Решение № 6 от 10.01.2019, Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Плевен, 10.01.2019 год.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

Плевенски окръжен съд, ІІІ - ти състав, гражданска колегия в публично съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЕКАТЕРИНА ПАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА ДИМИТРОВА при секретаря Д.Б. в присъствието на Прокурора като разгледа докладваното от съдията Ж. Димитрова в.гр.д. N 777 по описа за 2018 год., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:

Производство е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 104/11.07.2018 г., постановено по гр. д. №

301/2018 г., Никополският районен съд е отхвърлил като неоснователен предявения от И.Г.К. с посочени ЕГН и адрес *** чрез пълномощника му адвокат Я.Д. от ПлАК против Г.Г.Ф. с посочени ЕГН и адрес *** иск с правно основание чл. 109 от ЗС за премахване на 3 броя сливови дървета, намиращи се в УПИ X, пл. № 144 в квартал 59 по плана на с. ***, общ. ***, собственост на ответника Г.Г.Ф. в близост до имотната граница, разделяща собствения на ответника имот УПИ X, пл. № 144 в квартал 59 по плана на с. ***, общ. *** със съседния УПИ IX, пл. № 143 в квартал 59 по плана на с. ***, общ. ***, собственост на ищеца, която имотна граница е материализирана с тухлена ограда.

Със същото решение

Никополският районен съд е осъдил на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ищеца И.Г.К. да заплати на ответника Г.Г.Ф. сумата 101,90 лв., представляваща направени по делото разноски.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът И.Г.К., който чрез пълномощника си адвокат Я.Д. от ПлАК го обжалва в законния срок. В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението. Според въззивника са налице всички предвидени в чл. 109 и чл. 52 от ЗС предпоставки за уважаване на иска, тъй като от представения нотариален акт по делото се установява, че ищецът е собственик на описания в ИМ имот, а ответникът извършва неоснователни действия, с които нарушава правата на ищеца, като в двора му се отглеждат установените със заключение на съдебна - лесотехническа експертиза 3 бр. сливови дървета, намиращи се на отстояние от оградата на ищеца, съвпадаща с имотната граница, съответно: 1,10 м., 0,98 м. и 0,94 лв. при положение, че височината на дърветата е съответно: 5,30 м., 5 м. и 4,80 м.. Във въззивната жалба се обсъждат подробно установените от вещото лице в заключението спорни по делото обстоятелства, становището на ответника в отговора на исковата молба и правните изводи на съда. Според въззивника неправилно НРС е приел, че за премахване на процесните дървета е необходимо предварително разрешение от административен орган, като посочва, че в конкретната хипотеза са приложими императивната разпоредба на чл. 52 от ЗС и разпоредбата на чл. 94 ал. 2 от Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устойство на отделните видове и територии. В заключение се иска от въззивния съд да постанови решение, с което да уважи предявения иск със законните от това правни последици, а алтернативно, в случай, че прецени, че са налице съществени процесуални нарушения да върне делото на първоинстанционния съд.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемия Г.Г.Ф., в който се изразява становище за неоснователност на жалбата.

С решение № 141/01.10.2018 г., постановено по гр. д. №

301/2018 г., Никополският районен съд е изменил по реда на чл. 248 от ГПК решението си № 104/11.07.2018 г., постановено по гр. д. № 301/2018 г. в частта относно разноските като е отавил без уважение искането на ответника за присъждане на разноски в размер на 101,90 лв. по делото.

В о.с.з. въззивникът чрез пълномощника са адвокат Я.Д. от ПлАК поддържа подадената въззивна жалба. Представя списък на разноските за въззивната инстанция за сумата от 525 лв., от които разноски за държавна такса в размер на 25 лв. и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв..

Въззиваемият се явява лично и оспорва основателността на въззивната жалба. Прави възражение за прекомерност на направените от въззивника разноски за адвокатско възнаграждение.

