Решение № 260574 от 17.05.2021, Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260574 / 17.5.2021г. гр. Перник, 17.05.2021 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,

ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ

КРИСТИНА КОСТАДИНОВА при участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия К.

Костадинова гр.д. № 6635 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Анна Софрониева, срещу В.К.П., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 449.16 лева, представляваща ½ част от стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № **, находящ се в *****, в общ размер от 898.31 лева, от които главница в размер на 395.16 лева за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. вкл. / ½ част от общия размер на главницата от 790.31 лева/, и 54 лева – обезщетение за забава за периода от 10.07.2016 г. до 23.10.2018 г. / ½ част от общия размер от 108 лева/, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми.

С исковата молба са представени: копие от извлечение от сметка, копие от вестник „Съперник” от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, копие от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 124/19.12.1997 г., том XXII, нот.дело

5486/1997 г. на нотариус Маруся Маркова и удостоверение за наследници на К.Б.Б..

В хода на производството от страна на ищцовото дружество са представени – два броя свидетелства за проверка на средство за измерване /от 29.05.2015 г. и от 01.12.2017 г./, копие от вестник „Новинар” от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, фактури и уведомления до ответника, подробно извлечение по партида, удостоверение за регистрация № Р – 01/06.04.2007 г., договор № 76/01.09.2017 г. между „Топлофикация Перник” АД и „Директ” ЕООД и договор № 97/30.11.2011 г. между „Топлофикация Перник” АД /възложител/ и „Техем сървисис” ЕООД /изпълнител/ и „Директ” ЕООД /подизпълнител/.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото, чрез упълномощения му процесуален представител – адв. Б.В., е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. На първо място се оспорва качеството потребител на топлинна енергия на ответника. Възразява се срещу възникването на облигационни отношения по силата на закона и общите условия на дружеството.

Поддържа се, че именно последното следва да докаже наличието на облигационна връзка. Обръща се внимание и че липсват доказателства ответникът да е собственик/ползвател на топлоснабдения имот респективно ползвател на топлинна енергия в процесния имот. Оспорват се представените с исковата молба документи – като се твърди, че същите не доказват качеството потребител на ответника за процесния период. Твърди се, че общите условия на дружеството не били надлежно оповестени – не били публикувани в централен и местен ежедневник, поради което не са произвели действие. Посочва се и че липсвало решение на общото събрание на етажната собственост в сградата, където се намирал процесният имот, за присъединяване към топлопреносната мрежа. По тези съображения се твърди, че страните не са били в облигационни отношения през процесния период.

Посочва се и че претендираните вземания били за главница и лихва, като липсвало посочване като отделно вземане на това за услугата дялово разпределение. Такова вземане не било посочено и в заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. В тази връзка се твърди, че ако в главницата присъствала сума за осъществяване на дялово разпределение, то същата не следвало да бъде присъждана.

На следващо място се оспорват претендираните по делото суми. В тази връзка се оспорва представеният документ „извлечение от сметка“, като доколкото същият бил съставен от дружеството, то не можел и да служи като доказателства за неговите претенции. В тази връзка се оспорва и редовността на воденото от ищеца счетоводство.

Посочва се и че методиката, въз основа на която се изчислявали процесните вземания, била отменена с решение на ВАС. В тази връзка се обръща внимание, че наредба № 16-334/06.04.2007 г. била отменена в частта относно зависимостта /формулата/, приета в т. 6.1.1. от Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради етажна собственост.

Прави се възражение за погасяване на част от процесните суми по давност, доколкото приложимият давностен срок бил три години.

Претендират се разноски като се обръща внимание, че били предявени два иска, поради което адвокатското възнаграждение не било прекомерно.

В хода на производството е извършена и комплексна съдебна технико икономическа експертиза /КСТИЕ/.

В съдебно заседание, проведено на 19.04.2021 г., процесуалният представител на ищеца изразява становище за уважаване на исковете.

Ответникът не се явява в насроченото по делото заседание, въпреки редовното си призоваване. Не се явява и упълномощеният му процесуален представител адв. В..

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземания, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 260170/30.09.2020 г. по ч.гр.д. № 5250/2020 г. по описа на РС Перник. Последната е връчена на длъжника чрез лице от домашните със задължение за предаване.

