Решение № 255 от 03.04.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 255 гр. Бургас, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно наказателно дело № 20252120204322 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба на „С.Е.Д.Е.“ АД, ЕИК *********, срещу Наказателно постановление № ******-F******/********г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“ - Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, вр. с чл. 59а, ал. 1 от Наредба № Н18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредбата) и на основание чл.185, ал.2, изр.2 от ЗДДС във вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното постановление, като се твърди, че не съответства на фактическата обстановка и е издадено при неспазване на материалноправните и процесуалноправните норми. Сочи се, че в обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление не е посочена никаква фактическа обстановка, при която е извършено нарушението. Твърди се, че при издаване на наказателното постановление е допуснато нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, като се посочва, че дружеството е депозирало писмени обяснения, но административнонаказващият орган не ги е обсъдил и не са изложени съображения дали те са основателни или не и защо. Сочи се, че от приложените към преписката служебни бележки е видно, че дружеството е подало информация за количествата получени течни горива и неприемането на тази информация от НАП не може да се вмени във вина на дружеството. Жалбоподателят счита, че от датата на данъчното събитие, а именно ******** 1 г., започва да тече тримесечния срок от откриване на нарушителя, съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, като намира, че същият е изтекъл на 10.09.2025 г. Посочва, че са налице предпоставки за прилагането на чл. 28 от ЗАНН. С тези мотиви моли наказателното постановление да бъде отменено. Претендира разноски.

В съдебно заседание за жалбоподателя, редовно уведомен, не се явява представител.

АНО, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ч., оспорва жалбата като неоснователна и моли обжалваното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита, че правилно е ангажирана отговорността на дружествотожалбоподател, тъй като в хода на производството се доказа, че на ******** г. в търговския обект има получено дизелово гориво в размер на 8778 литра. Посочва, че действително доставката е отчетена автоматично в нивомерната измервателна система, но данните за доставката по документи не са получени към НАП. Сочи, че законът въвежда като задължение за всяка една доставка на гориво да се получава информация от НАП по два начина, които се наслагват кумулативно в системата, като първо данните за постъпилото гориво трябва да се подадат чрез нивомера, след което данните за наличното количество трябва да се въведат документално в системата от служител на фирмата, което практически става чрез сканиране на бар код четеца на акцизния данъчен документ, който придружава горивото. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На ********г. в 14:18 часа била извършена проверка от служители на НАП, в това число и свидетелката Т. Г. – главен инспектор в НАП, в обект - метанстанция В., находящ се в гр. Бургас, ПЗ: ******, стопанисван от „С.Е.Д.Е." АД с ЕИК *********, констатациите на която са били отразени в протокол за извършена проверка в обект сер. АА № *******/******** г. и протокол № *********** г. При извършване на проверката е присъствала и свидетелката С. П.– управител на проверения търговски обект. Установило се, че в обекта е въведена в експлоатация и се използва електронна система с фискална памет (ЕСФП), модел „ДИАНЕЛ ПЛЮС" вер. 3.5 KL с одобрение от БИМ № 171 FS и свързан към нея фискален принтер модел "DIANEL FP-DL 6000-05-KL", с индивидуален номер DL****** и номер на фискалната памет *********, регистриран в НАП с № *******. Установило се, че в обекта се извършва търговия на дребно с нефт и нефтопродукти от нефтен произход, както и че обектът разполага със следните резервоари за съхранение на гориво: Резервоар № 1 за бензин; Резервоар № 2 за дизелово гориво; Резервоар № 3 за дизелово гориво; метан се зарежда посредством бутилки с метан. При проверката контролният орган констатирал, че на ******** г. от задълженото лице са били подадени данни за 3 броя доставки на гориво, като данните за документалната доставка за полученото гориво не са били изпратени към НАП до момента на проверката. Жалбоподателят не е изпълнил задължението си да подаде данни в НАП за гореописаните доставки на гориво чрез наличната в обекта ЕСФП на датата на данъчното събитие /********г./, при което за така установеното свидетелката Т. Г. съставила срещу жалбоподателя АУАН сер. № F******/******** г. за извършено нарушение на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, вр. с чл. 59а, ал. 1 от Наредбата. Впоследствие било издадено наказателното постановление, предмет на проверка в настоящото производство, за получено дизелово гориво от 8778 литра по нивомерна измервателно система /НИС/ на ******** г. в 21:18 ч. в резервоар № 3, за която не са били подадени данни в НАП. С настоящото наказателно постановление на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева на основание чл.185, ал.2, изр.2 от ЗДДС.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Показанията на свидетелите Т. Г. и С. П. са последователни, обективни, безпротиворечиви и логични и съдът ги кредитира в тяхната цялост. Показанията на свидетелите се подкрепят и от представените по делото писмени 2 доказателства. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Настоящият състав, като инстанция по същество, след извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт. АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентни лица (упълномощени със Заповед № З-ЦУ******** г. и Заповед № ******** г. на изпълнителния директор на НАП) в сроковете по чл.

