Решение № 19 от 21.05.2024, Окръжен съд - Видин

Съд: Окръжен съд - Видин
Дело: Търговско дело 37/2023
Вид: Решение № 19
Подписан: 21.05.2024
Състав: АНЕТА МИЛЧЕВА ПЕТКОВА

Цитирани разпоредби

чл.124 ал.1,пр.второ · Граждански процесуален кодекс
чл.154 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
чл.367,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
чл.417 т.3 · Граждански процесуален кодекс
чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
чл.620, ал.5 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. В**, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В** в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АМП при участието на секретаря ВВУ като разгледа докладваното от АМП Търговско дело № 20231300900037 по описа за 2023 година

Предявен е иск от Ф.“ ЕАД, ЕИК ****- в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ,ДВ“ № 103, представлявано от А. Д. Ц. - постоянен синдик Съдебен адрес: гр. С.-1142. бул. „ПЕ“ №*****, [email protected] срещу ЗП ИСМ, БУЛСТАТ: *** и ЕГН: **********, с адрес: гр. К., ул. „В.“ № 59 с правно основание: чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК и цена на иска: 164 546.22 лв.

Поддържа се исковата молба, че на 06.08.2014 г. между „Ф.“ ЕАД - в несъстоятелност, в качеството на кредитор и ЗП ИСМ, в качеството на длъжник е сключен договор за заем при реда и условията на който „Ф.“ ЕАД е предоставил на ЗП ИСМ заем в размер на 108 000.00 лв. Сумата е предоставена в цялост от кредитора на длъжника.

За предоставения заем, длъжникът се е задължил да заплати на кредитора годишна лихва в размер на 5,5 %, изчислена върху предоставената в заем сума, считано от датата на получаване на заема до датата на окончателното му изплащане.

В случай на забава длъжникът дължи на кредитора неустойка върху просрочените суми в размера на законната лихва за забава, считано от датата на предоставяне на заема до датата на връщането му, ведно с всички дължими лихви по т. 3 от споразумението.

Длъжникът е следвало да погаси всички задължения по договора за кредит в срок до 15.08.2015 г. съгласно чл. 4 от Договора за заем.

На 12.10.2015 г. между страните е сключен Анекс № 1 към Договора за заем с нотариално удостоверяване на подписите с per. № 6179 / 12.10.2015 г. по описа на нотариус ТА, per. № ** С цитирания Анекс страните са констатирали, че към датата на неговото сключване в полза на кредитора са налице следните непогасени вземания по договора за заем, а именно: 108 000.00 лв. - главница; 5 478.00 лв. - годишна лихва за периода от 06.08.2014 г. - 15.08.2015 г. вкл.; 2 387.39 лв. - неустойка за забава в размер на законната лихва за периода от 16.08.2015 г. - 12.10.2015 г. вкл.

Съгласно чл. 2 от анекса, длъжникът се е задължил да погаси гореописаните суми, ведно с годишна лихва в размер на 5,5 %, изчислена за периода от 16.08.2015 г. до датата на връщане на заема.

Съгласно чл. 2, ал. 3, при неизпълнение на задълженията за връщане на предоставените 1 суми, длъжникът дължи на кредитора и неустойка за забава върху просрочената сума в размер на законната лихва за забава за периода от 29.09.2015 г. до датата на окончателното погасяване.

С цитирания Анекс страните са договорили продължаване на крайния срок за погасяване на задълженията до 31.05.2016 г.

Поради неизпълнение от страна на длъжника на задълженията по договора за заем и анекса към него, „Ф.“ ЕАД, чрез постоянния синдик А. Ц., депозира заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.дело № 177 /2020 г. на РС- К.. По така образуваното частно гражданско дело в полза на „Ф.“ ЕАД е издадена процесната заповед за изпълнение № 76 / 15.10.2020 г., по силата на която ответника ЗП ИСМ.

БУЛСТАТ № *** и ЕГН ********** е осъдена да заплати на „Ф.“ ЕАД следните суми: - 108 000.00 лв. (сто и осем хиляди лева) - главница; 8 950.23 лв. (осем хиляди деветстотин и петдесет лева и двадесет и три стотинки) - договорна лихва за периода 06.08.2014 г. - 31.05.2016 г.; 47 595.99 лв.

(четиридесет и седем хиляди петстотин деветдесет и пет лева и деветдесет и девет стотинки) неустойка за забава за периода 16.08.2015 г. - 13.03.2020 г. и от 13.07.2020 г. - 08.10.2020 г.; законна лихва върху главницата, считано от 12.10.2020 г. до окончателното погасяване на задълженията.

Поддържа се в исковата молба, че до момента не били извършени плащания за погасяване на присъдените по частно гражданско дело № 177 по описа за 2020 г. на Районен съд - К., суми, подробно описани по основание и размер по - горе, предвид което и за дружество „Ф.“ ЕАД - в несъстоятелност е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Иска се съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът ЗП ИСМ, БУЛСТАТ № *** и ЕГН **********, с адрес: гр. К., общ. К., обл. В**, ул. „В.“ № 59 дължи на „Ф.“ ЕАД, ЕИК **** - в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „ДБ“ № 103, представлявано от А. Д. Ц. - постоянен синдик, сумите, присъдени по частно гражданско дело № 177/2020. по описа на РС-К., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 76 / 15.10.2020г.. а именно:

108 000.00 лв. (сто и осем хиляди лева) - главница; законна лихва върху главницата, считано от 12.10.2020 г. до окончателното погасяване на задълженията.

