Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 20861 от 16.12.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 776/2022
Вид
Решение № 20861
Подписан
16.12.2023
Състав
РАДОСЛАВ РУМЕНОВ АНГЕЛОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 299, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1, 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1, 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1, 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 149 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 2 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
  • чл. 153 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 115 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.119 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 20861 гр. София, 16.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20221110100776 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството e по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК (Установява на вземане по издадена заповед за изпълнение) *********** е предявило срещу К. Г. А., В. С. А. И В. С. А. положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата от 2900,37 лв., стойност на потребена топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. в имот с абонатен номер *********, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за сумата от 706,73 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 15.09.2018 г. 17.08.2021 г., за сумата от 28,70 лв., такса за дялово разпределение за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, както и за сумата от 7,18 лв., лихва за забава върху таксата за дялово разпределение за периода 31.08.2018 г. - 17.08.2021 г., дължими от 1 ответниците разделно при дялове от 4/6 части за К. А. и по 1/6 част за В. и В.

А.и, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 01.10.2021 г. по гр.д. № 48587/2021 г. по описа на СРС, 26 състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците, тъй като са собственици на топлоснабден имот, находящ се в ***********. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми, респ. на общата фактура за дължимите суми на интернет страницата на ищцовото дружество.

С определение от 11.08.2023г. производството о гр.д. № 776/2022 г. по описа на Софийски районен съд, I гражданско отделение, 26 състав, е прекратено на основание чл. 299, ал. 2 ГПК в частта по предявения от *********** срещу К. Г. А. иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ за сумата от 169,27 лв., представляваща 4/6 части от претендирана стойност на топлинна енергия за периода м. 05.2017 г.

- м. 08.2017 г., като издадената заповед за изпълнение на парично задължение от 01.10.2021 г. по гр.д. № 48587/2021 г. по описа на СРС, 26 състав, е обезсилена в частта, в която е разпоредено длъжникът К. Г. А. да заплати на заявителя *********** сумата от 169,27 лв., представляваща 4/6 части от претендирана стойност на топлинна енергия за периода м. 05.2017 г. - м.

08.2017 г.

Ответникът К. Г. А. оспорва исковата претенция с твърдение, че не е собственик на имота, респ. не е потребител на топлинна енергия и не е в облигационна връзка с ищеца. поддържайки, че между страните липсва облигационно правоотношение. Навежда при евентуалност възражение за изтекла погасителна давност за вземанията. При условията на евентуалност твърди, че квотите не са такива.

Ответникът В. С. А. оспорва исковете. Намира исковете за неоснователни, доколкото межди страните не е налице облигационно отношение по доставка на топлинна енергия. Релевира евентуално 2 възражения за погасяване на претендираните вземания по давност. При условията на евентуалност твърди, че квотите не са такива.

Ответникът В. С. А. оспорва исковата претенция, поддържайки, че между страните липсва облигационно правоотношение. Евентуално навежда възражение за изтекла погасителна давност за вземанията. При условията на евентуалност твърди, че квотите не са такива.

В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът ***********, редовно призовано, се представлява от юрисконсулт *******. Поддържа исковете.

Моли съдът да уважи исковете. Претендира деловодни разноски, за които представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Ответниците К. Г. А., В. С. А. И В. С. А., редовно призовани, не се явяват, представляват се от адвокат Х.. Процесуалният представител на ответниците оспорва исковете и моли съдът да ги отхвърли. Претендира разноски. Представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК. При условията на евентуалност твърди, че квотите не са такива.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По валидността и допустимостта на производството

Настоящото производство е образувано след указания за предявяване на установителен иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК по ч. гр. д. № 48587/2021 г. По заявление по чл.410 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение № 13647/01.10.2021 г. Заповедта е връчена на длъжника К. Г. А. ( л.18 от ч.гр.д.

№ 48587/2021 г. на СРС), на длъжника В. С. А. (л.19 от ч.гр.д.№ 48587/2021 г. на СРС) и на длъжника В. С. А. (л.20 от ч.гр.д.№ 48587/2021 г. на СРС).

Подадени са възражения по чл. 414 ГПК в законовия срок (л.21, л.25 и л.29 от ч.гр.д.№ 48587/2021 г. на СРС) . Указанията за предявяване на иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК са връчени на ищеца на 09.12.2021 г. ( л.35 от ч. гр. д.

