Решение № 28 от 24.01.2025, Окръжен съд - Монтана

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Монтана, 24.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ ВЪЗЗИВННОГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Елизабета Кралева

Албена Миронова при участието на секретаря Мадлена Н. Митова като разгледа докладваното от Албена Миронова Въззивно гражданско дело № 20241600500463 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид:

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК

Образувано е по въззивна жалба, подадена от О М , с адрес: гр. М , ул.

„ххх“ № хх чрез адв. Б. Ц., МАК, против Решение № 343/06.07.2024 год., по гр.д. № 1280/2023 год. по описа на РС Монтана, с което на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ЗС е уважен предявеният положителен установителен иск за собственост и съдът е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Община М че ищците А. И. Г., ЕГН ********** от гр. М и И. Н. Г., ЕГН ********** от гр. М са собственици на следния недвижим имот: ПИ с идентификатор ххххх съгласно кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. М , одобрени със Заповед № РД-хххх год. на изпълнителен директор на АГКК, с площ на имота 433 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за второстепенна улица, № по предходен план: 9041, при съседи поземлени имоти с идентификатори:

***, ***, ***, ***, ***. няма данни за сгради, попадащи в имота.

Така постановеното решение е обжалвано от Община гр. М чрез адв.

Б. Ц., МАК, с изложени доводи за незаконосъобразност и съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон.

Жалбата е подробно мотивирана.

1

В жалбата се поддържа, че първоинстанционният съд не е обсъдил и преценил в съвкупност събраните по делото доказателства. Неправилно е приел, че за ищците има правен интерес от предявяването на настоящия иск, тъй като от доказателствата по делото било установено, че наследодателят на ищците Т Г. не е притежавал недвижим имот, част от който да е идентичен с процесния. Неправилно съдът в обжалваното решение е приел, че процесните 433 кв.м. са идентични с част от възстановената собственост от 4 дка в м.

Раков слог на наследодателя на ищците Т Г. М въпреки заключението на в.л.

Т че не е налице идентичност между имота, описан в Протокол от 6.09.1948 год. По ч.гр.д. № 434/1948 год. на Михайловградския околийски съд и спорния имот. За да уважи предявеният иск, РС Монтана е приел, че ищците са станали собственици на процесния имот на оригинерно основание – давностно владение. Въззивникът счита, че такава давност не е било възможно да тече, тъй като имотът е публична общинска собственост, урбанизирана територия с предназначение за второстепенна улица. Счита, че в процеса не са установени нито непрекъсната фактическа власт, с ясно определени начален и краен момент, нито намерение за своене на имота.

Моли съда да отмени атакуваното съдебно решение и да постанови акт по същество на спора.

Претендират се и съдебни разноски за въззивната инстанция.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемите страни А. И. Г., ЕГН ********** от гр. М и И. Н. Г., ЕГН ********** от гр.

М чрез пълномощникът им адв. В. К., МАК, с изложени доводи за нейната неоснователност.

В отговора на въззивната жалба въззиваемите считат жалбата за неоснователна, а решението за правилно, законосъобразно и съобразено с доказателствата по делото. Доводите на въззивника считат за неоснователни и ненамиращи опора в доказателствата по делото. Твърдят, че едва в началото на 2022 год. ответникът О М е заявила искането си за вписване като собственик на имота, без никакво основание. От друга страна, по делото се доказало, че ищците владеят имота от 2002 год. чрез своя наследодател К М а след смъртта му през 2007 год. и лично.

Молят съда да остави жалбата без уважение като неоснователна и да потвърди атакуваното решение, като им присъди сторените разноски.

При въззивното разглеждане на делото не са искани и допускани доказателства.

В откритото съдебно заседание въззивникът се представлява от пълномощник, адв. Б. Ц., МАК, поддържа жалбата и по изложените в нея съображения моли да бъде отменено обжалваното решение и исковата претенция бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

Претендира разноски, не представя списък по чл. 80 ГПК.

Въззиваемите се представляват от адв. В. К., МАК, който оспорва жалбата като неоснователна, намира обжалваното решение за правилно и моли да бъде потвърдено. Претендира разноски.

2

Настоящият съдебен състав, като прецени направените в жалбата оплаквания, доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена от надлежна в производството страна в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Съображенията на МОС за това са следните:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната част.

Правилността на решението се проверява с оглед наведените във въззивната жалба доводи. Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.

