Решение № 6 от 15.01.2025, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Велико Търново, 15.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

Членове:

КРАСЕН ГЕОРГИЕВ

ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА при участието на секретаря Атанаска Ст. Иванова като разгледа докладваното от КРАСЕН ГЕОРГИЕВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20244000600304 по описа за 2024 година за да се произнесе, взема предвид следното:

Производството е въззивно по реда на глава двадесет и първа от НПК.

Въззивното производство е образувано по жалба от адвокат П. В. от АК-Плевен, в качеството му на служебен защитник на подсъдимия Д. В. А., срещу присъда № 26 от 09.08.2024год., постановена по НОХД № 1021/2023год. по описа на Окръжен съд- гр.Плевен.

С обжалваната присъда първоинстанционният съд признал подсъдимия Д. В. А. за виновен в това, че на 04/05.08.2022год. в с.Ставерци, обл.Плевен, умишлено умъртвил И. К. М. с ЕГН ********** от с.Ставерци, като деянието е извършено с особена жестокост, по хулигански подбуди и смъртта е настъпила на 06.08.2022год. в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“гр.Плевен, поради което и на основание чл.116 ал.1 т.6 и т.11 вр. с чл.115 от НК и чл.54 от НК го осъдил на двадесет години лишаване от свобода, като на основание чл.57 ал.1 т.2 б. „а“ от ЗИНЗС определил първоначален „строг“ 1 режим за изтърпяване на наказанието.

На основание чл. 59 от НК, окръжният съд приспаднал при изпълнение на наложеното наказание лишаване от свобода времето, през което подсъдимият Д. В. А. е бил задържан, считано от 05.08.2022год.

С присъдата окръжният съд се разпоредил на основание чл.301 ал.1 т.11 от НПК с веществените доказателства, както следва:

Постановил веществените доказателства: 1 брой мобилен телефон „Нокия - 6070“ , 1 брой спортна шапка тип бейзболна и чифт обувки с надпис Fashion да се върнат на подсъдимия Д. В. А., след влизане на присъдата в сила.

Постановил вещественото доказателство: 1 брой мобилен телефон марка „Самсунг“ ДА СЕ ВЪРНЕ на Б. Б. П. от село Ставерци, област Плевен, след влизане на присъдата в сила.

Постановил останалите веществени доказателства: 3 броя тампони с физиологичен разтвор, 1 брой метална кутия от бира, 1 брой мъжки кожени чехли, 1 брой къси памучни панталони, 1 брой сива блуза с къс ръкав и 1 брой запалка и да се унищожат след влизане на присъдата в сила.

С присъдата окръжният съд осъдил на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия Д. В. А. да заплати по сметката на ОД на МВР-Плевен направените в хода на досъдебното производство разноски по делото в размер общо на 2 018,41 лева, както и тези в хода на съдебното следствие в размер общо на 919,80 лева.

С въззивната жалба подадена от адвокат П. В., в качеството му на служебен защитник на подсъдимия Д. В. А., са заявени оплаквания, че постановената първоинстанционна присъда е неправилна и незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Посочва се, че разпоредбата на чл.303 ал.2 от НПК задължава съда да признае подсъдимия за виновен, едва когато събраните по делото доказателства, предварително изследвани, съпоставени и оценени, доказват обвинението по безспорен и несъмнен начин.

Твърди се, че в процесния случай, след анализ на всички материали от доказателствената съвкупност по делото, се налага извода, че извършеното от Д. В. А. деяние е несъставомерно по повдигнатото му с внесения 2 обвинителен акт обвинение.

Освен това се твърди, че наложеното с присъдата наказание се явява явно несправедливо, в смисъл на завишено.

Иска се въззивният съд да измени присъдата като приложи закон за по-леко наказуемо престъпление, а именно да приеме, че Д. В. А. е извършил престъпление по чл. 124 ал.1 предложение 2-ро от НК, като причинил на И. К.

М. смърт по непредпазливост, вследствие на умишлено нанесена средна телесна повреда.