Окръжният съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата инстанция доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 258 от ГПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Същата е основателна.

Никополският районен съд е сезиран от ищеца И.Г.К. с иск против ответника Г.Г.Ф. за осъждане на ответника да премахне чрез изкореняване 3 бр. сливови дървета, находящи се в имота му, находящ се в с. ***, общ. ***, ул. „***“ № * до междуимотната граница на имота на ищеца. В исковата молба ищецът твърди, че съгласно нотариален акт № 78 том І дело № 148/1969 г. по описа на НС гр.

Никопол се легитимира като собственик на недвижим имот, представляващ УПИ ІХ с пл. № 143 в кв. 59 по плана на с. ***, общ. ***. Твърди, че ответникът е собственик на съседен на неговия имот, като между двата имота има построена ограда. Твърди, че намиращите се в имота на ответника 3 бр. сливови дървета в близост до оградата правят боклук в имота му тъй като падат листа, засенчват имота му, клоните им пречат да преминава с автомобил в близост до оградата в имота си, подкопават и рушат основата на оградата, стават причина в неговия имот да растат израстъци на нови дървета и като цяло му пречат да упражнява правото си на собственост върху имота. Твърди, че се е опитал доброволно да се разбере с ответника, но същият отказва да премахне дърветата. Твърди също, че се е опитал да реши по административен ред проблема между тях, поради което е образувана адм. Преписка №9400-13009/09.07.2014 г., но това не се случило, което породило правният му интерес да търси защита на правата си по административен ред.

С депозирания в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба ответникът Г.Г.Ф. оспорва изцяло предявения иск. Не оспорва, че в двора му има сливови дървета, така както е посочено в исковата молба, но твърди, че същите са на разстояние 1,20 м. от оградата на ищеца. Оспорва, че дърветата правят боклук, че клоните им пречат да преминава с автомобила си, тъй като височината им е над 2,50 м., че корените им навлизат в съседния имот, че са израснали нови фиданки от плодове от текущата, като според него става въпрос за плодове от предишни години. Според ответника е достатъчно да се изрежат клоните на дърветата, които попадат над двора на ищеца за да се разреши спора между тях и не е необходимо да изкоренява дърветата.

С решението си Никополският районен съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 109 вр. чл. 52 от ЗС. За да отхвърли предявения иск районният съд е приел, че се касае поставени в особен режим на закрила дървета, поради което нарушението на изискванията на чл. 52 изр. 1 от ЗС не може да бъде санкционирано от съда с решение за премахването им, тъй като липсва предварително дадено разрешение по въпроса на административния орган по чл. 10 и чл. 11 от Наредба № 1 по опазване на селскостопанското имущество и по чл. 63 ал. 2 от ЗУТ вр. чл. 15 ал. 1 и чл. 19 от Наредба №1/93г. за опазване на озеленените площи и декоративната растителност - кмета на Община ***. Позовава на задължителна за съдилищата практика на ВКС, обективира2на в решение № 57/30.04.2009 г. по гр.д.№ 6155/2007 г. на I г.о. на ВКС и решение № 60/29.05.2014 г. по гр.д.№ 7375/2013 г. на II г.о. на ВКС. Наред с това първоинстанционният съд е приел, че по делото липсват доказателства, тежестта за което е върху ищеца за наличие на някакви конкретни неблагоприятни въздействия, застрашаващи състояния, неудобства и въобще реални пречки за пълноценно и спокойно упражняване на правото му на собственост, произтичащи от физическото присъствие на дърветата в такава близост до имотната граница /оградата/ и развитието им, които да оправдават поисканата крайна мярка - пълното им биологическо унищожение чрез тяхното цялостно отсичане /премахване/.

Съгласно разпоредбата на чл. 109 ал.

1 от ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.

