Решение № 196 от 04.12.2025, Районен съд - Търговище
- Съд
- Районен съд - Търговище
- Дело
- Административно наказателно дело 625/2025
- Вид
- Решение № 196
- Подписан
- 04.12.2025
- В сила
- 20.02.2026
- Състав
- ЗОРНИЦА ДОНКОВА ПАВЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.182 · Закон за движението по пътищата
- чл.182, ал.1, ал.6 · Закон за движението по пътищата
- чл.182, ал.1, т.6 · Закон за движението по пътищата
- чл.182, ал.1, ал.6 · Закон за движението по пътищата
- чл.188 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.1 и ал.12 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.1 и ал.12 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.4, изр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.189з · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.22, ал.2 · Закон за Конституционен съд
РЕШЕНИЕ
№ 196 гр. Търговище, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, V СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ЗОРНИЦА Д. ПАВЛОВА при участието на секретаря Е. Ив. Д. като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА Д. ПАВЛОВА Административно наказателно дело № 20253530200625 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Х. Т. Х., ЕГН ********** от гр.София против Наказателно постановление № 24- 1292 -002694 от 27.02.2025 г., издадено от Началник група в ОДМВР – Търговище, с-р ПП Търговище.
Считайки обжалваното НП за незаконосъобразно и неправилно, жалбоподателят желае същото да бъде отменено, алтернативно - да бъде намален размерът на наложените наказания. В с.з жалбата се поддържа лично.
Наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител в с.з.
От същия, посредством процесуален представител – гл.юрисконсулт в ОДМВР - Търговище, е постъпило писмено становище за неоснователност на жалбата и искане обжалваното НП да бъде потвърдено като законосъобразно.
Направено е възражение за прекомерност на евентуално претендирани от жалбоподателя разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е процесуално ДОПУСТИМА.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:
На 28.10.2024 г. в 15:45 ч. в гр. Търговище, на ПП I-4, в участъка на 1 км.231+100 /до завод „Енергия“/, с автоматизирана техническа система стационарно преносим уред за осъществяване на контрол на скоростта (СПУКС) тип "ARH CAM S1" с фабричен № 11743с4 била засечена скорост на движение на МПС - лек автомобил ”Киа Каренс“ с рег. № *******, движещ се в посока към гр.Варна. За посочения пътен участък, намиращ се в населено място, максимално допустимата скорост на движение била 60 км/ч., въведена с пътен знак В 26, а с техническото средство била измерена скорост на движение на автомобила от 120 км/ч. При справка в Централна база данни КАТ, контролни органи от с-р ПП при ОДМВР - Търговище установили, че собственик на автомобила е Л. А. Х.а от гр.София – съпруга на жалбоподателя. На 14.11.2024г. последният попълнил и подписал декларация по чл.188 от ЗДвП, че на 28.10.2024г. в 15:45ч. автомобилът е бил управляван лично от него. На 14.11.2024г. му била връчена и покана - в едноседмичен срок да се яви в с-р ПП – Търговище за съставяне на АУАН. В посочения срок жалбоподателят не се явил, поради което на 05.12.2024г. св. С.Х. мл.автоконтрольор в с-р ПП при ОДМВР – Търговище съставил на жалбоподателя в негово отсъствие АУАН серия AД, № 059622 - за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП. В акта било прието, че жалбоподателят е управлявал автомобила с рег. № ******* в населено място - в посочения участък от ПП I4 с установена скорост от 116 км/ч. (след приспадане на допустимата грешка в измерването от 3 %) при максимално разрешена скорост на движение от 60 км/ч., въведена с пътен знак В 26. АУАН бил предявен на жалбоподателя на 23.12.2024 г., когато му бил връчен и съответен препис. Въз основа на съставения АУАН, на 27.02.2025 г. Началник група в ОДМВР Търговище, с-р ПП – Търговище издал Наказателно постановление № 24- 1292 -002694 от 27.02.2025 г., с което за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП му наложил административни наказания - „глоба“ в размер на 750 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца. На основание Наредба № Iз 2539 от 17.12.2012г. на МВР постановил отнемането на 18 контролни точки.
