Решение № 169 от 27.03.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Ямбол, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марина Хр. Христова Иванова при участието на секретаря Т. С. К. като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско дело № 20252330102847 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Г. Г. Х. против

„Кредирект“ЕООД с искане за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит от 01.12.2023 год. поради противоречие с добрите нрави и закона - разпоредби на ЗПК, кумулативно съединен с иск по чл. 55,ал.1,предл. 1 от ЗЗД за сумата от 1005 лв., като получена без основание.

В исковата молба се твърди, че на 01.12.2023 год. между страните бил сключен договор за потребителски кредит за сумата от 1700 лв., при посочени условия- 58,21 % ГПР, 47 % - ГЛП , платим на 4 месечни вноски с крайна падежна дата 01.04.2024 год.

Съгласно чл. 6/1/ от договора страните се споразумяват, че същият следва да бъде обезпечен с поне едно от посочените обезпечения – поръчителство или безусловна банкова гаранция, като при неизпълнение на изискванията е дължима неустойка в размер на 773, 56 лв., която следва да се плаща разсрочено като се кумулира към падежните вземания. Ищецът счита, че не дължи изпълнение на вземанията за неустойка и договорна лихва, т.к. те намират своето основание в нищожна кредитна сделка. Счита,че договорът за кредит е нищожен по смисъла на чл. 11,ал.1,т.9 ЗПК – договорната лихва е уговорена в противоречие с добрите нрави, води до злепоставяне интересите на потребителя и извличане на изгоди за кредитора. Договорът бил сключен при неспазване на чл. 11,ал.1,т.10 ЗПК, договореният ГПР излизал извън законоустановения максимум по чл. 19,ал.4 от ЗПК. На собствено основание нищожна била и неустоечната клауза, за което твърдение се излагат подробни доводи.

Уговорената възнаградителна лихва надвишавала три пъти законната лихва за забава.Била налице и заблуждаваща търговска практика. Посоченият в договора ГПР бил по-нисък от действителния което представлявало предоставяне на невярна информация. В случая не била налице и хипотезата на чл. 26,ал.4 от ЗЗД, т.к. клаузата определяща ГПР не можела да се замени по право от повелителни правни норми. Към 1 настоящия момент ищецът бил заплатил по договора сумата от 2705 лв., поради което и претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 1005 лв., като заплатена без основание по нищожен договор.

Претендира се уважаване на претенциите , както и присъждането на направените по делото разноски.

В депозирания в срок отговор ответното дружество оспорва исковете, като недопустими и неоснователни. Посочва, че ищецът няма правен интерес от предявяване на установителен иск, т.к. успешното му провеждане няма да се отрази на правната му сфера по никакъв начин. Налице била злоупотреба с права, за което излага подробни доводи. По основателността на исковете се посочва, че същите са изцяло неоснователни, като се излагат подробни съображения в тази насока. Твърди се, че са покрити всички изисквания на ЗПК. Договорът бил валиден и сключен при спазване на всички законови изисквания. Спазени били всички закрепени в чл. 11,ал.1,т.9 и т.10 ЗПК изисквания при формиране на ГПР. Уговорената неустойка не била включена в ГПР, т.к. в случая била уговорена под отлагателно условие и проявление на свободата на договарянето. Била начислена едва на 15 – я ден от сключване на договора, т.е. не била дължима към датата на сключване. Оспорва се да е налице заблуждаваща търговска практика. Оспорената неустойка била действителна като санкция за неизпълнение на поети с подписване на договора ангажименти. Предоставянето на обезпечение е съобразена със закона практика. Която не води задължително до неравновесие в насрещните права и задължения. Освен това в случая кредиторът осигурил достатъчно дълъг срок за предоставяне на обезпечение. Кредитополучателят разполагат с 14- дневен срок за отказ от договора, от което право не се възползвал. Не било налице и противоречие на договорната неустойка с добрите нрави. Същата била компенсаторна. Не била налице и неравноправност по смисъла на ЗЗП, респ. нито една от хипотезите на чл. 143 от ЗЗП. В случая по ясен и разбираем начин била предоставена цялата необходима преддоговорна информация, като кредитополучателят бил надлежно информиран за правата и задълженията си. На самостоятелно основание се посочва, че ищецът е сключил общо шест договора за кредит съдържащи неустоечна клауза, което опровергавало твърденията му за липса на информация и че клаузите накърняват добрите нрави. Ищецът многократно се бил запознавал с условията на подобен вид договори . Ето защо процесният договор следвало да се тълкува в контекста на трайните отношения между страните по предоставени идентични кредитни продукти при идентични условия. По отношение на предявения осъдителен иск ответникът заявява, че признава получаването на процесната сума , но не дължи заплащането й предвид действителността на договора.

В с.з. ищецът редовно уведомен, не се явява и не се представлява.

