Акт № 2162 от 22.05.2014, Окръжен съд - Благоевград

Решение № 194

Номер

194

Година

01.10.2014 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

09.03

Година

2014

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Тонка Гогова Балтова

Секретар:

Славея Топалова

Прокурор: като разгледа докладваното от

Тонка Гогова Балтова

Търговско дело номер

20135100100260 по описа за

2013 година

Предявен е иск за неизпълнение на договорни задължения по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД за сумата в размер на 21312.50 щ. долара, представляваща стойността на доставени, но незаплатени материали, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане на основание чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът твърди в исковата молба, че в периода от 22.10.2008 г. до 17.02.2009 г. е извършил доставка на строителни материали-елементи за оградни системи за ответника „В. С.” Е. гр. К., подробно описани по вид, количество и стойност във фактури с № 0049139/22.10.2008 г. и № 0049475/17.02.2009 г., както следва: 1. По фактура № 0049139/22.10.2008 г. били доставени 520 броя 5x20 см 2000x2500 4,50 мм ограда П., 525 броя стълб профил 50x50x1.5мм Н:200 см и 320 броя 5x20 см 1500x2500 4,50 мм ограда П.; 325 броя стълб профил 50x50x1.5мм Н: 150 см; 160 броя 5x20 см 1000x2500 4,50 мм ограда П.; 161 броя стълб профил 50x50x1.5мм Н: 100 см; 32 броя 5x20 см 2000x2500 4,50 мм ограда П.; 33 броя стълб 60x1.5мм Н:200 см и 3500 броя клипсове зелени, на обща стойност 43280.50 щ. д. 2. По фактура № 0049475/17.02.2009 г. били доставени 918 кв. м. ограден П. с размери 5x20 см. 1000x4.50 мм с единична цена 5 щ. долара на кв. м. или обща стойност 4590.00 щ. долара; 174 кв.метра ограден П. с размери 5x20 см.1000 х 4.50 мм с единична цена 5 щ. долара на кв. м. или обща стойност 870 щ. долара. Общата стойност на доставените стоки по тази фактура била 5460 щ. долара, общата стойност на доставените материали по двете фактури била 48740.50 щ. долара. Твърди се, че съгласно доклад от счетоводна книга на ищеца, ответникът извършил 7 частични плащания на доставките по двете фактури, подробно описани по дати в доклада, общо за сумата от 27428.00 щ. долара и оставали дължими 21312.50 щ. д. Стоките били с турски произход и начинът на доставка бил франко завод С.. Положени били усилия за извънсъдебно разрешаване на възникналия спор, но без резултат и за ищеца бил налице правен интерес от предявяване на иска за заплащане на дължимата сума в размер на 21312.50 щ. долара, представляваща стойността на доставените, но незаплатени от ответното дружество материали по двете фактури. Искането е да се постанови решение, с което ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 21312.50 щ. долара, представляваща стойността на доставените, но незаплатени материали по фактура № 0049139/22.10.2008 г. и фактура № 0049475/17.02.2009 г. Претендира се законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски. С допълнителна искова молба, предявения иск се поддържа. Изразява се становище, че с приемането на стоката ищецът потвърждавал търговската им продажба. Твърди и, че: доставените материали не са били дефектни, тъй като се проверявали повторно преди да се доставят на клиентите; че ответното дружество и собственика лично е присъствал при натоварването на материалите на датите, на които били съставени процесните фактури и ги е приел след като ги е проверил; че не съществувало споразумение с ответното дружество за гаранция; че не бил уведомен от ответника за подмяната на некачествените материали с нови и че ни били получили оплакване относно това обстоятелство; че между ищеца и ответника не съществували други търговски отношения; че не бил уведомен, че дефектните стоки били предадени на вторични суровини и сумата им била изплатена. С молба в изпълнение на указанията на съда с протоколно определение от 07.01.2014 г. по делото, ищецът е конкретизирал кои плащания по кои от двете фактури са извършени: 1. По фактура за продажба № 0049139/22.10.2008 г. на стойност 43280.50 щ. долара били извършени следните плащания от ответното дружество: На 12.12.2008 г. с входящ банков превод от 12.12.2008 г.- сумата от 4990 щ. долара; На 09.02.2009 г. с входящ банков превода от същата дата била платена сумата от 3990 щ. долара; На 20.02.2009 г. с входящ банков превод от същата дата- преведа сумата от 1468 щ. долара; На 08.04.2009 г. с входящ банков превод от същата дата- преведена сумата от 1990 щ. долара; На 18.05.2009 г. с входящ банков превод от същата дата- преведена сумата от 5990 щ. долара; На 04.09.2009 г. с входящ банков превод от същата дата- преведена сумата от 4000 щ. долара; На 03.02.2010 г. с входящ банков превод от същата дата- преведена сумата от 5000 щ. долара. Твърди се, че на 17.02.2009 г. по взаимно съгласие на страните била изготвена фактура № 0049475, като допълнение и част от фактура № 0049139/22.10.2008 г. и по този начин общото задължение на ответното дружество по двете фактури било в размер на 48740.50 щ. долара. По фактура 0049475/17.02.2009 г. нямало извършено плащане. Всички плащания се отнасяли към фактура № 0049139/22.10.2008 г. Посочва се, че общо на ответника били доставени стоки за 48740.50 щ. долара, от които ответникът заплатил 27428.50 щ. долара и оставало неизпълнение в размер на 21312 .50 щ. долара.