124, ал. 1 от ГПК, с искане да се признае за установено по отношение на Община М че ищците А. И. Г., ЕГН ********** от гр. М и И. Н. Г., ЕГН ********** от гр. М са собственици на ПИ с идентификаторххххсъгласно кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. М одобрени със Заповед №хгод. на изпълнителеххн директор на АГКК, с площ на имота 433 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за второстепенна улица, № по предходен план:хпри съседххи поземлени имоти с идентификатори: х х х 48489.13х170, 484х89.13.175. няма данни за сгради, попадащи в имота.

За да постанови атакуваното решение МРС след анализ на доказателствата по делото събрани пред него е приел, че по делото е безспорно, че ищците са наследници – преживяла съпруга и син на К М Г., б.ж. на гр. М поч. 1хххх год. Ищците са в кръга на наследниците на ТхГ. М , б.ж. на гр. С , поч.ххххгод., женен, без деца.

С Протокол от 06.09.1948 год., за съдебна спогодба по делбено дело № 434/1948 год. на Михайловградския околийски съд, наследодателят Т Г. М е получил в собственост Дял трети, в който са били включени и 4 дка от нивата, находяща се в района на с. К м. Р цялата от 12 дка, при общи съседи: З Н , път, Н И.ов, Г К и А А , а четирите декара се включват до съседи: З Н , Б Г., М Г. и Г К

С Решение от 02.04.2000 год. по гр.д. № 331/2000 год. на МРС, влязло в сила на 05.05.2001 год., съдът е признал за установено по отношение на ПК Монтана правото на възстановяване на наследниците на Т Г. М , б.ж. на гр. С на нива от 4 дка в гр. М , района на кв. К , м. Р и нива от 6 дка в района на с.

С , обл. М .

Приел е за недоказано, че процесният имот е второстепенна улица, намираща се в урбанизирана територия и като така е приел, че той не може да бъде публична общинска собственост по см. чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата, вр. Чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗОС.

От гласните доказателства е приел за установено, че наследодателят на ищците К. М. Г. е получил процесния имот през 2002 год. и оттогава го владее, като го е заградил със стоманени колове и мрежа и го е владял до смъртта си, през 2007 год., откогато и досега имотът се владее от 3 ищците.

Приел е за доказано, че ищците са собственици на процесния имот по наследство и давност и след възстановяване право на собственост чрез реституция по ЗСПЗЗ, а самият имот не може да бъде публична общинска собственост с предназначение „второстепенна улица“, намираща се в урбанизираната територия на гр. Монтана.

От доказателствата по делото се установяват следните факти:

В исковата си молба ищците са посочили, че са наследници на К М Г., б.ж. на гр. М , поч. 15.05.2007 год. – преживяла съпруга и син. Като така, те са и в кръга на наследниците на Т Г. М б.ж. на гр. ххх поч. хгод., женен, ххбез деца. Това се установява от приложеното удостоверение за наследници (л. 1416, л. 17 от д.) С Протокол от 06.09.1948 год., за съдебна спогодба по делбено дело № 434/1948 год. на Михайловградския околийски съд, наследодателят Т Г. М е получил в собственост Дял трети, в който са включени 4 дка от нивата, находяща се в района на с. К м. Р С цялата от 12 дка, при общи съседи: З Н път, Н И.ов, Г К и А А а четирите декара се включват до съседи: З Н Б Г., М Г. (негови братя, вторият и дядо на ищците, получили други 4 дка от същата нива с Дял втори и Дял първи) и Г Кх

С Решение от 02.04.2000 год. по гр.д. № 331/2000 год. на МРС, влязло в сила на 05.05.2001 год., съдът е признал за установено по отношение на ПК Монтана, правото на възстановяване на наследниците на Т Г. М , б.ж. на гр. С на нива от 4 дка в гр. М района на кв. К м. Р С и нива от 6 дка в района на с.

С б обл. М

С решение на ПК Монтана по Протокол № 24П/04.01. 2002 год., по заявление № 24903/16.05.2001 год. на наследниците на Т Г. М е отказано признаване правото на възстановяване на собствеността върху ниви в м. Р слог, както следва: 1/ Нива от 3,088 дка – т.к. е застроен имот, 2/ Нива от 0,730 дка – т.к. е в регулация и на Нива от 0,128 дка – т.к. е в регулация.

