2021 г. - 4 715, 38 лв., или общ размер на капитализирана към главницата лихва за гратисния период от 28 389,67 .l.

Ищецът сочи, че крайният срок за полагане на последния държавен изпит от ответника бил 30.09.2020 г., т.е. на 30.09.2021 г. изтекъл споменатия по- горе гратисен период. Така първата дата за плащане на погасителна вноска била била 28.10.2021 г., но на същата такова не било извършено. Липсвали плащания и на следващите такива до 28.07.2022 г.

2

В тази връзка е посочено, че съгласно чл. 17.1 от ОУ към договора при забава в плащането на вноската за главница същата от деня следващ датата на падежа се олихвява с договорния лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10 пункта.

Неплащането на месечните вноски за 10 поредни месеца породило според ищеца в патиромониума му потеставиното право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Посочено е, че същото се упражнява с ИМ и кредита следва да се счита за предсрочно изискуем от получаване на препис от същата от ответницата.

На база изложеното е отправено искане ответницата да заплати на ищеца следните суми:

- 114 446,19 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - явяващи се главница по договора, от които 86 056,52 лв. усвоена сума и 28 389, 67 капитализирана към нея лихва, - 6 698,28 лв. договорна (възнаградителна) лихва начислена за периода от 28.10. 2021 г. до 28.07. 2022 г. вкл.,

- 251, 18 лв. изискуема лихвена надбавка за забава по чл. 17.1 от ОУ, начислена за периода от 28. 10. 2021 г. до 28. 07. 2022 г. вкл.

Тук за пълнота е нужно да се спомене, че в исковата молба въпреки липсата на претенция възоснова на същата е спомената и разпоредбата на чл.

17.2 от ОУ предвиждаща, че при забава на плащанията на главница и/или лихва повече от 90 дни остатъкът от кредита става предсрочно изискуем и се олихвява с договорения лихвен процент и надбавка за забава от 10 пункта.

В срок от ответницата чрез упълномощен от нея на 10.02.2023 г адвокат е подаден отговор на описаната по- горе искова молба.

В него на първо место е направено възражение за липса на международна компетентност на съд с оглед качеството потребител на ответницата по процесния спор и факта, че постоянното й пребиваване не е в Б..

Изразено е становище по същество на спора. В същото не е оспорено сключването на договора и усвояване на сумата, отпусната като кредит.

Твърди се обаче за неправилно изчисляване на размера на задълженията за заплащане на главница, капитализирана, възнаградителна и санкционна лихва.

3

Изложени също доводи за липсата на доказателства, че б. е изпълнила задълженията си да предостави на потребителя по ясен и разбираем начин цялата информация по договора, вкл. предоставяне на погасителен план при сключването му и информация за правото му на отказ от договора В отговора е изразено и становище, че предвиденото в чл. 10.2 от ОУ към договора капитализиране /прибавяне/ на начислената през гратисния период възнаградителна лихва към главницата води до увеличаване на последната, с което се нарушавали императивните изисквания на чл. 17, ал. 4 от ЗКСД, чл. 18, ал. 3 от ЗКСД, чл. 19, ал.2 ЗКСД, чл. 21, ал.1 и 3 ЗКСД и чл.

24, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗКСД,. В подкрепа на това е казано, че по този начин след изтичане на гратисния период подлежащата на връщане главница не идентична на усвоената, а е увеличена с дължимото на б. възнаграждение, върху което са начислява до крайния срок на погасяване и възнаградителна лихва. Така според ответната страна се създавало задължение за плащане на нещо различно от посоченото в чл. 21 и чл. 24 от ЗКСД и условията на сключения договор, а представлявало и анотоцизъм, което не се допускало.

Изразено е и становище и че клаузата на чл. 17. 2 от ОУ предвиждаща неустойка за забава в размер на договорната лихва с надбавка 10 процента пункта нарушава чл. 21 от ЗКСД. Посочено е, че задължението за плащането й не е част от подписания от страните договор, т.е. за нея няма определени ясни правила за начисляването й, които да са приети от кредитополучателя. По този повод е изразено и становище, че в случая не е отчетена и разпоредбата на ЗКСД , в която без да се индивидуализира по вид е посочено, че дължимата по договори от процесния тип максимална лихва е 7 %.

На база изложеното е посочено, че обсъжданите с отговора договорни клаузи били недействителни и правели недействителен целият договор, което налагало отхвърляне на исковете.

Ищецът е подал допълнителна искова молба, в която е изложил доводи за неоснователност на възражението за липса на международна компетентност на съда по процесното дело.