Ответникът в писмен отговор и допълнителен такъв оспорва иска изцяло като твърди, че неправилно се твърдяло, че били доставяни строителни материали, а всъщност били доставяни елементи за оградни системи. Твърди, че първата доставка била изпратена с ТИР заедно с първата фактура, по която бил платен ДДС като уговорката с ищеца била, че става въпрос за продажба на консигнация с десет години гаранция за материалите, която можели да дадат и на клиентите. След първите продажби, ответникът започнал да получава оплаквания от клиенти за недостатъци- недобре заварени пана, вследствие на което се получило разделяне на участъци от паната. От „С.” Е.- К., уведомили ответника, че продадени 25 броя оградни пана, доставени по първата фактура № 0049139/22.10.2008 г. показали недостатъци и се наложило да бъдат подменени с качествени, за което имало съставен приемо- предавателен протокол от 06.01.2009 г. Стойността нÓ 25 броя оградни пана съгласно фактурата била 750 долара. Ответникът уведомил А. О. Г.- управител на фирмата, който им обяснил причината за проблема като било договорено стоката, която може да се продаде- да се продаде, а останалата да се даде на вторични суровини. След този разговор, целият доставен материал бил щателно прегледан и за предаване на вторични суровини били отделени 291 бр. оградни пана с размери 2 м по 2,50 м, 119 бр.оградни пана с размери 1,5 по 2,50 м и 32 бр. оградни пана с размери 1м по 2,5 м, както и 291 бр. стълб профили с височина 2 м,83 бр. стълб профили с височина 1,5 м и 5 бр. стълб профили с височина 1 м. Парите от продажбата на вторични суровини и парите от редовни оградни пана били преведени с платежно нареждане от 03.02.2010 г. по банковата сметка на дружеството. Покупко- изплащателната сметка от предаването на вторични суровини била изпратена на факс- номера на ищеца на 01.02.2010 г. Другите плащания по фактура 0049139/22.10.2008 г. били направени, както било по счетоводната справка. Ответникът твърди, че остатъкът от 53 броя оградни пана и 38 броя стълбове били предадени на Д. В. А.- управител на „Е. Х.” Е.- К. със знанието на А. О. Г.- управител на ищцовото дружество и по негово изрично искане, за което имало приемо- предавателен протокол от 29.06.2012 г. За тези 53 бр. оградни пана и 38 броя стълбове ответникът не получил пари от „Е. Х.” К., тъй като не им били продадени, а им били предадени за съхраняване като ответникът нямал достъп до тях. За изплащане на задължението по фактура № 0049139/22.10.2008 г. на стойност 43280.50 долара били преведени 22000 долара, в която били включени суми от продажба на редовна и некачествена- предадена на вторични суровини, стока. Некачествената стока по фактурата била 18259 долара- по цени като редовна стока и изкупена като вторични суровини от „Б.С. А.” О.- гр. К. за сумата 1252 долара /1768.68 лв./, за което била съставена фактура № 0049139/22.10.2008 г. за предаване на вторични суровини и покупко- изплащателна сметка от 01.02.2010 г. Предадените на „Е.Х.” Е. оградни пана и колове били на стойност 2274 долара. Заменените пана на „С.” Е. били на стойност 750 долара. Твърди се, че ответникът няма задължения към ищеца. По фактура № 0049475/17.02.2009 г. сумата от 5460 долара за втория ТИР била платена на два пъти по проформа фактура от 06.02.2009 г. изцяло с дори надвнесени 18 долара. Поддържа се и това, че ако се приеме, че се дължат исковите суми, то вземането за същите е погасено по давност на основание чл. 111 б „б” и „в” от ЗЗД. Твърди се още, че договорните отношения с ищцовото дружество се отнасяли за шест доставки, първите две от които били предмет на исковата молба. Иска се отхвърляне на иска и се претендират разноски. В допълнителния отговор се поддържат съображенията в първоначалния такъв, както и доказателствените искания.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното:

