Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 210 от 03.06.2025, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно наказателно дело 241/2025
Вид
Определение № 210
Подписан
03.06.2025
В сила
03.06.2025
Състав
Васил Стоянов Гатов, Елена Йорданова Захова, Милена Бориславова Рангелова

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл.102 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 153 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.243 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 243 ал.8 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 210 гр. Пловдив, 03.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно частно наказателно дело № 20255000600241 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 243 ал.8 НПК.

С обжалваното Определение състав на Окръжен съд Кърджали е потвърдил

Постановление от 10.03.2025г. на прокурор при Окръжна прокуратура Кърджали, с което е прекратено наказателното производство по ДП № 13/24г. по описа на ОД на МВР Кърджали, образувано за престъпление по чл. 124, ал. 1 НК.

Срещу определението е постъпила жалба от пострадалата Н. Б., в която се изразява несъгласие с изводите на прокурора. Жалбоподателката намира, че обективната истина не е разкрита в пълна степен. Иска да бъде извършен повторен разпит на св. Б.Б., който да обясни правил ли е запис със мобилния си телефон на конфликта между св. Р. и пострадалия Б. и има ли данни на записа за нанесени удари от Р. в корема и в областта на гръдния кош на пострадалия. Според жалбоподателката за пълното изясняване на делото е наложително да бъде назначена четворна СМЕ, която да установи възможно ли е сърдечната недостатъчност, довела до смъртта на Б. да се дължи на емоционална превъзбуда, предизвикана от конфликта със св. Р., както и да се установи възможно ли е механичен удар в областта на корема и в областта на гръдния кош да предизвика прогресираща сърдечна недостатъчност у 1 пострадалия. Претендира се отмяна на определението на Окръжния съд и връщане на делото за допълнително разследване.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице с нужната процесуална легитимация, което позволява разглеждането й по същество.

По същество на жалбата:

Пловдивският апелативен съд, като провери в рамките на направените оплаквания и служебно обжалваното определение и за да се произнесе взе предвид следното:

В Определението си Окръжният съд е възприел изцяло изложената в постановлението за прекратяване фактическа обстановка и е приел за безспорно установено, че хипертоничното заболяване на Ю.Б. е причинило тежък белодробен оток, оток на мозъка и преустановяване на сърдечната и дихателна дейност и това е непосредствената причина за смъртта му. Съдът е приел за безспорно установено и, че конфликтът между св. Р. и пострадалия не може да бъде причина за смъртта и не установил доказателства установяващи обратното.

Основният съд е сторил това, след като правилно е анализирал действията на св. Р., обсъдил е показанията на всички свидетели очевидци на инцидента и е съобразил зааключенията по назначените СМЕ. Особено внимание е обърнато на конфликта между св. Р. и пострадалия, както и на действията на двамата по време на протичането му и е изследвал намират ли се тези действия в причинно – следствена връзка с вредоносния резултат, точно ги е оценил и обстойно е обосновал липсата на такава връзка между поведението на св. Р. и смъртта на Б..

На внимателна преценка са били подложени и показанията на всички свидетели.

Основно съдът е изследвал заключението по назначената четворна СМЕ, като го е намерил за аргументирано, пълно и дадено от компетентни специалисти в областта на медицината. Настоящата инстанция намира оценката на заключението по КСМЕ за обоснована и правилно то е било включено в общата доказателствена съвкупност.

Всичко това сочи, че органите на досъдебното производство са взели всички мерки за разкриване на обективната истина и за изследване на 2 обстоятелствата по чл.102 НПК.

Изложените в тази връзка съображения от Окръжният съд по същество на делото са правилни, точни и обосновани. Те са продукт на прецизен анализ на доказателствата, както поединично, така и в тяхната съвкупност и настоящата инстанция ги споделя изцяло и не намира за необходимо да ги преповтаря.

По възраженията в жалбите.

Поставените пред настоящата инстанция възражения от жалбоподателката не могат да бъдат споделени и жалбата й не може да бъде уважена.

Макар същите възражения, които са идентични до степен на пълното им словесно припокриване, вследствие използването на техническия способ copy-paste да са поставяни и пред Окръжния съд и да са намерили подробен отговор в атакуваното определение, те следва да получат надлежен коментар и в настоящето производство.

Основното възражение е насочено към заключението по назначената комплексна съдебно-медицинска експертиза. Според жалбоподателката е необходимо да се изясни по делото дали в резултат на емоционална превъзбуда на пострадалия Ю. Б. от конфликта му със С. Р. на 04.01.2024г. е възможно предизвикване на бързо прогресираща сърдечна недостатъчност, от която е страдал пострадалия да доведе до тежък белодробен оток на мозъка, които от своя страна са довели до преустановяване на сърдечната и дихатеелна дейност, т.е. смъртта на пострадалия Ю. Б.. От същесвено значение според нея е да се изясни допълнително дали механичен удар /каквито са ударите с юмруци/ в областта на меката част на коремната област и в областта на гръдния кош може да предизвика бързо прогресиращата сърдечна недостатъчност и белодробен оток на пострадалия Б.. С тези съображения жалбоподателката е обосновала искането си за назначаване на допълнителна експертиза.

