Определение № 13469 от 10.04.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13469 гр. С., 10.04.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело № 20221110123016 по описа за 2022 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „(ФИРМА)” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., , ж.к.(АДРЕС), представлявано от управителя Д.В.Д., чрез адвокат Б. В. С. от АК К., със съдебен адрес: град П., ул.(АДРЕС), телефон: ********** против А. Г. В., ЕГН **********, с адрес - гр. С., П.К. ****, бул.

(АДРЕС), телефон: **********, Електронна поща: (ЕЛ. АДРЕС).

След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

Съдебните книжа са редовно връчени на ответника, като в предвидения от закона срок последният е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковата претенция по основание и размер.

С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото същата е заявена в срока по чл.415, ал.4 от ГПК и като заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищцовото дружество твърди, че е подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, срещу което ответникът е депозирал възражение.

Твърди се, че обстоятелството, въз основа, на което е издадена Заповед за изпълнение е 1 падежирала и непогасена 1 вноска /първа/ за периода от 07.11.2021г. до 07,11.2021г. по индивидуален Договор за потребителски кредит SO № 2735 от дата 11.10.2021 г. сключен между „(ФИРМА)" ООД с търговско наименование (НАИМЕНОВАНИЕ) като Кредитодател и А. Г. В. като Кредитополучател.

Описва се, че договарянето е осъществено, чрез средства за комуникация от разстояние /електронна поща, уеб-сайт:(****) като индивидуалния Договор за потребителски кредит е сключен във формата на електронен документ и отношението е реализирано при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за задълженията и договорите, Закона за потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронния подпис, както и Закона за електронната търговия.

Твърди се, че договорът между страните е сключен онлайн, като Кредитополучателят го е подписал в Профила си в платформата на Кредитодателя, въвеждайки SMS персонален индификационен шест цифрен код, изпратен му от автоматичната системата на „(ФИРМА)" ООД служещ като потвърждение на желанието му и имащ силата на саморъчен подпис за сключване на Договора на основание чл. 13, ал. 4 във връзка с ал.1 от ЗЕДЕП.

Твърди се, че конкретните действия по отпускане на кредита са описани в Договора и Общите условия, уреждащи отношенията между „(ФИРМА)" ООД и А. Г. В. за предоставения от Дружеството потребителски кредит.

Твърди се, че съгласно сключения между страните Договор, Кредитополучателят е декларирал, че е получил предварително, запознат е и приема всички условия посочени в преддоговорната информация за предоставяне на финансова услуга от разстояние по смисъла на чл. 8 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ под формата на СЕФ, както и тези посочени в Общите условия.

Ищецът твърди, че по силата на сключения индивидуален Договор за потребителски кредит SO No 2735/11.10.2021г. между А. Г. В. и „(ФИРМА)“ ООД е отпуснат кредит в размер на 1500.00 лв. на Кредитополучателя. Твърди се, че с подписване на процесния Договор, Кредитодателят е предоставил сумата, по личната банкова сметка на ответника., с което Дружеството е изпълнило задълженията си по Договора, а Кредитополучателят се е задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения Договор на 36 месечни погасителни вноски, 35 от които в размер на 70.32 лв., а последната 36-та вноска в размер на 70.20 лв. (включващи главница и договорна лихва].

Твърди се, че за ползването на предоставената заемна сума по сключения индивидуален Договор за потребителски кредит SO № 2735/11.10.2021г. между страните, ответникът се е задължил да ползва и върне отпуснатата сума, ведно с дължимата договорна лихва представляваща печалба на Дружеството в размер посочен в договора. Твърди се, че в настоящия случай А. Г. В. дължи договорна лихва в размер на 28.65 лв. за периода от 07.11.2021 г. датата на първа забавена вноска до 07.11.2021 г. - датата на последната просрочена вноска.

2

При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в правоотношенията между „(ФИРМА)” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., , ж.к.(АДРЕС), представлявано от управителя Д.В.Д., чрез адвокат Б. В.

С. от АК К., със съдебен адрес: град П., ул.(АДРЕС), телефон: ********** против А. Г. В., ЕГН **********, с адрес - гр. С., П.К. ****, бул. (АДРЕС), телефон: **********, Електронна поща: (ЕЛ. АДРЕС) че съществува вземане на „(ФИРМА)” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., , ж.к.(АДРЕС), представлявано от управителя Д.В.Д., и А. Г. В., ЕГН **********, с адрес - гр. С., П.К. ****, бул. (АДРЕС), телефон: **********, Електронна поща: (ЕЛ. АДРЕС) дължи на „(ФИРМА)” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., , ж.к.(АДРЕС), представлявано от управителя Д.В.Д., сумата, за която е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 23320/23.12.2021 година, издадена по ч.гр.дело № 66963/2021 година по описа на Софийски районен съд, а именно: договорна лихва по индивидуален Договор за потребителски кредит SO № 2735 от дата 11.10.2021 г. сключен между „(ФИРМА)“ ООД с търговско наименование (НАИМЕНОВАНИЕ) като кредитодател и А. Г. В. като кредитополучател в размер на 28,65 лева, дължима за периода от дата на първа забавена вноска 07.11.2021 г. до 07.11.2021 г. - дата на последната просрочена вноска.

Прави се искане за присъждане на разноски от заповедното и исковото производство в полза на ищеца.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковата претенция, като твърди, че договорът е нищожен.

