Решение № 75 от 06.04.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Монтана, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СЕМОВ при участието на секретаря ИРЕНА ЦВ. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно наказателно дело № 20251630201352 по описа за 2025 година Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.).

С Наказателно постановление № 12-2500173/05.11.2025г. на Директор Дирекция ”Инспекция по труда” - Монтана на ЗП Н. Д. Р., с посочен адрес в с.Ч., област М., ул.ХХХХХ №ХХ, в качеството на работодател е наложена ГЛОБА в размер на 1500 (хиляда, петстотин) лева, 766.94 (седемстотин, шестдесет, шест евро, 0.94 цента) евро, на основание чл.415, ал.1 от КТ, за административно нарушение по смисъла на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда (КТ).

Недоволен от Наказателното постановление ЗП Н. Д. Р., чрез адв.В. П. от МАК, в съдебно заседание и чрез писмена защита, моли да бъде отменено.

Претендират се разноски, съгласно списък - разноски.

Въззиваемата страна, като административнонаказващ орган Директор Дирекция „ИТ“ – гр.Монтана, чрез ст. юрисконсулт С.К. пледира да се потвърди НП по изложени доводи в съдебно заседание и в писмена защита.

Правят се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност.

Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди във връзка с доводите на страните, намира жалбата за допустима, но неоснователна.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния срок.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

1

При извършена последваща проверка на 12.09.2025г. по спазване на трудовото законодателство и по – точно дали са изпълнени дадени предходни предписания от Дирекция „ИТ“ – Монтана, от инспектори към Дирекция ,,ИТ” - Монтана в обект овцеферма, находяща се в с.Ч., стопански двор, обект на ЗП Н. Д. Р., било установено, че не е изпълнено в срок задължително за изпълнение предписание № 5 по Протокол от предходна проверка № ПР 2528143/06.08.2025г. – „Работодателят да изплати на А.И.Й., уговореното трудово възнаграждение за извършената работа през месец май 2025г., пропорционално на отработеното работно време, в размер на 427.89 лв. чиста сума за получаване, съгласно Приложение № 2. Основание чл.128, т.2 от КТ вр. с чл.270, ал.3 от КТ“. Предписанието е следвало да бъде изпълнено в срок до 18.08.2025г. Нарушението е извършено в с.Ч. на 19.08.2025г. и е установено при проверката по документи, извършена на 12.09.2025г. в Инспекцията по труда. Първоначалната проверка, завършила с даденото предписание, била извършена заради подаден сигнал от А.И.Й. до Дирекция „ИТ“ – Монтана (вх.№ 25111872/25.07.2025г.).

За извършената поредна проверка бил съставен протокол № ПР ПР 2533066/12.09.2025г., връчен по надлежен ред на 12.09.2025г. на упълномощено лице Н.Ж..

На 12.09.2025г. бил съставен АУАН № 12 – 2500173 за установеното административно нарушение по чл.415, ал.1 от КТ от св.Р. Ц. И. – инспектор в Дирекция „ИТ“ – Монтана в присъствието на св.Г. М. Г. и на св.С. О. Ш.. Така съставения АУАН бил връчен на 12.09.2025г. на упълномощено лице Н.М.Ж..

Срещу съставения АУАН постъпили на 19.09.2025г. писмени възражения от работодателя ЗП Н. Р., посочвайки, че е бил в болничен и че е приканвал устно и писмено Й. да подпише изискващите се документи и да получи дължимата му сума, но от Й. нямало реакция.

На базата на изготвения АУАН № 12-2500173/12.09.2025г., Протокол за извършена предходна проверка № ПР 2528143/06.08.2025г., връчен по надлежен ред на 06.08.2025г. на упълномощено лице Н.Ж., Протокол за извършена проверка № ПР 2533066/12.09.2025г., връчен по надлежен ред на 12.09.2025г. на упълномощено лице Н.Ж., разчетно-платежна ведомост за месец май 2025г., Директор Дирекция ”ИТ” - Монтана като административнонаказващ орган (АНО) намерил, че ЗП Н. Д. Р., в качеството си на работодател е извършил административно нарушение по смисъла на чл.415, ал.1 от КТ.

