Определение № 686 от 29.07.2026, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 686 гр. Шумен, 29.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Х.в

Мерджан Ем. Мехмед като разгледа докладваното от Атанас Д. Х.в Въззивно частно гражданско дело № 20263600500202 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„....В, представлявано от юриск. Б. Т. срещу разпореждане № 1120/28.03.2026г. по ч.гр.д. № 20263620100860 по описа на РС – Нови пазар, с което изцяло е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Ц. Н. М. с постоянен и настоящ адрес: гр. Русе, ..... Жалбоподателя счита отказа за издаване на заповед за изпълнение, в частта за предявените главница в размер на 306.78 евро, както и за законна лихва върху главницата, считано от деня на подаване на заявлението за издаване на заповедта, за незаконосъобразен и неправилен с оглед приложението на съответните законови разпоредби и константната съдебна практика. Сочи, че съгласно ЗПК, Европейското законодателство и практиката на СЕС, когато договора за потребителски кредит е обявен за недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК, на осн. чл. 23 от ЗПК не отпадало изцяло претендираното вземане, а главницата представляваща чистата стойност на отпуснатия заем, следвало да се възложи в тежест на длъжника, заедно с лихва за забава върху нея. В този смисъл били Решение № 84 от 06.04.2025г. на РС – Нови пазар по гр.д. № 1228/2024г., Решение № 41 от 06.03.2026г. на РС – Първомай по гр. д. № 347/2025г.., тъй като ако се приеме 1 противното, длъжникът ще бъде в ситуация на неоснователно обогатяване спрямо кредитора. Излага, че съгласно константната съдебна практика на съдилищата, при установена в хода на исковото производство по чл. 422 от ГПК, недействителност на договора за потребителски кредит съгласно чл. 23 от ЗПК, предявения иск следвало да бъде уважен с установяване на дължимата на осн. чл. 23 от ЗПК - чиста стойност на кредита, без да е необходимо вземането за чистата стойност да бъде предявявано от кредитора с иск по чл. 55 от ЗЗД, съгл. решение № 50174/26.10.2022г. по гр.д. № 3855/2021г. на ВКС, ІV г.о.

Отделно от това излага, че разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗПК, изрично пояснява, че за неравноправна в потребителски договор се приемала клауза, която „задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка“ и в този смисъл при наличие на такава клауза в договора, същата не поражда действие, тъй като е нищожна, освен ако изрично не е уговорена индивидуално, но нищожността се ограничавала само по повод конкретната клауза, а не както е приел Съдът върху целия договор. Различно тълкуване, би било в противоречие с чл. 146, ал. 5 от ЗПК, където изрично е записано, че ”наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи”, а и би оставило кредитора без защита на правото да получи, сумата отпусната по кредита. Счита, че Съдът е следвало да обяви нищожност единствено за клаузата за неустойка, която е приел за неравноправна, като отхвърли искането за издаване на заповед само в тази част. В този см. били Разпореждане на РС - Кула по ч. гр. д. № 380/2026 г., Разпореждане № 77341 от 23.08.2022 г. на СРС по ч. гр. д. № 41214/2022 г., Разпореждане на РС - Кула по ч. гр. д. № 131/2026 г., Разпореждане на РС - Кула по ч. гр. д. № 228/2026 г.

С оглед всичко изложено, моли съда да отмени Разпореждане № 1120/28.03.2026г., постановено по ч.гр.д № 20263620100860, по описа на Районен съд – Нови пазар, като неправилно и да издаде акт въз основа на който да се издаде Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за вземането за главница в размер на 306,78 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на подаване на заявлението в съда за издаване на заповедта, дължими от длъжника Ц. Н. М., ЕГН ********** в полза на “АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 203374133. Също така моли, за присъждане и 2 съразмерно на сторените разноски в заповедното производство в размер на 17.70 евро – държавна такса, дължима съгласно тарифа за таксите, заплащани към Съда по ГПК, както и 100 евро – юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането на правна помощ. На основание чл.

78 от ГПК претендира и присъждането на направените в настоящото производство разноски за държавна такса в размер на 25.56 евро съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 евро съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането на правна помощ.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за основателна, поради следните съображения:

Производството по ч.гр.д. № 20263620100860 по описа на Районен съд – Нови пазар е образувано по заявление на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „....В, представлявано от управителите Х. М. М., П. В. и В.Т., по делото от пълномощник, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу Ц. Н. М. с постоянен и настоящ адрес: гр. Русе, ул. „... по договор, сключен между „Стик - Кредит “ АД, ЕИК 202557159 със седалище и адрес на управление: гр. Нови пазар, обл. Шумен, ул. ...... представлявано от Х.М. Т. и Ц. Н. М., за сумите от 306,78 евро - главница, 8,10 евро - договорна лихва за периода от 24.02.2021г.-26.03.2021г., 189,09 евро мораторна лихва за периода от 27.03.2021г.-13.03.2026г. и 536,95 евро неустойка, ведно със законната лихва върху главницата от 23.03.2026г. до окончателното изплащане на задължението, както и за разноските в размер на 17,70 евро - държавна такса и 100 евро – юрисконсултско възнаграждение.

