Решение № 3828 от 27.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3828 гр. Пловдив, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Ив. Маслинкова при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Татяна Ив. Маслинкова Гражданско дело № 20265330101145 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правно основание чл. 150 вр. чл. 143 вр. чл. 139 от СК.

Производството е образувано по искова молба от З. П. Г., ЕГН **********, в качеството й на майка и законен представител на малолетната Т.

М. И., ЕГН ********** против М. Р. И., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ****, с правна квалификация на иска по чл. 143, вр. чл. 142 във вр. с чл. 139 от СК за увеличаване на присъдена в полза на детето месечна издръжка, определена с влязло в законна сила съдебно решение № 4307 от 12.11.2019 г., постановено по гр.д. № 13644/2019 г., по описа на Районен съд ***, в размер на 140 лева, като се прави искане издръжката да бъде увеличена на 160 евро, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 11.02.2026 г.

В исковата молба се твърди, че с предходен съдебен акт от 12.11.2019 г. бракът между майката на детето и ответника е прекратен, като родителските права върху малотетното дете Т. М. И., са предоставени на нея. С решението за развода, бащата бил осъден да заплаща месечна издръжка на детето си в размер на 140 лева. Сочи, че с оглед изминалия период от време от 2019 г. до сега и променените социално-икономически условия на живот в страната, 1 значително нараснали разходите, свързани с издръжката на детето. Детето учи и посещава ОУ „***“ в гр. П. и е в *** клас, като често се разболява, във връзка с контактуването с други болни деца. За детето са необходими средства, свързани с покриване на разходите за обучение, прехрана и издръжка.

Нестабилното здравословно състояние на детето, принуждава майката непрекъснато да търси средства за медикаменти, които обикновено заплаща лично. Твърди, че цялостната издръжка на детето е поета от нея. Изпитва сериозни финансови и материални затруднения по отглеждане и осигуряване на издръжката на детето. Работи като т. с., на пълен работен ден, с брутно месечно възнаграждение от 1077 лв., с което следва да осигури цялостната издръжка на семейството, като сочи, че има още една дъщеря – Н. на *** години, която също издържа. Ответникът работи и реализира трудови доходи, достатъчни за задоволяване на личните му нужди и за изплащане на издръжка, която няма да се яви съществено затруднение за него. Счита, че са налице достатъчно основания да претендира увеличение на присъдената издръжка, още повече, че от 01.01.2026 г. минималната работна заплата в България е 1213 лв., а от същата дата разплащането е в евро.

Моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в която сочи, че е баща на детето Т. И.. Действително по силата на съдебно решение от 12.11.2019 г. по гр. д. № 13644/2016 г. по описа на *** бр. с., заплащал издръжка на дъщеря си в размер на 140 лв., считано от 12.08.2019 г. Също така за детето заплащал издръжка, чрез нейната майка и законен представител в размер на 270 лв. или 138 евро, считано от 14.03.2025 г., по силата на сключено извънсъдебно споразумение между него и майката на детето – З. Г.. С оглед увеличението на минималната работна заплата от 01.01.2026 г. на 1213 лв. или 620,60 евро, заявява, че е способен да заплаща издръжка на детето в размер на 160 евро на месец. Признава иска. Моли да бъде постановено решение, с което месечната издръжка да бъде увеличена от 138 евро на 160 евро месечно, платима на детето, чрез нейната майка и законен представител З. Г.. Оспорва претенцията за присъждане на разноски, доколкото липсват доказателства за реално извършени такива, както и с оглед обстоятелството, че не е дал повод за завеждане на настоящото производство.

Дължимото увеличение на издръжката заплаща от датата на получаване на исковата молба. Видно от представените писмени доказателства и предвид предходна ситуация, заплаща по-висока издръжка при настъпила необходимост, без да бъде образувано съдебно производство.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

2

Видно от представеното по делото Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № *** от ***., детето Т. И. е с родители: З. И. и М. И..

От представения по делото заверен препис на Решение № 4307 от 12.11.2019 г., постановено по гр. д. № 13644/2019 г. по описа на *** състав, се установява, че бракът между З. Г. и М. И. е прекратен, като упражняването на родителските права върху роденото от брака дете Т. И., са предоставени на майката. Определен е режим на лични отношения между бащата и детето, като бащата е осъден да заплаща на своето малолетно дете, чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер на 140 лева, считано от датата на сключване на спогодбата – 12.08.2019 г. до настъпване на законова причина за изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

От представените по делото банкови извлечения от банковата сметка на ответника при ***, се установява, че на ***. същият е извършил превод по сметка на З. Г. в размер на сумата от 270 лева/138,05 евро. Такива преводи са извършени и на ***. – 270 лева/138,05 евро; на ***. – 270 лева/138,05 евро; на ***. – 270 лева/138,05 евро.

