Решение № 546 от 10.08.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 546 гр. София, 08.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Бетина Б. Бошнакова при участието на секретаря Гергана Хр. Христова като разгледа докладваното от Даниела Борисова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20221100601908 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава XXI НПК.

Образувано е по въззивна жалба и допълнение към нея на адвокат Й.Н., редовно упълномощен повереник на частния тъжител и граждански ищец КР.

Н. П. срещу присъда от 01.04.2021 г., постановена по НЧХД № 12810/2018 г. по описа на СРС, НО, 2 състав, с която подсъдимия Б. Б. Г. е признат за невиновен и оправдан на основание чл. 304 НПК по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 147, ал. 1 НК за това, че на 29.06.2018 г., в гр. София, чрез предоставяне на интервю в предаването „Т.", излъчено едновременно по телевизия „Е.“ и радио „Е.", пред журналист от медията „Телевизия Е.“, публично е разгласил позорни обстоятелства за КР. Н. П., като е заявил: „Този господин П. е свързан с десетки учебни центрове, ГТП, фирми за транспорт и спедиция чрез свои съдружници... Какво се случва ? Случва се така, че дали НАП не трябва да провери първо служителите на Автомобилната администрация, защото ако ние установяваме, че един единствен човек е свързан с 20, 30, 50 фирми, какво да говориме за горе по веригата. Това е последният човек в списъка на Автомобилната администрация. Интересното е, че този човек е започнал работа в тази администрация 2010 г., два пъти е бил освобождаван, два пъти е бил преназначаван и най- големият бум на тези нароили се фирми около него са след тази 2010 г. Преди това той е бил съдружник и управител в една фирма „Н.Г.“, а след това тази фирма „Н.Г.“ се 1 свързва с десетки фирми. Получава се едно много, така, интересно разслоение и е интересен - дали тези проверки не се правят с цел да се разчисти пътя на фирмите на хора от Автомобилната администрация.“ и „Чуквате му името и то започва да свети във всички цветове на дъгата, и то свети чрез негови съдружници след тази ключова 2010г., когато е назначен за първи път там...

Тези фирми, за които говоря, не са съществували преди неговото назначаване“, като клеветата е разпространена спрямо длъжностно лице /К.П. е изпълнявал длъжността „Главен инспектор в Отдел „Контрол и статистика“ в Главна дирекция „Автомобилна инспекция" в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“/ по повод изпълнението на длъжността на П., които твърдения са разпространени по друг начин - чрез предаването на телевизия Е." и радио „Е." на 29.06.2018 г.

На основание чл. 45 ЗЗД, първият съд е отхвърлил предявения от частния тъжител и граждански ищец КР. Н. П. граждански иск за сумата от 10 000 лева, представляваща претърпени от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието.

Първият съд е постановил на основание чл. 301, т. 11 НПК приобщения по делото като веществено доказателство – 1 /един/ брой оптичен носител, съдържащ запис на предаването „Т.“, излъчено на 29.06.2018 г. по телевизия „Е.“ да остане на съхранение по делото.

Първоинстанционният съд е осъдил на основание чл. 190, ал. 1 НПК частния тъжител и граждански ищец КР. Н. П. да заплати на подсъдимия Б. Б.

Г. сумата от 500,00 /петстотин/ лева, разноски за адвокатско възнаграждение, както и го е осъдил да заплати по сметка на СРС направените по делото разноски в размер на 287,60 лева.

С депозираната въззивна жалба и допълнението към нея се твърди, че първоинстанционната присъда е неправилна, за което се излагат подробни съображения. Твърди се, че в хода на съдебното следствие се е доказало по безспорен и категоричен начин, че подсъдимия Г. е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му деяние. Повереникът не се съгласява с мотивите на първия съд, който е приел, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства не се доказва по категоричен начин, че твърденията изложени от подсъдимия са неверни, както и това, че същите са позорящи и увреждащи личността на частния тъжител П.. На следващо място повереника на частния тъжител не се съгласява и с дадената интерпретация на събраните по делото гласни доказателствени средства от страна на първия съд, като счита, че контролирания съд неправилно е оценил показанията на разпитаните свидетели, за което прави свой собствен анализ на същите.

Твърди се, че първият съд не е кредитирал в пълнота гласните доказателствени източници изразяващи се в показанията на свидетелите Д., К., Д., И. и Р., поради което е достигнал до извод за невиновността на подсъдимия Б.Г.. Моли въззивният съд да приеме, че от събраните по делото доказателства не се доказва наличие на свързаност на частния тъжител П. с 2 търговските дружества посочени от подсъдимия Г. в контекста на изложеното от него в радио и телевизионното интервю, предмет на разглеждане по делото. Заявява, че по делото се е установило, че търговските дружества, които се обсъждат по делото са били обект на проверки, при които за констатирани като извършени нарушения от тях са налагани наказания, поради което и в тази насока се твърди, че не се доказва наличие на привилегировано отношение към същите, за което се позовава на показанията на свидетеля Г.. Посочва още, че в показанията си свидетеля Г. заявява, че е извършвал проверка заедно с частния тъжител П. и на дружества, свързани с подсъдимия Г., при които проверки не е демонстрирал различно отношение към някое от тях, а е проявявал винаги професионално отношение. Моли въззивният съд да приеме, че инкриминираните изрази в контекста на цялото проведено интервю несъмнено имат клеветнически характер, като злепоставят частния тъжител П., както пред обществото, така и пред семейството му, с оглед на което не се съгласява с мотивите на първия съд, който е приел, че изложеното от подсъдимия Г. има характер на оценъчни съждения и изразяване правото на мнение. По отношение на предявения и приет за съвместно разглеждане граждански иск, твърди че същият е доказан по основание и размер и моли да бъде уважен изцяло. Моли се за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова такава, с която подсъдимия Г. бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.

