Решение № 343 от 24.04.2017, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

Номер ІV-31 24.04.2017 година Град Бургас

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Бургаски Окръжен съд четвърти въззивен граждански състав

На десети април Година 2017

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КИРИЛ ГРАДЕВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЕСЕЛКА УЗУНОВА

2. мл.с.МАРТИН БАЕВ

Секретар В.Н. като разгледа докладваното от съдия В.Узунова в.гр.дело номер 392 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.317 вр.с чл.310 т.1 и сл ГПК и чл.258 ГПК и сл.ГПК.

Образувано е по повод подадена въззивна жалба от И.Р.Р. срещу съдебно решение №17 от 03.02.2017г.,постановено по гр.д.№540/2016г.по описа на Районен съд гр.Поморие,с което съдът е ОТХВЪРЛИЛ като неоснователен ИСКА на въззивника Р. против ОП“Озеленяване,горско и селско стопанство“ гр.Поморие,представлявано от директора Станимир Кушев за отмяна като незаконосъобразна Заповед №РД-1655/11.08.2016г.на директора на ОП“Озеленяване,горско и селско стопанство“ гр.Поморие,с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца,ОТХВЪРЛИЛ е като неоснователен иска на ищеца за възстановяване на заеманата до уволнението му длъжност „изпълнител автомеханик“ в ОП“Озеленяване,горско и селско стопанство“ гр.Поморие и е ОТХВЪРЛИЛ като неоснователен иска на ищеца Р. за осъждане на ответното ОП да му заплати сумата 2 880 лева,представляваща обезщетение за времето,през което е останал без работа,ведно със законната лихва върху сумата,начиная от 11.10.2016г.до окончателното изплащане и сумата 49.70 лева лихва за забава от 11.08.2016г.до датата на предявяване на иска- 11.10.2016г.

Въззивникът Р. е останал недоволен от съдебното решение,като го е оспорил пред надлежния въззивен съд,намирайки го за незаконосъобразно и неправилно,постановено в нарушение на материалния закон. Наведени са оплаквания за това,че в мотивите на решението си ПРС не е обсъдил изложените в точка 2 на исковата молба твърдения и доводи,а само тези по т.1. Посочва,че на 11.08.2016г. работодателят му е връчил нова длъжностна характеристика,която въззивникът подписал и незабавно след това му била връчена заповедта за уволнение.Тъй като не бил наясно с последиците,помолил да му бъде предоставена възможност от работодателя в рамките на един ден да се консултира с адвокат преди да подпише,но работодателят му казал,че или ще подпише в момента или ще бъде оформено връчването при условията на отказ. Въпреки изявлението на ищеца,че не отказва да подпише,а иска само да проведе консултация с адвокат,работодателят му не му предоставил тази възможност и твърденията на ищеца били доказани от показанията на свидетелите К. и К.-свидетели при отказа.