Нарушението се оспорва от ЗП Н. Д. Р., който чрез адв.В. П. от МАК, излага следните доводи:

Преди издаването на НП, АНО не е взел предвид подаденото от мен в срок възражение против така съставения АУАН и представените от мен писмени доказателства, които следва да са налични в административната преписка. Представих 4 броя болнични листа, от което е видно, че от 02.06.2025г. до 29.10.2025г. бях тежко болен и с временно загубена 2 работоспособност.

Независимо от горното, посочената в АУАН сума е начислена, а лицето А.И.Й. два пъти е приканван писмено с писма с обратна разписка (които също представих) да дойде и да си получи дължимото, но той така и не се яви.

Нещо повече, знаейки че лицето е с лека форма на умствена изостаналост (но разбира свойството и значението на своите постьпки) изпратих, някъде в средата на август 2025г. лицето Г.И.Г., на която също съм работодател, на длъжност тя е животновъд, работеща заедно с А.И.Й., да го потърси и да го помоли да дойде и да си получи парите (същият няма банкова сметка, трудно чете и пише, но познава парите). Въпросният Й. посрещнал в двора на къщата си Г. с нечленоразделни викове и крясъци и я изгонил от дома си (мястото, където той живее в с.Ж.). Впоследствие, чак на 26.09.2025г. А. Й. се е явил за получаване на дължимото му се и за оформяне на документите във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение, придружен от полицай от РУП Г.Д.. Причината за това по мои данни е, че А. Й., след като беше извел животните на паша, беше безизвестно изчезнал за няколко дни, за което обстоятелство по телефона подадох сигнал в полицията. Й. подписа декларация, че всичко дължимо му е изплатено и няма претенции.

Обяснения от Й. не са снемани и фактическата обстановка преди издаването на НП не е изяснена. С моя заповед № 001 от 31.07.2025г., по причина неявяване на работа повече от три дни без предварително уведомление и по негово желание, трудовото правоотношение с Й. беше прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ. През м. юли 2025г., считано от 6 - то число, А. Й. не се е явявал на работа и не е посочил причина за това.

От така изложеното и представените от мен доказателства (ако преписката не е пълна, ще представя липсващите доказателства) е видно, че причината за неизплащане в срок на трудовото възнаграждение се дължи на поведението на лицето, което е следвало да го получи и което не може да черпи благоприятни за себе си правни последици от собственото си виновно поведение. В случая дори аз като административнонаказан не съм бездействал, а напротив правил съм опити да бъде установено лицето и да му бъде заплатено трудовото възнаграждение, което е сторено впоследствие.

Налице е липса на обективна съставомерност към извършване на описаното деяние, съответно е налице основанието за отмяна на издаденото НП, в каквато насока са и дадените подробни разяснения в Решение № 20/18.01.2023г., постановено по КАНД № 492 от 2022г. по описа на Административен съд - Монтана, касационен състав.

В рамките на съдебното следствие св.Р. Ц. И., св.Г. М. Г. и св.С. О. Ш. поддържат посочените обстоятелства в АУАН.

Св.Р. Ц. И. пояснява, че първоначалната проверка е извършена заради подаден сигнал от лицето А.И.Й..

Св.Г.И.Г. дава показания в подкрепа на заявеното в жалбата от ЗП Н. Р..

Св.Н.Б.Д., полицейски инспектор в Участък Г.Д., посочва, че е издирвал 3 лица, посочени от жалбоподателя ЗП Р., в т.ч. и лицето А., които били напуснали работа.

Жалбоподателят ЗП Р. посочва, че има здравословни проблеми и че нищо не дължи на лицето А. Й..

По указание на съда е представен и приет по делото като доказателство, заверено копие на сигнал № 25111872/25.07.2025г. от А.И.Й., в който последния е посочил, че е избягал и иска да напусне работа поради здравословни проблеми и не изплащане на месечни заплати, молейки трудовата му книжка да бъде оформена и изпратена.

Съобразно доказателствата по делото съдът намира, че АНО е приложил правилно закона. Събраните по делото писмени и гласни доказателства доказват извършено административно нарушение по чл.415, ал.1 от КТ – “Който не изпълни принудителна административна мярка (ПАМ), приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10000 лв”. ПАМ е и задължително предписание спрямо работодател по смисъла на чл.404, ал.1, т.1 от КТ.