Изложени са и съображения за неоснователност на възраженията за неправилно изчисляване на главницата, капитализираната възнаградителна лихва през гратисния период, дължимата възнаградителна лихва след изтичането му и санкционната лихва.

4

За неоснователни са определени и възраженията за недействителност на клаузи от процесиня договор свързани с капитализацията на лихвата и дължимостта на обезщетение за забава, които водят до недействителност на целия договор за кредит.

Отговор на ДИМ не е подаван.

На 14.09.2023 г. ПОС е постановил определение № 1043, с което делото е било прекратено поради лиса на международна компетентност. То от своя страна е било отменено от ПАС с определение по ч.т. дело №708/2023 г. и делото е върнато за разглеждане на спора по същество.

Така след събиране на поисканите от страните и относими към спора доказателства е постановено и решението предмет на обжалване.

В него е прието за безспорно сключването на процесиня договор.

Констатирано е обаче, че той не отговаря на изискванията за необходимо съдържание. В подкрепа на това е казано, че в него е посочен само максималния праг на възнаградителната лихва определен от закона, но не и размера на същата в конкретния случай. Такъв имало в изготвения след изтичане на гратисния период погасителен план, който станал известен на ответната страна едва с връчване на ИМ и доказателствата към нея, а и не бил подписан от същата. На тази база е направен извод за нарушаване на изискванията за задължителни реквизити на договора за кредит, предвидени в типовия договор по чл. 7 ЗКСД, публикуван в ДВ бр. 33 от 30.04.2010 г.

Посочено е и че така се създава неяснота за икономическата тежест на поетото от потребителя задължение, което нарушавало и изискването преди сключване на договора да уведоми кредитополучателя за всички условия на кредита.

Прието е също, че е нарушена и забраната кредитополучателят да не бъде задължаван да извършва плащания, които не са включени в условията на сключения договор. Нарушаването на същата се извежда от предвиждането в чл. 10 от ОУ натрупаната през гратисния период възнаградителна лихва да се капитализира годишно. Посочено е, че така тя става част от задължението за заплащане на главница и върху нея се начислявала договорната възнаградителна лихва в размер на 7 %. Правото на б. да начислява възнаградителна лихва през гратисния период не е отречено от съда с оглед предвижданията в ЗКСД, но е подчертано, че с този нормативен акт не е 5 отменена общата забрана за олихвяване на изтекли лихви въведена с разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗЗД.

Прибавянето на натрупаната през гратисния период лихва към главницата и последващото олихвяване на база новия й размер създавало ситуация, при която реално дължимия лихвен процент по кредита надвишавал този определен в чл. 20 от ЗКСД. Така за кредитополучателя се създавали и задължения за връщане на суми различни от тези изрично посочени в чл. 24 от ЗКСД.

Според съда описаните по- горе противоречия на договора със закона са от типа, които на основание чл. 17, ал. 6 от ЗКСД го правят изцяло недействителен.

Това и приетото в чл. 17, ал. 7 от ЗКСД са дали основание на съда да достигне до извод, че следва да се уважи претенцията за само за сумата от 86 056, 52 лв. представляваща предоставената чиста стойност на кредита, а исковете за заплащане на капитализирана лихва, договорна лихва и лихва за забава следва да се отхвърлят.

Недоволна от решението в отхвърлителната му част е останала б. и е подала жалбата станала причина за започване на настоящето производство.

В нея се излагат доводи за действителност на договора за кредит с оглед на това, че бил съобразен с въведените от законодателя изисквания за задължително съдържание на същия, което съответствало и на това определено с типовия договор по чл. 7 от ЗКСД.

Споменава се и че в чл. 7 от договора бил посочен размер на възнаградителната лихва, който не превишавал определения от закона, а и че в чл. 10.1 от ОУ към договора се говорело за фиксирана лихва през целия период на кредита. Договорът и ОУ били подписани от кредитополучателя, а и му били предоставени преди това за запознаване. На тази база се прави извод за спазване на изискванията на чл. 18, ал. 3 от ЗКСД. Размерът на лихвата били посочен и в погасителния план изготвен едностранно от ищеца на основание чл. 130, ал.1 и чл. 131, ал.1 от ЗЗД поради това, че кредитополучателя не се явил в определения срок след изтичане на гратисния период за подписването му. По отношение на този план е изложено и съображение, че липсата му с оглед съдържанието на чл. 17, ал. 6 от ЗКСД не би могла да доведе да пълна нищожност на договора