С въззивната жалба и допълнението към нея не се иска събиране на нови доказателства.

С определение, постановено по реда на чл. 327 НПК, въззивният съдебен състав е приел, че за правилното решаване на делото не се налага събиране на нови доказателства и не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие.

В хода на съдебното производство пред въззивната инстанция, процесуалният представител на частния тъжител П., в лицето на адвокат Н. поддържа въззивната жалба и допълнението към нея по изложените в тях съображения. Счита, че въз основа на неправилен анализ на кредитираните свидетелски показания, първият съд неправилно е приел, че инкриминираното деяние е недоказано. Моли да бъде отменена първоинстанционната присъда и вместо нея постановена нова такава, с която подсъдимия Г. бъде признат за виновен, както и да бъде уважен предявения граждански иск.

Защитникът на подсъдимия Г. – адвокат С. намира, че не са налице основания за отмяна на първоинстанционна присъда, поради което пледира за нейното потвърждаване. Сочи, че причината за оправдаването на подсъдимия са не само свидетелските показания, но и несъставомерността на инкриминираното деяние. Споделя изцяло съображенията и анализа на доказателствения материал на първостепенния съд, които са му дали основание да приеме, че инкриминираните изрази употребени от подсъдимия 3 в телевизионното предаване не са клеветнически спрямо тъжителя, а отразяват негово субективно възприятие. Твърди, че информацията за частния тъжител, подсъдимият е възприел от сайта – бивол.бг, в който частния тъжител П. фигурирал като лице, свързано с транспортни фирми.

Твърди, че от публичната информация за тъжителя П. се установява, че същия е свързан по смисъла на закона със сочените транспортни фирми, тъй като неговия брат притежава такава фирма. Сочи, че няколко месеца след като частния тъжител е започнал работа в ИА „Автомобилна администрация“, уредената и управлявана от него фирма „Н.Г.“ била прехвърлена на служител от същата фирма. Изтъква, че предмета на дейност на фирмата бил променен от ресторантьорство в школа за обучаване на водачи за придобиване на категория за управление на МПС, както и че нейни собственици и управители били лица от близкия кръг на частния тъжител П.. Твърди, че управител на фирмата бил В. И., с когото частния тъжител спортува футбол в кв.

„Драгалевци“, а впоследствие същата е придобита от свидетеля П. Р., който се явява съсед на тъжителя също от кв. „Драгалевци“. Твърди също така, че към настоящия момент собственик на фирмата е свидетелката Д., която е бивш колега на частния тъжител П. в ИА „Автомобилна администрация“.

Отбелязва, че частния тъжител П. се е явил за придобиване на категории С и Е в същата тази фирма. Защитникът определя като абсурдна заявената липса на спомен от разпитаните по делото свидетели относно отношението на частния тъжител П. с процесната фирма. Заявява, че всички тези въпроси са били подробно обсъдени в мотивите на първоинстанционната присъда, поради което счита за основателно оправдаването на подсъдимия по повдигнатото му обвинение, тъй като всичко казано от него в телевизионното предаване е вярно и не представлява клевета.

Повереникът на частния тъжител – адвокат Н. при упражняване правото си на реплика по чл. 295, ал. 1 НПК, твърди че по делото няма нито едно доказателство, което да свързва частния тъжител П. с въпросните фирми, нито за това, че същият да е правил „чадър“ над фирмата „Н.Г.“.

Счита, че всички твърдения, изложени в частната тъжба са клеветнически такива и уронват доброто име на частния тъжител.

В своята дуплика, адвокат С., сочи че в телевизионното изявление на подсъдимия Г. не се съдържат твърдения за това частния тъжител П. да е опънал „чадър“ над определени фирми или да е извършвал корупционни действия. Заявява, че подсъдимия единствено е изразил съмнение предвид информацията, която е получил от въпросната търсачка за свързаност на частния тъжител с фирми и е препоръчал на НАП извършването на проверка относно дейността на тези фирми. Пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда и присъждане на възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата.

В правото си на лична защита подсъдимия Б.Г. поддържа казаното от своя защитник.

4

В последната си дума на основание чл. 333, ал. 2 НПК моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като провери законността и обосноваността на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намери за установено следното:

За да постанови присъдата си, контролираната съдебна инстанция е провела прецизно съдебно следствие по общия ред и е положила достатъчно усилия за изясняване на правно значимите обстоятелства, относими към предмета на доказване по делото. При пълната служебна проверка на присъдата, въззивният съд намира, че фактическата обстановка е изяснена правилно и не се налага внасянето на корекции и/или допълнения в нея.

Волята на съда е обективирана ясно, което позволява осъществяване на проверка на изведените от първата инстанция фактически констатации.

Въззивната съдебна инстанция изцяло споделя възприетата от контролираната съдебна инстанция фактическа обстановка, а именно:

Подсъдимият Б.Б. Г. е роден на **** г., в гр. София, българин, български гражданин, неосъждан (реабилитиран), с адрес: гр. София, кв. „Орландовци“, ул. ****, ЕГН: **********.

Към 2018 г., подсъдимият Г. бил вписан като управител на Сдружение „Български автомобилен съюз“, „Професионален учебен център-София“ ЕООД и „Д.К.“ ЕООД, чиято дейност била свързана с обучение на водачи на МПС, организация на Годишни технически прегледи (ГТП) и други дейности в сферата на автотранспортните услуги. Към този период от време с идентична дейност били и дружествата „Х.“ ЕООД и „БГ А.Д.“ ЕООД, управлявани и представлявани от М.Д. Д.а – съпруга на подсъдимия Г..