С отговора на исковата молба ответникът сочи ,че видно от Заповед № 23320 от 23.12.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 66963/2021 г., СРС, 143 състав, осъден да заплати на „(ФИРМА)“ ООД сумата в размер на 41,67 лв., представляваща главница за първа непогасена вноска по индивидуален договор за потребителски кредит SO № 2735/11.10.2021 г., ведно със законната лихва от 24.11.2021 г. до окончателното плащане на сумата, възнаградителна лихва в размер на 28.65 лв. за вноска за периода 07.11.2021-07.11.2021 г., мораторна лихва в размер на 0.20 лв. за периода от 08.11.2021 г. до 23.11.2021 г. и сума в размер на 385 лв. разноски по делото, от които 25 лв. за държавната такса и 360 лв. за адвокатско възнаграждение.

Не се спори от ответника, че дължи вноска в размер на 41,67 лева по главница за първа непогасена вноска по индивидуален договор за потребителски кредит SO № 2735/11.10.2021 г., ведно със законната лихва от датата на падежа 08.11.2021 г. до окончателното изплащане10.02.2022 г. в размер на 1.10 лв.

С отговора на исковата молба се оспорва дължимата възнаградителна лихва, както и претендираните разноски като прекомерни и недължими.

Твърди се, че ищецът е образувал срещу ответника няколко отделни дела за задължения по един и същи Договор № 2735/11.10.2021 година.

Твърди се, че ведно от вносна бележка от 10.02.2022 г. задължението в общ размер на 3

42,77 лв. е изплатена на заявителя.

Твърди се, че видно от вносни бележки от 10.02.2022 година, 10.02.2022 година, 10.02.2022 година, 07.03.2022 година, 07.04.2022 година, 09.05.2022 година, 06.06.2022 година и 17.06.2022 година, че кредитът е погасен изцяло.

С отговора на исковата молба се оспорва размера на възнаградителните лихва всеки месец от по 28.65 лв., както и такси за експресно разглеждане от по 121,35 лв. месечно.

Ответникът твърди, че месечна лихва в такъв размер за прекомерен, равняващ се на 68,75 % от главницата 41,67 лв., като подобна уговорка е нищожна и противоречаща на закона и морала.

Ответникът сочи, че в договора за потребителски кредит е уговорено още месечна такса в размер на 121,35 лв. за експресно разглеждане.

Твърди се, че договора за кредит и общите условия съдържат множество други неравноправни клаузи, противоречащи на закона и морала и злоупотребяващи с икономически по-слабата страна, а именно потребителя- получател на т.нар. бърз кредит.

Твърди се, че има издадени вече: Заповед № 1830/15.01.2022 г. по ч.гр.д.№ 70124/21 СРС, 58 състав за вноска за месец 12 2021 г. по същия договор; Заповед № 4597/15.02.2022 г. по ч.гр.д.№ 6045/22 СРС, 43 състав за вноска за месец 02 2022 г. по същия договор; Заповед № 8559/28.03.2022 г. по ч.гр.д.№ 13760/22 СРС, 169 състав за вноска за месец 03 2022 г. по същия договор; Заповед № 2085/18.01.2022 г. по ч.гр.д.№ 1057/22 СРС, 144 състав за вноска за месец 01 2022 г. по същия д о го во р. Считам, че делата следва да бъдат обединени, тъй като са с един и същи предмет, а именно неизпълнение по договор за потребителски кредит SO № 2735/11.10.2021 г., който съгласно Общите условия става предсрочно изискуем и не следва да се образуват 36 дела за всяка отделна вноска, 36 дела за всяка отделна възнаградителна лихва, тоест 72 ДТ всяка от по 25,00 лв. и 72 адвокатски хонорара по 360 лв. това би било равно на 1800 лв. за ДТ и 25920 лв. за адвокатски хонорари за кредит в размер на 1500,00 лв. Твърди се, че с множеството дела се цели само трупане на разноски в полза на ищеца и очевидно се касае за опит за злоупотреба с право.

Ответникът не оспорва, че е усвоил кредита, че е бил в забава при изплащане на дължимите вноски, но се твърди, че в последствие същия е внесъл изцяло дължимата сума, ведно със законната лихва за забава.

С отговора на исковата молба се твърди, че ответникът не дължи плащания за възнаградителна лихва в такъв размер, както и всякакви други суми освен главницата и законната лихва за забава, тъй като договорът за кредит е нищожен.

Твърди се, че договореният фиксиран годишен лихвен процент в размер на 37,87% и ГПР в размер на 45,19 % нарушава добрите нрави и внася неравноправност между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията на добросъвестността и в ущърб на кредитополучателя, поради което е налице нищожност на уговореното възнаграждение.

4

Твърди се, че реалният размер на дължимата възнаградителна лихва е по-голям от предвидения в договора. Сочи се, че за месечна главница в размер на 41,67 лева, се претендира възнаградителна лихва от 28,65 лв., което е 68,75 % от главницата.

Твърди се от ответника, че е налице скритото увеличаване на печалбата на кредитодателя чрез противоречаща на добрите нрави уговорка предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, каквато в случая е налице. Твърди се, че е налице неспазване на императивните изисквания, уредени в чл. 10, ал. 1, чл. 11, т. 7-12 и т. 20 и чл. 12, ал.1, т. 7-9 от ЗПК, сред които са точното определяне на възнаградителната лихва, договорът за потребителски кредит се явява изцяло недействителен.

Твърди се от ответника, че нищожността на клаузата, регламентираща лихвения процент, представляваща част от същественото съдържание на договора, прави цялото заемно съглашение нищожно. Нищожни, като противоречащи на добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 9 от ЗПК, клаузите за възнаградителна лихва, ГПР, както и таксите за експресно разглеждане на кредита, с които потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще направи по обслужването на заема.