Решение № 91 от 23.05.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Пазарджик, 22.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Ат. Джунева

Членове:

Кристина Л. Пунтева

Красимир Ст. Комсалов при участието на секретаря Петрана Ив. Динева в присъствието на прокурора С. Б. П. като разгледа докладваното от Красимир Ст. Комсалов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245200600255 по описа за 2024 година Производството е образувано по реда на Глава 21-ва от НПК.

С протоколно определение от 27.02.2024г. на Районен съд Велинград по НОХД № 65/2024г. по описа на съда на основание чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК чл.343б ал.5 от НК и във връзка с чл. 53 от НК съдът е присъдил в полза на държавата, по сметка на Районен съдВелинград сумата в размер на 4 900 лв., /четири хиляди и деветстотин лева/ представляваща равностойността на лек автомобил, *************** , с рег. № ************, за сметка на обвиняемия А. М. К., ЕГН - ********** с адрес: гр. Велинград, ул. „*************.Срещу определението е подадена въззивна жалба от подс.А. М. К. чрез защитника му адв.В. А., в която се излагат съображения за неправилност, като моли да бъде изменено, като се намали размера на присъдената в полза на държавата сума до размера от 2450 лева. Твърди се в жалбата, че процесния лек автомобил е СИО, поради което следва да се присъди само половината от стойността му доколкото подс.А. К. е собственик само на 1/2 от автомобила.

Във въззивната жалба няма искания за събиране на нови доказателства, като въззивният съд също е счел, че не се налага събиране на нови доказателства.

Въззивната жалба се поддържа от защитника и подсъдимия в съдебно заседание.

Прокурора изразява становище, че въззивната жалба е неосноватена и следва да се потвърди определението на първоинстанционния съд.

Окръжен съд Пазарджик, като взе предвид всички събрани по делото доказателства, 1 доводите на страните и провери изцяло така атакувания съдебен акт, съгласно правилата на чл.314 от НПК, прие за установено следното:

Въззивната жалба е частично основателна:

С определение от 27.02.2024г. по НОХД № 65/22024г. на Районен съд Велинград е било одобрено споразумение между подс.А. М. К. и РП Пазарджик, ТО – Велинград, съгласно което подс.А. М. К. се признава виновен в това, че на 13.02.2024 г. на път PAZ 1062, в близост до отбивката за село ******* община Велинград, е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „****************“ с рег.№ ************, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда - с 2,48 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер 7510“ с фабр. ********* - престъпление по чл.343б, ал. 1 от НК , поради което на основание чл. 381, ал. 5, т. 2 от НПК, във връзка с чл.

55, ал. 1, т. 1 от НК, се съгласява да му бъде наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ПЕТ МЕСЕЦА, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното наказание да бъде отложено за срок от 3 / три / години, считано датата на одобряване на споразумението и ГЛОБА в размер на 200 / двеста /лева .

На основание чл.59, ал.1, т.1 НК, при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ да се приспадне времето от 1 ден, през което обвиняемият е бил задържана за срок от 24 часа със заповед за задържане на лице peR № 367зз-36/13.02.2024 г. на РУМВР Велинград.

А. М. К., ЕГН - ********** с посочена по-горе самоличност се задължава да заплати разноски по делото в полза на ОД на МВР - IBAN: BG19UNCR76303100112720 в „Уни Кредит Булбанк” АД - Пазарджик, в размер на 105 лева /сто и пет лева/.

С определение от 27.02.2024г. Районен съд Велинград на осн. чл. 343б, ал. 5 от НК е присъдил в полза на държавата, по сметка на Районен съд- Велинград сумата в размер на 4 900 лв., /четири хиляди и деветстотин лева/ представляваща равностойността на лек автомобил, *************** , с рег. № ************, за сметка на обвиняемия А. М. К., ЕГН - ********** с адрес: гр. Велинград, ул. „*************.