Съдът установи описаната фактическа обстановка след анализ на събрания по делото доказателствен материал - показанията на св. С.Х. и приложените писмени доказателства.
Съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения от категорията на 2 съществените. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4, изр.1 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В случая, с обжалваното НП жалбоподателят е санкциониран на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, който предвижда освен наказание глоба и наказание лишаване от право да се управлява МПС. Посоченото обстоятелство изключва санкционирането на водача с електронен фиш. Следователно законосъобразно е изпълнена общата процедура по ЗАНН със съставянето на АУАН и последващо издаване на НП.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно чл.189, ал.1 и ал.12 от ЗДвП и приложената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра вътрешните работи. АУАН е съставен от С.Х. - мл. автоконтрольор в сектор ПП при ОДМВР - Търговище, който е компетентен орган, съгласно т.2.1 от заповедта. Обжалваното НП е издадено от началник група в група с-р ПП в ОДМВР – Търговище, който също е компетентен орган, съгласно т. 3.11 от същата заповед. Спазени са правилата на ЗАНН относно съставянето и връчването на АУАН. Същият е съставен в отсъствие на жалбоподателя, но след надлежна покана за съставяне в негово присъствие и респ. неявяването му в указания срок. АУАН е надлежно предявен на лицето, като му е връчен и съответен препис, което обстоятелство жалбоподателят лично е удостоверил с подписа си.
Тъй като се касае за нарушение, установено с АТСС, към момента на констатирането му на контролните органи са били известни само МПС и неговия собственик, но не и дали същият е управлявал превозното средство.
За тези нарушения, съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП именно на собственика се издава ЕФНГ, който би могъл да бъде анулиран при подадена декларация по чл.188 от ЗДвП с посочено друго лице като извършител на нарушението. В случая, предвид обстоятелството, че приложимата санкционна разпоредба предвижда налагане и на наказание лишаване от право да се управлява МПС, то съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП не може да бъде съставен ЕФНГ и автоматично да бъде ангажирана отговорността на собственика на автомобила. Предвид това, следва да бъде установен водачът, извършил 3 нарушението, а такива данни са получени от попълнената на 14.11.2024г. декларация по чл.188 от ЗДвП Т.е. нарушението е извършено на 28.10.2024г., нарушителят е безспорно установен на 14.11.2024г., а АУАН е съставен на 05.12.2024г. От тези данни следва, че АУАН е съставен при спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН. При съставянето на АУАН не са допуснати нередовности, непреодолими по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Както АУАН, така и НП съдържат предвидените в чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити. Налице е изискуемото от закона задължително съдържание на НП, като е налице яснота относно елементите от състава на нарушението.
С Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена на основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП от министъра на вътрешните работи /Наредбата/, се уреждат условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи /АТСС/ за контрол на правилата за движение по пътищата. Съгласно чл.10, ал. 1 от Наредбата, "за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложението." В настоящия случай такъв задължителен протокол е приложен към преписката и е приет по делото като писмено доказателство. Последният е съставен на 28.10.2024г. от обслужващия полицейски служител – св. С.Х. и удостоверява използваната автоматизирана техническа система, мястото на осъществявания контрол, въведения за конкретния пътен участък скоростен режим, режима и посоките на измерване, началото и края на работната смяна, номерата на първия и последния запис и др. изисквания по Наредбата. Изпълнено е и изискването на чл. 10, ал. 3 от Наредбата, като протоколът е съпроводен със снимка на разположението на уреда т.е. на мобилната АТСС.
