Решение № 155 от 01.02.2018, Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№

01.02.2018г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на десети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА

При секретаря Петя И. и прокурора....................., като разгледа докладваното от председателя гр.д.№ 4652/2017г. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:

Искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.92, ал.1 от ЗЗД.

Пред ПлРС е депозирана искова молба от “С.К.” ЕООД, ***, чрез юрк.

ЦВ.П, против Д.С.Ч.- И., с която се твърди, че между ответника и „***”- като доставчик на електронни съобщителни услуги, е сключен договор за услуги от 08.06.2015г., за предоставяне достъп до интернет и услуги за пренос на данни, срещу заплащане на месечен абонамент от 27,95лв с ДДС и срок на договора -24 месеца. Твърди се, че след изтичане на първоначалния срок, договорът се преобразува в безсрочен, ако същият не е прекратен от потребителя, с едномесечно предизвестие. Твърди се, че при подписването на договора, потребителя е декларирал, че е запознат с Общите условия. Твърди се, че съобразно Договора и Общите условия, при неплащане на дължимата месечна такса, „***”, има право да начисли неустойка, в размер на една месечна такса. Твърди се, че на потребителя, е начислена неустойка, в размер на 55,90 лв., съставляваща 2 бр. месечни абонаментни такси, за периода 01.11.2015-31.12.2015г.

Твърди се, че договорът е едностранно прекратен от доставчика, на 31.01.2016г, поради неплащане на дължимите месечни такси. Твърди се, че в този случай, потребителя дължи неустойка за предсрочно прекратяване на договора, в размер на сбора на месечните такси, за остатъка от срока на договора .Твърди се, че на потребителя е начислена неустойка, в размерна 361,92лв., за периода 01.01.2016-08.05.2017г. Твърди се също, че при подписването на договора, на потребителя е предоставено за ползване устройство, което потребителят се е задължил да върне, след прекратяването на договора, като при неизпълнение на това задължение, дължи на доставчика заплащането на стойността на устройството, по цена, съгласно ценова листа.

Твърди се, че в случая, предоставеното устройство е декстоп Wi Fi рутер, на стойност

160,90лв., което не е върнато от потребителя. Твърди се, че на името на потребителя са издадени съответните фактури, които следва да бъдат заплатени в 15 –дневен срок от издаването им, като неполучаването на фактурата не го освобождава от задължението за заплащане. Твърди с също, че при неизпълнение, потребителят дължи заплащане на неустойка за забава, в размер на законната лихва, за всеки ден от забавата .Твърди се, че потребителят не е заплатил дължимите суми. Твърди се, че вземането на договора за услуги е цедирано, въз основа на Договор за цесия от 13.09.2016г, сключен между и „***” ООД-като цедент и „С.К.”

ЕООД,-като цесионер. Твърди се, че длъжникът е уведомен за станалата цесия, алтернативно- да се счита уведомен с получаването на ИМ. Твърди се, че въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д.№ 3173/2017г, по описа на ПлРС, срещу която е постъпило възражение от страна на длъжника. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че дължи сумата от общо 612,67лв., от които сумата от 33,95лв.- главница, сумата от 55,90лв-неустойа за неизпълнение, сумата от 361,92лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на договора за услуги, 160,90лв- стойност на невърнато устройство, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното й изплащане. Претендират се разноски.

В срока за отговор, отв. Д.С.Ч.- И., чрез адв. М. Д., изразява становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва се твърдението на ищеца в ИМ, че между „***” ООД и отв. И., е имало сключен договор за услуги от 08.06.2015г, с предмет- предоставяне достъп до интернет и услуги за пренос на данни, както и твърдението, че на ответника- като потребител, са предоставяни такива услуги, по посоченият договор, като съответно се твърди че ответницата не дължи заплащане на суми- абонаменти такси и неустойка, както и за стойност на невърнато устройство. Твърди се, че представеният договор за услуги, не е подписан от ответницата И.. Оспорва се и твърдението за извършване на цесия, както и че същата не е редовно уведомена.

