Определение № 2549 от 02.10.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2549 гр. София, 02.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно частно гражданско дело № 20251000502520 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1, вр. чл. 95 от ГПК от ГПК.

Образувано е по повод постъпила частна жалба от Г. Т. А. срещу определение № 17 559 от 19.09.2025 г., постановено по гр. д. № 8 345/25 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 12 състав, с което съдът не е приел отвода на съдия К. П. и срещу определение № 15 588 от 18.08.25 г., постановено по гр. д. № 8 345/25 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 12 състав, с което е отказано предоставянето на правна помощ.

В жалбата се твърди, че съдебния иск е за държавна измама, а съдът е отказал да предостави правна помощ. Моли съда да направи отвод на съдията, да се определи нов съдия и да се предостави служебен безплатен адвокат.

Съдът след като се съобрази с доводите, изложени в частната жалба и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното определение № 17 559 от 19.09.2025 г., постановено по гр. д. № 8 345/25 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 12 състав, съдът не е приел отвода на съдия К. П., а с атакуваното определение № 15 588 от 18.08.25 г., постановено по гр. д. № 8 345/25 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 12 състав, съдът е отказал предоставянето на правна помощ на ищеца.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че производството пред Софийски градски съд е образувано по повод постъпила искова молба от Г. Т. А. срещу Министерство на вътрешните работи. Видно от обстоятелствената част на молбата ищецът твърди, че срещу него е направен опит за убийство от трима служители на МВР, което квалифицира като държавна измяна. С оглед на това моли съда да осъди ответника да му заплати 52 000 000 лв., представляващи обезщетение.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с разпореждане № 19 450 от 04.08.25 г. първоинстанционния съд е дал указания на ищеца за отстраняване на нередовности на исковата молба, както и е указал, че същите са предпоставка за уважаване на отправеното искане за предоставяне на правна помощ.

1

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че в изпълнение на дадените указания ищецът е подал уточнение вх. № 93 954 от 06.08.25 г. Видно от подадената молба ищецът не е отстранил нередовностите на исковата молба, като не е посочил как се формира сумата за имуществени и неимуществени вреди, не е конкретизирал действията и бездействията на ответника, които са довели до вредите.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба срещу определение № 17 559 от 19.09.2025 г.е недопустима.

В нормата на чл. 274, ал. 1 от ГПК изчерпателно и ограничително са посочени определенията, които подлежат на обжалване с частна жалба, а това са само тези, които преграждат по-нататъшното развитие на делото (т. 1), и в случаите, изрично посочени в закона (т. 2). Преграждащи са определенията, които препятстват или временно осуетяват развитието на производството по делото - такова е определението за прекратяване, с което съдът се десезира с висящия пред него спор, или за неговото спиране, изразяващо се във временно преустановяване извършването на процесуални действия по него, до настъпване на процесуалното условие, обуславящо възобновяването му. Обжалваните определения, с които съдът е оставил без уважение искания за отвод на член на съдебния състав не са от категорията на преграждащите.

Въпросът за отстраняването на съдия от разглеждането на делото съгласно чл.

23, ал. 2 ГПК се решава при участието на този съдия. Това определение не подлежи на обжалване и защото друг съдебен състав не може да извърши преценка за основателността на искането за отвод. Ако съдът е отказал да се отведе, въпреки наличие на основание за отвод, това може да има значение при упражняване на инстанционен контрол върху постановения акт с участието на съдията, чието отстраняване е поискано или ако е имало основание за самоотвод, на сяма когато е довело до съществено процесуално нарушение (ТР № 1/2023 г. на ОСГТК).

С оглед на изложеното настоящият състав намира, че подадената частна жалба е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане.

По отношение на подадената частна жалба срещу определение № 15 588 от 18.08.25 г. съдът намира, че същата е допустима, но неоснователна.

С атакуваното определение съдът е отказал предоставянето на правна помощ на ищеца. Предвид нормата на чл. 95 ГПК правна помощ се предоставя по писмена молба на страната, която иска да получи такава. Съдът дължи произнасяне по молбата въз основа на приложените към нея доказателства в закрито заседание.

Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от Закон за правната помощ системата за правна помощ обхваща случаите, когато страна по гражданско дело няма адвокат, желае да има такъв, но няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение и интересите на правосъдието изискват това. Така предвидените от закона предпоставки са кумулативни.

За да остави без уважение отправеното искане за предоставяне на правна 2 помощ първоинстанционния съд е приел, че не е налице третата предпоставка – интересите на правосъдието да налагат това. Понятието използвано от законодателя, което не е дефинирано в закона, има предвид констатация за наличие на действително защитим правен интерес на страната по конкретното дело, което да налага предоставянето на безплатна правна помощ, в това число и за процесуално представителство, с цел извършване на съответните процесуални действия. Съгласно чл. 24 от Закона за правната помощ такава не следва да бъде предоставена по причина, че това не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ, както и когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. В конкретния случай ищецът не е конкретизирал исковата молба чрез посочването на лицата извършили противоправните действия, от които се твърди, че са произтекли вредите. Не е отстранил и нередовностите на исковата молба, за която са дадени указания. Това обстоятелство препятства съда да извърши необходимата преценка относно наличието на действително защитим интерес. В останалата част следва да се споделят мотивите на първоинстанционния съд.

Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Г. Т. А. срещу определение № 17 559 от 19.09.2025 г., постановено по гр. д. № 8 345/25 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 12 състав, с което съдът не е приел отвода на съдия К. П., като недопустима.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 15 588 от 18.08.25 г., постановено по гр. д. № 8 345/25 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 12 състав, с което съдът е отказал предоставянето на правна помощ на ищеца, като правилно и законосъобразно.

Определението, в частта, която е оставена без разглеждане частната жалба подлежи на обжалване в седмодневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3