С друго Решение № 24РГ/04.01.2002 год. по преписка № 24903/16.05.2001 год. на ПК Монтана е признато правото на собственост на наследниците на Т Г. М в съществуващи стари реални граници на 3 имота: 1./ Нива от 3,088 дка в м. Р С б. имоти №№ 5923, 6216, 6217, 6219 и 6220, 2./ Нива от 0,730 дка в м. Р С , б. имоти №№ 5323, 6216, 6217, 6218 и 6220 и 3./ Нива от 0,128 дка в м. Р С бивши имоти №№ ххх, 6216, 6217, 6218, 6219 и 6220, като е възстановена собствеността по отношение на втория и третия имот и е отказано възстановяване по отношение на първия – нивата от 3,088 дка, като застроен/залят и е предвидено обезщетяване по чл. 10б ЗСПЗЗ.

Протоколът за въвод във владение е от 18.01.2002 год. Към него е приложена скица на имотите в регулация, представляваща извадка от регулационния план (л. 187).

С Решение № 24РГ/18.01.2002 год. по преписка № 24903/18.01.2002 год. на ПК Монтана на наследниците на Т Г. М е определено правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху 4 земеделски земи – нивата от 3,088 дка в м. Р с

От Удостоверение № ОТС-У-4/04.01.2002 год. (л. 55), издадено от Община Монтана по чл. 13, ал. 4 и 5 ППЗСПЗЗ се установява, че: В помощния кадастрален план на ж.к. М имоти 3946 кв.м. е записан на наследници на Тимо Г. М. Застроената площ, за която се дължи обезщетение е 3088 кв.м., от тях 2404 кв.м. – улици с ОК 1066-33, 31-33. Цялата незастроена площ е 858 кв.м., от които 720 кв.м. в парц. ІХ, кв. 375 и 128 кв.м. в парц. ІІ, кв.4.

Отчуждителни процедури по ЗТСУ съгл. действащия ЗРП не са провеждани.

Ограничения на собствеността по см. чл. 13, ал. 5, т. 5 ЗСПЗЗ няма.

По предходния регулационен план на О М одобрен със Заповед № 740/10.07.1997 год. процесният имот е записан на насл. Ц Н И., като улица с ОК 1111-1112.

В КККР за гр. Монтана, одобрени със Заповед № РД-18-29/05.04. 2006 год. на изп. директор на АГКК, процесният ПИ *** е с площ от 433 кв.м. и начин на трайно ползване „за второстепенна улица“. Имотът е с № по предходен план 9041. Последното изменение на КККР, засягащо имота е от 15.02.2022 год.

Видно от Удостоверение № 25-214923/27.07.2023 год., издадено от ответника, към момента на одобряване на КККР за гр. Мо а, със Заповед № РД-18-29/05.04.2006 год. на изп. директор на АГКК, процесният ПИ *** е с начин на трайно ползване „за второстепенна улица“.

Приложено е и Решение № 24/1/12.10.2000 год. по преписка № 24579/04.08.1992 год. на ПК Монтана, с което на наследниците на третото лице Ц Н И. е възстановено правото на собственост в стари реални граници по отношение на: 1./ нива от 9,000 дка в м. Кошарник, 2./ нива от 1,863 дка в м.

Кошарник, имот № 6206, кв. 373, парц. І, 3./ нива от 1,503 дка в м. К имот № 6206, кв. 375, парц. VІІІ и 4./ нива от 0,436 дка в м. Р с , имот № 6206, кв. 375, парц. ІХ. Отказано е възстановяването на нива от 16,198 дка в м.

Сп ххххоред Удостоверение № ОТС 94-11-357/09.10.2000 год., издадено по чл. 13, ал. 4 и 5 ППЗСПЗЗ, (л. 166) в действащия (тогава) кадастрален план и регулационен план на ж.к. М 1 е нанесен планосн. № 6206, записан по разписен лист на насл. Ц Н И.. Имотът е от 8692 кв.м. От него са застроени и за тях се дължи обезщетение по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ: за 337 кв.м. в кв. 322, парц. 1, за 2538 кв.м. в кв. 373, парц. 2, за 2015 кв.м. в улици с ОК 11111112, 34-1108, 1108-1110 и 1107-1100. Общо се дължи обезщетение за 4890 кв.м. … … Отчуждителни процедри по ЗТСУ, съгл. действащия ЗРП, одобрен със Заповед № 740/10.07.1997 год. не са извършени. Строежът на сградите и съоръженията е започнал в срока по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ (до 01.03.1991 год.).