Определение № 512 от 17.04.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 512 гр. Стара Загора, 17.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Атанас Д. Атанасов

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Янчева Въззивно частно гражданско дело № 20255500500262 по описа за 2025 година Производството е образувано по частна жалба, подадена адвокат А. Т.

А.-Р. – особен представител на З. Я. К. против определение №

576/21.02.2025г. постановено по гр.д. № 3044/2024г. по описа на РС гр. Стара Загора, в частта, в която се определя на особения представител по чл. 47, ал. 6 ГПК на същата ответница - адвокат А. Т. А.-Р., от АК Стара Загора, възнаграждение в размер на 150 лева.

Жалбоподателката обжалва определението като счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Излага подробни съображения. Моли да бъде отменено/изменено определението в обжалваната му част като такова и бъде постановено друго, с което да бъде определено възнаграждение на особен представител в размер на 435.90 лв.

Ответникът по частната жалба „Й.Б.“ ЕАД чрез адв. З. Й. Ц. – САК взема становище, че частната жалба е неоснователна, поради което моли да бъде оставена без уважение и потвърдено обжалваното определение.

Подробни съображения излага в писмен отговор.

Окръжният съд като разгледа материалите по делото и взе предвид доводите на страните, намери за установено следното:

С определението в обжалваната му част първоинстанционния съд е приел, че следва да определи на особения представител по чл. 47, ал. 6 ГПК на ответница - адвокат А. Т. А.-Р., от АК Стара Загора като й определи възнаграждение в размер на 150 лева.

Съдът е посочил, че след като се запознал с постъпилото по делото уведомително писмо, с което председателят на АК Стара Загора уведомява съда, че за особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, на ответницата по делото - З. Я. К., е определен адвокат А. Т. А.-Р., от АК Стара Загора, следва да назначи този адвокат за особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК на ответницата по делото, както и да определи, съгласно т. 6 от мотивите на 1 задължителното за съдилищата ТР № 6/2012 ОСГТК на ВКС, възнаграждението му по чл. 47, ал. 6 ГПК. В тази насока, с оглед задължителното, съгласно чл. 633 ГПК, за всички съдилища и учреждения в Република България - решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, определените с нормите на Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на адвокатски възнаграждения, не могат да намерят приложение при определяне на размера на същото възнаграждение, защото сериозно нарушават чл. 101, §1 ДФЕС (така Опр. 343-2024-II т.о. и Опр. 50015-2024-I т.о.). Посочил е, че поради това не може да намери приложение и нормата на чл. 25, ал. 4 НЗПП, която препраща за определяне на същото възнаграждение към реда на същата Наредба № 1/09.01.2004 г. Ето защо възнаграждението на особения представител, следва да се определи съобразно вида на производството, цената на исковете и количеството работа на особения представител, изчерпваща се с подаването на отговор и вземане със същия на становище по допустимостта и основателността на исковата молба, както и с участието му след това в събирането и проверката на посочените от ищеца доказателства в насроченото за разглеждане на делото публично съдебно заседание, и становището му по същество, което в съчетание с наличието и на задължителна съдебна практика на ВКС, разрешила спорните по делото въпроси, обуславя извода за липсата на фактическа и правна сложност на делото (т. 3 ТР 6/2012-2013-ОСГТК). Поради това възнаграждението на особения представител на ответницата следва да се определи в случая в размер на 150 лева по чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, която не е издадена от съсловна организация, а приета с ПМС № 4/2006 г., по предложение на НБПП, въз основа на законовата делегация по чл.

37 ЗПП (т. 44 от решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС).

В частната жалбата се твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, като особения представител излага съображения, че определения размер на адвокатския хонорар е несправедлив и незаконосъобразен и същия противоречи на Наредба № 1 от 09.07.2004г. за заплащане на адвокатската работа. Сочи, че като особен представител й предстои да свърши работата си, а именно - да се запознае с материалите по делото, които са в доста голям обем- 9 броя фактури, 2 броя Договори за мобилни услуги, 2 броя Договори за лизинг на базови аксесоари, искови молби 2 броя, да напише отговор на искова молба, да се запознае с експертиза и да взема становище по нея и да участва минимум в едно съдебното заседание. Заплащането на хонорара както при договарянето е клиентите, така и при определяне размера от съда при назначаване на особен представител, зависи само и единствено от характера на делото и цената на иска. В случая цената на иска е 1539 лева видно от исковата молба. Адвоката на ищеца е получил за труда си по делото 435,90 лева / без ДДС/, които иска да бъдат присъдени в полза на ответника. В своите мотиви съдът обосновава решението си да се позове на чл.25 ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ е Решение от 25.01.2024 г. по дело С - 438/22 на СЕС в което 2 се казва, че определените норми на Наредба №1/09.07.2004 г. минимални размери на адвокатски възнаграждения, не могат да намерят приложение при определяне на размера на същото възнаграждение, защото сериозно нарушават чл.101 §1 ДФЕС(така Опр. 343-20224 - II т.о. и ОПр. 500-2024 -1 т.о./ Поради това не можела да намери приложение нормата на чл. 25 ал.4 от НЗПП. Към датата на постановяване на Определението 21.02.2025 г., действаща е Наредба № 1 от 9.07. 2004 г, за заплащане на адвокатска работа / изм .- д.в. бр.14 от 18.02.2025 г. в сила от 18.02.2025 г. Така според приложимата към възнаграждението правна норма, такова е предвидено в чл.7 ал.2 т. 1 в размер на 435,90 лв. - основание чл.25 ал.4 от НЗПП. Също така особения представител излага съображения, че не счита, че делото е с ниска фактическа и правна сложност. Още повече, не можело към този момент да се определи дали ще се проведе в едно заседание и да се обосновава намаляване на възнаграждението. Такова било очевидно и становището на адвоката на ищеца, тъй като за услугите си е получил възнаграждение, посочено в Наредба №1/09.07.2004 г. за заплащане на адвокатска работа. Поради тези съображения счита, че на нея следва да й бъде определено възнаграждение на особен представител в размер на 435,90 лева.

Въззивният съд намира, че частната жалба се явява недопустима, доколкото не е предвиден в закона ред за обжалване на този акт на съда, с който се определя възнаграждение на особения представител, назначен от съда. Предвид изложеното, процесната частната жалба, като подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, се явява недопустима, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по настоящото дело – да бъде прекратено

Водим от горните мотиви, окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба, подадена от адвокат А. Т.

А.-Р. – особен представител на З. Я. К. против определение №

576/21.02.2025г. постановено по гр.д. № 3044/2024г. по описа на РС гр. Стара Загора, в частта, в която се определя на особения представител по чл. 47, ал. 6 ГПК на същата ответница - адвокат А. Т. А.-Р., от АК Стара Загора, възнаграждение в размер на 150 лева, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по в. ч. гр. д. № 262/2025 г. на Окръжен съд – Стара Загора, Iа граждански състав.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено пред АС- Пловдив.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4