Решение № 495 от 02.11.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 495 гр. Пловдив, 02.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Мирела Г. Чипова при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно гражданско дело № 20215300502299 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите ГПК.

С Решение № 261408 от 05.05.2021 г., постановено по гр. дело № 6245 по описа на РС – Пловдив за 2020 г., е изменен размерът на присъдената по гр.д. № 9442/2014 г. по описа на РС - Пловдив месечна издръжка, която А. В.

А., ЕГН: **********, следва да плаща на детето си В. А. А., ЕГН:

**********, чрез неговата майка Н. К. К., ЕГН: **********, като същият е увеличен от 200 лв. на 270 лв., считано от датата на подаване на исковата молба – 4.06.2020 г., до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като е отхвърлен искът за разликата над 270 лв. до пълния предявен размер от 350 лв.

Недоволни от така постановеното решение са останали и двете страни.

Жалбоподателят – ищец в първоинстанционното производство, В. А. А. обжалва решението в частта, с която е отхвърлен предявеният от него против А. В. А. иск за увеличение на размера на присъдената по гр.д. № 9442/2014г. по описа на Районен съд - Пловдив месечна издръжка за разликата над присъдената сума от 270 лв. до пълния предявен размер от 350 лв., считано от 1 датата на подаване на исковата молба – 4.06.2020 г., до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението, като се отправя молба за неговата отмяна в оспорената му част и постановяване на друго, с което искът да бъде уважен в пълния му предявен размер.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от А. В. А., в който се взема становище за нейната неоснователност и се отправя молба за оставянето ѝ без уважение.

Жалбоподателят – ответник в първоинстанционното производство, А. В.

А. обжалва решението в частта, с която е увеличен размерът на присъдената по гр.д. № 9442/2014 г. по описа на Районен съд - Пловдив месечна издръжка, която жалбоподателят следва да плаща на В. А. А., чрез неговата майка Н. К.

К., от 200 лв. на 270 лв., считано от датата на подаване на исковата молба – 4.06.2020 г., до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. В жалбата се излагат съображения за неправилност на решението, като се иска неговата отмяна в оспорената му част и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от В. А. А., в който същата се оспорва като неоснователна и се отправя молба за оставянето ѝ без уважение.

По делото е постъпила и частна жалба от В. А. А. против Определение № 263210 от 08.07.2021 г., постановено по гр. дело № 6245 по описа на РС – Пловдив за 2020 г., с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за изменение на горепосоченото съдебно решение в частта за разноските. В жалбата са изложени доводи, че не са били налице основанията за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, вр. чл.

38, ал. 1, т. 2 ЗА, доколкото от събраните по делото доказателства се установявало, че ответникът не е материално затруднен. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който да се остави без уважение искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА в полза на процесуалния представител на ответника.

От ответника по частната жалба А. В. А. не е постъпил отговор в законоустановения срок.

Предмет на разглеждане в настоящото производство е и частна жалба от А. В. А. против постановеното по делото в производство по чл. 248 ГПК Определение № 263053 от 04.06.2021 г., с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. В жалбата се излагат доводи за неправилност 2 на така постановеното определение. Поддържа се, че ищецът не е доказал плащането на адвокатско възнаграждение, доколкото в представения по делото договор за правна защита и съдействие не е посочен начин на плащане.

Изразява се несъгласие с начина, по който първоинстанционният съд е разпределил разноските по делото. Искането към въззивния съд е за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който да се остави без уважение искането за присъждане на разноски в полза на ищеца, както и да бъде осъден последният да заплати в полза на процесуалния представител на ответника адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА в размер на 230,01 лв.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от В.

А. А., в който се взема становище за нейната неоснователност.

Жалбите са подадени в срок, изхождат от легитимирани страни и са насочени срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което същите се явяват процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата, като с оглед задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС може да приложи императивна материалноправна норма дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Съдът не е ограничен от посоченото в жалбата, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие лица при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл. 269, изр. първо ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо. По отношение на правилността на решение съдът намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.

150, вр. чл. 143, ал. 2 СК за изменение на присъдена издръжка, дължима от родител на ненавършило пълнолетие дете.

От фактическа страна между страните не е спорно, а и се установява от приложеното по делото удостоверение за раждане, че А. В. А. и Н. К. К. са родители на непълнолетното дете В. А. А., родено на 03.11.2003 г. С Решение № 536 от 22.02.2017 г., постановено по гр. д. № 9442 по описа на РС – Пловдив за 2014 г., ответникът е осъден да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 200 лв. Не е спорно между страните също така, че родителите А. В. А. и Н. К. К. имат и друго родено от брака им непълнолетно дете Г. А. А.а. С посоченото по-горе съдебно решение родителските права по 3 отношение на детето Гергана са предоставени на майката.

От представеното по делото удостоверение за завършен първи гимназиален етап на средно образование се установява, че през учебната 2020/2021 г. ищецът е завършил десети клас в СУ „***“. Към настоящия момент същият продължава обучението си, като е записан в единадесети клас.

По делото са представени фискални бонове за закупувани от майката дрехи и учебни пособия и за заплатени мобилни услуги. Представени са и медицински бележки от 23.11.2020 г., 26.02.2021 г. и от 02.03.2021 г. за прекарани от ищеца заболявания, които да послужат пред училищните власти.