Посочено е, че вземането е прехвърлено по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 12.07.2023г. между кредиторът „Стик Кредит“ АД, като цедент и цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул.

„България“ № 81В, ап. 3, като на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, длъжникът е уведомен за станалото прехвърляне на вземания.

С обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане, съдът е 3 отхвърлил заявлението изцяло. За да го отхвърли, заповедният съд е приел, че представеният договор за потребителски кредит е недействителен по см. на чл. 22 от ЗПК, доколкото е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като в договора не е посочен действителния ГПР по кредита, доколкото в него не бил включен размера на неустойката.

Посочил е, че след като сключеният договор за потребителски кредит е нищожен, той не поражда права за страните по него и след като „Стик Кредит“ АД не притежава права, основани на договора за потребителски кредит, поради неговата нищожност, той не може л да прехвърля такива на заявителя, които се основават на сключен договор за цесия. Договорът за цесия предполагал действително съществуващо вземане към момента на сключването на цесията.

От изложеното в жалбата се установява, че жалбоподателя обжалва разпореждането, само в частта с която, е отхвърлено заявлението за сумата в размер на 306,77 евро - главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от деня на подаване на заявлението за издаване на заповедта, с мотива, че след като съда е приел договора за недействителен, то е следвало да приложи разпоредбата на чл. 23 от ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 договорът за потребителски кредит е недействителен. В случая, процесния договор за потребителски кредит, съгласно чл. 22 от ЗПК, се явява недействителен, поради което и, следва да се приложи нормата на чл. 23 от ЗПК, съгласно ко ято "Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, заедно с обезщетение за забава от датата на подаване на заявлението, но не дължи лихва или други разходи по кредита, тъй като при установена от съда недействителност на договор за потребителски кредит– погасителният план няма действие между страните.

От материалите по делото, се установява, че на длъжни ка е отпуснат заем в размер на 600 лв. с евров еквивалент 306,78 евро. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 о т ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа информация за годишния процент на разходите (ГПР) и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, 4 като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. В случая това изискване не е спазено. В договора за потребителски кредит не е посочен реалния ГПР, тъй като в него не е включен разхода за неустойката в размер на 536,95 евро начислена, поради непредставяне на обезпечение.

От анализа на сключеният договор се установява, че посоченият в договора размер на ГПР по кредита явно не е действителният, тъй като в него не е включен разходът за неустойката за непредоставено обезпечение.

Уговорената неустойка несъмнено е разход по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК във вр. § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, тъй като "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, вкл. лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, вкл. разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

Уговорената в договора неустойка за непредоставяне на обезпечение е задължителен за потребителя разход, пряко свързан с предоставения му по договора паричен кредит съгласно посочените императивни разпоредби на чл.19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

Действително, съгласно разпоредбата на чл.19, ал. 3, т.1 от ЗПК при изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за кредит, но посочената разпоредба визира неизпълнение на основното задължение на кредитополучателя да върне предоставените му в заем парични средства, а не неизпълнение на други негови задължения по договора. Да се приеме противното означава да се допусне възможност за заобикаляне на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на ГПР чрез предвиждане в договора на разходи за неизпълнение на задължения, различни от задължението за връщане на кредита, размерът на които разходи да не се включва в ГПР. При сключване на процесния договор за кредит е налице именно такава хипотеза – в посочените в договора ГПР и обща дължима сума по кредита не е включена неустойката за непредоставено от потребителя обезпечение, с което е нарушена императивната норма на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и потребителят е въведен в заблуждение относно 5 действително поетата от него финансова тежест по договора, което следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.6 § 1 от Директива 2005/29/ЕО, както и като нарушаване на изискването за добросъвестност. ГПР е част от основния предмет на договора за потребителски кредит, тъй като съставлява насрещната престация на кредитополучателя по възмездната сделка, която той е длъжен да осъществи на кредитора. Това означава, че структурата на ГПР /включваща лихвените и нелихвени разходи съгласно легалната дефиниция на чл.19, ал.1 от ЗПК/ следва да бъде ясно и разбираемо посочена – съгласно императивното изискване чл.145, ал.2 от ЗЗП.

Или в случая, процесният договор за кредит е изготвен в несъответствие на изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК /да е сключен по ясен и разбираем начин/, съответно на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и е недействителен, поради което и съобразно чл. 23 от ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, заедно с обезщетение за забава от датата на подаване на заявлението, но не дължи лихва или други разходи по кредита, тъй като при установена от съда недействителност на договор за потребителски кредит – погасителният план няма действие между страните /в горния смисъл Решение № 50056 от 29.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 2024/2022 г., I т. о., ТК, Решение № 50174 от 26.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3855/2021 г., IV г. о., ГК, и др./.