Решение № 4586 от 10.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4586 гр. София, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря НАДЕЖДА КР. ИГНАТОВА като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20251110140586 по описа за 2025 година

Предмет на делото е предявеният от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД срещу Столична община осъдителни искове с правно основание чл.

410, ал. 1, т.2 КЗ вр. с чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 225,00 лева , представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение по щета по имуществена застраховка Каско, ведно със законната лихва, считано от 15.07.2025 г. дата на предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането, както и сумата в размер на 85,61 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 10.06.2022 г. до 14.07.2025 г.

В исковата молба се твърди, че на 16.08.2021 г. А. Б. К., управлявайки л.а. „Ауди А6“, с рег. № ******* попада в необезопасена и нообозначена неравност на пътното платно, в резултат на което са настъпили увреждания по автомобила, застрахован при ищеца по имуществена застраховка Каско. По заявление на представител на застрахованото лице при ищеца била заведена щета, извършен оглед и опис на причинените щети. Сочи, че с доклад на застрахователя е одобрена за изплащане сумата от 225,00 лева, която била преведена на застрахования собственик с платежно нареждане. Аргументира, че Общината в качеството си на възложител и собственик на общинските пътища, носи отговорност за причинените от неизправния път вреди. Твърди, че до ответника е изпратена регресна покана, получена на 13.01.2022 г., но 1 плащане до момента не било постъпило. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът сочи, че не се установява по несъмнен начин, че е настъпило ПТП и че причина за него е несигнализирана и необозначена неравност. Оспорва механизма на ПТП. Оспорва размера на застрахователното обезщетение и счита, че същото е в завишен размер, както и че не отговаря на настъпилите вреди. Релевира възражение за съпричиняване и сочи, че водачът на лекия автомобил е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат с поведението си, т.к. се е движел със скорост несъобразена с пътните условия. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства намира следното от фактическа страна:

С доклада по чл. 140 ГПК съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че застрахователя е заплатил на собственика на процесния автомобил сумата в размер на 225 лв., представляваща застрахователно обезщетение.

Видно от представената застрахователна полица (л. 4 по делото) л.а.

„Ауди А6“, с рег. № ******* е имал валидна застраховка Каско за периода от 31.08.2020 г. до 31.08.2021 г. Чрез представените Общи условия за автомобилна застраховка на "Каско " се установява, че застрахователят е определил като покрит риск ПТП, настъпило в резултат на сблъскване с или удар от МПС и/или други физически тела, в това число ПТП съгласно ЗДвП.

От представената по делото застрахователна полица се установява валидно сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и собственика на увредения автомобил.

Видно от уведомление за щета ищецът е бил уведомен за настъпило ПТП с процесния автомобил на 16.08.2021 г. на пътя между Бояна и местност „Копитото“, като механизъм е посочено, че автомобилът е минал през необезопасена дупка на пътното платно, в следствие на което са настъпили щети по автомобила. От приетата по делото съдебна авто-техническа експертиза, която съдът кредитира като обективна и компетентно дадена се 2 установява, че щетите по лекия автомобил могат да бъдат получени съгласно описания в уведомлението за щета механизъм. Констатациите на експерта, които съдът изцяло възприема като обективно и компетентно представени са, че действителната стойност на щетите на лекия автомобил възлизат на сумата от 283,21 лв.

От свидетелските показания на свидетеля А. Б. Г., които съдът кредитира като последователни, логични и кореспондиращи с останалите доказателства по делото, се установява, че свидетелят си спомня за процесното ПТП.

Разказва, че при движение от кв. Бояна към местност „Копитото“ попада на необезопасена дупка на пътното платно, която не е могъл да заобиколи.

Дупката не се е виждала заради сянката от дърветата. Дава показания за настъпилите щети по автомобила – спукана гума и две изкривени джанти.

При така установените факти и с оглед правните разпоредби на закона съдът намира следното от правна страна:

За основателността на иска по чл. 410 КЗ следва да се установи кумулативното наличиче на следните юридически факти: наличието на валидно сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и собственика на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие бездействие на служителите на ответната община, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, е настъпило застрахователното събитие, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.

С плащането на застрахователното обезщетение, съгласно КЗ застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата. Страните не спорят и се установява от доказателствата по делото, че ищецът е изплатил обезщетение на собственика на увредения автомобил във връзка с процесното ПТП в размер на 411,11 лв. Фактът на настъпване на застрахователното събитие, покрито от имуществената застраховка, е източник на вземане в полза на увреденото лице срещу делинквента съгласно чл. 45 ЗЗД или срещу неговия застраховател. Когато вредата е причинена от 3 действия или бездействия при или по повод на възложена работа, регресното право на застрахователя може да бъде упражнено и срещу възложителя на работата (т.15 от ППВС № 7/77 г.).

