Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 171 от 24.02.2025, Окръжен съд - Ловеч

Съд
Окръжен съд - Ловеч
Дело
Въззивно частно гражданско дело 48/2025
Вид
Определение № 171
Подписан
24.02.2025
В сила
24.02.2025
Състав
МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА, ПОЛЯ ДАНКОВА, ПЛАМЕН ПЕНОВ

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 171 гр. Ловеч, 24.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500048 по описа за 2025 година и за да се произнесе, съобрази:

„Йеттел България“ЕАД-София e подало частна жалба № 697//17.01.2025 г. против разпореждане №3438/31.12.2024 г. по ч.гр.д. № 2370/2024 г. на ЛРС, в частта ,в която е отхвърлено искане за заплащане на неустойка в общ размер на сумата 404.22 лева и съдебни разноски. Жалбоподателят се е позова на прекратяване по инициатива на потребителя по договори за мобилни услуги и е конкретизирал вземанията за отделните номера на абоната , в т.ч. и суми ,представляващи разлика между стандартната цена на мобилните апарати без отстъпка.Конкретизирано е по частната жалба, че претендираните суми са кумулирани от суми съставляващи- добавена част от стойност на ползваните отстъпки от месечния абонамент план в размер на 31.87 лева, сума от разликата в стандартната цена на мобилното устройство в размер на 257.36 лева, относими към различни престации на кредитора и три стандартни абонаментни такси от 38.33 лева всяка. Пространно е разсъждавано върху характера на вземанията като неустойки, липсата на неравноправни клаузи по договора по чл. чл. 143, ал.2, т.5 от ЗЗП. Моли, да бъде отменено атакуваното разпореждане в обжалваната част и бъде уважено искането по заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Съдебният акт е съобщен на жалбоподателя на 08.01.2025 г., а жалбата е подадена на 15.01.2025 г. по пощата. Следователно е спазен законоустановения срок по чл. 413, ал.2 от ГПК,жалбоподателят е страна по делото и настоящето производство е допустимо.

Ловешки окръжен съд приема, че частната жалба на „Йеттел България“ЕАД-София 697//17.01.2025 г. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Подадено е заявление № 14486/23.12.2024 г. от „Йеттел България“ЕАДСофия против длъжника Н. Н. М., ЕГН **********, с пост. адрес: **** за сумата от 493,21лв, от които: По Договор за мобилни услуги№ ********* от 1

22.07.2022 г.по моб.номер *********** сумата в общ размер на 427,21, включваща: 22,99 лв. – незаплатени задължения за абонаментни такси и предоставени услуги за периода 25.08.2022 г. – 24.09.2022 г. и неустойка в размер на 404,22 лв., начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя. По Договор за лизинг за базови аксесоари № 6265***** от 22.07.2022 г.(за комплект от 5 бр. аксесоари) – сумата от 66,00лв, представляваща дължими и незаплатени лизингови вноски за периода 25.08.2022 г. – 24.09.2022 г. в общ размер на 3,00 лв. с вкл.ДДС и предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода 25.09.2022 г. – 22.06.2024 г. в общ размер на 63,00 лв. с вкл.ДДС.В заявлението е посочено, че длъжникът не е изпълнявал задълженията си да заплаща цената на получените услуги, лизинговите вноски за предоставените устройства и задълженията си за неустойки, възникнали вследствие на предсрочното прекратяване на договорните мобилни услуги по инициатива на потребителя.

Постановено е разпореждане №3438/31.12.2024 г. по ч.гр.д. № 2370/2024 г. на ЛРС, с което е постановено да се издаде заповед за изпълнение в полза на заявителя „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ЕАД(с предходно наименование Теленор България ЕАД), със седалище/адрес на управление: ****, против длъжника Н.

Н. М., за следното вземане: 1.По Договор за мобилни услуги№ ********* от 22.07.2022 г., предоставен моб.номер *********** сумата в размер на 22,99 лв. – незаплатени задължения за абонаментни такси и предоставени услуги за периода 25.08.2022 г. – 24.09.2022 г. 2.По Договор за лизинг за базови аксесоари № 6265***** от 22.07.2022 г.(за комплект от 5 бр. аксесоари) – сумата от 66,00лв, представляваща дължими и незаплатени лизингови вноски за периода 25.08.2022 г. – 24.09.2022 г. в общ размер на 3,00 лв. с вкл.ДДС и предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода 25.09.2022 г. – 22.06.2024 г. в общ размер на 63,00 лв. с вкл.ДДС, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и за разноски в общ размер на 111,60 лв. съразмерно с уважената част на вземането. Заповедният съд е отхвърлил заявлението, в частта относно претендираната неустойка в размер на 404,22 лв., начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя.

