Решение № 323 от 26.06.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 323 гр. Велико Търново, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Димо Колев

Катина Минева при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Катина Минева Въззивно гражданско дело № 20264100500018 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 1330/06.10.2025 г., постановено по гр. дело № 4259/2024 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, ответникът „СТИКРА“ ЕООД е осъден да заплати на ищеца М. Н. М. сумата от 12 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, резултат от трудова злополука от 24.07.2024 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 24.07.2024 г. до окончателното изплащане, като предявеният иск е отхвърлен за разликата над уважения размер от 12 000 лeвa до пълния предявен размер от 70 000 лeвa като неоснователен и недоказан. Със същото решение, на основание чл. 59 ЗЗД, М. Н. М. е осъден да заплати на „СТИКРА“ ЕООД сумата от 1 208, 80 лeвa, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 31.01.2025 г. до окончателното изплащане.

Съдът се е произнесъл и по разноските. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ответника – Застрахователно дружество „ЕВРОИНС“ АД.

Срещу така постановеното решение ищецът М. М., чрез процесуалния си представител, е подал въззивна жалба в частта му, с която предявеният от него иск по чл. 200 КТ е отхвърлен за сумата над 12 000 лв. до пълния предявен размер от 70 000 лв., както и в частта му, с която е уважен насрещният иск. Във въззивната жалба ищецът развива оплаквания за неправилност на решението в атакуваните му части поради нарушение на материалния закон. Твърди, че неправилно е приложена разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ, като първата инстанция е приела наличие на груба небрежност от страна на пострадалия без доказателства за съзнателно пренебрегване на правилата за безопасност и без да е установена реална опасност, която съзнателно да е пренебрегната. Възразява, че по делото не е доказан проведен инструктаж, нито 1 реална опасност, която да е била известна на ищеца. Оспорва установената фактическа обстановка, изградена въз основа на показанията на представляващия ответното дружество, както и приетото съпричиняване, осъществено чрез „самоволно преместване“. Сочи данни за липса на надзор и организация от страна на работодателя, доколкото не е установено да е имало специална инструкция тежки детайли да се преместват от двама работници, нито дали е осигурен втори работник към момента на инцидента, като подчертава, че организацията на безопасната работа е задължение на работодателя, което той не е изпълнил. Поддържа, че за да се приеме груба небрежност, не е достатъчно само установяване на нарушен инструктаж, както и че съдът не е обсъдил дали работодателят е провел инструктаж, осигурил е помощен персонал и контрол върху безопасността на труда. Излага оплакване, че съдът произволно е определил процент на съпричиняване от 60 %, без да изложи доводи защо приносът на работника е именно толкова. Отделно възразява, че определеното обезщетение преди редуцирането му, поради приетото съпричиняване, в размер на 30 000 лв., е необосновано занижено предвид установеното по делото, че ищецът е претърпял сложна операция, бил е нетрудоспособен 155 дни, претърпял е силни физически болки и продължителни рехабилитации, изпитвал е психически страдания и страх от трайно увреждане. Релевира оплаквания и срещу уважаването на насрещния иск, като твърди недоказаност на неоснователното обогатяване, доколкото работодателят не е доказал, че е заплатил сумата от 1 208, 80 лeвa от свое име и за своя сметка, а не чрез трето лице, а дори сумата да е платена от ответното дружество, това е сторено доброволно с оглед задължението по чл. 128, т. 5 КТ, а не с цел обогатяване на ищеца, който не е получател на сумата, тъй като същата е постъпила в НАП. Оспорва тезата на ответника за самонараняване предвид предстоящо изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, като твърди, че към момента на инцидента ищецът не е знаел за това. По изложените съображения се отправя искане до въззивния съд да отмени обжалваното решение в атакуваните от ищеца части, като осъди ответника да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в пълния предявен размер от 70 000 лв., ведно със законната лихва от датата на трудовата злополука – 24.07.2024 г., респективно да отхвърли изцяло предявения насрещен иск. Претендират се разноски за двете инстанции.

Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба и от ответното дружество „СТИКРА“ ЕООД, чрез процесуалния му представител, в частта му, с която е осъдено да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12 000 лв. за претърпени болки и страдания, резултат от трудова злополука от 24.07.2024 г.

Възразява се, че ищецът е действал умишлено да се увреди на процесната дата, т.е. самонаранил се е, което обстоятелство изключва отговорността на работодателя на основание чл. 201, ал. 1 КТ, тъй като е знаел, че ще влиза в затвора преди възникване на трудовата злополука, което се установявало от доказателствата по делото – решение № 48 по ВНОХД № 62/2024 г. по описа на Окръжен съд Габрово и свидетелските показания на Е.С. и И.К.. Изложени са възражения и относно размера на определеното по чл. 200, ал. 1 КТ, във вр. с чл. 52 ЗЗД обезщетение от 30 000 лв., доколкото се твърди да е несправедлив, тъй като не е взет предвид периодът, през който М. не е работил, че не е ограничил контактите си, че не е бил в невъзможност да се справя икономически и психически и че не е имал бъдещи болки и страдания след 12.12.2024 г. Твърди се несъобразяване с доказателствата по делото – споделеното от ищеца пред работодателя, че се чувства по-добре, но ще представя болнични листове, за да забави влизането си в затвора, като се сочи, че след последния болничен лист – до 12.12.2024 г., М. е влязъл в затвора и липсват доказателства за търпени болки след този момент.

