Определение № 343 от 28.03.2023, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 343 гр. Благоевград, 27.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Катя Бельова

Анета Илинска като разгледа докладваното от Катя Бельова Въззивно частно гражданско дело № 20221200500948 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК и е образувано въз основа на две частни жалби.

Първата частна жалба е подадена от С. Н. К., ЕГН **********, с адрес за кореспонденция: адрес, против разпореждане №905850/28.11.2021 г. по ч.гр.д.№2172/10г. по описа на РСБлагоевград, с което не е прието, като просрочено, подадено от жалбоподателката възражение по чл.414, ал.2 ГПК.

Втората частна жалба е подадена от „ЦКБ“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: адрес, чрез адв. Р. З., против Определение №906747/21.08.2022г. по ч.гр.д.

№2172/10г. по описа на РС-Благоевград, с което e допусната поправка на очевидна фактическа грешка в разпореждане №905850/28.11.2021 г.

В жалбата на С. К. се поддържат съображения за незаконосъобразност на атакуваното с жалбата разпореждане. Жалбоподателката твърди, че на 20.10.2021г. при посещение на РСБлагоевград е узнала, че срещу нея има образувано ч.гр.д.№2172/10г. по описа на с.с. по молба на „ЦКБ“ АД. Твърди, че до тази дата не е била надлежно уведомена по законовия ред за образуване на заповедно производство по чл.417 ГПК, поради което веднага подала възражение с вх.№902957/25.10.2021г., за да спази законоустановения едномесечен срок от деня, когато е разбрала за заповедта. Твърди се, че било видно от приложената по делото покана за доброволно изпълнение, че тя не била връчена лично на жалбоподателката, а на рецепционист в сграда, където се помещавал нейния работодател към този период, като жалбоподателката твърди, че тази покана не е стигнала до нея по никакъв начин до 16.11.2021г., когато частният съдебен изпълнител изпратил поканата на жалбоподателката по електронен път във връзка с подадено от нея възражение на 25.10.2021г. Посочва се, че жалбоподателката била лишена от възможност да оспори вземането в законоустановения 1 срок, поради което атакуваното разпореждане било неправилно. Моли се за неговата отмяна и връщане на делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

По реда на чл.276 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на частната жалба от „ЦКБ“ АД, чрез юрк. Т.С. В отговора се посочва, че жалбата е недопустима, поради факта, че не е спазена разпоредбата на чл.419, ал.2 ГПК, тъй като с частната жалба нямало подадено възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение. Посочва се, че частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение се подава заедно с възражението срещу издадената заповед за изпълнение и може да се основе само на съображения, извлечени от актове по чл.417 ГПК, като към настоящия момент „ЦКБ“ АД не е уведомена за подадено възражение от С. К. срещу издадената заповед за изпълнение. Наред с това се посочва, че представеното към заявлението по чл.417 ГПК извлечение от сметката на длъжника, е редовен документ от външна страна, съдържа всички необходими реквизити съгласно разпоредбите на чл.60, ал.2 ЗКИ, като доказва с формална удостоверителна сила, че изпълняемото право по отношение на дълга в полза на банката съществува и не е погасено по някой от правно валидните способи. Твърди се, че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение дългът на кредитополучателя е такъв какъвто е посочен в представеното извлечение от сметка, като са отчетени всички плащания от длъжника. Посочва се, че е неоснователно твърдението на жалбоподателката К., че не й е била връчена покана за доброволно изпълнение, тъй като на 10.01.2011г. същата й е била връчена по месторабота, което било видно от приложената към отговора покана от ЧСИ Георги Дичев с изх.№226/06.01.2011г. и съгласно разпоредбите на ГПК е уведомен.