Ответното дружество, редовно уведомено, не изпраща представител.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори по делото, че на 01.12.2023 г. е сключен Договор за потребителски кредит № ******* между ответника като кредитор и ищеца като кредитополучател, копие от който е представено с исковата молба, за сумата от 1700 лева, реално предоставена от дружеството съобразно договорките. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент - 47 %, годишен процент на разходите /ГПР/ - 58,21 % и обща сума за погасяване-1901, 44 лв.

Съгласно чл. 6 от договора за кредит, същият ще бъде обезпечен с поне едно от 2 следните обезпечения – безусловна банкова гаранция, поръчителство на едно или две физически лица. Записани са посочените в исковата молба изисквания към поръчителя/ите, вкл. осигурителният му доход да бъде в размер, не по малък от три пъти/два пъти размера на минималната работна заплата, както и да има определен кредитен статус. Посоченото обезпечение следва да бъде предоставено в срок до 2 работни дни от сключване на договора. В ал. 3 е посочено, че предоставянето на обезпечение е от съществен интерес на кредитора, като последния сключва договора единствено с оглед изпълнението на това условие от страна на кредитополучателя.

Според чл. 18.1 от договора , в случай, че кредитополучателя не изпълни тези изисквания, дължи на заемодателя неустойка в размер на 773, 56 лева , като отделно от главницата и лихвата вземане, което не се включва при изчисляване на ГПР.

Ищецът е представил платежни нареждания, видно от които е внесъл по сметка на ответника следните суми с основание процесния кредит – 500 лв. на 12.01.2024 год., 185 лв. на 18.01.2024 год., 674 лв. на 22.04.2024 год., 674 лв. на 17.03.2024 год. 672 лв. на 21.02.2024 год. , или общата сума от 2705 лв., като с ОИМ ответникът изрично признава получаването на процесната сума

В подкрепа на твърденията си ответникът е представил доказателства, че на ищеца е била предоставена необходимата преддоговорна информация ,вкл. справка за движение и извършване плащания по кредита.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени искове по чл.26, ал.1 предл.1 и чл.

55,ал.1,предл. 1 ЗЗД.

Така предявените искове съдът намира за допустими, предявени от легитимна страна и при наличието на правен интерес от страна на ищеца, като възраженията на ответника в тази насока се преценяват като неоснователни.

Страните не спорят, че на 01.12.2023 год. между тях е бил сключен договор за потребителски кредит, вкл. относно реалното предаване на сумата,както и че за погасяване на кредита ищецът е превел суми в общ размер на 2705 лв.

В случая по делото е установено, че процесният договор за кредит е сключен при условията на ЗПФУР. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Законът за потребителския кредит допуска възможността договорът за потребителски кредит да бъде сключен от разстояние, като в този случай съгласно чл.

5, ал. 9 ЗПК кредиторът трябва да предостави на потребителя т. нар. "стандартен европейски формуляр" съгласно приложение № 2. Съгласно чл. 5, ал. 13 ЗПК, когато договорът за предоставяне на потребителски кредит е сключен по инициатива на потребителя чрез използването на средство за комуникация от разстояние по смисъла на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), което не позволява предоставяне на преддоговорната информация на хартиен или друг траен носител, както и в случаите по ал. 10 - при използването на телефон като средство за комуникация или на друго средство за гласова комуникация от разстояние, кредиторът, съответно кредитният посредник, предоставя преддоговорната информация посредством формуляра по, ал. 2 (стандартния европейски формуляр съгласно приложение № 2) незабавно след сключването на договора за потребителски кредит.

3

На основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за неравноправни клаузи в договор с потребител, а в конкретния случай ищецът се е позовал изрично на наличието на такива, водещи и до плащания на парични суми без основание в полза на ответника.

На първо място следва да се установи дали процесният договор за потребителски кредит отговаря на изискванията на валидност, предвидени в ЗПК. На основание чл.

22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и, ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а според, ал. 2 от същата норма годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. В § 1 т. 1 от ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция на понятието "общ разход по кредита", като е посочено, че това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

В настоящия случай в процесния договор е посочено, че ГПР е в размер на 58,21 %, като в отговора на ответника изрично е признато, че предвидената в договора неустойка в размер на 773, 65 лв. не е включена при изчисляването на ГПР. Видно е от текста на договора , ч е неустойката е предназначена да санкционира кредитополушателя за неизпълнение на задължението му за предоставяне на обезпечение, а не на главното му задължение за връщане на заемната сума, въпреки че кредиторът не търпи вреди от непредставянето на обезпечение. Поради това съдът счита, че неустойката излиза извън основните й функции, а именно обезпечителна, обезщетителна и санкционна, доколкото същата се дължи и при редовно изпълнение от страна на заемателя на задължението му за връщане на заетата сума, съответно при заплащане на тази неустойка кредиторът получава допълнителна сума, без за него да са настъпили вреди.