В случая Столична община е надлежен ответник именно във връзка с обективната гаранционно – обезпечителна отговорност по чл. 49 от ЗЗД, в качеството й на възложител на работата по отношение на свои служители, които с виновното си бездействие са пропуснали обезопасяването на уличната мрежа. В този смисъл са и дадените разяснения с т.3 на Тълкувателно постановление № 2/2014 г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора Колегия на ВАС.

Тъй като в случая виновното поведение се изразява в бездействие, неговата противоправност се определя от наличието в законодателството на позитивно-правна норма, задължаваща делинквентът да действа по определен начин. Като е пропуснал да упражни определено поведение, той е станал причина за имуществени вреди по МПС, което се е движило по необезопасената пътна мрежа.

С влизане на ЗМСМА в сила, съгласно § 7 от ПЗР на ЗМСМА, в собственост на общините преминават и държавни имоти, сред които общинските пътища, улиците, булеварди., площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване (§ 7, т.4 в редакцията от ДВ, бр.26/2000 г.) По силата на чл. 19, ал.1, т.2 и ал.2, т.3 от Закона за пътищата във вр. с §1, т.14 от ДР на ЗП, Столична община следва да поддържа пътищата с оглед осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година. В случая, ответникът е бил длъжен да осъществява такава поддръжка на уличното платно, която да позволява нормален достъп, проходимост и придвижване на превозни средства. Това задължение произтича и от разпоредбата на §1, т.1 от Наредба № 1/17.01.2001 г. за организиране движението по пътищата.

Общината изпълнява възложените й със закон задължения посредством възлагане на определена работа на физически лица, нейни служители. Тяхна е отговорността при пропуск да вземат необходимите мерки, в изпълнение на своите служебни задължения, да осигурят безопасното и удобно придвижване по улиците и пътищата, общинска собственост.

Съгласно законовата уредба „препятствие на пътя” е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се 4 намират на пътя и създават опасност за движението. В настоящия случай установения предмет на пътното платно представлява препятствие по смисъла на закона, която е създавала опасност за движението.

При така установената правна уредба, се налага изводът, че за поддържането и ремонта на пътя е отговорен собственикът му, а именно Столична община, която е проявила бездействие, изразило се в бездействие на служителите й, натоварени да отстраняват повреди, и не са сигнализирали препятствието и организирали движението по начин, осигуряващ безопасността му.

В хода на производството ответникът не твърди и не представя доказателства да е сигнализирал препятствието.

С оглед изложеното, съдът намира, че водачът на автомобила не е можел, а и при липса на указания за неравността, не е бил длъжен да избегне препятствието. Следователно, от негова страна не е налице нарушение на правилата за движение и възражението за съпричиняване е неоснователно.

С оглед установеното, съдът намира, че причина за произшествието се явява единствено дупката на пътното платно. Следователно, установените по делото вреди са в пряка причинна връзка с бездействието на служителите на Столична община, поради което след изплащане на дължимото застрахователно обезщетение от ищеца, за него възниква и регресно вземане срещу ответника. Ето защо, искът се явява доказан по основание и размер и като такъв следва да бъде уважен изцяло.

По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:

Регресното вземане по чл. 410 КЗ възниква като безсрочно. За да бъде поставен длъжникът по него в забава, е необходимо да е бил поканен от ищеца да плати. По делото като писмено доказателство е прието писмо от ищеца до ответника със заявена претенция по чл. 410 КЗ, от което се установява, че ответникът е поканен да заплати задължението по регресната претенция на 13.01.2022 г., поради което искът за забава е основателен за периода, за който е предявен от 10.06.2022 г. до 14.07.2025 г. – денят преди депозиране на исковата молба в претендирания размер, определен от съда на основание чл.

162 ГПК.

5

По разноските:

При този изход на правния спор ищецът има право на разноски в размер на 306,78 евро.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА н а основание чл. 410 КЗ, вр. с чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД Столична община да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, ЕИК 121130788 сумата от 115,04 евро (225,00 лева), представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение по щета по имуществена застраховка Каско за щети, настъпили от ПТП на 16.08.2021 г., когато А. Б. К., управлявайки л.а. „Ауди А6“, с рег. № ******* попада в необезопасена и нообозначена неравност на пътното платно по пътя от кв.

„Бояна“ към местност „Копитото“, ведно със законната лихва, считано от 15.07.2025 г. дата на предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането, както и сумата в размер на 43,77 евро (85,61 лв.), представляваща мораторна лихва за периода от 10.06.2022 г. до 14.07.2025 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Столична община да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, ЕИК

121130788 сумата в размер на 306,78 евро, представляваща съдебни разноски за първоинстанционното производство.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6