Определение № 1400 от 11.01.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1400 гр. София, 11.01.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20231110171342 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 126, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Е. Д. М. срещу А с С - град, с която е предявен осъдителен иск за сумата в размер на 20 000 лв., представляваща неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на адм.д. № 546/2019 г. по описа на АССГ в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

В исковата молба се поддържа, че ответникът нарушава принципа на решаване на адм.д. № 546/2019 г. по описа на АССГ в разумен срок. Твърди се, че противоправното деяние на ответника, изразяващо се в бавене на делото, причинява на ищеца неимуществени вреди в размер на 20 000 лева.

Съдът приема, че предявеният иск е недопустим, тъй като пред настоящия съдебен състав е образувано по – рано дело между същите страни с идентичен предмет – гр.д. № 63021/2023 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав, от което се установява, че Е. Д. М. е предявил срещу А с С - град иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 20 000 лв. на основание чл. 2б ЗОДОВ – представляваща претърпени неимуществени вреди поради неразглеждането на адм. д. № 546/2019 г. по описа на АССГ в разумен срок. На настоящия съдебен състав му е служебно известно, че гр.д. № 63021/2023 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав, е на етап размяна на книжа по чл. 131 ГПК. – т. е. висящо.

Видно от приложеното копие от исковата молба по гр. д. № 63021/2023 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав, то същата е сходна с подадената по настоящата производство, като между двете производства е налице пълен обективен и субективен идентитет. Освен, че са образувани от Е. Д. М. срещу А с С-град, то и по двете производства се претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер от 20 000 лв. за забавено разглеждане на адм. д. № 546/2019 г. по описа на АССГ. Без значение е посоченият в исковите молби период на увреждането, доколко съдът пред който е образувано първоначалното производство взема 1 предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска до приключването на съдебното дирене – арг. от чл. 235, ал. 3 ГПК.

При така установеното съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 126, ал. 1 ГПК и настоящото производство, като по-късно заведено, следва да бъде прекратено. С тази разпоредбата е установена забрана за едновременно разглеждане от съда на две дела, които имат идентични страни и спорен предмет и в рамките на които се търси идентична съдебна защита. Целта на забраната е да се предотврати постановяването на противоречиви съдебни решения, съдържащи разнопосочно произнасяне по повод на едно и също спорно право или правоотношение. За да се избегне обвързването на страните с противоречива по съдържание сила на присъдено нещо, съдът, пред който е образувано по-късно заведеното дело, е длъжен да го прекрати служебно, след като констатира недопустимостта на предявения иск.

Идентитетът на страните, предмета и искането между настоящото производство и посоченото по-горе производство по гр. д. № 63021/2023 г., е установен по несъмнен начин.

Искът е предявен срещу един и същ ответник, в обстоятелствената част на исковата молби се визира едно и също основание на претенцията – за забавено разглеждане на адм. д. № 546/2019 г. по описа на АССГ. Идентитет е налице и по отношение на заявеното искане – да се присъди обезщетение за едни и същи неимуществени вреди в размер на сума от 20 000 лева. По отношение на посочените в исковите молби периоди, за които се претендира присъждането на обезщетение, настоящият състав на първоинстанционния съд приема, че с оглед принципа за присъждане на генерално /интегрално/ обезщетение за неимуществени вреди, то и посочването от страна на ищеца на период, за който претендира такова обезщетение, не е индивидуализиращ претенцията му белег (в този смисъл и Определение № 49 от 29.01.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 257/2019 г., III г. о., ГК, Определение № 582 от 14.12.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4426/2018 г., IV г. о., ГК и др.).

По изложените съображения съдът приема, че е налице пълен идентитет между настоящото и по-рано образуваното в СРС производство по гр. д. № 63021/2023 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав, поради което са налице предпоставките на чл. 126, ал. 1 ГПК за прекратяване на настоящото дело.

По изложените съображения и на основание чл. 126, ал. 1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 71342/2023 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 167 състав.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2