Съгласно разпоредбата на чл. 50 от ЗС собственикът на недвижим имот не може да извършва такива действия в своя имот, с които се създават пречки за използуването на съседния имот по - големи от обикновените. Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗС не се позволява да се посаждат дървета до имота на съседа на по - малко разстояние от 3 метра за високите дървета, 1,5 метра за средните и 1 метър за ниските. Съседът може да иска разрешение от кмета на общината, района или кметството да бъдат отсечени клоните на дърветата, които се простират над неговия имот и корените, които преминават в неговия имот. По същия ред той може да иска да бъдат преместени дърветата, които са посадени на по - близки разстояния от посочените по - горе.

Искът по чл. 109 от ЗС е правен способ за защита на правото на собственост и на ограничено вещно право срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие върху вещта, което без да отнема владението на носителя на правото, ограничава, смущава и пречи на неговото пълноценно упражняване, т.е. на използването на вещта според предназначението й. Правен интерес от исковата защита по чл. 109 от ЗС съществува тогава, когато трето лице извършва въздействия, надхвърлящи законните ограничения на собствеността и обема на валидно учреденото в негова полза ограничено вещно право, които собственикът е длъжен да търпи. Пасивно легитимиран ответник е лицето, което извършва неоснователните въздействия върху чуждата или съсобствената вещ и ограничава правата на собственика/съсобственика, като за уважава­не на иска по чл. 109 от ЗС е без зна­че­ние да­ли самият от­вет­ник е при­чи­нил проти­воправ­но­то състояние, като е достатъчно, че под­дър­жа съ­що­то при пре­дя­вя­ва­не на иска.

Не се спори между страните, а видно и от представения по делото в първата инстанция в заверен препис нотариален акт № 78 том І дело № 148/1969 г. по описа на НС гр.

Никопол, че въззивникът И.К. е придобил собствеността върху дворно място в с. ***, с площ 1350 кв.м., ведно с построените в него сгради, подробно описани в акта, което дворно място съставлява парцела ІХ с пл. №143 в стр.кв. 59 по плана на селото. Видно от нотариалния акт, че към 1969 г. един от съседите на дворното място е бил Г.Ф..

Не се спори между страните, а видно и от представената по делото в първата инстанция в оригинал скица № 68/26.04.2018 г., издадена от Община ***, че към момента собственият на въззивника имот съставлява УПИ ІХ-143 в стр. кв. 59 по плана на с. ***, като имотът граничи на северозапад с недвижим имот, съставляващ УПИ Х-144 в стр.кв. 59 по плана на с. ***, записан на името на въззиваемия Г.Ф..

Не се спори между страните, а видно и от представената по делото в първата инстанция в заверен препис докладна записка от мл.

Полицейски инспектор по преписка №27000-2042/2018 г. по описа на РУ – ***, че в РУ няма регистрирани сигнали от въззиваемия срещу въззивника за периода от 2016 г. до 29.06.2018 г..

Не се спори между страните, а видно и от представената по делото в първата инстанция в заверен препис преписка № 9400-13009/09.07.2014 г. по описа на Община ***, че същата е с предмет премахване на незаконен строеж - навес за дърва, построен от въззиваемия Г.Ф. в недвижим имот, съставляващ УПИ Х-144 в стр.кв. 59 по плана на с. ***, собственост на въззиваемия съгласно нотариален акт от 1992 г., които действия на въззиваемия нямат връзка с процесните сливови дървета, поради което преписката не следва да бъде обсъждана подробно. По същите съображения не следва да се обсъждат намиращите се в преписката документи - писма, протоколи, сигнали, уведомителни писма от 2009 г. и 2014 г., които нямат отношение към процесния спор и установяват, че въззивникът и въззиваемия са подавали сигнали един срещу друг до различни институции.

Не се спори между страните, а видно и от представената по делото в първата инстанция служебна бележка, издадена от Кметство с. *** на 13.06.2018 г., че на въззиваемия е разрешено да окастри клоните на сливовите дървета, които са надвиснали над оградата на съседа му.