Определение № 359 от 01.04.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 359 гр. Благоевград, 01.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Миглена Йовкова

Членове:

Гюлфие Яхова

Крум Динев като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно частно гражданско дело № 20241200500278 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК във вр. с чл. 418, ал.

5 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Б.А.К.Б.“ АД, чрез процесуален представител, против Разпореждане № 66/19.01.2024г., на Районен съд П., постановено по ч.гр.д. № 62/2024г. С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил подаденото от „Б.А.К.Б.“ АД, срещу длъжниците „А.Л.“ ЕООД, със седалище в гр. П., ЕИК * и П. А., с постоянен и настоящ адрес в гр. С., ЕГН ********** заявление с вх. № 384/17.01.2024г., с което се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК и изпълнителен лист.

В частната жалба са релевирани оплаквания, за това че атакуваният акт е незаконосъобразен, неправилен и необоснован. Конкретно се сочи, че представеното по делото извлечение от счетоводните книги по чл. 417, т. 2 ГПК съдържа всички изискуеми реквизити, вкл. и данни за предоставената сума по кредита. На следващо място се сочи, че нямало изискване за представяне на погасителен план, но въпреки всичко такъв се представя с частната жалба. Твърди се, че уведомленията за предсрочна изискуемост са връчени на длъжниците по предвидените в чл. 50, ал. 2 и чл. 47, ал. 1 ГПК способи. Сочи се, че разминаване в датата на предсрочната изискуемост също не е основание за отхвърляне на заявлението. Начислената лихва за забава е в размер на законната лихва.

Прави се искане за отмяна на атакувания акт и уважаване на подаденото заявление, като се издаде заповед по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжниците за посочените в заявлението суми.

На осн. чл. 418, ал. 5 ГПК преписи от частната жалба не са връчвани на 1 длъжниците за отговор.

След проверка на данните по приложените съдебни книжа въззивният съд констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от страна - заявител в заповедното производство, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу съдебен акт на заповедния съд, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

От материалите по делото се установи, че жалбоподателят „Б.А.К.Б.” АД, със седалище в гр. С., ЕИК *, е направил искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжниците „А.Л.“ ЕООД, със седалище в гр. П., ЕИК * и П. А., с постоянен и настоящ адрес в гр. С., ЕГН **********, за следните суми: 26 351,79 евро непогасена главница по Договор за банков кредит под формата на овърдрафт за предоставяне на средства във връзка с Партньорска програма на „Б.Б.Р.“ АД за портфейлни гаранции в подкрепа на ликвидността на микро- малки и средни предприятия (МСП), пострадали от извънредната ситуация и епидемията от COVID-19 с № 100-0666 от 29.06.2021 г., изменен и допълнен с Анекс № 1 от 08.07.2022 г., сключен между „Б.К.Б.” АД (кредитодател), „А.Л.“ ЕООД (кредитополучател) и П. А. (съдлъжник), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на постъпване на заявлението в съда - 17.01.2024 г., до погасяването; 1 681,43 евро - договорна (възнаградителна) лихва по кредита, дължима за периода 20.04.2023 г. - 07.12.2023 г.; 880,14 евро - договорна лихва за забава, имаща характера на мораторна неустойка, начислена върху главницата, за периода 20.04.2023 г. -16.01.2024 г.; 131,76 евро - такса управление на кредита; 0,21 евро - такса ангажимент по кредита;

152,84 евро - такса „гаранция ББР“, както и съдебни разноски за заплатена държавна такса 1 142,03 лв. и юрисконсултско възнаграждение 150 лв.

Видно от заявлението заявителят се е позовал на настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по кредита, която е обявена на длъжнците на 07.12.2023г.

Към заявлението са приложени: извлечение от счетоводните книги на банката в оригинал, договор за банков креди под формата на овърдрафт, анекс към договора, общи условия към него и два броя уведомления за обявена предсрочна изискуемост.

Заповедният съд е отказал издаване на заповед по чл. 417 ГПК, като е приел, че уведомленията за предсрочна изискуемост не са надлежно връчени на длъжниците преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК. Приел е също така, че в извлечението от счетоводните книги не е посочен начинът на усвояване на кредита, липсва погасителен план и е налице разминаване в датите на посочената предсрочна изискуемост.

Настоящата съдебна инстанция намира следното от правна страна:

Производството по чл. 418, ал. 1 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е специално, строго формално, едностепенно и едностранно. Разпоредбата на чл. 418, ал. 2 ГПК очертава рамките на проверката, която съдът извършва в заповедното производство – 2 дали документът по чл. 417 ГПК е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

В настоящия случай, подаденото от банката заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжниците е основано на извлечение от счетоводните книги за поетите задължения по договор за банков кредит под формата на овърдрафт. Документът по смисъла на чл. 417, т. 2 ГПК в конкретната хипотеза е извлечението от счетоводните книги. Наличието на предпоставките за допускане на незабавно изпълнение следва да се преценяват с оглед редовността на извлечението от счетоводните сметки.

Член 60, ал. 2 ЗКИ регламентира специфичните изисквания към съдържанието на извлечението от счетоводните книги, което трябва да съдържа най-малко информация за: броя на вноските, които не са издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени, и общия размер на просрочената сума; общия размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума от потребителя, включваща главница и непогасената договорена лихва и размера на обезщетението за забава за просрочените плащания.