По делото е представено извлечение от в-к. „Съперник“ от 29.04.2008 г. и извлечение от в-к. „Новинар” от 30.04.2008 г., от които е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. на „Топлофикация Перник“ ЕАД са публикувани в един местен и в един централен ежедневник.

От представено по делото копие от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 124/19.12.1997 г., том XXII, нот.дело 5486/1997 г. на нотариус Маруся Маркова се установява, че на 19.12.1997 г. К.Б.Б. е дарила собствените си 4/6 идеални части от следния недвижим имот: апартамент № 51, находящ се в ***** на двете си деца – ответницата В.К.П. и лицето К.К.П..

Съгласно нотариалния акт дарителят си е запазил вещното право на ползване въхру имота. Видно от удостоверение за наследници на К.Б.Б. обаче същата е починала 11.11.2005 г. като е била вдовица и е оставила за свои наследници сина си К.К.П. и дъщеря си В.К.П..

От представените по делото писмени доказателства: договор № 97/30.11.2011 г. за извършване на услугата дялово разпредение на топлинна енергия между потребителите в сграда етажна собственост и сгради с повече от един потребител, находящи се на лицензионната територия на гр. Перник, сключен между ищеца като възложител, „Техем сървисис” ЕООД като изпълнител и „Директ” ЕООД като подизпълнител, удостоверение за регистрация на „Техем сървисис” ЕООД, договор № 76/01.09.2017 г. за извършване на услугата дялово разпредение на топлинна енергия между потребителите в сграда етажна собственост и сгради с повече от един потребител, находящи се на лицензионната територия на гр. Перник, сключен между ищеца като възложител и „Директ” ЕООД като изпълнител се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, относно която е налице договор между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение /ФДР/, валиден през процесния период.

По делото е изготвена и приета комплексна съдебна технико икономическа експертиза.

От същата в техническата й част се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, където е въведена улугата „дялово разпределение” – с подписването на договор № 78/11.12.2000 г. Налице е и договор между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение, считано от 30.11.2011 г. По отношение на годността на измервателните уреди вещото лице посочва, че през процесния период топломерът е преминал задължителните метрологични проверки и съответства на одобрения тип, годен да се използва за търговски измерване, а показанията му могат да се счетат за достоверни. Това се потвърждава и от представените свидетелства за проверка на средство за измерване от 29.05.2015 г. и от 01.12.2017 г., налични по делото/. Отразено е, че количеството на топлинна енергия за СЕС е определено правилно, съгласно методиката. Изпълнено е изискването на Наредбата за разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС, а от направената проверка не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС. Посочва, че начислените суми са коректни и пресметнати съгласно нормативно утвърдената методика, прогнозно определените текущи разходи на топлинна енергия и съответно начислените суми са приведени към реално отчетените с изравнителните сметки за съответните периоди. От експертизата се установява, че главницата на задълженията за процесния период е в размер на 792.06 лева, докато исковата претенция възлиза на 790.31 лева /като от ответницата се претендира ½ част/. На последно място от заключението е видно, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинна енергия в сградата като преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти. Съгласно изготвена към заключението таблица № 2 начислената на ищеца сума /главница/ е за следните компоненти: топлоенергия за битова гореща вода, топлоенергия за отопление на имот и вноска дялово разпределение /по 1.23 лева месечно за процесния период/. Не са начислявани суми за сградна инсталация.

От експертизата в икономическата й част се установява, че през процесния период от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. стойността на доставената топлинна енергия за имота е в размер на 790.31 лева.

Установява се и че размерът на обезщетението за забава, начислено върху главницата за претендирания период от 10.07.2016 г. до 23.10.2018 г. е в размер на 108 лева

/като от ответницата се претендират по ½ част от сумите/ и е съобразена с общите условия на дружеството, регламентиращи падежа на периодичните плащания. Въведени и съобразени при получаване на тези стойности са извършените в периода изравнителни сметки. На последно място от експертното заключение се установява и че счетоводството на ищеца е водено редовно, досежно задълженията на ответника и че последният не е извършил плащания за топлинна енергия относно процесния период.

Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото експертните изследвания са задълбочени, подробни и компетентно извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на вещите лица от изхода на производството. Освен това същите са работили въз основа на документи, представени им от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия.

От представени по делото фактури се установява, че начислените на ответника количества потребена топлинна енергия се фактурирани редовно.