Евентуално се твърди, че предоставяните услуги на ответницата, по сключения договор, са били некачествени, като многократно интернет доставката е липсвала изцяло, или е била с недостатъчна скорост, за което доставчикът е и бил уведомен. По отношение на претендираната стойност за невърнато устройство, се посочва, че доставчикът не е предоставил на потребителя възможност да върне същото, тъй като внезапно е затворил и е опразнил офисите си на територията на гр. Плевен, поради което се твърди, че е налице забава на кредитора по смисъла на чл. 95, ал.1 от ЗЗД. Заедно с това се предлага реално изпълнение, чрез фактическо предаване на устройството на ищеца.

Заедно с това се твърди, че включените в типов „Договор за услуги”, - раздел „Други договорни условия” на *** както и на изрично посочени клаузи, са неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗПотр., и същите са нищожни. Твърди се също, че пред СГС, е образувано гр.д.№ 8757/2016г., по предявен от КЗП колективен иск, против ***, за прогласяване нищожността на изброените клаузи от типов „договор за услуги” и преустановяване на тяхното прилагане. Моли съдът, на основание чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК, да спре производството по настоящето дело, до приключване на производството гр.д.№ 8757/2016г. по описа на СГС, като преюдициално.

Съдът, като съобрази становищата на страните и на основание закона, намира за установено следното:

Безспорно по делото се установява, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №2013/05.05.2017г. по ч. гр.д.№3173/2017г. по описа на ПлРС, срещу издадена която, в срок е постъпило възражение от длъжника. В указаният от съда едномесечен срок, е предявен настоящия установителен иск, поради което същият е допустим.

По делото е представен договор за услуги от 08.06.2015г./л.9-17/, сключен между *** ООД, гр. София- като доставчик и ответника Д.Ч.- И., като потребител- абонат, за абонаментен план Easy +30-нова активация. В договора е посочено също, че се сключва за срок от две години- до 08.06.2017г., като въз основа на договора, абонатът е получила и устройство HUAWEI LTE Router B315s-22. Уговорена е месечна такса от 27,95лв. Посочено е също, че Общите условия са неразделна част от договора, като с подписването на договора, абонатът декларира, че е запознат изцяло с тях и ги приема. В чл. 12 от Договора е уговорено, че абонатът трябва да върне предоставеното му за ползване устройство, след прекратяване/разваляне на договора, независимо от основанието за това, в състоянието, в което е получено, при отчитане на нормалното изхабяване. При невъзможност абонатът да върне устройството, дължи на доставчика заплащане на неговата стойност /чл.12/. Уговорено е също, че доставчикът издава текущи фактури, за ползваните от абоната услуги, като неполучаването на фактура, не освобождава абоната от заплащане на сумите.

Уговорено е също, че ако абонатът не заплати дължимата сума, в 15 –дневен срок от издаването й, доставчикът има правото да спре предоставянето на услугите, до заплащането на сумите; ако до началото на следващия отчетен период абонатът не заплати просрочените задължения, доставчикът има правото да начислява неустойка за неизпълнение в размер на 1 месечна такса./чл.17 от Други договорни условия/.

В същата разпоредба е посочено, че ако абонатът, при започване на следващия отчетен период, не е заплатил просрочените си задължения, доставчикът има правото да начислява неустойка за неизпълнение за този следващ период, в размер на 1 месечна такса. Ако при започване на следващ отчетен период, абонатът не е заплатил дължимата такса и неустойка, доставчикът има правото да начисли неустойка за неизпълнение за още един месец, като след изтичането и на този отчетен период, има правото да прекрати едностранно договора, като абонатът дължи освен горепосочената неустойка, а също и неустойка за предсрочно прекратяване на договора, в размер на сбора на месечните абонаментни такси за остатъка от срока на договора, посочен в поле „срок на договора“, в т.6. За месеците, за които е начислена неустойка за неизпълнение, не се дължи месечна абонаментна такса. Посочено е също, че в този случай, доставчикът има правото да прекрати едностранно договора, без предизвестие. При прекратяване на договора, абонатът дължи и връщане на полученото устройство, респ. дължи плащане на стойността му, при посочените предпоставки.

