Решение № 405 от 05.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 405 гр. Пловдив, 05.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Венцислава Г. Дишлянова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20255330202162 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от В. С. С., ЕГН: **********, с адрес: ** срещу Наказателно постановление № 24-1030-008969/07.11.2024 г., издадено от Р.К.П. – Началник група в ОДМВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение по чл. 104а от ЗДвП.

С жалбата се навеждат общи доводи за незаконосъобразност и за неправилност на атакуваното наказателно постановление (НП), без да се сочат конкретни негови пороци. Моли се наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и заедно с адв.

Т. А., с пълномощно по делото, като и двамата поддържат жалбата.

Повереникът пледира да е допуснато съществено процесуално нарушение поради пороци при изпълнение на процедурата по съставяне на акта за установяване на нарушението при отказ на нарушителя да го подпише.

Жалбоподателят поддържа становището и възраженията на повереника си.

Претендират се разноски.

Въззиваемата страна в съпроводително писмо с вх. № 43128/15.04.2025 г. взема становище при издаването на наказателното постановление да не са допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка намира за правилно установена, а извършването на нарушението от страна на жалбоподателя и вината му счита за категорично доказани. Относно размера на административното наказание поддържа той да е законово определен и да 1 не подлежи на намаляване. Твърди още извършеното деяние да не представлява маловажен случай. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се явява и не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от В. С. С., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 13.03.2025 г., установено от приложената към него разписка, а жалбата е подадена на 18.03.2025 г. пред Районен съд – Пловдив и е препратена за окомплектоване на административнонаказващия орган (АНО), поради което 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 10.10.2024 г. в 16:15 часа в гр. Пловдив, по ул. „Ландос“ до № 71 жалбоподателят В. С. С. управлявал мотоциклет „Пиаджио Веспа ЛХ 125“ с рег. № **, като по време на движение използвал мобилен телефон, държейки мобилния апарат в ръката си и го допрял до ухото си. Жалбоподателят С. не ползвал устройство, позволяващо му боравенето с мобилния телефон без участие на ръцете му.

По същото време и на посочения пътен участък свидетелите И. С. Г. и С.

Р. С. – младши автоконтрольори в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив, изпълнявали служебните си задължения по контрол за безопасност на движението. Двамата забелязали, че жалбоподателят управлявал мотоциклета само с една ръка, като с другата държал мобилен телефон, допрян до ухото си, без да използва устройство, позволяващо му служенето с телефона без участието на ръцете. Поради това полицейските служители подали на жалбоподателя сигнал за спиране. След като последният спрял на указаното му място, свидетелите Г. и С. пристъпили към извършването на проверка.

На място и за така констатираното деяние свид. Г. съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 1427428 от 10.10.2024 г. срещу жалбоподателя С., в негово присъствие и в присъствието на свид С.. Актът бил предявен на жалбоподателя, но той отказал да го подпише, както и да подпише разписката към него. Отказът бил удостоверен с подписа на свидетеля Е. Т. А., който бил преминаващ наблизо гражданин.

Свидетелят А. не се познавал нито с жалбоподателя, нито с извършилите проверката полицейски служители.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по 2 административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите И. С. Г. и С. Р. С.. От тях показанията на свид. С. са с решаващо значение за разкрИ.е на обективната истина. Те са значително по-подробни и детайлни при описанието на ситуацията. Най-напред от тях се установява точното място на извършване на нарушението. Свидетелят С. подробно описва местоположението, където е забелязал движението на жалбоподателя, като то е определено не само чрез посочване на административния адрес, но и посредством указание за разположението му спрямо ориентири като пешеходната пътека преди наличното кръстовище. Следващото значимо обстоятелство, което се установява от показанията на свид. С., е конкретното поведение на жалбоподателя от фактическа страна, докато е управлявал мотоциклета.

Разкрива се от показанията на свидетеля, че жалбоподателят е държал в едната си ръка мобилен телефон и го е доближил до ухото си, след което е продължил така движението си, управлявайки мотоциклета само с една ръка. Накрая показанията на свид. С. са източник на доказателствена информация и за случилото се при предявяването на АУАН. Изяснява се, че актът е представен на жалбоподателя, за да го прочете, но и че С. е отказал да го подпише, тъй като заявил, че не бил съгласен с него. Това му изявление за несъгласие доказва, че той е узнал какво е съдържанието на акта и е направил съзнателно решение да откаже да го подпише. Показанията на свид. Г. служат за проверка на разказа на свид. С.. Свидетелят Г. също изяснява, че актът е предявен на жалбоподателя и след това той е отказал да го подпише.