На следващия ден- 12.08.2016г.ищецът отишъл на работа и очаквал да му бъде връчен препис от заповедта за прекратяване на трудовия договор,тъй като вече се бил запознал с посочените в нея текстове от КТ,но такава не му била връчена,нито му била поискана трудовата книжка за оформяне съгласно изискванията на чл.348 ал.3 КТ.След почивните дни ищецът ползвал болнични,а от 29.08.2016г.отново бил на работа,като през трите дни – 29.08.,30.08. и 31.08.2016г. изпълнявал задълженията си,контактувал с колеги,вкл.и с прекия си ръководител г-жа Д.Т.. На 31.08.2016г.получил обаждане от ПИ при РУП гр.Поморие –Ахмед Солак,да се яви в РУП за даване на обяснения във връзка с пусната срещу него жалба.Оказало се,че жалбата е от директора на ОП – Станимир Кушев и към нея е била приложена заповедта за уволнението на ищеца. Ищецът подписал предупредителен протокол,който представя с въззивната си жалба. По-късно му било предоставено копие от заповедта за уволнение,след като подал молба,но оригинал така и не му бил предоставен, предал и трудовата си книжка за оформяне,като същата му била върната оформена на 08.09.2016г.,в нарушение на чл.349 ал.2 КТ,а на 08.09.2016г.за пръв път получил копие от процесната заповед.По т.2 на исковата молба съдът не е взел никакво отношение. Във въззивната жалба се излагат и оплаквания,че съгласно заповедта за уволнение,трудовият договор на ищеца е бил прекратен на основание чл.328 ал.1 т.6 и т.11 КТ и за да са налице тези основания,по делото е следвало да бъде установено,че е налице повишаване на изискванията за съответната длъжност,поради промяна в характера на работата- професионални и образователни,на които работникът или служителят не отговаря. Счита,че в случая не са били установени такива данни и представени доказателства,защото нищо ново не е било налице- няма промяна в характера на работата,нито внедряване на нова техника или технология,касаеща разпределението и организацията на труда и работата,която ищецът е извършвал до него момент в продължение на 2 години и 6 месеца.Заявява,че по делото е било установено,че за 6 месеца длъжностната му характеристика е била променяна три пъти,като изискването за минимален трудов стаж по специалността се е появило в третата характеристика.В тази връзка изтъква,че когато е започвал работа,работодателят му е бил наясно както с образованието,така и с трудовия му стаж,които не са били пречка да бъде сключен трудов договор,а новото изискване е било въведено във връзка с личен конфликт на ищеца и прекия му ръководител г-жа Т.,която проявила лично негативно отношение към ищеца и тя започнала да търси начин да го обвини в нещо.Това отношение продължило и след възстановяването на ищеца на работа,като мълчаливо започнали да му отнемат част от преките задължения.В периода между последните две длъжностни характеристики със заповед №РД -16-43 от 17.06.2016г.на ищеца били възложени и функциите на длъжностно лице по безопасност и здраве при работа,включващо и допълнителни задължения.Счита,че повторното прекратяване на трудовото правоотношение отново се дължи само и единствено на създалото се лично отношение на прекия ръководител на въззивника- г-жа Т. Според въззивника не е била спазена процедурата по прекратяването на трудовия му договор,а в решението си ПРС е изложил само фактите,дадени от свидетелите на ответната страна,без да е обсъдил представените с исковата молба доказателства.

Моли за отмяна на съдебното решение на ПРС и постановяване на решение от БОС,с което предявените от въззивника Р. искове да бъдат уважени. Претендира присъждане на разноски. Към въззивната жалба са приложени –болничен лист,протокол на МВР,копие от регистрационна карта от Агенция по заетостта и копие от приемния лист за предадена трудова книжка,но въззивникът не е направил искане за приемането на тези документи като доказателства по делото при условията на чл.266 ал.2 или ал.3 ГПК. В тази връзка съдът намира,че на въззивника Р. следва да се укаже,че в срок най-късно до съдебното заседание следва да изложи становище дали желае представените с въззивната му жалба писмени доказателства да бъдат приети от въззивния съд и на кое от основанията,визирани в чл.266 ал.2 и ал.3 ГПК се позовава. В случай,че това не бъде сторено,въззивният съд ще приеме,че не е надлежно сезиран от въззивника с искане за допускане на нови доказателства.

