Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 44 от 05.06.2026, Районен съд - Царево

Съд
Районен съд - Царево
Дело
Гражданско дело 579/2025
Вид
Решение № 44
Подписан
05.06.2026
В сила
01.07.2026
Състав
Златомира Минчева Стефанова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Царево, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Златомира М. Стефанова при участието на секретаря Стефка Б. Илиева като разгледа докладваното от Златомира М. Стефанова Гражданско дело № 20252180100579 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Г. Е. К., чрез пълномощник адв. Д.

М., срещу „С. К. К. Г.“ **, с която е предявен иск за прогласяване недействителността на сключения между страните договор за потребителски микрокредит от разстояние от ***., на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Ищецът твърди, че по силата на процесния договор е уговорен кредит в размер на 1000лв., който следва да бъде върнат в общ размер 1196,68 лв., при ГПР 65,74 %, ГЛП 51,60% и срок на кредита ***месеца. Сочи, че съгласно клаузата на § 1.1. от договора е избрано обезпечение под формата на депозит в размер на 400лв., който се задържа от кредитора още при отпускането на кредита и се възстановява едва при изплащане на последната вноска и погасяване на всички задължения по договора. Твърди, че съгласно §2 от договора кредитът е предоставен по следния начин: 400лв. чрез приспадане на сумата по депозита и 600лв. чрез системата ***, поради което реално предоставената на потребителя сума е 600лв., а не формално посочените 1000лв. Ищецът поддържа, че договорът е недействителен на специалните основания по чл. 22 ЗПК. Навежда доводи, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като макар в договора да е посочен годишен лихвен процент, липсват ясни условия за прилагането му, включително не било изрично посочено дали лихвеният процент е фиксиран или променлив. Твърди, че нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока договорна възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита и таксата за гаранция, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Поддържа още, че не са изпълнени и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в договора е посочена единствено абсолютна стойност на ГПР, без да е ясно как е формиран, кои компоненти са включени в него и по какъв 1 математически алгоритъм е изчислен. Според ищеца не става ясно дали в ГПР са включени всички разходи по кредита. Аргументира, че след като кредиторът е задал допълнителни компоненти, оскъпяващи предоставения от него финансов ресурс, следва по разбираем начин да посочи какво точно е включено в тях. Ищецът сочи и нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като поддържа, че посоченият в договора ГПР от 65,74 % надвишава максимално допустимия размер. В тази връзка излага, че към м. *** **. основният лихвен процент е 2,07 %, поради което законната лихва за забава е 12,07 %, а петкратният й размер възлиза на 60,35 %, тоест под уговорения в договора ГПР. По тези съображения, ищецът моли съдът да прогласи недействителността на процесния договор и да му присъди сторените разноски.

Представя писмени доказателства.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „С. К. К. Г.“ **, с който искът се оспорва като неоснователен и недоказан. Ответникът не оспорва, че между страните е сключен процесният договор за потребителски микрокредит от разстояние на ***., като твърди, че договорът е сключен при спазване на изискванията на ЗЕДЕУУ.

Поддържа, че ищецът е получил главница в размер на 1000лв., от които 400лв. представляват депозит по §1.1. от договора, а 600лв. са преведени чрез ***. Излага, че сумата от 400лв. не представлява такса или допълнителен разход по кредита, а част от главницата, която служи за погасяване на последната вноска по кредита и/или на други задължения по него при настъпване на съответните предпоставки. В тази връзка поддържа, че депозитът не следва да се включва при формирането на ГПР, тъй като не оскъпява кредита, а служи за погасяване на дължими суми по него. Ответникът твърди още, че след падежиране на всички вноски по кредита, при липса на плащания от страна на кредитополучателя, именно със сумата от депозита са погасени законна лихва за забава, договорна лихва и част от главницата, поради което от нея са черпени ползи за погасяване на задължения по договора. Позовава се и на съдебна практика, която според него допуска част от главницата по кредита да бъде договорена по начин, позволяващ използването й за погасяване на вноски. По отношение на възражението за превишаване на максимално допустимия ГПР ответникът оспорва начина на изчисление, възприет от ищеца. Поддържа, че към датата на сключване на договора – ***. – приложим е размерът на законната лихва за забава, определен въз основа на **на ***, в сила от ***., а именно 2,95%, поради което законната лихва за забава е 12,95%, а максимално допустимият размер на ГПР е 64,75%.

Излага, че в договора като разход е предвидена единствено договорната лихва, поради което ГПР бил формиран законосъобразно. Ответникът иска отхвърляне на иска и присъждане на разноски. Представя писмени доказателства.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от процесуалния му представител, с което се поддържа предявеният иск, излагат се съображения по съществото на спора и се претендират разноски.