№ .№ 48587/2021 на СРС), поради което срокът изтича на 10.01.2022 г.

Исковата молба е подадена в съда на 10.01.2022 г. Същата е в преклузивния срок.

3

Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.

Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

По основателността на иска

Предявени са положителни установителни искове, с които се иска да бъде признато за установено, че ***********, ЕИК ***********, има вземания по отношение на ответниците, както следва: срещу К. Г. А. за следните суми: главница в размер на 1764.34 лева за стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.09.2017г. до 30.04.2019г., представляваща разликата от предявения размер на исковата претенция за главница от 1 933,58 лева и сумата от 169,27 лв., представляваща 4/6 части от претендирана стойност на топлинна енергия за периода м. 05.2017 г. - м.

08.2017 г., в която част производството е прекратено и издадената заповед за изпълнение на парично задължение от 01.10.2021 г. по гр.д. № 48587/2021 г. по описа на СРС, 26 състав, е обезсилена. мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 17.08.2021г. в размер на 471,15 лева, главница в размер на 19,13 лева, ведно със законна лихва за периода от 23.08.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 31.08.2018г. до 17.08.2021 г. в размер на 4,79 лева срещу В. С. А. за следните суми: главница в размер на 483.40 лева за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законна лихва за периода от 23.08.2021г. до 4 изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 17.08.2021 г. в размер на 117,79 лева, главница в размер на 4,78 лева, ведно със законна лихва за периода от 23.08.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 31.08.2018г. до 17.08.2021 г. в размер на 1,20 лева, срещу В. С. А. за следните суми: главница в размер на 483.40 лева за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законна лихва за периода от 23.08.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 17.08.2021 г. в размер на 117,79 лева, главница в размер на 4,78 лева, ведно със законна лихва за периода от 23.08.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 31.08.2018г. до 17.08.2021 г. в размер на 1,20 лева,

За да бъдат уважени исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи 1) възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което 2) е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на 3) уговорената цена в претендирания размер, както и 4) че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което 5) ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания. По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи спиране или прекъсване на давността по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

Другите възражения, които са направили отвениците касая фактите, чиято тежест на доказване е на ищеца.

По отношение на облигационната връзка

5

През процесния период е приложим Законът за енергетиката, обнародван в Държавен вестник, бр. 107 от 9.12.2003 г., който регламентира отношенията между доставчиците и потребителите на топлинна енергия и по отношение на исковия период. Съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.

Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални условия.

По делото не спори между страните, а и от материалите по делото се установи, че процесният апартамент - ***********, е изграден в сграда по ЖСК. Видно от представените и приобщени материали На 26.08.1984 г. е съставен окончателен протокол по чл.35, ал.1 ЗЖСК, с който участниците са си разпределили обектите и правото на ползване. За ********** В.ЕВ А. е получен апартамент № 14. Същият протокол е окончателен и е влязъл в сила (л.144-148 от делото).

Между страните не се спори, че между апартаментът възложен на ********** В.ЕВ А. и процесния топлоснабден имот има пълна идентичност.

Същото се установи от представено по делото удостоверение за идентичност на ГИС София с изх. № 68-00-877/12.06.2017г. (л.18 от делото).

Спорно остава дали ********** В.ЕВ А. е собственик на процесния апартамент, респективно дали неговите наследници са придобили това кочеството.

По делото е приета и не е оспорена от страните молба-декларация от 18.12.2000 г., подадена пред ***********, се установи, че на посочената дата от ответника К. Г. А. е отправила искане до ищеца за откриване на партида на 6 нейно име за процесния топлоснабден имот, находящ се в ***********. В заявлението е декларирано, че нейното семейство се състои от трима членове.

Видно от приложението към декларацията, на втората страница към нея, ответницата К. А. е декларирала, че имотът е неин и ще използва същия за жилищни нужди на семейството си. Съдът приема, че с подаването на молбадекларация от 18.12.2000 г., адресирана до ***********, чиято автентичност не е оборена по делото, ответницата е заявила желанието си за откриване на партида за целия топлоснабден имот единствено на нейно име, като е посочила, че имотът ще се ползва за задоволяване жилищните нужди на нея и на членове на семейството . (л.19-л.20 от делото) . По този начин ответниците са приели наследството и са се обвързали с ищеца.