Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4969 от 31.07.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 11836/2024
Вид
Решение № 4969
Подписан
31.07.2025
В сила
02.05.2026
Състав
Валерия Банкова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4969 гр. София, 31.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело № 20241100111836 по описа за 2024 година

Ищцата Д. Г. С. твърди в исковата молба, че е претърпяла подробно индивидуализирани в обстоятелствената част на молбата имуществени и неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 26.06.2024 г. в гр. София, по вина на водача Т. Г. Г., който при управлението на лек автомобил м. „Дачия“, модел „Докер“ с рег. № ******** нарушил правилата за движение по пътищата и при движението си по ул. „Хенрих Ибсен“ с посока на движение от бул. „Черни връх“ към бул. „Петко Ю. Тодоров“, в района на кръстовището с ул. .,Козяк“ при извършване на маневра ляв завой навлязъл в лявата пътна лента и станал причина за настъпилото ПТП с движещия се по нея автобус марка „Хайгер“, модел „КЛК 6125ГЕВЗ“ с peг. № ********, управляван от К. Б. К.. При процесното ПТП ищцата е пострадала в качеството си на пътник в автобуса.

Поддържа, че водачът на увреждащото МПС е застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника – ЗД „ЛЕВ ИНС“ АД. Твърди, че ответното застрахователно дружество е сезирано с извънсъдебна претенция за изплащане на обезщетение, но в предвидения срок такова не било определено и изплатено, поради което предявява кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за сумата 30 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществените вреди от процесното ПТП, ведно със законната лихва за забава от 11.07.2024г. /датата на сезиране на застрахователя извънсъдебно/ и за сумата от 150 лв. – обезщетение за 1 претърпените имуществени вреди /медицински разходи/, ведно със законната лихва за забава от същата дата.

В рамките на преклузивните срокове по ГПК ответникът ЗК “ЛЕВ ИНС” АД подава писмен отговор, в който оспорва настъпването на процесния деликт. Оспорва механизма на ПТП, твърдените вреди и причинната им връзка с ПТП. Оспорва вината на застрахования при него водач, като твърди, че другият водач е предизвикат ПТП, евентуално, че с поведението си е допринесъл за настъпване на същото.

Оспорва иска за неимуществени вреди като прекомерен, а претендираните имуществени вреди – като несвързани с лечението на травмите от процесното ПТП. Оспорва претенцията за законна лихва.

Релевира евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата ищца, която е пътувала без правилно поставен предпазен колан или без да осигури стабилно равновесие на тялото си чрез сядане на свободна седалка или сигурно захващане към обезопасителните елементи на автобуса.

Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния л.а. марка „Дачия“, модел „Докер“ с peг. № ********.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

За установяване механизма на конкретното ПТП по делото са събрани писмени доказателства, проведен е разпит на свидетел и е изслушано заключението на САТЕ и КСМАТЕ.

При разпита в съдебно заседание свидетеля К. К., заявява, че е изпълнявал служебните си задължения по управлението на автобус от обществения градски транспорт на гр. София по автобусна линия № 73 при настъпването на процесното ПТП. Движел се по път с предимство - по ул.

„Хенрик Ибсен“, с около 30 км/ч. Намирал се на около 20 метра преди светофара, когато бил подаден зелен сигнал и свидетелят увеличил скоростта, за да премине. В този момент автомобил пресякъл пътя му от дясната страна.

За да избегне челен удар в областта на мястото на водача на автомобила, К.

2 завил малко наляво и автобусът ударил автомобила в предния мост.

Вследствие на намаляването на скоростта и спирането при сблъсъка, пътниците в по-задната част на автобуса (който бил доста пълен) политнали напред, при което ищцата, което пътувала права в зоната, отредена за майки с деца и за инвалиди, паднала. Моментът на падането свидетелят видял при прегледа на записите от камерите в автобуса. Не знае дали ищцата се е държала в момента на удара. Излага, че шофьорът на другия автомобил, при разрешаващ за него сигнал на светофара за движение направо и надясно, в нарушение се опитал да прави обратен завой, като гледал надясно и не видял идващия отляво автобус. Заявява, че и за другия водач е светел зелен сигнал на светофара, но според поставените пътни знаци, той е имал право да се движи само направо и надясно. Автомобилът се включил в движението от автосервиз, намиращ се малко преди светофара.