В отговора на въззивната жалба ответното ОП е оспорило същата като неоснователна и е изразило становище,че решението на ПРС е правилно и законосъобразно. Счита,че районният съд е обсъдил всички допустими и относими към спора доказателства,като е достигнал до правилен и законосъобразен извод,че трудовото правоотношение с ищеца е било прекратено законно- при наличие на подробно описаните в заповедта фактически основания,а именно- служителят не притежава необходимото образование и професионална квалификация и не отговаря на изискванията за изпълнение на длъжността „изпълнител автомеханик“,тъй като няма завършено средно специално техническо образование със специалност „монтьор/механик на автомобили или ремонт и експлоатация на автотранспортна техника,както и нужния професионален опит- минимум 3 години трудов стаж по специалността. Не се спори,че ищецът е заемал тази длъжност и преди уволнението му,но горепосочените изисквания работодателят е въвел с утвърдена на 10.08.2016г.длъжностна характеристика,връчена срещу подпис на ищеца на 11.08.2016г.,който факт и той признава във въззивната си жалба. Решението на работодателя за промяна в изискванията за длъжността е било продиктувано и изцяло съобразено с нуждите на работния процес,като се сочи,че от разписаните в длъжностната характеристика трудови функции и отговорности,тези изисквания в пълна степен съответстват на трудовите функции и отговорности,присъщи за длъжността. Не е било спорно,че ищецът не е притежавал изискуемото образование и специалност,както и 3 години трудов стаж. Въззиваемото предприятие се позовава на съдебна практика на ВКС по въпроса за преценката на работодателя за промяна в изискванията за заеманата длъжност,която не подлежи на съдебен контрол,а е негово право.Посочва се,че и в исковата молба и във въззивната жалба ищецът продължава да твърди,че уволнението му било незаконно,защото не била спазена процедурата по прекратяване на трудовия му договор,като изтъква довода,че работодателят не му е предоставил един ден да се консултира с адвокат относно посочените основания за уволнението му. В тази връзка се сочи,че заповедта е била връчена при условията на отказ от страна на Р.,оформен надлежно с подписите на двама свидетели,прочел е заповедта,което налага извод,че се е запознал със съдържанието и. Въззиваемата страна посочва,че законът не предвижда задължение на работодателя да предоставя на служителя срок за запознаване със заповедта за уволнение и да го изчаква да реши кога да я подпише,нито задължение да му я връчва повторно или да му я изпраща по пощата,в какъвто смисъл са доводите на ищеца за неспазване на процедурата по прекратяване на трудовото правоотношение. Намира за ирелевантни на спора относно законосъобразността на уволнението твърденията в жалбата,че на 12.08.2016г.и след изтичане на болничните,ищецът отишъл на работа и контактувал с колеги,а твърденията,че през трите дни е изпълнявал трудовите си задължения са неверни.Действително Р. е идвал през тези три дни на територията на предприятието и е смущавал работния процес и тъй като е отказал да си тръгне доброволно,се е наложило съдействието на органите на МВР,за да бъде изведен оттам.Моли решението на ПРС да бъде потвърдено,няма доказателствени искания,претендира разноски.

В съдебно заседание въззивникът редовно уведомен се явява лично и с пълномощника си адв.Кошничарова,която поддържа въззивната жалба и моли атакуваното съдебно решение да бъде отменено като незаконосъобразно.Прави доказателствени искания,които са оставени без уважение от въззивната инстанция.

В съдебно заседание въззиваемото ОП“Озеленяване,горско и селско стопанство“ гр.Поморие, редовно уведомено, се представлява от упълномощения адвокат,който оспорва въззивната жалба.

При извършената служебна проверка за валидност и допустимост по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери атакуваното съдебно решение за валиден и допустим съдебен акт.

По съществото на спора

БОС намери следното:

Неоснователни са оплакванията на въззивника,че ПРС неправилно е приел,че процедурата по прекратяването на трудовия му договор е спазена. По делото са събрани доказателства,включително и са разпитани като свидетели лицата,които са посочени като свидетели на отказа на ищеца да получи заповедта за уволнението му,като техните показания кореспондират с твърденията на Р.. Основателно в тази връзка е възражението на въззиваемата страна,че в Кодекса на труда няма предвидена законова възможност за предоставяне на срок на работника или служителя за запознаване със съдържанието на заповедта за уволнение,преди същата да бъде получена от адресата. В случая е безспорно,че на 11.08.2016г. директорът на предприятието лично е предприел необходимите съобразно закона действия по връчването на заповедта за уволнение на Р.- поканил го е лично да получи заповедта в присъствието на двамата свидетели,като Р. не е пожелал да я получи с мотив,че желае да му бъде предоставен срок за запознаване със съдържанието. При това положение,за работодателя не е възникнало задължение да връчва на ищеца заповедта за уволнение по пощата,тъй като Р. лично е отказал да получи заповедта от директора на предприятието в присъствието на двама свидетели.Правилно и законосъобразно районният съд е приел,че по делото не се установява да са допуснати нарушения на законови разпоредби при връчването на заповедта за уволнението на ищеца,а процедурата по връчване е спазена.