В жалбата на „ЦКБ“ АД се посочва, че атакуваното с нея определение е неправилно. Твърди се, че неправилно съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в разпореждане №905850/28.11.2021 г. по отношение адреса на длъжника. В тази насока се отбелязва, че когато длъжникът е физическо лице следва да се отчита постоянният, а не настоящият му адрес, който в случая е в адрес. Ето защо се моли съдът да не допуска промяна на очевидна фактическа грешка в горното разпореждане. Наред с горното, в жалбата се твърди, че с договор за цесия от 29.12.2020г. „ЦКБ“ АД е прехвърлила на „Финанс инфо асистанс“ ЕООД вземането към С. Н. К., произтичащо от Договор за предоставяне на кредит овърдрафт стандарт реф.№80600РО-АА-2295/29.04.2008г., за което са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№2172/10г. по описа на РС-Благоевград.

По реда на чл.276, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на посочената частна жалба от страна на С. К.. В отговора се застъпва становище за неоснователност на частната жалба.

Твърди се, че правилно е допусната поправка на явна фактическа грешка по отношение адреса на С. К., тъй като считано от 31.08.2017г. нейния постоянен и настоящ адрес е в адрес. Моли се за оставяне без уважение на частната жалба. Прилага се и Удостоверение за постоянен адрес изх.№13083/11.07.2018г., издадено от Столична община.

След като обсъди доказателствата по делото, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с наведените в частните жалби доводи, настоящият съдебен състав приема за 2 установено от фактическа и правна страна следното:

От материалите по ч.гр.д.№2172/10г. по описа на РС-Благоевград се установява, че „ЦКБ“ АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: адрес, със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК е поискала и респ. получила от РС заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника С. Н. К., ЕГН **********, адрес: адрес, за сумите, както следва: главница от 4500 лв., договорна лихва за периода 29.08.2008г.-11.05.2010г. в размер на 484, 83 лв., законна лихва върху главницата, считано от 12.05.2010г. до изплащането на последната, внесената по делото държавна такса от 99, 70 лв. и следващото се юрисконсултско възнаграждение от 288, 06 лв.

Издадената заповед е била връчена на длъжника на С. Н. К. с Покана за доброволно изпълнение изх.№226/06.01.2011г. на ЧСИ Георги Дичев, рег.№781 в КЧСИ, като поканата е връчена по месторабота – „БТК“ АД, адрес. В поканата за доброволно изпълнение е посочено, че е връчена на 10.01.2011г. на рецепция – на лицето Н.А., като изрично е отбелязано и задължението за предаване на съобщението.

На 25.10.2021г. по заповедното производство е постъпило възражение по чл.414 ГПК с вх.

№902957/25.10.2021г. от С. Н. К., ЕГН **********, с посочен във възражението адрес: адрес. Във възражението е посочено, че същата не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, че не е била уведомявана по надлежния законов ред за образуваното заповедно производство и поради тази причина в едномесечен срок от узнаването за неговото образуване заявява, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.

С атакуваното разпореждане №905850/28.11.2021г. по ч.гр.д.№2172/10г. по описа на РСБлагоевград, съдът не е приел подадено възражение вх.№1321/07.03.2019г. от длъжника С.

Н. К., ЕГН **********, адрес: адрес.

С атакуваното Определение №906747/21.08.2022г. по ч.гр.д.№2172/10г. по описа на РСБлагоевград, съдът е допуснал поправка на явна фактическа грешка в диспозитива на Разпореждане №905850/28.11.2021г. по ч.гр.д.№2172/10г. по описа на РС-Благоевград, като е постановил, че в диспозитива на посоченото разпореждане вместо „възражение с вх.

№321/07.03.2019г. от длъжника С. Н. К.“, да се чете – възражение с вх.