Данните от протокола, ведно с приобщения снимков материал от записа, извършен от мобилната АТСС /снимка № 11743С4/0176212/, съдържащи дата и час на заснемане/, доказват, че нарушението е установено в участъка на км.231+ 100 от ПП I-4. Снимката съдържа и конкретните GPS координати на мястото на нарушението, което позволява точното му установяване, като видно и от приложените разпечатки от Google Maps същото се намира в границите на гр.Търговище.
От писмо изх. № 24- 00-170/ 16.07.2025 г. от ОПУ - Търговище се 4 установява, че на път I -4, при км. 231 + 010 вдясно има монтиран пътен знак В26, ограничаващ скоростта на движение на ППС до 60 км/ч., който важи за движещите се в посока София – Варна. От писмото се установява, че през 2023 г. и 2024 г. и до момента на изготвянето му /16.07.2025 г./ не е променяно мястото на пътния знак и той се намира на едно и също километрично положение. Т.е. бил е на същото местоположение и към датата на нарушението, като е важал за пътния участък, в който е засечена скоростта.
Посочените данни се потвърждават и от схемите на пътния участък, представени от ОПУ - Търговище. Твърденията, че в процесния момент за водача са били налице обективни пречки за възприемане на пътния знак В 26 /спрени тежкотоварни камиони/ не са подкрепени от доказателства.
По делото е представено удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126/07.09.2017г. на СПУКС "ARН CAM S1", от приложението към което е видно, че техническото средство е с вградено разпознаване на регистрационните номера. При наличие и на няколко автомобила на снимката е възможно да се установи на кой от тях е принадлежала измерената скорост – маркерите в средата на страните на изображението показват, че в момента на заснемане на изображението лазерният лъч е измервал скоростта на превозното средство, определено от пресичането на тези маркери. В случая, от снимка № 11743С4/0176212 е видно, че на посочените условията отговаря автомобилът с рег.№ *******, който е и единствен на снимката, поради което е безспорно, че измерената скорост е принадлежала именно на процесния автомобил.
Нарушението е установено и заснето със стационарно преносим уред за осъществяване на контрол на скоростта /СПУКС/ тип "ARН CAM S1" с фабричен № 11743с4, като по делото са представени доказателства за техническа годност и изправност на същия към момента на констатиране на нарушението /удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126/ 07.09.2017г., писмо изх. № АУ- 000029 -64140/ 11.12.2017г. и протокол № 074-СГ – ИСИС/ 31.05.2024г. на БИМ за извършена първоначална и последваща проверка на техническото средство/. В протокола по чл.10, ал.1 от Наредбата е посочено, че на 28.10.2024 г. с техническото средство "ARН CAM S1" с фабричен № 11743с4 е работил С. Х., който съгласно приложеното удостоверение от Академия на МВР – ЦСПП, е преминал обучение за работа с процесната СПУКС през 2023 г.
5
Съдът констатира, че в случая е спазено и изискването на чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. във вр. с чл. 755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол - правилно от измерената скорост от 120 км/ч е приспадната допустимата грешка при измерването от 3 % и за безспорно доказана в НП е приета скорост на движение на автомобила от 116 км/ч.
От справката за собствеността на автомобила с рег. № ******* е видно, че към момента на нарушението негов собственик е била Л. А. Х.а. Предвид тези данни и с оглед подадената декларация по чл.188 от ЗДвП и писмените обяснения на жалбоподателя, приложени към преписката, същият правилно е определен като субект на нарушението.
Разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП изрично сочи стойностите на скоростите, които водачите на различните категории ППС е забранено да превишават в населено, извън населено място, скоростен път и автомагистрала. Разпоредбата чл.21, ал.2 от ЗДвП гласи: „Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак“. С оглед събраните по делото доказателства и изложените по - горе съображения, съдът намира за безспорно доказано, че в случая жалбоподателят е нарушил посочената разпоредба от ЗДвП, управлявайки МПС в населено място с доказана скорост от 116 км/ч., при въведено с пътен знак В 26 ограничение 60 км/ч.