По делото е представено и Удостоверение с изх. № *** то ***., издадено от ***, в което е посочено, че ответникът заема длъжността: ***, като за периода ***. – ***., е получил средно нетно трудово възнаграждение в размер на сумата от 463,44 евро.

При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:

Със съдебно решение № 4307 от 12.11.2019 г., постановено по гр.д. № 13644/2019 г., по описа на Районен съд ***, влязло в сила на 12.11.2019 г., ответникът е осъден да заплаща издръжка на детето си чрез неговата майка и законен представител в размер на 140 лева.

Разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК предвижда, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това, дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Правото да получи издръжка е безусловно, като е достатъчно наличието на качеството „непълнолетно лице“ по отношение на претендиращия издръжката. Размерът на издръжката, съгласно чл. 142, ал. 1 от СК, се определя в зависимост от две величини - нуждите на детето, което има право на издръжка и възможностите на родителя, който я дължи. Съгласно чл. 142, ал. 2 от СК минималния размер на издръжката на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, която към настоящия момент се явява в размер на 155,05 евро. Нуждите на детето се преценяват с оглед на правилното му 3 отглеждане, здравословното състояние, възраст, нуждите от получаване на образование на детето и задоволяване на неговите потребности при преценка на нормалните, обикновените, ежедневните нужди от храна, облекло, учебни, спортни и културни занимания. Възможностите на родителя да заплаща издръжка се преценяват с оглед на неговите доходи, имотното му състояние, квалификация, дали има задължения към други лица. За да се уважи искът за изменение на издръжката, е необходимо трайно съществено изменение или на нуждите на издържаните лица или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице. С оглед разпоредбата на чл. 150 от СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена. Размерът на издръжката следва да съдейства за правилното развитие, възпитание и отглеждане на детето, за покриване на нуждите така, както те биха били задоволени, ако родителите живеят заедно.

Изменението на обстоятелствата може да се отнася до здравословното състояние, трудоспособността, доходите, семейното положение и прочие, но за да се уважи иск за изменение на издръжката, се изисква трайна и съществена промяна в нуждата на търсещия издръжка или във възможностите на задълженото лице.

Ответникът в подадения отговор на исковата молба, изрично заявява, че с оглед увеличението на минималната работна заплата от 01.01.2026 г. на 620,20 евро, е способен да заплаща на детето си издръжка в размер на 160 евро, като моли да бъде постановено решение в този смисъл.

С оглед изложеното за доходите на бащата и възможността и желанието му да дава издръжка, възрастта и нуждите на детето, както и с оглед социално – икономическите условия в страната, съдът приема, че детето има нужда да получава, а двамата родители са задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на поне 260 евро, от които 100 евро следва да се осигурят от майката, при която детето живее, а останалите 160 евро, следва да се възложат върху бащата.

Ето защо искът за присъждане на увеличен размер на издръжка се явява основателен за сумата в размер на 160 евро месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.02.2026 г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване.

По отговорността за разноски:

Съдът намира, че на ищеца не следва да се присъждат разноски. От една страна, безспорно се установи, от приетите по делото писмени доказателства, че бащата активно изплаща издръжка, като след постигнато извънсъдебно споразумение с майката, е изплащал такава в размер на 138,05 евро. С отговора на исковата молба, изрично заявява, че е съгласен да заплаща на детето си поисканата с исковата молба издръжка в размер на 160 евро, като 4 изрично е приканил ищцата към сключване на съдебна спогодба. Ето защо, съдът намира, че с поведението си, ответникът не е дал причина за завеждане на делото, като недоказани са твърденията на ищцата, че бащата не е бил съгласен да заплаща издръжка в размер на 160 евро, с оглед по-високата минимална работна заплата от 01.01.2026 г. в Република България. В тази насока не бяха ангажирани доказателства. С оглед изложеното, съдът намира, че ответникът не следва да носи тежестта от заплащане на разноски за настоящото производство на ищцата.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът дължи държавна такса от 127,32 евро, изчислена върху увеличения размер на издръжката.

На основание чл. 242 ал.1 от ГПК доколкото съдът уважава иск за присъждане на издръжка следва да бъде постановено предварително изпълнение на решението.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ размера на присъдената с решение № 4307 от 12.11.2019 г., постановено по гр.д. № 13644/2019 г., по описа на Районен съд Пловдив месечна издръжка, дължима от М. Р. И., ЕГН **********, с адрес: гр. П., *** на Т. М. И., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител З. П.

Г., ЕГН **********, като УВЕЛИЧАВА същата от 140 лева, равняващи се на 71,58 евро на 160 евро /сто и шестдесет евро/, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 11.02.2026 г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

ОСЪЖДА М. Р. И., ЕГН **********, с адрес: гр. П., *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Пловдив СУМАТА от 127,32 евро /сто двадесет и седем евро и тридесет и два евроцента/, представляваща дължима държавна такса.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението, съгласно чл. 242, ал. 1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд 5 гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6