По делото е представена заявка за активиране добавка към договор за услуги данни от 24.06.2015г, между страните по първоначалния договор за услуги, за активиране добавка „публично статично IP“, за което абонатът ще заплаща допълнителна месечна такса от 6лв.

По делото е представено договор за цесия от 13.09.2016г, сключен между *** ООД и ищеца С.К. ЕООД., въз основа на който е цедирано вземането на цедента

*** ООД, по неплатени фактури, произхождащи от договори за услуги и лизинг, сключени с физически лица и ЮЛ, по Приложение №1, неразделна част от договора.

Въз основа на договора за цесия, цесионерът е упълномощен да уведоми длъжниците за станалата цесия, за което има и нарочно пълномощно. Представена е разпечатка от приложение №1, от което се установява, че предмет на цесията е и вземането към ответника Д.И., по процесните четири фактури.

По делото няма представени доказателства, че ответникът е уведомен за станалата цесия, доколкото не се установява изпратеното препоръчано писмо да е връчено. Съдът обаче приема, че ответникът е надлежно уведомен за цесията, най- късно с получаването на препис от исковата молба и доказателствата към нея.

По делото е изслушана и приета

ССЕ, от заключението по която се установява следното: въз основа на договора за цесия от13.09.2016г, в полза на цесионера е цедирано вземане в размер на 612,67лв., произтичащо от договор за услуги от 08.06.2015г за предоставяне на достъп до интернет услуги и услуги пренос на данни. ВЛ е установило, че при сключване на договора, абонатът Д.И., е заплатила една месечна абонаментна такса. ВЛ е установило, че е начислена сумата от 060,90лв.- стойност на невърнато устройство и 361,92лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на договора- общо сумата от 522,82лв, по фактура №359/01.02.2016г.ВЛ е установило, след проверка в счетоводството на ищеца, че неплатените задължения от ответника са следните: по фактура № *********/02.11.2015г-сумата от 33,95лв- абонаментна такса за м. октомври.2015г, със срок за плащане 17.11.2015г.; по фактура № **********/02.12.2015г, на стойност 27,95лв.-неустойка за м. ноември.2015г, със срок за плащане 17.12.2015г; по фактура №**********/02.01.2016г, на стойност 27,95лв.- неустойка за неизпълнение за м. декември.2015г, със срок за плащане 19.01.2016г, по фактура №**********/0.1.02.2016г., на стойност 522,82лв-посочена по- горе.- общо по фактурите- сумата от 612,67лв. ВЛ посочва, че не е установило плащане от страна на ответника след сключване на договора за цесия.

В с.з., ВЛ И. посочва, че е искала да извърши и проверка в счетоводството на цедента- ***, но контакт не е осъществен, тъй като е невъзможно осъществяването на връзка с дружеството. Посочва, че поради това, проверката, извършена в счетоводството на ищеца, касае осчетоводяването на цесията и имало ли е плащане след нея. ВЛ посочва, че в счетоводството на ищеца СМАРТ КЪЛЕКТ има приложени копия от процесните фактури. Посочва също,че счетоводството на ищеца е редовно водено. Посочва също ,че е начислена неустойка до датата на прекратяване на договора. По отношение на сумата от 160,90лв.- стойност на невърнато устройство, ВЛ посочва, че не се установява как е формирана.

По делото, с протоколно определение от 31.10.2017г, е открито производство по оспорване формалната доказателствена сила на представените по делото договор за услуги, други договорни условия и заявка за активиране на добавка към договор за услуги. В рамките на откритото производство по чл.193, ал.1 от ГПК, е назначена СГЕ, от заключението по която се установява следното: подписът, положен в графа“ за абоната“, в договор за услуги от 08.06.2015г. /находящ се в оригинал на л.64/65/, не е положен от ответника Д.Ч.- И.. Подписът в графа“ за абоната“, в Други договорни условия/л.66-71/, е положен от абоната Д.