Направени са и алтернативни искания въззивният съд да измени постановената присъда като признае Д. В. А. за виновен за извършено от него престъпление по смисъла на чл. 115 от НК, като го оправдае по обвинението за престъплението по чл. 116 ал.1 т.6 и т.11 от във вр. с чл. 115 от НК или да измени присъдата и да намали наложеното наказание, като приеме, че е явно несправедливо.

Преди да бъде даден ход на делото във въззивната инстанция адв.П.

В., в качеството му на служебен защитник на подсъдимия Д. В. А., е подал допълнително писмено изложение към подадената от него въззивна жалба. В подаденото допълнително писмено изложение към въззивната жалба, адв.В. излага конкретни доводи в подкрепа на оплакванията направени с жалбата.

Излагат се съображения, че както на досъдебното производство така и в хода на съдебното следствие е бил събран обилен доказателствен материал, за да се отговори на всички въпроси влизащи в предмета на доказване, като пълноценното изясняване на фактическата обстановка по конкретното дело, както и по повечето подобни дела, се затруднява от това, че на мястото на инцидента са присъствали само участниците в него, които са заинтересовани - от една страна подсъдимият А., а от друга - Б. П. и живеещата с него на семейни начала В. П..

Излага се, че особеното в случая, е че досъдебното производство е било образувано за престъпление по чл. 124 от НК и в качеството на обвиняеми по този текст са били привлечени Д. А. и Б. П., но в хода на производството, първоначално установената фактология на случилите се събития въпросната вечер е претърпяла значителна промяна, по отношение участието и приноса на всеки един от участниците във нанасянето на травматичните увреждания на пострадалия, като съществена причина за това 3 последващо развитие на нещата има роля в голяма степен дейността на полицията при работата по случая. Според адв.В. има пропуски при работата по т.н. горещи следи, тъй като не били проведени ОИМ за събиране на важни доказателства за изясняване на обективната истина. В тази връзка се посочва, че на съседна къща долепена до къщата на Б. П. в който дом и пред който дом на улицата са се случили събитията, имало поставени охранителни камери, записите на които можело да се ползват, още повече се установи, че тези камери са записвали със звук, но записите от тези камери не били иззети.

Излагат се съображения, че тези камери били гледани в реално време от Я. П., който при гледането им установил съвсем друга картина за участниците в инцидента и приносът на всеки един от тях в нанасянето на побоя върху пострадалия. Посочва се, че П. заявявал, че е гледал как трима души Б. П., Д.

А. и В. П. около 22,30 часа нанасят побой върху И. М. -отпред на улицата пред дома на П., и при който побой И. М. е падал на земята няколкократно. После заявявал и че в 00,10 часа, в 01,30 часа и последно в 03,10 часа отново е имало упражнено насилие върху И. М., като само за последният път в 03,10 часа Я.

П. отбелязвал, че братовчед му Б. П. не е присъствал. Освен, че е гледал камерите през телефона си, се било установило при въпроизвеждането на записите от общинската камера ситуирана срещу къщите на Б. П. и Я. П., че в даден момент Я. П. е наблюдавал от съвсем близко разстояние какво се случва, тъй като го имало записан на записа.

Според адвокат П. В. е показателно, че полицаите са свалили и съответно отразили в справката по делото, послужила за изготвянето на последващата видеотехническа експертиза записи, като за времето от 22,16 часа до 23,32, няма свалени файлове и по нататък реално физическо насилие отбелязват в 00,02 часа. Тоест, според него времето, когато на улицата пред дома на Б. П. е нанасян побой на И. М. - около 22,30 часа не е описван в полицейската справка.

Излага се, че от друга страна, независимо, че съответните писмени сведения давани от В. П. при полицейска беседа не могат да се ползват като доказателство, показателно е, че съдържат обективни данни, като адв.В. цитира част от тези присмени сведения: „След около пет минути Д. се върна и с него беше И.. Влезнахме вътре и Д. започна отново да го бие. Този път го би сериозно и зверски. Намеси се и Б.. Двамата го биха здраво“.