От заключението на изслушаните САТЕ и КСМАТЕ, неоспорени от страните, както и от приетите по делото писмени доказателства, неоспорени по реда на чл. 193 от ГПК, се установява следното:

На 26.06.2024 г., около 17:40 часа в гр. София по ул. „Хенрих Ибсен“ в лентата за движение направо на основното платно за движение в посока от бул. „Черни връх към бул. „Петко Ю. Тодоров“ преди кръстовището с ул.

„Козяк“ със скорост между 30 и 50 км/ч се е движел автобус марка „Хайгер“, модел „КЛК 6125ГЕВЗ“ с peг. № ********, управляван от К. Б. К.. Пътният участък е бил хоризонтален, прав, пътната настилка - сух асфалт без неравности, разрушения и посипаности. В същото време и в същата посока по ул. „Хенрих Ибсен“, но в локалното платно за движение в зоната на автосервиз, се е движел т.а. марка „Дачия“, модел „Докер“ с peг. № ********, управляван от Т. Г. Г., който навлязъл в кръстовището с намерение да извърши обратен завой. Сигналът на светофарната секция за него е бил с включен зелен сигнал, разрешаващ навлизане в кръстовището и на двете МПС, но водачът Г. или не е погледнал към двете светофарни секции вляво от него или не се е ориентирал, но не е установил, че двете светофарни секции за движение направо попътно в основното платно за движение, светят също със зелен сигнал. Не се е съобразил и с наличието на пътен знак Г4 „Движение само направо и надясно след знака“, а е предприел обратен завой в опасна близост на застигащия го движещ се в основното платно автобус. Скоростта на автобуса към момента, в който т.а. Дачия Докер е навлязъл в лентата му за 3 движение, е била между 43 и 30 км/ч, но поради липса на спирачни следи не е възможно да се изчисли с точност. Когато т.а. Дачия Докер е започнал левия завой, водачът на автобуса вече е задействал спирачките, а в последния момент е завил рязко наляво, но се е намирал на около 14 м. преди мястото на удара и при опасна зона за спиране от 37 м., водачът на автобуса не е имал възможност да предотврати удара. Л.а. Дачия Докер е бил в опасната зона за спиране на автобуса, ударът е бил непредотвратим за водача му. Скоростта на т.а. Дачия Докер при удара и към момента на завиване наляво за обратен завой е била около 15 км/ч. Тъй като водачът на т.а. Дачия Докер не е предприел никакви мерки да предотврати удара, автобусът, с намалена скорост до около 20 км/ч, е ударил с крайната си предна дясна част предната част на лявата страна на т.а. Дачия Докер. Въпреки невисоката си скорост, но поради по голямата си маса, автобусът е отблъснал и отклонил автомобила надясно от траекторията на движенето му. След удара и двете МПС са се спрели в местата, където са намерени. Не са установени данни за технически причини за настъпване на произшествието. Според вещото лице основната причина за създаване на опасната ситуация и настъпване на ПТП е в субективните действия на водача на т.а. Дачия Докер, който е предприел забранен обратен завой в процесното кръстовище при наличие за него пътен знак Г4 „Движение само направо и надясно след знака“ и не се е съобразил със застигащия го движещ се в основната платно за движение в лентата за направо автобус Хайгер. Водачът на автобуса не е имал техническа възможност да предотврати удара чрез аварийно спиране, тъй като автомобилът попада в опасната му зона за спиране. При изслушване на заключението в съдебно заседание на 04.07.2025 г. в.л. А. уточнява, че автобусите от градския транспорт не са оборудвани с предпазни колани. Допълва, че автобусите спират с около 4 м. и инерционната сила е по-голяма от силата на удара. При тази инерционна сила, ищцата би трябвало да се държи много здраво за обезопасителните елементи на автобуса, както и да очаква спирането на автобуса, за да предотврати падане.