8 950.23 лв. (осем хиляди деветстотин и петдесет лева и двадесет и три стотинки) договорна лихва за периода 06.08.2014 г. - 31.05.2016 г.;

47 595.99 лв. (четиридесет и седем хиляди петстотин деветдесет и пет лева и деветдесет и девет стотинки) - неустойка за забава за периода 16.08.2015 г. - 13.03.2020 г. и от 13.07.2020 г, 08.10.2020 г.;

Претендират се разноски по производството, както и разноските, извършени в рамките на производството по ч.гр.дело № 177/2020 г. по описа на РС-К..

По делото е постъпил писмен отговор от ответника ЗП ИСМ. Съобщението с препис от исковата молба ответницата е получила на 30.01.2024 г. Отговора е депозиран в съда на 29.02.2024 г. – т.е извън срока по чл.367,ал.1 ГПК, който е двуседмичен. Предвид изложеното съдът приема, че не е подаден отговор.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка:

На 06.08.2014 г. между „Ф.“ ЕАД - в несъстоятелност, в качеството на кредитор и ЗП ИСМ, в качеството на длъжник е сключен договор за заем при реда и условията на който „Ф.“ ЕАД е предоставил на ЗП ИСМ заем в размер на 108 000.00 лв. Сумата е предоставена в цялост от 2 кредитора на длъжника.

Съгласно чл. 2, ал. 3, при неизпълнение на задълженията за връщане на предоставените суми, длъжникът дължи на кредитора и неустойка за забава върху просрочената сума в размер на законната лихва за забава за периода от 29.09.2015 г. до датата на окончателното погасяване.

Поради неизпълнение от страна на длъжника на задълженията по договора за заем и анекса към него, постоянния синдик А. Ц., депозира заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.дело № 177 /2020 г. на РС- К.. По така образуваното частно гражданско дело в полза на „Ф.“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение № 76 / 15.10.2020 г., по силата на която ответника ЗП ИСМ. БУЛСТАТ № *** и ЕГН ********** е осъдена да заплати на „Ф.“ ЕАД следните суми: - 108 000.00 лв. (сто и осем хиляди лева) главница; 8 950.23 лв. (осем хиляди деветстотин и петдесет лева и двадесет и три стотинки) договорна лихва за периода 06.08.2014 г. - 31.05.2016 г.; 47 595.99 лв. (четиридесет и седем хиляди петстотин деветдесет и пет лева и деветдесет и девет стотинки) - неустойка за забава за периода 16.08.2015 г. - 13.03.2020 г. и от 13.07.2020 г. - 08.10.2020 г.; законна лихва върху главницата, считано от 12.10.2020 г. до окончателното погасяване на задълженията.

До момента не били извършени плащания за погасяване на присъдените по частно гражданско дело № 177 по описа за 2020 г. на Районен съд - К., суми, подробно описани по основание и размер по - горе, предвид което и за дружество „Ф.“ ЕАД - в несъстоятелност е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

При така установената фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

При така изложените факти съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.124 ал.1,пр.второ от ГПК – иск за съществуване на вземането, предмет на ч.гр.дело № 177/2020 година на В**ския районен съд, за което е издаден изпълнителен лист и образувано изп.д.

Съгласно чл.154 ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения.

В производството по чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от предявяване на иска и факта, от който произтича вземането му.

Правния си интерес от предявяване на иска ищецът доказва с приложените по делото документи, от които се установява, че длъжника ЗП ИСМ е подала възражение срещу издадената заповед за изпълнение по ч.гр.дело 177/2020 година на В**ския районен съд, т.е. оспорил е вземането на заявителя. Искът е предявен в едномесечния срок и е допустим.

Ищецът основава претенциите си на сключения на 06.08.2014 г. между „Ф.“ ЕАД - в несъстоятелност, в качеството на кредитор и ЗП ИСМ, в качеството на длъжник е сключен договор за заем при реда и условията на който „Ф.“ ЕАД е предоставил на ЗП ИСМ заем в размер на 108 000.00 лв. Сумата е предоставена в цялост от кредитора на длъжника.

„Ф.“ ЕАД, чрез постоянния синдик А. Ц., депозира заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.дело № 177 /2020 г. на РС- К.. По така образуваното частно гражданско дело в полза на „Ф.“ ЕАД е издадена процесната заповед за изпълнение № 76 / 15.10.2020 г., по силата на която ответника ЗП ИСМ.

Съдът е намерил, че заявлението е основателно и че следва да бъде уважено изцяло само по отношение на сумата от 108 000 лева, главница по Анекс № 1 от 12.10.2015г. с нотариална заверка на подписите към Договор за заем от 06.08.2014г. между заявителя и длъжника и законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда - 12.10.2020г. до окончателното издължаване на вземането, тъй като се основава на документ, посочен в чл.417 т.3 от ГПК - договор, с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в него задължения за заплащане на парични суми, който е редовен от външна страна, съдържа данни за кредитора, длъжника и за задължението и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, което е изискуемо.