34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Съдът не споделя доводите на жалбоподателя за неспазване на срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН за издаване на АУАН. Със започване на проверката в обекта на ******** г. служителите на НАП са събрали данни за извършеното нарушение и са установили нарушителя – жалбоподателя по настоящото дело, като от тази дата е започнал да тече и давностният срок по чл. 34, ал.1 от ЗАНН. АУАН е издаден на ******** г., следователно срокът е бил спазен.

При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП подробно е била описана установената при извършване на проверката фактическа обстановка, която е била подведена и под правната квалификация на извършено нарушение по чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, вр. с чл.

59а, ал. 1 от Наредбата. Вмененото на жалбоподателя нарушение е било описано както от фактическа страна, така и от правна, като са били описани и обстоятелствата, при които е било извършено. Индивидуализирано е изпълнителното деяние, а именно неподаване на данни към НАП чрез наличната в обекта електронна система с фискална памет (ЕСФП).

Конкретизирана е и датата и мястото на извършване на деянието, а именно датата на доставката - ******** г. и в проверявания обект - метанстанция В., находящ се в гр. Бургас, ПЗ: ******. Ето защо настоящият състав намира, че не е налице неяснота по отношение на вмененото на жалбоподателя процесно нарушение и правото на защита не му е било нарушено.

Разпоредбата на чл. 59а, ал. 1 от Наредбата, посочена като нарушена от АНО, визира задължение за лицата по чл. 118, ал. 9 и ал. 10 от ЗДДС да подават в НАП данни чрез електронен документ за доставка (ЕДД) - приложение № 22, или електронен документ за получаване (ЕДП) - приложение № 23, за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях, отнасяща се до цялото количество гориво или до част от него, в случаите, когато данните не са декларирани с електронен акцизен данъчен документ (еАДД)/единен административен документ (ЕАД) и са задължителни за подаване съгласно Наредбата. Всеки ЕДД, ЕДП, както и подадените данни за доставени количества горива по документ, въведени чрез ЕСФП, съдържат задължително уникален контролен номер (УКН) на еАДД или митнически референтен номер (МРН) на ЕАД. Въвеждането на УКН на еАДД за доставени количества горива по документ, постъпили в обект с ЕСФП, се извършва чрез баркод четец при постъпването им, а в случаите на освободени доставки от лицензиран складодържател, регистриран по Закона за акцизите и данъчните складове, на втечнен нефтен газ (LPG) в бутилки за отопление, продадени на физически лица, които не са еднолични търговци, 3 въвеждането на УКН се извършва в деня на издаване на обобщения акцизен данъчен документ. От цитираните правила става ясно, че редът и начините за подаване на информация в НАП за получени доставки на течни горива е различен в зависимост от това дали в търговският обект, където е извършена доставката, респ. получаването се използва ЕСФП или не.

Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС данъчно задължено лице доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис.

Не се спори по делото, че „С.Е.Д.Е.“ АД извършва продажба на течно гориво, поради което се явява и адресат на задължението по чл. 59а ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за предаване по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите на данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива.

Не е спорно, а се установява и от показанията на свидетеля Г. и от писмените доказателства, че в обекта е монтирана и функционира ЕСФП с нивомерна система.

Същевременно от фактическа страна по делото от показанията на свидетеля Г. и от писмените доказателства по делото се установява, че не са въведени документално данни за наличното количество в системата ръчно от служител за получената доставка на ******** г., с което се препятства проследяването в търговския обект. В показанията си свидетелката П. посочва, че служител е извършил дейността по подаване на документални данни за доставката, но е било неуспешно подаването, като служителят не е констатирал, че данните не са били подадени. По този начин от жалбоподателя е реализирано нарушение по чл.59а, ал.1 от Наредбата при форма на изпълнителното деяние - бездействие, доколкото жалбоподателят е пропуснал да извърши едно правно дължимо действие. В действителност от представени в преписката фискални документи, изведени от ЕСФП в обекта се установява, че процесните доставки са били предадени успешно по НИС към НАП, но постъпилото подаване по документи е неуспешно изпратено, като е отразено, че доставката не е приета от НАП. Съдът счита, че жалбоподателят е следвало да се увери, че подаването действително е било успешно извършено, а при невъзможност това да се случи търговецът е следвало веднага да изпрати до НАП уведомление за наличния проблем в системата. В случая, жалбоподателят не е извършил проверка дали успешно е извършено изпращането на данните за документи на доставката на 8778 л. дизелово гориво на ******** г., същият не е сезирал органа по приходите за установения технически проблем, като по този начин не е изпълнил задълженията си по чл. 59а, ал. 1 от Наредбата. В конкретния случай, извършеното деяние е застрашило обществените отношения, които са предмет на защита от ЗДДС с достатъчна интензивност, за да се приеме, че същото е административно нарушение.