Заявителят е сключил Договор за мобилни услуги№ ********* от 22.07.2022 г., предоставен моб.номер *********** и Договор за лизинг за базови аксесоари № 6265***** от 22.07.2022 г.(за комплект от 5 бр. аксесоари/. Доставчикът на мобилни услуги е начислил неустойка за моб.номер ***********, която включва три компонента добавена част от стойност на ползваните отстъпки от месечния абонамент план в размер на 31.87 лева, сума от разликата в стандартната цена на мобилното устройство в размер на 257.36 лева, относими към различни престации на кредитора и три стандартни абонаментни такси от 38.33 лева всяка, позовавайки се на чл. 9 от договора.

Настоящата инстанция преценява, че искането за заплащане на неустойка е неоснователно и следва да бъде оставено без 2 уважение.Заявителят претендира неустойка като в заявлението от 23.12.2024 г.посочва, че потребителят не е изпълнявал задълженията си да плаща цената на получените услуги, лизинговите вноски за устройства, а същевременно се позовава на прекратяване на договора по инициатива на потребителя. Към заявлението е приложено заявление за активиране на мобилни услуги от Н.М., но липсва заявление за деактивиране на мобилните услуги, касаещо прекратяването по инициатива на потребителя. Двете хипотези прекратяване на договора поради неизпълнение на задължение на потребителя или по инициатива на потребителя са самостоятелни и имат различни правни последици. При всяка от тези хипотези следва да има писмено уведомление от заявителя до потребителя относно прекратяването на договорната връзка.

Доказателства и данни за такова прекратяване не са представени и следователно искането за присъждане на неустойка е неоснователно.

С ъ д ъ т приема, предвид твърденията по заявлението за виновно неизпълнение от длъжника,ч е към момента на сключване на договора 22.07.2022 г. е действала редакцията на чл.75 от Общите Условия /ОУ/ ,в която е била уредена правната възможност „Йеттел България“/ „Теленор България“ / ЕАД да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя, когато последният не изпълнява задълженията си по част ХIII, или при условията на т.19б и т.19в. В чл.19в от ОУ е предвидено, че договорът се прекратява от заявителя с „едномесечно писмено предизвестие“/К.ц./, което е реципрочно на правото в чл.19а от ОУ на потребителя в този смисъл. Приложимостта на чл.

19в от ОУ е обусловена /предвид б.г от същата норма/ от съществено или системно нарушение на Общите условия от потребителя. В чл.152,т.24 от ОУ се съдържа дефиниция на термина „Съществено нарушение“ с две хипотези1.нарушение, на което и да е задължение по тези ОУ или по индивидуален договор/и, което прави изцяло невъзможно неговото изпълнение,2.действие или бездействие , с което сериозно се засягат правата на другата страна. В чл.

152,т.23 от ОУ пък е посочено, че „системно нарушение съставлява“нарушение на задължение по тези ОУ или по индивидуален договор/и,допуснато три или повече пъти в продължение на една година“. В конкретната хипотеза се позовава на неплащане по девет фактури на дължимите абонаментни такси, което определя, че за прекратяването на договора е необходимо писмено предизвестие, каквото не е представено. В договорите за мобилни услуги неустойката е дължима при условието на прекратяване на договора. Заявителя н е установява,че договорите между страните са били прекратени по уговорения начин преди изтичане на срока.

Неустойката има обезпечителна и санкционна функция, като мотивира изправност по договора на страната спрямо, която е уговорена. Същевременно тя осигурява на кредитора обезщетение, което е установено по и го обезщетява за последващи от неизпълнение вреди. В настоящия казус, неустойката възмездява имуществените щети на „Йеттел България“/“Теленор България“/ЕАД, при прекратяване на договора при виновно неизпълнение от абоната/предвид твърденията му в заявлението/. Доколкото съдът приема, че 3 не се доказва прекратяване при условията на чл.19в от Общите условия от въззивника неустойка и не следва да бъде заплащана.

С оглед на тези мотиви, настоящата инстанция приема, че разпореждане №3438/31.12.2024 г. по ч.гр.д. № 2370/2024 г. на ЛРС, в частта ,в която е отхвърлено искане за заплащане на неустойка в общ размер на сумата 404.22 лева е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Воден от изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

П О Т В Ъ Р Ж Д А В А , като законосъобразно, разпореждане

№3438/31.12.2024 г. по ч.гр.д. № 2370/2024 г. на ЛРС, в частта ,в която е отхвърлено искане за заплащане на неустойка в общ размер на сумата 404.22 лева.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4