По делото е приет и представен от ответника амбулаторен лист от преглед лекар – р. от 22.05.2020 г., според който на същия е поставена диагноза „и. п.“.

От приетите в първоинстанционното и във въззивното производство справки относно доходите на родителите и имущественото им състояние, е документално установено, че бащата е регистриран като едноличен търговец.

Според постъпилата по делото справка от НАП същият през 2019 г. е декларирал доходи от наем: 3559,71 лв., както и доходи от дейности, подлежащи на облагане с патентен данък – печалба в размер на 6004 лв.

Месечният му осигурителен доход за 2020 г. е в размер на 610 лв. (по справка към 25.08.2020 г.). Същият притежава два поземлени имота, находящи се в землището на с. М., дворно място, ведно с построените в него сгради, в същото село, както и по 3/8 ид.ч. от правото на собственост върху два апартамента в гр. Пловдив. Едноличен собственик е на 2 бр. МПС с дата на първа регистрация съответно през 1991 и 1992 г. и собственик на ½ ид.ч. от друго МПС с дата на първа регистрация през 2005 г. В хода на въззивното производство е представена подадена от ответника на 06.04.2021 г. пред НАП декларация за прекъсване на упражняваната от него дейност като ЕТ „А.А.“ от 01.04.2021 г. Според справката от НАП майката упражнява свободна професия. За отчетната 2019 г. е декларирала доходи от упражняваната свободна професия в размер на 7000 лв. Месечният осигурителен доход за 2020 г. е в размер на 610 лв., а за 2019 г. – 560 лв. Майката притежава и 1/6 ид.ч. от два недвижими имота в гр. Смолян. Постъпила е справка и от ДСП – Пловдив, от която се установява, че същата на основание чл. 7, ал. 1 ЗСПД получава месечна помощ за децата в размер на 90 лв. Представен по делото е договор за наем на недвижим имот от 10.11.2018 г., въз основа на който на майката на ищеца за временно и възмездно ползване е предоставен недвижим имот – жилище, срещу месечна наемна цена в размер на 400 лв.

От показанията на свидетелката Г. К. – баба на ищеца по майчина линия, се установява, че ищецът живее със своята майка. Майката заплаща месечен наем в размер на 400 лв. за жилището, в което живеят. Според свидетелката 4 месечните разходи за храна са около 250 лв., а за телефон – от 70 до 100 лв. В началото на учебната година майката е направила разходи за учебни помагала и пособия в размер от около 350 лв. Отделно от това, същата дава пари за дрехи и обувки, както и между 5 и 10 лв. джобни пари. Ищецът ходи на фитнес, като месечната карта струва 50 лв. Има много добър успех в училище. Свидетелката посочва още, че ищецът, както други деца, боледува често, поради което майка му има разходи за лекарства. Същият е пропушил, докато е бил при баща си, но понастоящем свидетелката отрича да го е виждала с цигара. Досежно доходите и имуществото на ответника свидетелката сочи, че той е регистриран като едноличен търговец и има магазин, че получава доходи от наем в размер на 3500 лв. годишно, както и рента от земеделски земи, че притежава къща и дворно място в с. М., апартамент в гр. Пловдив и идеални части от друг апартамент, както и 3 бр.

МПС.

По делото е разпитана и свидетелката А. А.а – сестра на ответника. От показанията се установява, че ответникът има малък магазин в с. М., в който същият работи сам. Оборотът на магазина е намалял и ответникът е започнал да търси работа. Според свидетелката същият страда от подагра, като посочва, че го е виждала прикован в леглото със силни болки. Притежава един бус, с който превозва стоки за магазина, и друго МПС, което не е в движение. Съсобственик заедно със свидетелката е на апартамент в гр.

Пловдив. Същата заявява в показанията си, че приживе родителите са превеждали парични суми по сметка на ищеца – техен внук.

Съгласно разпоредбата на чл. 150 СК присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена при изменение на обстоятелства. За основателността на искането за изменение на определения размер на издръжка законът изисква ищецът да докаже, че е налице изменение на обстоятелствата, при които е бил определен размерът на издръжката, чиято промяна се иска. Под изменение на обстоятелствата се има предвид промяна на нуждите на нуждаещия се от издръжка и/или на възможностите на задълженото лице да изплаща такава. Според дадените в т. 8 от ППВС № 5 от 16.XI.1970 г. разяснения за уважаването на иска е необходимо трайно съществено изменение на нуждите на издържаните или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице. Въззивната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на посочената разпоредба, обуславящи изменение на размера на присъдената в предходен момент издръжка. В случая от момента на определяне на издръжка на детето с предходното решение до настоящия момент е изминал над 4-годишен период, през който социалноикономическите условия в страната са изменени в посока на увеличение на цените на стоките и услугите от първа необходимост. Освен това, нарастването на възрастта на детето неминуемо води до увеличаване на потребностите му от издръжка. През изминалия период от определяне на 5 първоначалния размер на издръжката до настоящия момент детето е пораснало и едновременно с това трайно са нараснали нуждите му от парични и материални средства за неговото отглеждане – увеличили са се нуждите от храна, дрехи, обувки, учебни пособия и други разходи, свързани с физическото му и духовно развитие. От гореизложеното съдът прави извода за настъпило трайно изменение на обстоятелствата, налагащо увеличение на дължимата от ответника издръжка. Несъстоятелни са доводите на ответника, който свързва новите потребности на детето единствено с придобития вреден навик – да пуши.