С доверие се ползват и показанията на свид. Е. Т. А.. От тях се установява, че той е автор на подписа за свидетел на отказа, както и че живее на вписания в АУАН адрес. При разпита на свид. А. в хода на съдебното следствие му е предявен оригиналът на съставения АУАН, като свидетелят разпознава подписа си и потвърждава, че го е изпълнил лично.

От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и представляващи основание за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42, ал. 1 от ЗАНН относно 3 задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице. В шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление от материално и териториално компетентен орган.

Налице е съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и в НП.

Основното възражение, което се прави от жалбоподателя, е за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при съставянето на АУАН поради нередвности в процедурата по съставянето на акта при отказ да бъде подписан от нарушителя. По делото се доказва, че жалбоподателят С. е отказал да подпише предявения му АУАН и разписката към него. Причините за отказа са ирелевантни. Съдът намира, че отказът е надлежно удостоверен, при спазване на изискванията на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН – с подписа на един свидетел, чиито имена и адрес са отбелязани в акта. Свидетелят на отказа Е. Т.

А. е различен от свидетеля при съставянето на акта. След като жалбоподателят сам и съзнателно е отказал да подпише АУАН, той не може да черпи права от своя отказ. За да бъде охранено правото му на защита, следва да му бъде предоставена възможност да се запознае с акта, да получи препис от него и да подпише предвидените разписки. Дали жалбоподателят ще упражни тези си процесуални права и по какъв начин зависи от него, но като са му предоставили възможност да получи екземпляр от акта, контролните органи са сторили дължимото, за да осигурят възможност на нарушителя, ако желае, да се възползва от процесуалните си права по ЗАНН на съответния етап от процеса.

Липсата на спомен у свид. А. за случая не дискредитира удостоверителното му изявление в АУАН. При предявяване на акта свидетелят е категоричен, че разпознава подписа си, че той го е изпълнил, както и че живее на вписания там адрес. А. не е свидетел на самото деяние, а само на отказа на жалбоподателя да подпише акта. Разпитът му в съдебно заседание е осъществен около година и половина след събитието, поради което липсата на спомен за случая е обяснима и житейски разбираема. При разпита си А. изяснява, че и друг път е ставал свидетел на извършвани проверки, като разказва за случай, при който са намерени наркотични вещества у обискирано лице. Това покаава, че процесният случай не е някакво извънредно събитие за свид. А., поради което липсата на спомен не поражда съмнение в достоверността на показанията му.

Жалбоподателят не ангажира твърдения да не е отказвал да подпише акта или да е бил лишен от тази възможност. Отсъствието на подпис на нарушителя в акта не е в противоречие с правилото по чл. 52, ал. 2 от ЗАНН.

Последната разпоредба регламентира ситуации, когато АУАН въобще не е предявен, а не когато само не е подписан от нарушителя. Това са случаи на съставяне на акта в отсъствие на дееца. При направен от нарушителя отказ да подпише АУАН, няма процесуално задължение той да му бъде повторно предявяван и това не е нарушение на процедурата - така Решение № 1344 от 12.06.2013 г. по к.а.н.д. № 663/2013 г. на XIX състав на Административен съд 4

– Пловдив; Решение от 12.02.2009 г. по к.а.н.д. № 549/2008 г. на Административен съд – Враца.

Както е изяснено в Решение от 17.06.2020 г. по к.а.н.д. № 86/2020 г. на Административен съд – Стара Загора, контролните органи имат задължение да предявят АУАН на нарушителя, но последният няма задължението, а само правото да го приеме и подпише. Затова участието му в този етап от процеса е диспозитивно. В случаите на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН свидетелят чрез подписа си удостоверява, че е възприел направения от нарушителя отказ. Затова при спазена процедура по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН подписът на свидетеля на отказа замества липсващия подпис на нарушителя, без да е нарушено правото на последния на защита и на участие в процеса. В случая жалбоподателят С. е направил съзнателен отказ да не подпише АУАН, въпреки че той му е бил предявен, което се установява от показанията на свидетелите С. и Г., като при съобразяване на показанията и на свид. А. съдът приема, че процедурата по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН е надлежно изпълнена и липсва допуснато процесуално нарушение.

От страна на жалбоподателя не се твърдят други съществени пороци на процесуалните правила, а при самостоятелната проверка за законосъобразност на наказателното постановление настоящият състав също не констатира процесуални нарушение от категорията на съществените.

По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и проверени по делото доказателства се установява по категоричен начин, че жалбоподателят е извършил административното нарушение по чл. 104а от ЗДвП. От обективна страна на 10.10.2024 г. в 16:15 часа в гр. Пловдив, на ул.