Решение № 1365 от 24.09.2026, Административен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 1365

Монтана, 24.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Монтана - V състав, в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СОНЯ КАМАРАШКА

ЧЛЕНОВЕ:

БИСЕРКА БОЙЧЕВА

РЕНИ СЛАВКОВА

При секретар ДИМИТРАНА ДИМИТРОВА и с участието на прокурора ГАЛЯ АЛЕКСАНДРОВА КИРИЛОВА като разгледа докладваното от съдия РЕНИ СЛАВКОВА канд № 20267140600325 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на ВПД Началник РУ - Берковица при ОДМВР - Монтана срещу Решение № 44/02.06.2026 г., постановено по АНД № 20261610200031/2026 г. по описа на Районен съд - Берковица, с което е отменено Наказателно постановление № 26-0243-000025/12.02.2026 г., издадено от ВПД Началник РУ в ОДМВР - Монтана, РУ - Берковица. С наказателното постановление на М. А. П., на основание чл. 175а, ал. 1, предл. трето ЗДвП, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 1533,88 евро (парична равностойност 3000,01 лв.) и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, за нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Сочи, че фактическата обстановка, нарушението и авторството били установени безспорно от АУАН, наказателното постановление и показанията на разпитаните полицейски служители, които непосредствено възприели движението на автомобила като „дрифт“. Според касатора районният съд неправилно е допуснал като възможни причини за поднасянето заледяване на пътя или техническа неизправност, без жалбоподателят да е представил доказателства в тази насока. Излага, че описаното преднамерено извеждане на автомобила извън контрол, загуба на сцепление на задните гуми и движение на задната част наляво и надясно представляват използване на пътя за друга цел по смисъла на чл. 104б, т. 2 ЗДвП. Иска отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба М. А. П., редовно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура – Монтана, конституирана като страна в касационното производство в защита на значим обществен интерес, дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Счита, че нарушението не е доказано по несъмнен и категоричен начин, и предлага решението на Районен съд – Берковица да бъде потвърдено.

Административен съд - Монтана, в качеството си на касационна инстанция, след като обсъди доводите на страните и извърши проверката по чл. 218 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес срещу валиден и допустим съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна районният съд е приел, че на 12.01.2026 г. около 19:25 ч. в [населено място], на кръстовището на [улица]и ул. „Д-р Иван Панов“, при движение от [улица]към [улица], М. П. управлявал лек автомобил „Мерцедес Ц 270 ЦДИ“ с рег. № [рег. номер]. В АУАН и наказателното постановление е описано, че водачът „преднамерено и умишлено“ извел автомобила извън контрол, ускорил, отклонил го от праволинейното движение и довел до загуба на сцепление на задните гуми, като задната част на автомобила се движела наляво и надясно и навлизала в лентата за насрещно движение. Посочено е още, че участъкът е с ограничена видимост и се заснема от „car camera“ на служебния автомобил, както и че при последвалата проверка управляваният от П. автомобил е бил спрян от движение поради опасна техническа неизправност.

Районният съд е разпитал актосъставителя С. Н. С. и свидетеля Х. И. М.. От възприетото в решението съдържание на показанията им се установява, че двамата са видели автомобила да поднася, като задната му част се движела наляво и надясно, но не са дали конкретни данни за действия на водача, от които еднозначно да се установи целенасочено предизвикване на загубата на сцепление. Свидетелите не са си спомнили дали пътното платно е било заледено. Районният съд е съобразил и обстоятелството, отразено в самата административнонаказателна преписка, че автомобилът е бил с опасна техническа неизправност и е спрян от движение до отстраняването й.

При тези данни въззивният съд е приел, че не е доказано по несъмнен начин именно вмененото с АУАН и НП поведение - съзнателно и преднамерено използване на пътя за друга цел чрез т.нар. „дрифт“. Според районния съд установеното поднасяне на автомобила може да е резултат и от неправилно потегляне или маневра, несъобразена скорост, състоянието на пътната настилка или техническата неизправност, което би могло да съставлява друго нарушение на правилата за движение, но не доказва непременно състава на чл. 104б, т. 2 ЗДвП.