В процесния казус, представеният от банката документ отговаря на посочените изисквания, тъй като съдържа всички необходими данни, индивидуализиращи претендираните вземания.

Неоснователен е изводът на районния съд, че извлечението е следвало да съдържа данни за начина на усвояване на кредита. Такова изискване не е предвидено, достатъчно е че е посочен размерът на предоставените средства по кредита, а начинът на усвояването им е ирелевантен за производството пред заповедния съд.

Законът не поставя изискване и за прилагане на погасителен план.

Разпоредбата на чл. 410, ал. 3 ГПК, приложима и към производството по чл.

417 ГПК сочи, че когато вземането произтича от договор сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът и всички негови приложения. Посоченото изискване обаче касае потребителските договори, какъвто не е настоящият случай.

С оглед на изложеното по-горе може да се приеме, че приложеният към заявлението документ – извлечение от счетоводни книги по чл. 417, т. 2 ГПК във вр. с чл. 60 ЗКИ е редовен от външна страна.

Настоящата съдебна инстанция намира за правилни изводите на заповедния съд за това, предсрочната изискуемост на вземанията, на която се позовава заявителят, не е била надлежно обявена на длъжниците преди подаване на заявлението.

Въпросът за необходимостта от нарочно изявление за обявяване на предсрочната изискуемост, адресирано до длъжника, като предпоставка за издаването на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е разрешен с ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС- т. 18, второ предложение. Според цитираното решение вземането на кредитора става изискуемо, ако същият е упражнил правото си да обяви предсрочна 3 изискуемост преди подаването на заявлението за издаването на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Изрично в мотивите на тълкувателното решение е посочено, че „Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й“.

С оглед изложеното, за да се удостовери предсрочната изискуемост на процесните вземания като предпоставка за издаване на заповед за изпълнение, е необходимо да се докаже, че банката е съобщила (обявила) на длъжниците за това, че кредитът е предсрочно изискуем по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ.

По отношение на длъжника П. А. е представено уведомление, видно от което същото е връчено от ЧСИ Ш.Д. чрез залепване на уведомление по чл.

47, ал. 1 ГПК.

По делото обаче липсват доказателства ЧСИ да е изпълнил всички изисквания на процедурата по чл. 47 ГПК, а именно - съгласно ал. 3 да провери служебно адресната регистрация на длъжника, дали същата съвпада с тази, на която е извършено връчването /видно от данните по делото тя не съвпада/, както и да се опита да извърши връчване по местоработата, местослужене или мястото за осъществяване на търговска дейност.

По отношение на длъжника „А.Л.“ ЕООД също е представено уведомление, чрез ЧСИ Ш.Д., което според отразяванията е връчено по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК. Конкретно е посочено, че връчителят е осъществил пет посещения на адреса, за период повече от месец, като се установило че липсват обозначения на дружеството, пощенска кутия, работно време, табела, канцелария, липсват каквито и да е индикации и признаци на търговска дейност, липсват и служители, на които да се връчи съобщението.

Според практиката на ВКС, за да бъде надлежно осъществено връчване на търговец по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК чрез прилагане на съобщението към делото, то търговецът следва да е напуснал адреса, вписан в търговския регистър, без да впише новия си адрес. Когато връчителят посещава адреса, той установява дали там има табела с фирмата на търговеца или наименованието на юридическото лице и обявено работно или приемно време, има ли сграда или помещения, в които пребивава търговецът, негови представители или наети работници и служители, както и да отрази сведения относно пребиваването на търговеца на въпросния адрес и времето на това пребиваване. Ако не намери такива, връчителят трябва да положи усилия да събере сведения познат ли е на това място търговец с такава фирма, известно ли е някому юридическо лице с такова наименование и пребивавали ли са техни представители или работници и служители на посочения адрес и, по възможност, кога. Ако връчителят събере сведения, наред с констатациите си, той трябва да отрази в разписката към съобщението от кои лица ги е събрал, като впише имената и адресите им; ако сведенията изхождат от служители на други фирми, съответно техните имена, длъжности, адреси на фирмите, в които работят тези лица. Излагането на посочените констатации от връчителя е необходимо, за да се удостовери по надлежния ред кога и как са събрани 4 сведения за пребиваването на търговеца на съответния адрес, извършена ли е обстойна проверка дали в сградата няма помещения, обитавани от служители на съответната фирма. Липсата на отразяване на посочените обстоятелства, опорочава връчването на съобщенията и призовките. В този смисъл са: решение № 546 по гр.д. № 508/2011 г., IV г.о., ВКС; решение № 15 по гр.д. № 3719/2017 г., III г.о., ВКС; решение № 242 по т.д. № 2463/2017 г., I т.о., ВКС.

В разглеждания случай връчването на уведомлението по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК е осъществено без отразяване на посочените обстоятелства. По делото липсват данни връчителят да е събирал сведения за това познат ли е на това място търговец с такава фирма, известно ли е някому юридическо лице с такова наименование и пребивавали ли са техни представители или работници и служители на посочения адрес и, по възможност, кога, вкл. не са посочени източниците на информация. Ето защо е налице опорочаване на процедурата за удостоверяване на връчването по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК.

С оглед на изложеното по-горе съдът намира, че уведомленията за обявяване на предсрочна изискуемост след като не са достигнали до адресатите си, то не са налице и предпоставките за уважаване на подаденото заявление.