Решение № 657 от 22.04.2024, Административен съд - Перник
- Съд
- Административен съд - Перник
- Дело
- Административно дело 74/2024
- Вид
- Решение № 657
- Подписан
- 22.04.2024
- В сила
- 18.11.2024
- Състав
- Силвия Мичева-Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл.145 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.59, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.6, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.6, ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.108, ал.1 · Закон за държавния служител
- чл.142, ал.1, т.1 и 3 и ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.142, ал.1, т.1 и 3 и ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.142, ал.1, т.1 и 3 и ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.158, т.6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.207, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.226, ал.1, т.4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.226, ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.226, ал.7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.227 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.228, ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.228, ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
РЕШЕНИЕ
№ 657
Перник, 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Перник - VII състав, в съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Съдия:
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
При секретар ЕМИЛИЯ ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от съдия СИЛВИЯ ДИМИТРОВА административно дело № 20247160700074 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 от АПК, вр. чл.231 от Закона за държавния служител ЗДСл/.
Образувано е по жалба на М. Б. Г. от [населено място], чрез адв. Г. В. от АК – Кюстендил, срещу Заповед за прекратяване на служебно правоотношение на държавен служител в МВР № 8121К-14756/01.12.2023 г. на министъра на вътрешните работи.
Жалбоподателят твърди, че оспореният административен акт е неправилен и незаконосъобразен, постановен при липса на мотиви и несъответствие с целта на закона, поради което моли да бъде отменен. В пледоарията по същество прави изрично изявление, че не желае да му бъдат присъждани направените по делото разноски.
Ответникът – министърът на МВР, чрез процесуалния си представител - главен юрисконсулт А. С., моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и излага съображения в тази насока. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
А. съд – Перник, като обсъди поотделно и в неговата съвкупност събрания по делото доказателствен материал, намира за безспорно установено от фактическа страна следното:
Към датата на издаване на оспорения акт жалбоподателят М. Б. Г. е разузнавач V степен в група „Престъпления против собствеността“ на сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ към отдел „Криминална полиция“ при Областна дирекция на МВР – Перник.
На 17.11.2023 г. Г. подал чрез ВПД директора на ОДМВР – Перник Заявление УРИ № 313р-19981 до министъра на вътрешните работи /л.14/. Поискал да бъде прекратено служебното му правоотношение в МВР на основание чл.226, ал.1, т.4 от ЗМВР – по собствено желание.
Със Заповед № 8121К-14756/01.12.2023 г. министърът на вътрешните работи /л.15/, на основание чл.226, ал.1, т.4, вр. чл.227 от ЗМВР прекратил служебното правоотношение на М. Б. Г. с МВР, по негово желание, считано от датата на връчване на заповедта.
На 29.12.2024 г. Г. подал до министъра на МВР Заявление УРИ № 313р-22694 от същата дата /л.16/, с което поискал да бъде отменена Заповед № 8121К-14756/01.12.2023 г. за прекратяване на служебното му правоотношение с МВР.
Във връзка със Заявление УРИ № 313р-22694/29.12.2023 г. в дирекция „Човешки ресурси“ при МВР е извършена проверка. Резултатите от нея са обективирани в Докладна записка рег. № 8121р-171/03.01.2024 г. на ВПД директор на дирекция „Човешки ресурси“ при МВР /л.17-18/. Въз основа на събраните и проверени факти са формирани и следните изводи – по т.3: че към датата на проверката и изготвянето на докладната записка Заповед № 8121К-14756/01.12.2023 г. на министъра на вътрешните работи не е връчена на инспектор М. Г.; по т.4: че директорът на ОДМВР – Перник е поставил резолюция „съгласен“ върху заявлението, с което Г. е поискал отмяна на заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение с МВР; по т.5: че е в компетенциите и правомощията на министъра на вътрешните работи да отмени или да не отмени заповедта за прекратяване на служебното правоотношение между М. Г. и МВР. Направено е предложение до министъра да постави резолюция, с която да отрази становището си по молбата на М. Г. и ако решението му е да удовлетвори искането на служителя в Заявление УРИ № 313р-22694/29.12.2024 г. – да подпише приложения Проект на заповед за отмяна на Заповед № 8121К-14756/01.12.2023 г. за прекратяване на служебното правоотношение на Г. с МВР.
