Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 57 от 15.01.2026, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1327/2025
Вид
Определение № 57
Подписан
15.01.2026
В сила
15.01.2026
Състав
Надя Узунова, Гюлфие Яхова, Диана Кирилова Ангелова

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 229, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 230, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 253 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 342 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 346 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 6, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 57 гр. Благоевград, 15.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Диана К. Ангелова като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно частно гражданско дело № 20251200501327 по описа за 2025 година

Производството е образувано по подадена частта жалба от М. Л. Ч. против Определение 693/29.09.2025 г., постановено по гр.д. № 479/2022 г. на Районен съд – П..

Жалбоподателката счита определението за незаконосъобразно. Сочи, че няма основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК. Спирането на постаро дело в очакване на решение на по-ново е в нарушение на процесуалните принципи и на чл. 6, § 1 от ЕКПЧ /право на разглеждане в разумен срок/; налице били новооткрити доказателства. Моли определението да се отмени и се укаже на съда да възобнови производството.

Насрещната страна не изразява становище.

БлОС счита частната жалба за допустима. Подадена е от лице с правен интерес, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в предвидения в закона срок.

С атакуваното определение РС е оставил без уважение молбата на М. Л.

Ч., с която е поискала възобновяване на производството по гр.д. № 479/2022 год. по описа на Районен съд –П., поради наличие на новооткрити и относими към спора доказателства, като неоснователна .

Определението е валидно и допустимо.

При произнасянето БлОС съобрази следното:

1

Производството пред РС е образувано по предявен от Мария Л. Ч. и С.

И. Ч., иск за собственост по чл. 124, ал. 1 от ГПК, за признаване по отношение на тях, че ответниците Е. А. Ч. – И.а, Г. Н. И., Н. Д. Ч., С. Г. Ч., Л. А. Ч. – Б. и М. Т. Т. не са собственици на 7/15 ид.ч. или 14/30 ид.ч. от сграда с идентификатор ***, като е уточнено видно от петитума на последната поправена искова молба /на л. 148 от делото/ квотата, на която всеки един от ответник не е собственик.

С определение № 857 от 18.10.2023 г. производството е спряно до влизане в сила на решение или друг окончателен съдебен акт, постановен по гр.д. № 918 по описа за 2023 г. на РС – П..

Производството по гр.д. № 918/2023 г. е образувано по иск на двама от ответниците по делото - от Е. А. Ч. – И.а и Г. Н. И. против ищците по настоящото дело за делба на имоти, измежду които е и сградата предмет на настоящото производство - на сграда с идентификатор ***.

Определението за спиране е постановено по искане на ищцата Мария Л. Ч.. Същото не обжалвано.

Не се твърди делбеното производство да е приключило.

Съгласно чл. 230, ал. 1 ГПК производството се възобновява служебно или по искане на една от страните, след като бъдат отстранени пречките за движението му.

Видно е, че пречките заради които делото е спряно не са отпаднали.

Делбеното производство не е приключило. Следователно определението на съда, с което е отказано възобновяване следва да се потвърди.

Въззивният съд намира за необходимо да отбележи, че не споделя съображенията на РС, заради които то е спряно, тъй като не съответства на съдебната практика и счита, че ще доведе до постановяване на недопустимо решение по делбеното производство.

В Р. 66/16.6.2014 го. на ВКС по гр.д. № 5605/2013 г. по въпроса е посочено че: Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът спира производството по делото, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, което ще има значение за правилното решаване на спора. От тази разпоредба следва, че единственото условие за спиране на производството е наличието на връзка на преюдициалност между две висящи дела. Във всички случаи на спиране 2 подлежи обусловеното дело, независимо дали е заведено по- късно от обуславящото.

Съдебното производство за делба е уредено от закона като особено исково производство, в което могат бъдат повдигани и разрешавани от делбения съд спорове между съделителите относно провоотношения, обуславящи възникването и съществуването на съсобственост, участниците в нея и техните права. Такива са споровете за собственост, за произход и осиновяване, за приемане и отказ от наследство, за действителност на завещания, за възстановяване на запазена част. В съдебната практика и в правната доктрина няма колебание, че споровете между сънаследниците във връзка с имуществената общност могат да бъдат заявени за разглеждане по общия исков ред в отделно производство преди предявяване на иска за делба.