Оспорва се и размерът на определеното съпричиняване, като се твърди, че следва да е по-висок от 60 %, доколкото ищецът е действал без необходимото старание и 2 внимание и в нарушение на правилата за безопасност, умишлено или при груба небрежност, тъй като по време на почивка сам е предприел действия да обърне профила, за да го бележи от другата страна, без да прецени тежестта му, при което профилът се е изплъзнал и паднал върху работната му обувка. Възразява се, че задължението на работника е да помага в извършването на дейността, а не сам да поема отговорност за работата, както и че се е възползвал от обстоятелството, че е сам във фургона, за да се самонарани и да избегне привеждането в изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“. По тези съображения се иска от въззивния съд да отмени обжалваното решение като неправилно и необосновано, а предявеният иск с правна квалификация по чл. 200, ал. 1 КТ да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендират се разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1, изр. 1 ГПК ответникът по делото е подал отговор на депозираната от ищеца въззивна жалба, в който е заел становище за нейната неоснователност. Поддържа, че от събраните по делото доказателства се установява, че ищецът самоволно е решил да премести металния детайл, без да изчака помощ от колега, не е съобразил инструктажа, изискващ тежки детайли да се преместват от поне двама работници, както и че действието е осъществено по време на почивка. Излага, че работодателят е провеждал периодични инструктажи по безопасност на труда и е изпълнил задължението си по чл. 275 КТ, като инструктажът за работа на 24.07.2024 г. е проведен от прекия ръководител П.П.. Оспорва възприетия процент на съпричиняване с твърдение, че следва да е по-висок, както и размера на обезщетението като завишен, като сочи, че периодът на неработоспособност е 142 дни.

Поддържа, че поради установени прекъснати здравноосигурителни права на ищеца преди започване на работа, при постъпването му в болничното заведение управителят на дружеството е изпратил негов служител да заплати здравните вноски на М. със средства на дружеството, както и че са заплатени разноски във връзка с операцията.

По отношение на насрещния иск по чл. 59 ЗЗД поддържа, че същият е доказан по основание и размер. В заключение поддържа, че жалбоподателят умишлено се е увредил, поради което отговорността на работодателя следва да се изключи, а в условията на евентуалност – че ищецът е допринесъл за трудовата злополука при груба небрежност.

В срока по чл. 263, ал. 1, изр. 1 ГПК ищецът по делото не е подал отговор на депозираната от ответната страна въззивна жалба.

Третото лице – помагач на ответника – Застрахователно дружество „ЕВРОИНС“ АД е взело становище по подадените въззивни жалби, като намира подадената от ищеца въззивна жалба за неоснователна. Сочи, че на ищеца са проведени първоначален и периодични инструктажи и че работникът самоволно е решил да премести металния детайл, без да изчака помощ от колега, поради което правилно е прието съпричиняване на вредите при условията на груба небрежност, като обективният принос на пострадалия е в размер на поне 80 %. Поддържа, че обстоятелството, че ищецът ще изтърпява наказание „лишаване от свобода“, е било известно на ръководството на дружеството и на трудовия колектив, че същият е изказвал намерение да избегне влизането в затвора, поради което е налице пряк умисъл на работника да предизвика вредоносните последици и съответно изключване на отговорността на работодателя. Прави възражение, че присъденото обезщетение е прекомерно завишено и следва да се редуцира съобразно персонално претърпените болки и страдания и обществено-икономическата конюнктура в страната към датата на увреждането. Поддържа и че претендираните неимуществени вреди под формата на болки и страдания не съставляват покрит риск по застрахователната полица, поради което застрахователят не носи отговорност, както и че работодателят в качеството на 3 застраховащ не разполага с правната възможност да претендира заплащане на застрахователната сума в своя патримониум. Прави възражение за прекомерност на претендираните адвокатски възнаграждения.

Окръжен съд Велико Търново, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените във въззивните жалби оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирани страни, с правен интерес да обжалват постановения първоинстанционен съдебен акт в съответната част, поради което са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. При тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

При проверка за правилността на решението по реда на чл. 269, изр. 2 ГПК, в очертаните с въззивните жалби предметни предели, въззивният съд приема следното:

Първостепенният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, предявен от пострадал работник срещу работодателя му, за заплащане на обезщетение в размер на 70 000.00 лева за претърпени неимуществени вреди в резултат на настъпила на 24.07.2024 г. трудова злополука, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане. Ищецът М. Н. М. твърди, че по време на изпълнение на трудовите си функции при ответника на 24.07.2024 г. е получил счупване на външния /латерален/ малеолус на десния глезен, в резултат на което е претърпял неимуществени вреди. Ha 24.07.2024 г. преди обяд твърди, че бил на работа, като при работи с тежки детайли във фургон, разположен на паркинга на бившия „Радиозавод“ в местността Дълга лъкa, град Велико Търново настъпила трудова злополука, около 10:30 часа, когато оразмерявал метален детайл- метален профил на работна маса и при опит да го премести и завърти същият паднал от масата върху десния му крак Ищецът сочи, че бил затиснат от детайла на земята и крещял за помощ, веднага след това във фургона се върнал колегата му Павлин и му помогнал. С оглед изложеното се твърди, че е налице е внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка с извършваната от ищеца работа. След инцидента ищецът, след като колегата му се свързал с управителя на дружеството, бил откаран в спешното отделение на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ Велико Търново, от съпругата на управителя, по поръчка на последния, като бил приет в отделението по ортопедия и травматология на болничното заведение, където на 25.07.2024 г. му била извършена операция- открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия на фибула.