Решение № 5091 от 23.07.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3612/2026
- Вид
- Решение № 5091
- Подписан
- 23.07.2026
- В сила
- 23.07.2026
- Състав
- Калина Анастасова, Темислав Малинов Димитров, Дамян Ивайлов Христов
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 233, ал. 1, изр. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 5091 гр. София, 23.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Калина Анастасова
Членове:
Темислав М. Димитров
Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20261100503612 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивни жалби на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД (ищец в първоинстанционното производство) и Т. В. К. (ответник в първоинстанционното производство) срещу решение № 22197/04.12.2025 г. по гр.д. № 57811/2022 г. по описа на СРС, 74 състав.
Въззивникът „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД обжалва решението на СРС в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата над 712,05 лв. до сумата в размер на 2263,66 лв., представляваща обезщетение за вреди, причинени по време на ползване на недвижим имот по договор за наем № 686000011 от 24.04.2018 г., изразяващи се в стойността на необходимите строително-монтажни работи за привеждане на имота в състояние, годно за ползване, ведно със законната лихва, считано от 26.11.2021 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 15.05.2022г. по ч.гр.д. № 9460/2022г. по описа на СРС, 74 състав, както и в частта, с 1 която е отхвърлен искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 422,01 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 26.09.2019 г. до 20.07.2021 г. върху главницата в размер на 2263,66 лв., представляваща обезщетение за вреди, причинени по време на ползване на недвижим имот по договор за наем № 686000011 от 24.04.2018 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 15.05.2022 г. по ч.гр.д. № 9460/2022 г. по описа на СРС, 74 състав. Счита, че решението в обжалваната част, с която предявените искове са отхвърлени, е неправилно. Твърди, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че в периода, в който ответницата е използвала процесния имот по силата на сключения между страните договор за наем, същата е причинила вреди по отношения на имота, поради което дължи обезщетение в претендирания в исковата молба размер, както и мораторна лихва за периода от 26.09.2019 г. до 20.07.2021 г. Ето защо, моли решението в обжалваната от ищеца част да бъде отменено и исковете да бъдат уважени изцяло. Претендира разноските.
Ответникът по въззивната жалба на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД - Т. В. К., оспорва същата, като счита, че решението на СРС в частта, с която предявените искове са отхвърлени, е правилно, поради което моли същото в тази част да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството.
Въззивникът Т. В. К. обжалва решението на СРС в частта, с която е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 712,05 лв., представляваща обезщетение за вреди, причинени по време на ползване на недвижим имот по договор за наем № 686000011 от 24.04.2018 г., изразяващи се в стойността на необходимите строително-монтажни работи за привеждане на имота в състояние, годно за ползване, ведно със законната лихва, считано от 26.11.2021 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от 15.05.2022 г. по ч.гр.д. № 9460/2022 г. по описа на СРС, 74 състав .
Счита, че по делото не е доказано да е причинил вреди по отношение на имота, различни от такива, дължащите се на нормалната употреба на същия в срока на ползване. Ето защо, моли решението в частта, с която предявеният иск за вреди с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД е уважен, да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен. Претендира разноските по производството.
Ответникът по въззивната жалба на Т. В. К. - „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, оспорва същата, като счита, че решението на СРС в частта, с която предявеният иск за 2 вреди е уважен, е правилно и моли същото да бъде потвърдено в тази част.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД с обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 232, ал.
2, пр. 1, вр. чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД, предявени срещу ответника Т.
В. К., за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 24,38 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.11.2021 г., до погасяването, представляваща незаплатена част от дължим наем за м.07.2019 г. по договор за наем № 686000011/24.04.2018 г., сключен между страните; 4,89 лв., представляваща мораторна лихва върху посочената главница за периода от 01.08.2019 г. до 20.07.2021 г.; сумата в размер на 2263,66 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.11.2021 г., до погасяването, представляваща обезщетение за вреди, причинени по време на ползване на недвижим имот по договор за наем № 686000011 от 24.04.2018 г., изразяващи се в стойността на необходимите строително-монтажни работи за привеждане на имота в състояние, годно за ползване; сумата в размер на 422,01 лв., представляваща мораторна лихва върху посочената главница за периода от 26.09.2019 г. до 20.07.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 15.05.2022 г. по ч.гр.д. № 9460/2022 г. по описа на СРС, 74 състав С решение № 22 197/04.12.2025 г. по гр.д. № 57811/2022 г. по описа на СРС, 74 състав, исковете за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца главница за неплатен наем, както и мораторна лихва върху същата, са уважени изцяло, като в посочената част решението на СРС не е обжалвано от страните и е влязло в сила.
Искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД е уважен до сумата в размер на 712,05 лв., представляваща обезщетение за вреди, причинени по време на ползване на недвижим имот по договор за наем № 686000011 от 24.04.2018 г., изразяващи се в стойността на необходимите строително-монтажни работи за привеждане на имота в състояние, годно за ползване, като е отхвърлен до пълния предявен размер от 2263,66 лв. В посочената част решението на СРС е обжалвано в цялост – от ищеца в частта, с която предявеният иск за вреди е отхвърлен, от ответника в частта, с която предявеният 3 иск за вреди е уважен.
Искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 422,01 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 26.09.2019 г. до 20.07.2021 г. върху главницата в размер на 2263,66 лв. - обезщетение за вреди, причинени по време на ползване на недвижим имот по договор за наем № 686000011 от 24.04.2018 г., е отхвърлен изцяло, като в посочената част решението е обжалвано от ищеца.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Във връзка проверка правилността на решението въззивният съд намира следното:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД:
За основателност на иска в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че ответникът, в качеството на наемател, с поведението си е причинил виновно вреди по отношение на вещта, предмет на договора за наем, както и какъв е размерът на причинените вреди.
Не се спори между страните, че между тях е бил сключен договор за наем № 686000011/24.04.2018 г., по силата на който ищецът „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД е предоставил на ответника Т. В. К. за временно възмездно ползване следната вещ – необзаведен апартамент № 36, намиращ се в гр. ******** състоящ се от две стаи, и бокс, с обща площ от 36 кв.м., ведно с избено помещение. Видно от съдържанието на същия, месечната наемна цена за ползване на вещта е 37,80 лв., като същата се заплаща до 5 число на месеца, следващ отчетния период. Срокът на договора е 10 години, считано от 16.04.2018 г. Страните са предвидили освен основните задължения на наемателя – да заплаща дължимата наемна цена и консумативите, свързани с използването на имота, и задължението за опазва наетия имот с грижата на добрия стопанин, като реконструкции, преустройства и подобрения по отношение на имота могат да се извършват от наемателя само след писмено съгласие на наемодателя. Посоченото задължение на наемателя освен от съдържанието на договора се извежда и от характера на правоотношението, възникнало между страните.
По делото е представен протокол-опис от 16.04.2018 г., подписано от представител на наемодателя и наемател, в който е отразено състоянието на жилището при предаването му наемателя. В същия е отбелязано с ръкописен текст от представители на наемодателя, че имотът е върнат от наемателя на 19.07.2019 г., 4 но не може да бъде описано точното състояние на стените и подовите настилки, тъй като има натрупани кашони. Не са отбелязани други щети по отношение на имота при връщането му на 19.07.2019 г. от страна на наемателя.
Допълнително, на 05.08.2019 г. представител на наемателя е изготвил протокол за състоянието на имота, като е посочил следното – стените, които са боядисани с латекс, са амортизирани и зацапани на места, алуминиевата врата към кухненския бокс е демонтирана и отворът е зазидан, при монтаж на аксесоари в банята двадесет фаянсови плочки по стените са наранени, стените по банята са с амортизиран и зацапан на места латекс, в кухнята е монтирана преградна стена с алуминиева врата, демонтирана от кухненския бокс, граничеща с антрето, с цел обособяване на още едно помещение, ламинатът е захабен с лепило, монтирани са два броя електрически ключа и два броя контакта на преградната стена, монтирани и демонтирани са горни кухненски шкафове в кухненския бокс, като стените са наранени и зацапани, стените и таваните са захабени и наранени с множество дюбели, прилежащата стена на спалнята към комина е с разрушени участъци от демонтирано тяло.
Съгласно показанията на свидетеля Г.П.С., същата е била служител на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, като в това си качество е посетила процесния имот при напускането на наемателя и е подписала протокола от 19.07.2019 г., посочен погоре. При посещението на свидетеля имотът е бил пълен с кашони, текъл е процес по демонтиране на мебели. Свидетелят е забелязал изградена в имота преградна стена с врата. Имало е петна по стените, следи от монтажа на мебели, подът е бил замърсен.
Съгласно показанията на свидетеля Р.К.А. - служител на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, същата е присъствали при напускането на наемателя. В имота е имало много вещи, кашони, които са ограничавали възможността имотът да бъда огледан подробно, но свидетелят е забелязал, че е изградена преградна стена в една от стаите на жилището. Впоследствие е извършен втори оглед на жилището, като свидетелят е забелязал, че има щети по стените, в резултат на свалянето на мебели, подът е бил наранен.
Съгласно чл. 233, ал. 1 ЗЗД, наемателят дължи обезщетение за вредите, причинени през време на ползването от вещта, освен ако докаже, че те се дължат на причина, за която той не отговаря. На базата на изложеното по-горе въззивният съд счита, че по делото не са събрани доказателства, от които да се установява, че е налице виновно и противоправно поведение от страна на наемателя, вследствие на 5 което са възникнали вреди по отношение на вещта, предмет на договора за наем.
Видно от констативен протокол от 19.07.2019 г., изготвен от представители на ищеца при напускане на наемателя, не са отбелязани конкретни щети по отношение на жилището, причинени от наемателя, като е посочено, че стените и подът не могат да бъдат огледани, предвид наличието на вещи на наемателя.
Разпечатката съдържа 33 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1828d94e-ad20-411f-9120-3d6b6dfb1efa