Тези изводи настоящият касационен състав намира за правилни.

Съгласно чл. 104б, т. 2 ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Санкционната норма на чл. 175а, ал. 1, предл. трето ЗДвП предвижда кумулативно наказания за водач, който ползва такъв път за други цели. Следователно съставомерността не се извежда от всяко опасно, неправилно или несъобразено управление, а от конкретни фактически действия, разкриващи използване на пътя с предназначение, различно от обичайното придвижване и превоз.

Понятието „дрифт“ не е легално дефинирано в ЗДвП. В съдебната практика се приема като техника на шофиране, при която водачът преднамерено извежда превозното средство извън нормалната траектория чрез действия, водещи до загуба на сцепление и контрол. Именно целенасочеността на поведението разграничава това използване на пътя от инцидентно поднасяне вследствие на пътни условия, техническо състояние на автомобила, грешка при потегляне или друга неправилна маневра. Следва умисълът да е изведен след изрично установяване, че нито пътните условия, нито техническото състояние на автомобила са налагали рязкото подаване на газ и последвалото поднасяне. Тази фактическа предпоставка в настоящия случай липсва.

В случая административнонаказателното обвинение не се ограничава до твърдение за поднасяне на автомобила, а съдържа конкретно фактическо твърдение, че П. „преднамерено и умишлено“ е извел МПС извън контрол и тенденциозно е ускорил, за да предизвика загуба на сцепление. Тези обстоятелства са част от фактическата рамка на обвинението по смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН и подлежат на доказване. Не е допустимо тяхното отсъствие да бъде заместено с извод, че всяко поднасяне или навлизане в насрещна лента само по себе си представлява използване на пътя за „други цели“.

На следващо място следва да се отбележи, че техническата неизправност не е въведена единствено като защитна теза на наказаното лице, а е отразена в самия АУАН и в наказателното постановление - автомобилът е спрян от движение поради опасна техническа неизправност до отстраняването й. Действително това обстоятелство само по себе си не доказва причинна връзка между неизправността и поднасянето, но и обратното също не е установено.

Районният съд е обсъдил показанията на двамата полицейски служители и е възприел непосредствено установените от тях факти - движение на задната част на автомобила наляво и надясно и поднасяне. Това, което съдът не е възприел като доказано, е направената от контролните органи квалификация на наблюдаваното движение като преднамерен „дрифт“. Несъгласието на касатора с доказателствената преценка не обосновава само по себе си нарушение на процесуалните правила, когато решаващият съд е обсъдил относимите доказателства и е изложил логични мотиви защо те не са достатъчни за установяване на всички елементи на вмененото нарушение.

В касационното производство приложението на материалния закон се преценява въз основа на фактите, установени от въззивния съд - чл. 220 АПК. Постоянна е практиката, че касационната инстанция не следва да извършва ново първично установяване на факти, а проверява материалноправните изводи върху фактическата основа, приета от първата инстанция. В настоящия случай касационната жалба по същество цели различна оценка на същите гласни доказателства, без да сочи порок в начина на тяхното събиране или обсъждане, който да е от категорията на съществените процесуални нарушения.

Правилен е и крайният извод на районния съд. Самото опасно или неумело управление, поднасянето на автомобила и навлизането в насрещната лента биха могли при установяване на съответните предпоставки да обосноват нарушение на други правила на ЗДвП, но не могат да заместят недоказания елемент, че пътят е използван за друга цел по смисъла на чл. 104б, т. 2 ЗДвП. Съставът по чл. 175а, ал. 1, предл. трето ЗДвП е формален и за осъществяването му не е необходимо да е настъпило ПТП или конкретен вредоносен резултат, но е необходимо самото различно предназначение на използването на пътя да е доказано чрез конкретното поведение на водача. В случая това не е сторено в необходимата степен.

Поради изложеното не са налице заявените касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК, приложим по силата на чл. 63в ЗАНН. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във вр. с чл. 63в ЗАНН, Административен съд – Монтана, касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 44/02.06.2026 г., постановено по АНД № 20261610200031/2026 г. по описа на Районен съд - Берковица.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