Решение № 4926 от 31.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4926 гр. София, 31.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. И.А като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно наказателно дело № 20221110201205 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН .

Образувано е по жалба на И. П. И., с ЕГН: ********** против Наказателно постановление № 42-0003263 от 22.12.2021 г., издадено от Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - гр.

София, с което на жалбоподателя е наложена имушествена санкция в размер на 500лв.

В жалбата се релевират доводи за отмяна на обжалваното наказателно постановление поради неправилност и незаконосъобразност. В жалбата се посочва, че наказателното постановление е издадено въз основа на акт за устанояване на административно нарушение № 298508 от 01.12.2021г., за това, че водачът е без удостоверение за психологическа годност /УПГ/ от 23.06.21г., но е описан курс на 01.12. 2021г. В тази връзка се посочва, че ИА „АА“, заедно с подразделеняита й, контролират и следят за воденото на регистър за издаване на УПГ, както и че жалбоподателят в установения три дневен срок е представил УПГ, копие на което е приложено с подаване на жалбата. Излагат се съображения за нарушение на чл.34 от ЗАНН като се 1 сочи вменяване на нарушение за минал период от 5 месеца.

В проведено по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. По делото има постъпили писмени бележки, с които се поддържа жалбата.

Въззиваемата страна – Директор на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" - София, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по основателността на жалбата.

Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

Свидетелят Юлиян Б., работещ в РДАА- София, заедно със свой колега, св. Б. Б., работещ в РДАА- София, били по график на работа в района на разклона за кв. „Кремиковци“. Спрели товарен автомобил, водачът бил установен като жалбоподателя И. И., който нямал валидно УПГ. Извършили проверка в информационната система бази данни на ИАА и било установено, че към момента няма издадено валидно удостоверение за психологическа годност.

Във връзка с направената констатация св. Б. съставил АУАН № 298508 от 01.12.2021г., препис от който бил връчен срещу подпис на водача И., за това, че на 01.12.21г. около 15.30 на около 100м. след заклона за кв.

„Кремиковци“, с посока на движение пътен възел с бул. „Ботевградско шосе“ И. П. И. като водан на товарен автомобил „Волво“ с рег.№ е извършвал обществен превоз на товари, скална маса, /видно от товарителница и пътен лист/ като нарушил това, че извършва превоз на това без да притежава валидно удостоверение за психологическа годност, видно от УПГ №476464 със срок на валидност 23.06.21г. За установяване на това била извършена и справка в информационната база данни на ИАА.

Въз основа на така съставения АУАН, на 22.12.21г. било издадено и обжалваното наказателно постановление № 42-0003263, с което при идентичност на описание на нарушенията и правната им квалификация, на основание чл.53 ЗАНН на жалбоподателя била наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

Препис от наказателното постановление

2 било връчено на жалбоподателя на 14.01.22г.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 ЗАНН – АУАН, удостоверения /2 броя/ за психологическа годност, както и от гласните доказателствени средства.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелят Б., възприемайки ги като обективни и безпротиворечиви. От същите се установява факта на извършената проверка и направените констатации, които са обективирани в съставения АУАН. Свидетелят Б. не успява да си спомни за конкретния случай, поради което съдът не вззима предвид неговите показания.

От приложените към материалите на делото два броя удостоверения за психологическа годност се установява, че жалбоподателят И. е притежавал УПГ, валидно до 23.06.2021г., а впоследствие е издадено актуално УПГ от 03.12.21г, което е валидно до 03.12.2024г.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано лице срещу подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен акт, в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН , с оглед на което жалбата се явява процесуално допустима, но същата разгледана по същество се явява неоснователна.

За да постанови решението си, съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно субекта на административното нарушение, административното наказание и реда, по който то е наложено. Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. В производството по обжалване на наказателно постановление, наказващия орган е този, който поддържа административно-наказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него. Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция. Същите не се считат за установени, до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес/ вж.Постановление № 10 от 1973 на Пленума на ВС/.