Настоящият съд не споделя доводите на ЗП Н. Д. Р., изложени чрез пълномощника му адв.В. П. от МАК, и кредитира показанията на св.И., св.Г. и св.Ш., които са обективни, последователни и прецизни. В подкрепа на доказаното за извършено административно нарушение по чл.415, ал.1 от КТ, касаещо не изпълнение в срок на задължително предписание № 5 „Работодателят да изплати на А.И.Й., уговореното трудово възнаграждение за извършената работа през месец май 2025г., пропорционално на отработеното работно време, в размер на 427.89 лв. - чиста сума за получаване, съгласно Приложение № 2. Основание чл.128, т.2 от КТ вр. с чл.270, ал.3 от КТ“ по Протокол за извършена предходна проверка № ПР 2528143/06.08.2025г., връчен по надлежен ред на 06.08.2025г. на упълномощено лице Н.Ж., са и писмените доказателства по административнонаказателната преписка.

След анализ на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, според настоящия съд при установяване на административното нарушение, не са допуснати съществени процесуални нарушения, спазени са изискванията на ЗАНН и КТ при съставяне и връчване на АУАН, в т.ч. чрез описание на всички факти и обстоятелства на установеното нарушение, и впоследствие при изготвяне на обжалваното НП и връчването му.

Процесното нарушение се изразява в неизпълнение в УКАЗАН СРОК на задължително предписание № 5 по Протокол от предходна проверка № ПР 2528143/06.08.2025г., който протокол е бил надлежно връчен на 06.08.2025г. на упълномощено лице Н.Ж.. Нарушението е достатъчно ясно индивидуализирано, при спазване изискванията на ЗАНН, в т.ч. и на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, безспорно доказано, без да е допуснато съществено процесуално нарушение, което да е довело до ограничаване правото на защита 4 на нарушителя. Според настоящият съд нарушението е доказано, в подкрепа на същото са показанията на св.И., св.Г. и св.Ш., и разчетно-платежна ведомост за месец май 2025г., без подпис на лицето Й. към момента на последващата проверка и съставяне на АУАН. Показанията на св.Г. са неточни, същата работи при жалбоподателя и са необективни, затова съдът не ги кредитира. Показанията на св.Н.Б.Д. не променят приетата от съда фактическа обстановка и изведените от нея правни изводи. Това че работници напускали („избягали“) от работа при ЗП Р. и че Й. бил един от тях, респ. че били издирвани работници на ЗП Н. Р., не променят установените обстоятелства посочени в АУАН и НП. ЗП Н. Р., макар и да е имал здравословни проблеми, обективирани с болнични листове, видно от данните по делото е имал надлежно упълномощено лице Н.Ж., която е участвала в АНП, на нея е връчен протокола за проверка, на същата е връчен и препис от АУАН, и същата като упълномощено лице е могла да съдейства за изпълнение в срок на даденото предписание, но такова изпълнение е липсвало.

Последвали са и писмени възражения против АУАН в 7 – дневния срок, лично от Р.. В подкрепа на извода за доказаност на извършеното нарушение е и представеното копие на разчетно-платежна ведомост за м.05.2025г. (л.43 от делото), от която е видно, че Й. е получил дължимата му сума в размер на 427.89 лева, без да е уточнено това кога е станало във времето. След като ЗП Н. Р. е имал затруднения да установи Й. и да изпълни в срок дадените му предписания поради здравословни проблеми, е разполагал с възможността да иска от Дирекция „ИТ“ – Монтана удължаване срока на предписание или да обжалва това предписание. Данни за такива предприети действия от Р., липсват по делото.

При тези доводи, настоящия съд не споделя доводите за отмяна на НП изложени от името на жалбоподателя, чрез пълномощника му адв.В. П. от МАК.

Така както е описано доказаното за извършено административно процесно нарушение в АУАН и НП, осъществява състава на санкционната норма на чл.415, ал.1 от КТ. Цитираното Решение на АС – Монтана по КАНД № 492/23г., не обсъжда подобно предписание, и касае други обстоятелства, различни от процесните. Основанието за процесното предписание са били разпоредбите на чл.128, т.2 от КТ вр. с чл.270, ал.3 от КТ, а не тази на чл.403а, ал.1 от КТ.