През месец септември 2008 г. на Пловдивския панаир в страната ищцовото и ответното дружество се договорили да извършват съвместна търговска дейност, свързана с продажбата на оградни пана и стълб профили, които ищeцът произвеждал в Република Турция и, които били търсени от различни фирми в Рапублика България. Съгласно уговорката между двете дружества, ответното дружество трябвало да предложи за продажба в България оградни пана и стълб профили. За това трябвало да осигури и изпрати от България в Турция ТИР, в който да бъде натоварена стоката. Страните се уговорили за първия ТИР да не се прави заявка от ответната дружество като стоките следвало да се платят след продажбата на определено количество оградни пана и стълб профили, а ответното дружество трябвало да преведе парите на ищцовото дружество по банков път. Уговорката била за следващия ТИР да се направи заявка като се посочи броя на паната, а плащането трябвало да става предварително. Така, за следващите доставки ответникът следвало да заплаща 50 % от цената на стоката при подаването на заявка и 50 %- при тръгването на ТИР- а от завода на производителя в Република Турция за Република България. На 22.10.2008 г. оградните пана и стълб профилите били натоварени в Република Турция от ищцовото дружество на ТИР, нает и изпратен от ответното дружество, като стоките били опаковани в полиетилен и разположени хоризонтално върху дървени палети. При предаване на стоката на превозвача, ищцовото дружество предало и фактура № 0049139/22.10.2008 г. При товаренето на стоките представител на ответното дружество не присъствал. Оградните пана и стълб профилите били разтоварени в Република България с мотокар в склад на ответното дружество. Още при първите продажби на оградните пана, управителят на ответното дружество установил, че част от тях са дефектни- не били добре заварени и някои от заварките се отделили. При констатиране на това обстоятелство, управителят на ответното дружество уведомил управителя на ищцовото дружество, който му заявил, че дефектите в заварките му били известни, тъй като имали проблеми със заваръчната машина. Казал на управителя на ответното дружество да отдели дефектните оградни пана и стълб профили и да ги предаде на вторични суровини, като получената сума от продажбата да му преведе по банков път, тъй като връщането на дефектните оградни пана и стълб профили в Република Турция би ги оскъпило. В изпълнение на тази уговорка, управителят на ответното дружество с помощта на св. Д. И. отделил дефектните оградни пана и стълб профили. Дефектни с отлепени заварки се оказали 291 бр. оградни пана на обща стойност 18259 долара. Същите били продадени на фирма, изкупуваща вторични суровини- „Б. С. А.” О., гр. К., за което била съставена покупко- изплащателна сметка от 01.02.2010 г. на обща стойност 1768.68 лв., която била изпратена по факс на ищцовото дружество. Част от непродадените оградни пана и стълб профили /53 бр. оградни пана и 38 бр. стълб профили/ на обща стойност 2274 щ. долара на 29.06.2012 г. били предадени по разпореждане на ищцовото дружество на „Е. Х.” Е.- гр. К., за което бил съставен приемо- предавателен протокол, който е приложен на стр. 37 от делото, и в който изрично е отбелязано, че предаването е станало със знанието на управителя на ищцовото дружество А. О. Г., който протокол не е оспорен и съдът го кредитира. Така, търговските отношения между ищцовото и ответното дружество продължили до 29.06.2012 г., когато част от оградните пана били предадени на „Е. Х.” Е.. Ищцовото дружество доставяло стока на ответника и през периода от 18.03.2010 г. до 27.09.2010 г. като доставките били на обща стойност 94089.34 лв. и същите били своевременно изплатени и, за които ищецът няма претенции.