Съдът кредитира изцяло заключенията на САТЕ и КСМАТЕ, които са компетентно изготвени, подкрепени от останалите събрани по делото доказателства, отговарят в пълнота на поставените въпроси и са неоспорени от страните.

4

Независимо от заинтересоваността на свидетеля К. от изхода на делото предвид обстоятелството, че той е водач на автобуса, участвал в процесното ПТП - съдът кредитира показанията му относно механизма на настъпване на ПТП, тъй като същите са непосредствени, вътрешно непротиворечиви и кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.

От процесното ПТП за ищцата са настъпили следните увреждания: счупване на долния край на лявата голямопищялна кост (вътрешен малеол) закрито, контузия на ляв глезен. С оглед характера, вида и местоположението на травматичната увреда на ищцата, е установен механизмът на получаването й: травмата се е получила по индиректен път - при удара на двете МПС тялото на пострадалата е залитнало наляво и леко назад и центърът на тежестта му се е изместил наляво, заедно с подбедрицата и коляното.

Стъпалото се е извило навътре, скочната кост е притиснала долния край на голямопищялната кост и той се е отчупил.

Спешна медицинска помощ непосредствено след ПТП пострадалата е получила в УМБАЛ „Софиямед“, кьдето в резултат на образно изследване е поставена диагноза „Счупване на вътрешен малеол. Контузия на ляв глезен.

Обективно - болка и ограничени движения с левия крак“, поставена е гипсова имобилизация и е насочена за консултация с ортопед. На 27.06.2024 г. пострадалата ищца е приета в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов", кьдето е извършено закрито наместване на фрактурата без вътрешна фиксация и е поставена гипсова имобилизация. Изписана е на 30.06.2024 г. с препоръка за ненатоварване на оперирания крайник и проследяване на състоянието с контролни прегледи. След 45 дни гипсът е свален и няколкократно е провеждана рехабилитация на крайника.

По своя медико-биологичен характер получените от ищцата увреждания са довели до трайно ограничение на движението на ляв долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни – в случая около 4-5 месеца.

Общият лечебен и възстановителен период е приключил в рамките на 5 месеца, като непосредствено след инцидента ищцата е претърпяла болки с голям интензитет в продължение на 6-7 дни, болки с умерен интензитет за около 30 дни, след което интензитетът на болките е намалявал постепенно за около 3-4 месеца. Ищцата би могла да изпитва болки и понастоящем до около 3 години след датата на ПТП при по-продължително ходене и стоене права 5 при студено и влажно време.

При извършен на 03.06.2025 г. от вещото лице личен преглед на ищцата е установено, че последната се придвижва самостоятелно, без помощни средства и с нормална походка. Няма данни в медицинската документация за забавено възстановяване и ексцес, както и липсва описание на т.нар. „коланни травми“ по тялото на ищцата от поставен предпазен колан. Здравословното състояние на ищцата е стабилизирано, счупването на долния край на лява голямопищялна кост е зараснало. Като остатъчно явление се наблюдава намален обем на движения на лявата глезенна става с 15% от нормата, но с оглед местоположението на травмата, давността на получаването й, вида на проведеното лечение, сегашното състояние на крака и възрастта на ищцата, е възможно подобрение на обема на движения на ставата при провеждане на допълнително лечение. Към момента ищцата не провежда лечение за тази последица.

Горното се установява от заключението на вещо лице д-р Т. Д. по назначените СМЕ и КСМАТЕ, приети от съда и неоспорени от страните, които съдът кредитира изцяло, както и от приетата по делото медицинска документация, подробно обсъдена от вещото лице, поради което съдът не я обсъжда отделно.