На 03.01.2024 г. ответникът /министърът на вътрешните работи/ поставил върху Докладна записка рег. № 8121р-171/03.01.2024 г. резолюция: „Не съм съгласен. Не е спазен срока по чл.228, ал.3 от ЗМВР“ /л.17/.
На 04.01.2024 г., в присъствието на свидетелите главен инспектор В. И. и главен инспектор/ЧР в сектор КАПОЧР при ОДМВР – Перник Е. М., на жалбоподателя М. Б. Г. е връчена Заповед рег. № 8121К-14756/01.12.2023 г., която последният отказал да подпише. Това е отразено в нарочно изготвен Протокол УРИ № 313р-234/04.01.2024 г. /л.21/. Предадени са му документи, описани в подписан от него Приемо-предавателен протокол рег. № 313р-254/04.01.2024 г. /л.22/, сред които: копие на Заповед за прекратяване на служебно правоотношение рег. № 8121К-14756/01.12.2023 г.
Горепосочените документи са представени и приети по делото като част от административната преписка. Част от същата са и заявления за ползване на платен годишен отпуск - Заявление рег. № 313р-19305/07.11.2023 г. /л.7/, Заявление рег. № 313р-20909/01.12.2023 г. /л.8/ и Заявление рег. № 313р-22034/18.12.2023 г. /л.9/, които са били удовлетворени и на жалбоподателя е било разрешено да ползва съответно: 5 работни дни за 2021 г., считано от 06.11.2023 г. до 10.11.2023 г. вкл. /л.7/; 10 работни дни за 2021 г., считано от 04.12.2023 г. до 15.12.2023 г. вкл. /л.8/ и 5 работни дни за 2021 г., считано от 18.12.2023 г. до 22.12.2023 г. вкл. /л.9/. От справките за неизползван отпуск, съпътстващи заявленията, е видно, че жалбоподателят има право на платен годишен отпуск за текущата 2023 година: 40 дни, платен годишен отпуск за предходни години: 40 дни за 2022 г. и 17 дни за 2021 г. Приета е и епикриза на Н. М. Н. /л.10-11/, от която се установява, че лицето е постъпило в Клиника по кардиология при УМБАЛ „Софиямед“ на 17.10.2023 г. и е изписано на 19.10.2023 г.
По искане на жалбоподателя по делото са приложени Кадрова справка УРИ № 313р-5128/12.03.2024 г., Грамота на инспектор М. Б. Г., издадена от МВР на 29.07.2022 г., от която е видно, че служителят е награден с „обявяване на благодарност“ за постигнати високи резултати и за конкретен съществен принос при изпълнение на служебните си задължения, със Заповед № 8121К-6907/29.07.2022 г. на главния секретар на МВР /л.47/, и Грамота на инспектор М. Г. за реален принос в ограничаване разпространението и употребата на наркотици, проституцията, детската порнография, корупцията, тероризма и изразена подкрепа на каузи в полза на обществото, за формиране на хуманни модели на поведение у подрастващото поколение, издадена от кмета на община Благоевград през ноември 2020 г. – награда на името на италианския магистрат Д. Ф. /л.48/.
О. К. справка УРИ № 313р-5128/12.03.2024 г. /л.42-44/ се установява, че жалбоподателят е назначен на работа в МВР на 18.06.2021 г., завършил е множество курсове, свързани с изграждане на професионални умения, както и че е награждаван многократно /общо 14 пъти/, както следва: с „писмена похвала“ – 8 пъти; с „индивидуална парична награда“ – 3 пъти; с „колективна парична награда“ – 1 път; с „обявяване на благодарност с парична награда“ – 2 пъти. Изрично е отбелязано, че служителят няма налагани дисциплинарни наказания.
В съдебно заседание е проведен разпит на свидетеля М. Б. Д. – началник група „Престъпления против собствеността“, който през последните четири години е бил пряк ръководител на жалбоподателя. Той заявява, че М. Г. е един от най-съвестните и старателни служители, които е срещал. Отговорен, дисциплиниран, лоялен, отдаден на работата. Изпълнявал задълженията си с желание и хъс. Работел много добре в екип и се разбирал отлично с останалите колеги. Нямал просрочена преписка или неизпълнена задача. Участвал активно в разкриването на множество тежки престъпления, в т.ч. и убийства, грабежи, разпространение и притежание на наркотични вещества и др. Голяма част от постигнатите успехи се дължали именно на неговите лични качества, професионални знания и оперативни умения. Всеки от колегите можел да разчита на неговата помощ, подкрепа и съдействие.