Ответникът не изпраща представител в съдебно заседание. По делото е постъпила молба, с която се поддържа депозираният отговор на исковата молба, направените с него възражения и доказателствени искания, както и се релевира възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

От представения по делото договор за потребителски микрокредит от разстояние от ***. се установява, че между „С. К. К. Г.“ **, в качеството на кредитор, и Г. Е. К., в качеството на потребител, е сключен договор за потребителски кредит от разстояние. В §1 от договора е посочено, че кредиторът предоставя на потребителя кредит в размер на 1000лв. за срок от **месеца, при фиксирана годишна лихва 51,60%, дневна лихва 0,1414%, годишен процент на разходите 65,74% и обща сума за погасяване 1196,68лв. В същата 2 договорна клауза е посочено, че ГПР е изчислен по начина, предвиден в Приложение № ***към ЗПК, като изрично е отбелязано, че включва единствено договорната лихва, уговорена между страните. Съгласно § 1.1. от договора, във връзка с отпускането на сумата по кредита потребителят е следвало да предостави едно от посочените обезпечения по избор, като в конкретния случай е отбелязано, че е избран депозит по договора за кредит в размер на 400 лв. Уговорено е, че този депозит се задържа при кредитора още с отпускането на кредита и се връща на потребителя при изплащане на последната вноска по кредита и погасяване на всички задължения по него. В §1.2. от договора е предвидено, че когато потребителят избере обезпечение чрез депозит, част от сумата по кредита ще му бъде предоставена чрез прихващане на дължимия от него депозит. В §2 от договора изрично е посочено, че кредитът в размер на 1000лв. се предоставя по следния начин: 400 лв. чрез приспадане на сумата по депозита по §1.1. и 600 лв. чрез системата за разплащане ****.

В погасителния план, инкорпориран в договора са предвидени ***месечни вноски по 132,78лв., като след последната вноска е отбелязано „приспадане на сумата по депозита“ при остатък главница 400лв. Посочено е още, че след погасяване на последната вноска и всички задължения към кредитора сумата по депозита се връща на потребителя чрез приспадане на остатъка по кредита.

Към договора са представени и общи условия на ответното дружество за предоставяне на потребителски микрокредити от разстояние, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, преддоговорна информация по чл. 8 ЗПФУР и декларации, подписани от потребителя. В стандартния европейски формуляр /л. ***/ също е посочено, че общият размер на кредита е 1000лв., а условията за усвояване предвиждат при избор на обезпечение чрез депозит сумата по кредита да се отпусне в „чистия размер“ след приспадане на сумата по депозита. Отново е отразено, че 400лв. се предоставят чрез приспадане на сумата по депозита, а 600лв. чрез системата за разплащане ***. В частта относно ГПР е посочено, че същият е 65,74%, като е изчислен при кредит от 1000лв., срок от **месеца и ***месечни вноски по 132,78 лв., а лихвата за целия период е 196,68лв. Изрично е посочено, че ГПР включва единствено договорната лихва.

По делото е представена и разписка за извършен паричен превод чрез системата ***от ***. /л.***/, от която се установява, че в полза на ищеца Г. Е. К. е извършен превод в размер на 600лв. с основание „****“.

Представена по делото е и справка за плащанията по договора за кредит от ***.

/л.***/, от която се установява, че при отпускане на кредита е отчетено предоставяне на сума в размер на 600лв., като едновременно с това е отразен депозит в размер на 400 лв.

Справката съдържа и данни, че на ***. е извършено прихващане на депозита в размер на 400 лв., като със същия са погасени суми за главница, договорна и законна лихва по договора.

От така установената фактическа обстановка, съдът приема, че спорът между страните се свежда до въпроса дали уговореният по договора депозит в размер на 400лв. представлява разход по кредита, който е следвало да бъде включен при формирането на годишния процент на разходите, респективно дали посоченият в договора ГПР отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Ответникът поддържа, че сумата от 400лв. е част от главницата и не представлява такса или разход по кредита, тъй като служи за погасяване на последната вноска и на други задължения по договора. Същевременно самият ответник сочи, че при липса на плащания от страна на кредитополучателя след падежиране на всички вноски със сумата от 400лв. са погасени законна лихва за забава, възнаградителна лихва и част от главницата. Тези последващи действия обаче не са определящи за преценката относно действителността на договора. Съответствието на договора с императивните изисквания на ЗПК следва да бъде преценявано към момента на неговото сключване, когато 3 потребителят взема решение дали да поеме съответното задължение въз основа на предоставената му от кредитора информация относно размера на кредита, начина на усвояването му, ГПР и общата сума, дължима по договора.

Процесният договор е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, доколкото е сключен между търговец, предоставящ кредит в рамките на своята търговска дейност, и физическо лице, действащо извън рамките на търговската или професионалната си дейност. Поради това, спрямо договора намират приложение императивните изисквания на ЗПК, включително тези относно съдържанието на договора.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, включително лихви, други преки или косвени разходи, комисиони и възнаграждения от всякакъв вид, дължими във връзка с договора за кредит. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.