Решение № 58 от 07.07.2021, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Русе , 07.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Силвия Павлова

Палма Тараланска

Боян Войков при участието на секретаря Светла Пеева като разгледа докладваното от Палма Тараланска Въззивно търговско дело № 20214501000169 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Ж.“ ООД гр. Д. М., представлявано от управителя Д.Д.Д. чрез адв. Е.Н. – АК гр. Русе против Решение № 260034/29.03.2021 г., постановено по гр.д. № 694 по описа за 2020 г. на Районен съд Бяла, с което е признато за установено, че дружеството дължи на „Е.Т.97“ ЕООД гр. В., представлявано от управителя Т.П.П. сумата от 1 038,96 лв, представляваща неплатено задължение по данъчна фактура № 228/30.09.2019 г., ведно със законнта лихва върху главницата, считано от 16.07.2020 г. до окончателното изплащане на дължимите суми, присъдени със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 123/17.07.2020 г. по ч. гр. дело № 431/2020 г. по описа на РС Бяла. В жалбата са развити подробни съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на формираните изводи относно правно релевантните факти по спора.

Акцентира се върху обстоятелството, че издадената от ищеца по делото „Е.Т.97“ ЕООД гр. В. фактура № 228/30.09.2019 г. е била изпратена чрез 1 куриерска фирма “Еконт” като пратка № 5300135599727 и така оформената пратка е получена от служител на фирмата получател Н.Б., но същата не е отразена в счетоводството на фирмата, не е включена в дневника за покупко – продажби по ДДС и не е послужила и за получаване на данъчен кредит.

Твърди, че както електронното съобщение от 03.09.2019 г., така и съставената фактура са издадени след като поръчката е изпълнена и разплатена като няма данни за предварителни устни или писмени преговори между фирмите, от които да е видно, че е договорена цена за посредническа услуга. Не е налице и правната фигура на чл. 301 ТЗ.

Моли да бъде отменено обжалваното съдебно решение и бъде постановено друго такова, с което заявената срещу „Ж.“ ООД гр. Д. М. претенция да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

Въззиваемата страна по жалбата „Е.Т.97“ ЕООД гр. В. счита същата за неоснователна, а решението на БРС за правилно и законосъобразно и моли то да бъде потвърдено. Развива съображения за това, че от неоспорената електронна кореспонденция, първоинстанционният съд правилно е приел, че посоченият размер на възнаграждение за „комисионна“ е бил допълнително уточнен писмено от 03.08.2019 г., който размер и основание не са оспорени от ответната страна, и в резултат на това сделката е документирана с първичен счетоводен документ – издадена е фактура 228/30.09.2019 г.

Последната е получена в ответното дружеството, като не е направено възражение по приемането й. Моли решението на БРС да бъде оставено в сила и да бъдат присъдени направените в производството пред РОС разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество – същата е неоснователна.

Решението на първоинстанционният съд е необосновано, но като краен резултат е правилно, макар и по различни от изложените в него мотиви.

По делото не се спори, а и няма събрани доказателства за противното, за това, че изработените от страна на „Ж.“ ООД гр. Д. М. процесни 740 бр. водозащитни якета са в резултат на възлагането на поръчката от страна на немското дружество „Ф.“ ООД като последица от 2 проведени преговори и кореспонденция с него, осъществени от страна на ищеца „Е.Т.97“ ЕООД гр. В., представляван от управителя Т.П.П.. Именно Петров е координирал процеса на възлагане и изпълнение на поръчката и е изпращал многократно технически въпроси на немското дружество възложител, възникнали в хода на изработка на изделията, за което е представена кореспонденцията по делото. Видно от изпратения имейл от 16.05.2017 г. „Е.Т.97“ ЕООД гр. В. е направило запитване до „Ж.“ ООД гр. Д.

М. относно наличие на свободен капацитет за изработка на около 900 бр. якета за немския пазар, като след положителен отговор е изпратило и транспортните документи за товара, който е следвало да пристигне и искане след разтоварването да бъде проверена наличността на всички описани материали и потвърждение, че същите са получени. Приложена е и водената подробна кореспонденция в периода на изработка на якетата и решаването на възникналите проблеми, както и напомнянето за дължимост на уговореното комисионно възнаграждение при изпълнението и предаването на изделията на възложителя.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни наведените във въззивната жалба доводи за това, че след като електронното съобщение от 03.09.2019 г. и съставената фактура са с дата след като е изпълнена и разплатена поръчката, то няма данни за предварителни устни или писмени преговори между фирмите, от които да е видно, че е договорена цена за посредническа услуга.

Точно обратното. Видно от съдържанието на приложения на л. 46 от делото имейл, в същия изрично са цитирани предварителните уговорки на страните и по-конкретно договорената цена от 23 евро за изработката на едно яке от „Ж.“ ООД гр. Д. М., към която се добавя 1 евро комисион за „Е.Т.97“ ЕООД, което е в границите на 4,5 % нормалната ставка на комисиона, като при подписан с клиента договор с цена 23,60 евро за единица изделие остава комисион от 0,60 евро, за която ще бъде издадена фактура. Възражения в обратна насока няма изложени.

По делото е представена фактура № 228/30.09.2019 г., видно от която за осъщественото посредничество при възлагането и изработката на 740 бр. водозащитни якета се претендира заплащане на комисионно възнаграждение в размер на 1 038,00 лв. Същата съдържа необходимите реквизити и отговаря на изискванията на ЗДДС. Своевременно е изпратена на ответното дружество 3 чрез пощенски оператор “Еконт” и получена в същото. Неотразяването й в счетоводството и невключването й в дневника за покупко – продажби по ДДС по своята същност представлява нарушение на данъчното законодателство и не може да послужи като основание за неплащане. Нещо повече – предвидена е санкция за лицата, които не отразят получения данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период.

Само за прецизност следва да се отбележи, че съобразно нормата на чл. 113, ал.1 ЗДДС всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това. Фактурата е данъчен документ и като данъчно задължено лице ищецът е бил длъжен да издаде фактура за извършената от него посредническа услуга, което е и сторил при настъпване на данъчното събитие. При изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура, е следвало да бъде издадено известие към фактурата, но това не е сторено.

С оглед на изложеното, първоинстанционното решение като краен резултат, установяващ дължимост на претендираните суми следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на въззивния жалбоподател са направените от въззиваемата страна разноски в размер на 360,00 лв за заплатено адвокатско възнаграждение, за които е представена справка по чл. 80 ГПК.

Мотивиран така, Русенският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260034/29.03.2021 г., постановено по гр.д. № 694 по описа за 2020 г. на Районен съд Бяла О СЪЖДА „Ж.“ ООД гр. Д. М., ЕИК: ***, седалище и адрес на управление ул. „Орлова Чука“ № 6, представлявано от Д.Д.Д. - управителя 4

ДА ЗАПЛАТИ на „Е.Т.97“ ЕООД гр. В., ЕИК ***, представлявано от Т.П.П. сумата от 360,00 лв разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение съобразно представената справка по чл. 80 ГПК.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5