Свидетелят Д. споделя, че когато разбрал за изявеното от жалбоподателя желание да напусне системата на МВР бил много изненадан. Било му направило впечатление, че непосредствено преди това той бил подавал молби за излизане в отпуск, а това било неприсъщо за него. Обадил на жалбоподателя и поискал да се видят. На срещата го попитал за причините, поради които иска да напусне системата на МВР. Г. споделил, че е ангажиран с гледането на болен роднина и полагането на грижи за него. Т. Д. му предложил да преосмисли решението си като го успокоил, че и той и колегите са готови да откликнат с помощ и парични средства. Изтъкнал, че в групата „Престъпления против собствеността“ ще останат много малко хора, на които освен това не може да се разчита, тъй като са млади, нямат оперативен стаж и опит, а МВР се нуждае от служители като него. След около два дни М. Г. се обадил на Д. и го уведомил, че е размислил и ще оттегли молбата си за напускане.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Предмет на съдебен контрол в настоящото производство е Заповед № 8121К-14756/01.12.2023 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл.226, ал.1, т.4, вр. чл.227 от ЗМВР, е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя М. Б. Г. с МВР, по негово желание, считано от датата на връчване на заповедта.
Административният акт е издаден от компетентен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия. Съгласно чл.227 от ЗМВР „Заповед за прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител се издава от съответния орган по чл.158 или 159“. Към датата на изготвяне на оспорения акт жалбоподателят М. Б. Г. е заемал изпълнителска длъжност, а именно: разузнавач V степен в група „Престъпления против собствеността“ на сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ към отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР – Перник, съгласно т.17, част А „Държавни служители с висше образование“ от Класификатор на длъжностите в МВР за служители по чл.142, ал.1, т.1 и 3 и ал.3 ЗМВР, утвърден със Заповед № 8121з-140/24.01.2017 г. на министъра на вътрешните работи. С оглед на това и предвид цитираната разпоредба на чл.227, вр. чл.158, т.6 от ЗМВР, компетентен да издаде заповед за прекратяване на служебното му правоотношение с МВР е министърът на вътрешните работи, който е и издател на процесния акт.
Процесната заповед е издадена в писмена форма /каквото е и изискването на чл.108, ал.1 от Закона за държавния служител/ и със съдържание и е със съдържание, регламентирано в чл.59, ал.2 от АПК. Отговаря и на изискването за мотивираност, означен е органът, който я е издал, посочен е адресатът й, отразени са фактическите и правните основания за издаването й, формулирано е ясно и конкретно разпореждане, съдържа информация за реда, срока и органа, пред който подлежи на обжалване, датирана и подписана.
Разпоредбата на чл.226, ал.1, т.4 от ЗМВР предвижда възможност служебното правоотношение на държавния служител да бъде прекратено по негово собствено желание. Съгласно чл.228, ал.2, вр. с ал.1 от ЗМВР, заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на това основание се издава от органа по назначаването в едномесечен срок. Органът може да прекрати служебното правоотношение преди изтичането на срока, като не заплаща обезщетение, ако прекратяването на служебното правоотношение преди изтичане на срока е по искане на служителя.
Законът предвижда възможност за оттегляне на заявлението за напускане - в този случай и съгласно чл.226, ал.3 от ЗМВР, заповед за прекратяване на служебното правоотношение по чл.226, ал.1, т.4 не се издава, ако в 7-дневен срок от подаване на искането служителят подаде заявление за оттеглянето му.
От доказателствата по делото е видно, че жалбоподателят М. Б. Г. е подал заявление за прекратяване, по собствено желание, на служебното правоотношение с МВР на 17.11.2023 г.
На 01.12.2023 г. министърът на вътрешните работи е издал Заповед № 8121К-14756/01.12.2023 г., с която на основание чл.226, ал.1, т.4, вр. чл.227 от ЗМВР е прекратил служебното правоотношение на М. Б. Г. с МВР, по негово желание, считано от датата на връчване на заповедта.
На 29.12.2023 г. Г. е подал друго Заявление УРИ № 313р-22694/29.12.2024 г., което по същество представлява заявление за оттегляне на искането за напускане, тъй като е помолил да бъде отменена заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение с МВР.
Разпечатката съдържа 34 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/18347342-7dac-424a-9745-d6e514903d1a