№902957/25.10.2021г., както и вместо изписания адрес след имената на длъжника – адрес, да се чете – адрес.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

По частната жалба на С. Н. К. с вх.№903045/16.12.2021г.:

Частната жалба е подадена в установения от закона срок от надлежна страна и против подлежащ на атакуване съдебен акт. Въпреки отсъствието на изрична норма, предвиждаща обжалването на разпореждането за връщане, респ. неприемане на възражението по чл.414 ГПК, поради просрочие, настоящата частна жалба е допустима, тъй като за длъжника липсва друг ред за защита срещу неправилната преценка на заповедния съд досежно спазването 3 срока за подаване на възражението (така и т.5а от ТР№4/13г. на ВКС). Ето защо, съдът намира, че частната жалба на С. К. против разпореждането, с което не е прието нейното възражение по чл.414 ГПК, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

За реда на връчване на поканата за доброволно изпълнение, ведно с изпълнителния лист и самата заповед за незабавно изпълнение, се прилагат общите правила на връчване на книжа и съобщения. Съгласно чл.49 от ГПК, мястото на връчване е жилището, вилата, местоработата, местослуженето, седалището, мястото на осъществяване на стопанска дейност или друго място, което се обитава от адресата, както и всяко друго място, на което адресатът може да бъде намерен. От свързаното тълкуване на чл.38 и чл.49 от ГПК следва да се приеме, че ищецът, респ. взискателят може да посочи адрес на едно от изброените в чл.49 ГПК места за връчване. В случая взискателят е посочил по изпълнителното дело и съдебният изпълнител е връчил поканата за доброволно изпълнение, ведно с изпълнителния лист и заповедта за незабавно изпълнение, на адреса по местоработата на длъжника чрез лице от администрацията – Н.А. (рецепция), която с оглед осъществяваната от нея функция (работеща на рецепция) има задължението да приема книжа, и която се е подписала със задължение да предаде призовката на адресата. С получаване на съобщението от посоченото лице се смята, че връчването е извършено на адресата, поради което и двуседмичният срок за подаване на възражението по чл.414, ал.2 ГПК в приложимата му редакция преди изменението с ДВ, бр. 100 от 2019 г., е започнал да тече от 10.01.2011г. и е съответно е изтекъл на 24.01.2011 г. Получателят Н.А. се е подписала, че е запозната с връчените документи. Ето защо следва да се приеме, че съобщението е редовно връчено по реда на чл.46, ал.2 от ГПК.

Неоснователно е възражението, че жалбоподателката не е била узнала за направеното връчване. Полагането на подпис от страна на получилото книжата „друго лице” е достатъчно, за да се приеме, че то е дало съгласие за приемането на книжата и е запознато със задължението да предаде същите на адресата. Това е така, тъй като образецът на призовките и съобщенията, изработен по указания на МП е еднакъв за всички съдилища и съдържа изрично текст, касаещ това задължение на получателя по чл.46 от ГПК.

Жалбоподателката не е ангажирала доказателства, че получилото книжата лице не е изпълнило по обективни причини задължението си да й ги предаде. Оформените от връчителя документи са официални свидетелстващи документи, ползващи се с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в тях факти. Предвид горното, в тежест на страната, която твърди, че заповедта не й е била връчена надлежно, е да докаже, при условията на главно и пълно доказване, твърденията си с всички допустими по ГПК доказателствени средства. В настоящия случай жалбоподателката не е ангажирала с частната жалба надлежни доказателства, че не е работила в „БТК“ АД-гр.София. Напротив, същата изрично заявява, че поканата е връчена на рецепционист в сградата, където нейният работодател се е помещавал към момента на връчването. При това положение, в тежест на жалбоподателката е да ангажира доказателства, че получилото книжата лице не е изпълнено 4 по обективни причини задължението си да й ги предаде, каквито обаче не са приложени по делото.

Представените от жалбоподателката болнични листове (л.22-26 от делото) не може да се вземат предвид, тъй като са представени след изтичане срока за обжалване на разпореждането. От друга страна, същите не доказват, че получилото книжата лице не е изпълнило по обективни причини задължението си да й ги предаде. Отделно от това се установява от болничните листове, че режима на лечение на жалбоподателката е бил домашен-амбулаторен, поради което за приелия съобщението е съществувала обективна възможност да предаде въпросното съобщение, т.е. не се установяват обективни пречки за неизпълнение на задължението за връчване на съобщението.