Предявяването им за съвместно разглеждане в рамките на делбеното производство е една правна възможност, а не императивно изискване.

Разпоредбата на чл. 342 ГПК, според която в първото заседание всеки от наследниците може да възрази против правото на някой от тях да участва в делбата, против размера на неговия дял и против включването на някои имоти в делбената маса, указва срока, в който могат да бъдат повдигани пред делбения съд преюдициалните спорове между съделителите, но не изключва възможността, ако някой от тях е пропуснал възможността да направи възраженията си в този срок, да предяви иск за защита на правата си по общия исков ред, докато е висящо производството по допускане на делбата. В тази хипотеза, поради обуславящия характер на второто дело, макар и заведено след предявяване на иска за делба, съдът следва да спре делбеното производство на основание чл. 229, ал. 1 т. 4 ГПК. Споровете между съсобствениците по въпросите с преюдициално значение за изхода на делото в първата фаза на делбата, се преклудират с влизане в сила на решението по чл.

346 ГПК, с което се допуска делбата.

В тази насока са и актовете на ВКС - Р. № 192/11.1.2018 г. по гр.д № 639/2017 г.; определение № 10/10.1.2019 г. по ч.гр.д. 4548/2018 г., Р. № 50025/28.2.2023 г. по гр.д 1898/22 г. и др.

В хипотеза като настоящата няма пречки РС да предприеме съответните процесуални действия по реда на чл. 253 ГПК в случай, че сподели изложеното досежно спирането.

3

Становището на БлОС по отношение спирането не е основания за отмяна на атакуваното определение, тъй като страната поискала възобновяване не поддържа да е налице хипотеза, визирана в чл.253 ГПК при съобразяване закрепения в чл. 6, ал. 2 от ГПК принцип на диспозитивното начало предметът и обемът на дължимата защита и съдействие да се определя от страните.

Искането й не е съобразено, че идентичността на един имот е въпрос по съществото на спора, предвид твърдението й в жалбата за неотчитане, че сградата по двете производства не е идентична, /по който въпрос страните спорят/, с което твърдение , тъй като липсва посочване на друго, жалбоподателката аргументира и нарушение на чл. 229, ал. 1, т. 4 и чл. 230, ал.

1 ГПК.

От молбата на ищцата М. Ч. поискала възобновяване не става ясно как са се променили фактите, които са прецени като основание за спирането на производството /също по нейно искане/, като искането й не е съобразено, че идентичността на един имот е въпрос по съществото на спора, което сочи на несъстоятелност на твърдението й в жалбата за неотчитане, че сградата по двете производства не е идентична, /по който въпрос страните спорят/, с което твърдение, тъй като липсва посочване на друго, жалбоподателката аргументира и нарушение на чл. 229, ал. 1, т. 4 и чл. 230, ал. 1 ГПК. По скоро от значение за настоящото дело е в кое от двете производства пред РС /настоящото или делбеното/ да се реши спорния въпрос досежно идентичността.

По изложените съображения съдът потвърждава атакувания акт.

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение 693/29.09.2025 г., постановено по гр.д. № 479/2022 г. на Районен съд – П..

Определението може да се обжалва с частна касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 57 гр. Благоевград, 15.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Диана К. Ангелова като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно частно гражданско дело № 20251200501327 по описа за 2025 година

Производството е образувано по подадена частта жалба от М. Л. Ч. против Определение 693/29.09.2025 г., постановено по гр.д. № 479/2022 г. на Районен съд – П..

Жалбоподателката счита определението за незаконосъобразно. Сочи, че няма основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК. Спирането на постаро дело в очакване на решение на по-ново е в нарушение на процесуалните принципи и на чл. 6, § 1 от ЕКПЧ /право на разглеждане в разумен срок/; налице били новооткрити доказателства. Моли определението да се отмени и се укаже на съда да възобнови производството.