Съдът обосновано е отказал да постави посочените в жалбата допълнителните въпроси на вещите лица от КСМЕ, като е счел, че по делото липсват въобще данни за нанасяне на удари с юмрук в областта на гръдния кош и на корема на пострадалия Б., като дори самият той не е правил такива твърдения, както при обаждането му на тел 112, така и пред екипа на ЦСМП 3 при траспортирането му до боолничното заведение. Данни за подобни удари не се съдържат и в показанията на нито един от свидетелите-очевидци. Такива не се откриват и в заключението при извършената аутопсия на пострадалия.

Споделими напълно са и доводите на съда, че емоционалната превъзбуда не попада в хипотезите на престъпния състав по чл.124, ал.1 НК, който изисква да бъде осъществена физическа интервенция, която пряко да води до нарушаване на телесния интегритет на пострадалия и да е причина за смъртта му. Всякакви други действия, напр. вербална агресия, изричане на обидни думи, скандално отношение или други подобни, които макар и да могат да предизвикат емоционална превъзбуда, сами по себе си не могат да доведат до търсене на наказателна отговорност по чл.124, ал.1 НК. Такава отговорност не може да бъде реализирана и в случаи на нанесена телесна повреда, която обаче не е в причинно-следствена връзка с настъпилата по – късно смърт, в каквато насока е заключението по назначената КСМЕ.

При това положение правилно съдът е намерил за неоснователно искането за назначаване на допълнителна КСМЕ, която да изясни тези въпроси и обосновано го е оставил без уважение.

Тук е мястото да се отбележи, че експертизата като способ за проверка и събиране на доказателствата се използва тогава, когато за изясняване на някои обстоятелства по делото са необходими специални знания, с каквито съдът не разполага. Относно конкретната експертиза е необходимо да се посочи, че тя е била допусната в хода на досъдебното производство след дадени в Определение № 296/18.07.2024г. по вчнд № 349/24г. на Апелативен съд Пловдив и изпълнени в пълен обем указания за изясняване на въпросите причинени ли са травматични увреждания на пострадалия и в причинно – следствена връзка ли са те със смъртта му. Вещите лица са дали заключението си след запознаване с цялата доказателствена информация, събрана по делото.

Това заключение е било обсъдено от прокурора и от първоинстанционния съд и е послужило за изграждане на правните им изводи.

Допускането на допълнителна експертиза е процесуална възможност, предвидена в чл. 153 НПК, но не във всички случаи на искане от някоя от страните, а само когато съдът счете, че заключението не е достатъчно пълно и ясно. То ще е такова, когато са останали неизследвани данни за относими към предмета на доказване обстоятелства, имащи значение за правилното 4 решаване на делото. Затова преценката дали да бъде назначена такава експертиза следва да е обусловена от обстоятелствата, включващи се в предмета на доказване, доказателствата да допринасят за тяхното изясняване и да са установени по реда, предвиден в НПК. Когато такива данни изначално липсват, какъвто е и настоящият случай назначаване на допълнителна експертиза не е необходимо.

Също така, от компетентността на прокурора и на първоинснтанционния съд в производството по чл.243 НПК е и преценката за необходимостта от проверка на вече събрани доказателства. В случая жалподателката е претендирала, както при предявяване на делото, така и в жалбата си пред първоинстанционния съд да бъде извършен повторен разпит на св. Б.Б. за изясняване дали същият е извършвал видеозапис с телефона си на конфликта между св. Р. и пострадалия Б.. От показанията на всички разпитани свидетелиочевидци, вкл и на самия св. Б. не се установява някой от тях да е правил запис на конфликта с мобилния си телефон. При това положение повторен разпит на св. Б. е лишен от процесуална необходимост и правилно първоинстанционния съд е оставил това искане на жалбоподателката без уважение.

Обобщено, органите на досъдебното производство са взели всички мерки за разкриване на обективната истина. Разпитани са всички лица, които са имали отношение към причините за настъпване на смъртта на Б.. Събрани са всички необходими гласни и писмени доказателства. Назначени са необходимите експертизи за събиране на доказателства, чрез използване на професионалния капацитет на лица, притежаващи необходимите професионални знания. В тази насока органите по разследването не търпят упрек, защото тяхната основна задача е да положат всички процесуални усилия за установяване на обективната истина, като това следва да бъде сторено по реда и със средствата предвидени в НПК.

След като разследването е обективно, всестранно и пълно и е установено с необходимата категоричност, че липсват данни за съставомерно действие на определено лице, което да е в причинно - следствена връзка с настъпилата смърт оплакването на защитата, че не е разкрита обективната истина е неоснователно.

В крайна сметка, когато изводите на Окръжния съд са резултат от задълбочен анализ на цялата доказателствена съвкупност, в мотивите липсват 5 вътрешни противоречия и те са основани на закона, то определението, с което е потвърдено постановлението за прекратяване на наказателното производство е правилно.

При разследването не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да доведат до отмяна на определението или връщане на делото за доразследване на прокурора.

Предвид всичко изложено по – горе съдът намира, че обжалваното определение е обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 243 ал.8, вр. ал.6, т.1 НПК Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 82/30.04.2025г. по чнд №

118/25г. на Окръжен съд Кърджали.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6