Районния съд е приел, че след като съдебният състав се е произнесъл по внесеното споразумение и същото е било одобрено, следва да се произнесе и относно приложението на разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК. Съгласно чл. 343б, ал. 5 от НК в случаите по предходните алинеи съдът отнема в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението, когато то е собственост на дееца, а когато деецът не е негов собственик се присъжда равностойността на превозното средство. В настоящия случай от материалите по делото е видно, че МПС с рег. № ************ е в режим на СИО между обвиняемия А. М. К., ЕГН - ********** и съпругата му Ф.Ю.В. с ЕГН **********, която собственост е бездялова, поради което не може да се определи частта, принадлежаща на дееца. С оглед на горното първоинстанционния съд е приел, че следва да се присъди равностойността на лек автомобил, *************** , с рег. № ************, за сметка на обвиняемия А. М. К., съгласно изготвеното Заключение на вещото лице Т. в размер на 4900 лв. Във въззивната жалба на подсъдимия се излагат съображения за 2 неправилност, като се моли да бъде изменено, като се намали размера на присъдената в полза на държавата сума до размера от 2450 лева. Твърди се в жалбата, че процесния лек автомобил е СИО, поради което следва да се присъди само половината от стойността му доколкото подс.А. К. е собственик само на ½ от автомобила.

При тези данни от правна страна съдът намира следното :

Въззивния съд счита, че доколкото подс.А. К. е собственик на ½ ид.ч. от автомобила следва да се отнеме в полза на държавата ½ ид.ч от моторното превозно средство - лек автомобил „****************“ с рег.№ ************, а относно останалата част от автомобила, която не е негова собственост следва да се присъди в тежест на подсъдимия да заплати левовата равностойност на тази ½ ид.ч, а именно сумата 2450 лева. Този извод на съда се налага от тълкуването на разпоредбата на чл.343б ал.5 от НК, съгласно която „ В случаите по ал.1 – 4 съдът отнема в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението и е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик – да присъди равностойността му“. Ето защо доколкото подсъдимия е собственик само на ½ ид.ч от МПС тази част следва да бъде отнета в полза на държавата.

Доколкото останалата ½ ид.ч. не е собственост на подсъдимия, а на неговата съпруга следва за тази част на автомобила да се присъди равностойността й за сметка на подсъдимия.

Настоящия въззивен състав не споделя изводите на първоинстанционния съд, че доколкото СИО е бездялова не може да се определи частта принадлежаща на дееца, тъй като действително СИО е бездялова, но е ясно, че ½ от нея принадлежи на подсъдимия. Така, че обстоятелството, че СИО е бездялова не обосновава тезата, че следва да се присъди цялата равностойност на автомобила, както е сторил първоинстанционния съд, тъй като ½ от него е собственост на подсъдимия и следва да бъде отнета. Другата част, която не е собственост на подсъдимия не може да бъде отнета, поради което следва да се присъди равностойността на тази част за сметка на подсъдимия.

Предвид гореизложеното следва да бъде изменено обжалваното определение на Районен съд Велинград, като се отнеме в полза на държавата ½ ид.ч от моторното превозно средство - лек автомобил „****************“ с рег.№ ************ и се осъди подс. А. М.

К. да заплати в полза на държавата левовата равностойност на останалата ½ ид.ч от моторното превозно средство - лек автомобил „****************“ с рег.№ ************, а именно сумата 2450 лева, платима в полза на държавата.

Воден от горното и на основание чл.337 ал.1 от НПК Окръжен съд Пазарджик РЕШИ:

ИЗМЕНЯ протоколно определение от 27.02.2024г. на Районен съд Велинград по НОХД № 65/2024г. по описа на съда, като ОТНЕМА в полза на държавата ½ ид.ч от моторното превозно средство - лек автомобил „****************“ с рег.№ ************ и ОСЪЖДА подс. А. М. К., ЕГН - ********** да заплати в полза на държавата левовата равностойност на останалата ½ ид.ч от моторното превозно средство - лек автомобил 3

„****************“ с рег.№ ************, а именно сумата 2450 лева, платима в полза на държавата.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4