3

Процесното наказателно постановление отговаря на изисквания, посочени в чл. 57 ЗАНН – съставено е от легитимирано длъжностно лице, има дата на издаване и номер на НП, посочен е актът въз основа, на който се изадава НП, името и длъжността на актосъставителя, данни за нарушителя, описание на нарушението, дата и място, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, законни разпоредби, които са били нарушени виновно, вида и размера на наказанието, начин и срок за обжалване, подпис на длъжностното лице.

Административнонаказателното производство е проведено законосъобразно, при съобразяване с изискванията на ЗАНН. Спазени са сроковете за издаване на АУАН, визирани от разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН. В случая АУАН е съставен на 01.12.2021 г., в деня, в който са установени нарушенията от контролния орган. АУАН е бил предявен за запознаване и подписан от жалбоподателя, като в 6 - месечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН е издадено и обжалваното НП.

Спазени са предписанията на чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗАНН.

Процесният АУАН е съставен от Юлиян Б. - "инспектор" в Регионална дирекция "Автомобилна администрация" - София. Съгласно чл.

91 и чл. 92 ЗАвПр. контролът се осъществява от органите на ИА "АА". В този смисъл актосъставителят Б., заемащ длъжността "инспектор" към РД "АА" София, е материално компетентен да състави процесния АУАН.

Административнонаказващият орган, изпълняващ длъжността директор на РД "Автомобилна администрация" - София е компетентен да състави обжалваното НП предвид заповед № РД-08-30/24.02.2020 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Наказателното постановление е издадено поради извършване на нарушение, установено при проверка на жалбоподателя, който извършва в този момент обществен превоз на товари, а именно липса на издадено валидно удостоверение за психологическа годност, което е задължително, съгласно чл.8 ал.1 от Наредба №36 от 15.05.2006г. на МТ.

Съдът намира, че възражението на жалбоподателя относно това, че с наказателното постановление му се вменяват нарушение от преди 5 месеца, с което се нарушава изискането на чл.34 от ЗАНН, е неоснователно. В наказателното постановление е описано, че валидността на УПГ на И. е 23.06.21г., но като дата на нарушението е посочена 01.12.2021г., която е и 4 датата на извършената проверка.

Независимо от изложеното и за пълнота, следва да се посочи, че изводът за извършено от страна на жалбоподателя нарушение на посочената разпоредба противоречи на материалния закон. Разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобИ.е на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания, в редакцията към датата на деянието, въвежда нарочен тригодишен срок на валидност на УПГ, респективно е основание при изтичането му да се реализира състава на чл. 178в, ал. 5 ЗДвП , е в противоречие с акт от правото на ЕС с директно приложение, а именно Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно свидетелствата за управление на превозни средства, която определя условията за издаване, подновяване или замяна на европейски свидетелства за управление на моторни превозни средства, по-специално минималните стандарти за физическа и психологическа годност. Видно от текста на същата (т. 9 от преамбюла) психологическата годност на притежателите на свидетелства за управление, които упражняват дейност като професионален водач, вече е установена при издаването и подновяването на свидетелството за управление, респективно не се налага въвеждане на допълнителен документ в тази връзка още по-малко с различен срок на валидност от самото СУМПС. Предвид на това и с оглед директното приложение на текста на Директивата, санкционирането на жалбоподателя на основание чл. 178в, ал. 5 ЗДвП, а именно за извършване на товарен превоз с валидно СУМПС, но с удостоверение за психологическа годност с изтекъл срок, се явява неправилно приложение на материалния закон и самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. Това противоречие впрочем е преодоляно с последващата промяна на чл. 8, ал.2 от Наредбата като е прието, че удостоверението за психологическа годност е безсрочно /ред. ДВ. 84 от 2022г./

Предвид на изложеното съдът достиган до извод за наличие на основания за отмяна на издаденото наказателно постановление По делото не се претендират разноски, поради и което съдът не дължи произнасяне.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 1 от ЗАНН , съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0003263 от 22.12.2021 г., издадено от Директор на Регионална дирекция „Автомобилна 5 администрация“ - гр. София, с което на жалбоподателя И. И. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500лв. на основание чл. 178в, ал. 5 от ЗДВП за извършено административно нарушение на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 36 от 15.05.2006 на МТ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните по реда на глава ХII от АПК, на касационните основания, предвидени в НПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6