Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4743 от 29.11.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 8738/2024
Вид
Решение № 4743
Подписан
29.11.2024
В сила
21.12.2024
Състав
Павел Тодоров Павлов

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 4743 гр. Пловдив, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20245330108738 по описа за 2024 година

Иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 и чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищецът “Водоснабдяване и канализация” ЕООД - гр. Пловдив моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че последният му дължи сумата 1 183, 73 лева – главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода, за периода от 28.02.2020 г. до 11.01.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 19.02.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата 172, 41 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 30.04.2020 г. до 31.01.2024 г., които суми е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1542/19.02.2024 г., издадена по частно гр. дело № 3013/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив – ХІІІ гр. състав, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение – включително и тези, направени в заповедното производство.

Ответникът Н. С. Т. от гр. П., чрез особения си представител адв. Р. Г., оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба съображения.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед 1 на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства е видно, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1542/19.02.2024 г., издадена по частно гр. дело № 3013/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив – ХІІІ гр. състав, е било разпоредено ответникът да заплати на дружествотоищец сумата 1 183, 73 лева – главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода, за периода от 28.02.2020 г. до 11.01.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 19.02.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата 172, 41 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 30.04.2020 г. до 31.01.2024 г., както и разноските по делото, от които 27, 12 лева - държавна такса и 400 лева – адвокатско възнаграждение.

Заповедта е била връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и в срока по чл.415 от ГПК ищецът е подал иск за установяване на вземанията си по Заповедта, въз основа на която е било образувано настоящето дело – с оглед на което съдът намира, че искът се явява допустим.

Ищецът твърди, че задълженията на ответника за консумиране на питейна и отведена канална вода са били начислени за имот, находящ се в гр. П., ул. „**********“ № ** , но от ищеца не са представени каквито и да е доказателства, от които да е видно, че действително ответникът е собственик или поне ползвател на имота на този адрес, макар и да е регистриран като негов настоящ и постоянен адрес. Нещо повече – видно от постъпилото на ****************г. писмо от Дирекция „Местни данъци и такси“ към Община Пловдив, за този недвижим имот не са били подавани данъчни декларации изобщо – включително и от ответника, поради което съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установява ответникът да е собственик или ползвател на имота, където е била доставяна питейната и отвеждана каналната вода от ищеца през процесния период, а оттук – и че не се установява ответникът да има качеството на потребител на ВиК услугите, които ищецът твърди, че е предоставял на Н. Т. през процесния период.

При така установената фактическа обстановка, доколкото от събраните по делото доказателства не се установява ответникът да има качеството на потребител на предоставяни от ищеца през горепосочения период услуги, съдът намира, че ответникът не дължи на ищеца сумите, които е било разпоредено да му заплати със Заповедта за изпълнение, а оттук – че искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

На особения представител на ответника адв. Р. Г. следва да бъде издаден РКО за осъщественото особено представителство в размер на 435, 61 лева.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

2

ОТХВЪРЛЯ предявения от “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Шести септември” № 250, представлявано от ****************** А. И. Г., против Н. С. Т., ЕГН: **********, и последен известен постоянен и настоящ адрес: гр. П., ул. „*********“ № ***, представляван от особения представител адвокат Р. М. Г., със служебен адрес: гр. П., ул. “*****************” № ***, иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 и чл.124, ал.1 от ГПК – за признаване за установено по отношение на ответника, че той дължи на ищеца сумата 1 183, 73 лева – главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода, за периода от 28.02.2020 г. до 11.01.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 19.02.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата 172, 41 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 30.04.2020 г. до 31.01.2024 г., които суми е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1542/19.02.2024 г., издадена по частно гр. дело № 3013/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив – ХІІІ гр. състав, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане в сила на решението ДА СЕ ВЪРНЕ на Районен съд - Пловдив – ХІІІ гр. състав частно гр. дело № 3013/2024 г., ЗАЕДНО със заверен препис от настоящето съдебно решение.

ДА СЕ ИЗДАДЕ НА особения представител на ответника – адвокат Р. М. Г., с посочения служебен адрес, РКО за внесения от ищеца депозит за възнаграждението й за осъщественото особено представителство В РАЗМЕР НА 435, 61 лева.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________

3