4

Излага се, че в последствие В. П. променя своите твърдения, докато накрая остават два шамара, които Б. П. удря зад врата на И., при които той е паднал и си е ударил главата на камък, които наистина се били налични, но те са се случили още когато в дома на Б. П. е бил неговия съсед Л. Р.. Излага се, че последващия зверски побой, за който В. П. твърди пред полицията е бил, след като Л. Р. вече си е заминал. Излага се, че в показанията си като свидетел три дни след инцидента С. П. - служител на полицията, който е преглеждал първоначално записите от камерите твърдял: „Бяха прегледани записите от вечерта, като се установи, че въпросната вечер се различават силуети на посочените лица, като се наблюдава как двама души, единият от които е с шапка на главата, тип бейзболна, нанасят удари по лицето и главата на пострадалия. Общо бяха фиксирани три боя през вечерта, като последния, след като пострадалия е паднал на земята, лицето с бейзболната шапка на главата го изтегля за ръката през шосето и се отправя отново в дома на П..

Лицата са установени и задържани. Д. В. А. и Б. Б. П.. При проведена беседа същите потвърждават, че наистина са нанесли побой над И. М., защото е излязъл с колелото на В. П. и се е върнал без него. Същите споменаха в беседата, че са употребили алкохол“.

Излага се, че свидетелят И. В. изготвил справката по разпореждане на разследващия полицай заявил, че е гледал файл по файл записите, водил си е записки кой какво прави, като заявявал категорично: „домакина Б. на записите, които сме свалили не съм го видял никъде, той няма отношение към интервенцията“. Адв.В. изразява съмнение дали записите, които този свидетел е гледал са били всички записи. Задава въпросът как други свидетели- Я. П., Л. Р., С. П. говорят за интервенции от страна на Б. П., а в справката това не е отразено и защо не са свалени записи за период от близо час и половина през който също е имало активни действия от повече от един изпълнител и причинител на телесни увреждания.

Излага се, че в крайна сметка прокуратурата е приела, че П. е извършил престъпление по чл. 131 от НК, телесна повреда по хулигански подбуди, сключено е споразумение и производството срещу него е приключило.

По тези съображения адв.П. В. счита, че в случая безспорно Б. П. и съжителката му са заинтересовани от случая, защото и техни действия в 5 значителна степен са допринесли за крайния резултат и обективността изисква поради това свидетелските показания и обясненията на подсъдимия да се ценят критично.

Посочва се, че правилният подход в работата на съда в подобни ситуации е да подложи на проверка тези гласни доказателства чрез съпоставка с други събрани по делото доказателства, които са несъмнено обективни.

Посочва се, че в хода на съдебното следствие пред ОС-Плевен подсъдимият е депозирал подробни обяснения, които адв.В. счита, че изясняват фактическата обстановка за случилото се на 04/05.08.2022г. в домът на Б. П..

Излага се, че във внесения обвинителен акт наблюдващия прокурор е успял коректно и в пълнота на база на събраното в досъдебното производство да изложи установената фактическа обстановка на случилото се въпросната вечер. Посочва се, че назначената СМЕ и допълнителната такава в хода на съдебното следствие установява категорично, че механизма на получаване на установените вътрешни и външни травматични увреждания в областта на главата добре може да бъде обяснен с нанасянето на множество удари с невъоръжена ръка в областта на лицето и главата, както и с нанасянето на удари с крака по лицето и главата.

Адвокат В. твърди, че несъмнено описаните травматични увреждания, от които е настъпила закритата черепно-мозъчна травма /с подлежащ субдурален хематом/ по своята същност представляват разстройство на здравето, временно опасно за живота /покриващо критериите на средна телесна повреда, съгласно чл.129 от НК/.

Излага се довод, че е константна практиката на ВКС, че субективната страна на деянието е проекция на обективираните действия на подсъдимия., като за да се установи какво е било психическото отношение на дееца към настъпването на смъртта като резултат от неговите действия, а оттам и какво престъпление е извършено, дали умишлено по чл. 115, респ. по чл. 116 или такова по непредпазливост по чл.122 еле па чл.124 от НК е нужно детайлно да се изследва обективната страна на поведението, свързана с характера, насоката и силата на престъпното деяние, със способа на извършването му, използваните средства, областите от човешкото тяло, които са засегнати, причинените преки наранявания, както и психофизиологията на самия деец.