Решение № 218 от 29.11.2021, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. Севлиево, 29.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Христо Н. Христов при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Гражданско дело № 20214230100427 по описа за 2021 година

Предявени са искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД; чл. 57, ал. 2 ЗЗД; чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

Постъпила е искова молба от Сдружение „Организация за развъждане на цигайски, романовски и местни породи овце в Р. България", с ЕИК 110510967, със седалище и адрес на управление гр. Троян, ул.Захари Стоянов № 7, ет. 4, офис 33, представлявано от Иван Цочев Иванов срещу С.К.С.., с ЕГН **********, от гр. Севлиево, ул. „Опълченска" № 42, вх. „Б", ет. 3, ап. 5.

Ищеца твърди, че ответникът С.К.С.. заемал длъжността председател на Контролния съвет на ищцовото Сдружение до 02.10.2018 г., когато на заседание на управителния и контролния съвет на Сдружението бил оповестен фактът, че същият е нелегитимен член на Сдружението, поради автоматичното прекратяване на членственото му правоотношение и е взето решение да бъде попълнен състава на Контролния съвет и да се избере нов председател на общото събрание, тъй като С.С. вече не бил считан за член на Сдружението.

В качеството му на председател на Контролния съвет на ответника били предоставени за ползване: 1) преносим компютър HP, закупен на 31.07.2013 г. от „АлфаНет Системс" ООД, с фактура № 1588 на стойност 800 лева; 2) мултифункционално устройство MFC Canon MF3010, закупено на 30.01.2017 г. от „АлфаНет Системс" ООД, с фактура № **** на стойност 243,99 лева. След вземане на решението за прекратяване на правомощията на ответника като председател на контролния съвет на Сдружението последният спрял да посещава адреса на управление на организацията и задържал предоставените му движими вещи, собствени на ищеца. Ищеца, при начална липса на основание, заплащал семестриалните такси за обучението на ответника в специалност Зооинженерство, задочна форма на обучение в Аграрен университет гр. Пловдив. Сдружението заплатило дължимите 1 от С.К.С.. суми, индивидуализирани във: 1) фактура № 468 от 12.01.2017 г., представляваща такса за обучение за II семестър, II курс задочна форма по специалността Зооинженерство на стойност 340 лева; 2) фактура № 664 от 30.08.2017 г., представляваща такса за обучение за I семестър, III курс задочна форма по специалността Зооинженерство на стойност 340 лева; 3) фактура № 1004 от 30.08.2018 г., представляваща такса за обучение за I семестър, IV курс задочна форма по специалността Зооинженерство на стойност 350 лева. Общата стойност на заплатените без основание средства за обучението на ответника в Аграрен университет Пловдив от страна на Сдружението била 1030 лева. Предвид гореизложеното, ищеца иска постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да му върне собствените му движими вещи, а именно преносим компютър HP и мултифункционално устройство MFC Canon MF3010, на обща стойност 1043,99 лева или да заплати тяхната парична равностойност, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаването на исковата молба, а също и осъждане ответника да му заплати заплатените от ищеца средства за обучението на ответника в Аграрен университет гр. Пловдив, в общ размер 1030,00 лева, платени без основание, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.08.2018 г., в условията на евентуалност, същата сума – 1030,00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаването на исковата молба, поради това, че неоснователно се е обогатил със заплащането на дължими от негова страна парични средства за обучение, погасени от ищеца. Претендира разноски.

В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата, ответника е подал писмен отговор, в който оспорва исковете. Заявява, че исковата молба се явява нередовна в частта й, в която се претендира лихва, считано от 30.08.2018 година, тъй като не е посочен краят на периода и размерът, на претенцията. Не оспорва, че в качеството му на Председател на Контролния съвет на Сдружението са му предоставени за ползване преносим компютър HP и мултифункционално устройство MFC Canon MF 310. Не спори и,че тези вещи и понастоящем се намират в негово държане. Твърди, че няма взето решение от надлежния орган - Общото събрание на Сдружението, да бъдат прекратени правомощията на ответника като Председател на Контролния съвет, а Решението на Общото събрание на СНЦ „ОРЦРМПО" от 05.10.2018 г. за избора на нов член на КС е отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение по т. д. № 90/2018 г. по описа на Окръжен съд - Ловеч. Въпреки, че не бил освободен като Председател на КС на сдружението, в което качество му били предоставени за ползване процесните вещи, ответникът неколкократно отправял покана до Председателя на „ОРЦРМПО" да му се осигури възможност да ги върне, но същият му поставял неприемливи за него условия, при които да стане приемането на вещите: оттегляне на исковете по заведените от С.К. дела срещу сдружението; след сключване спогодба по настоящото дело съгласно която С.К. да заплати паричната равностойност на преносим компютър HP и мултифункционално устройство MFC Canon MF 310 и таксите за обучението му в Аграрен университет град Пловдив, платени от сдружението, както и разноските на ищеца по ГД № 427/21 г. на РССевлиево. Поради несъгласие с поставените му от ответника условия С.К.С.. не върнал имуществото. Твърди също и, че няма и надлежно взето решение за прекратяване 2 членството му в Сдружението, по въпроса за членството на ответника в ищцовото сдружение между страните имало висящо съдебно производство в Апелативен съд - В.

Търново. Ответника не спори, че Сдружението заплатило сумата 340 лева, представляваща семестриална такса за обучението му за II семестър, II курс в специалност

Зооинженерство, задочна форма на обучение в Аграрен университет гр. Пловдив, за което висшето учебно заведение издало фактура № 468/12.01.2017г., а също и сумата 340 лева, по фактура № 664/30.08.2017г.. Оспорва, че е заплатена от сдружението сумата по издадената на Сдружението от Аграрен университет гр. Пловдив фактура №1004/30.08.18г., в размер 350,00 лева, представляваща такса за обучението му в Университета за I семестър, IV курс по специалността Зооинженерство, като твърди, че тази такса е платена от него. Счита за недопустим, поради липса на правен интерес, иска за връщане на вещи, тъй като не отказва да върне на сдружението дадените му преносим компютър HP и мулти - функционално устройство MFC Canon MF 310. Неколкократно отправял покана до Председателя на „ОРЦРМПО" за това, но последният неоправдано не приел предложеното му изпълнение.

Искът бил и неоснователен тъй като, вещите, били предоставени за ползване на ответника в качеството му на Председател на Контролния съвет, а правомощията на Председателя на КС се прекратявали с решение на Общото събрание на организацията, а такова решение нямало взето. Претенцията за връщане на вещи освен недопустима, била и неоснователна.

Неоснователен бил и искът за сумата 1030 лева, представляваща платени без основание средства за обучение, тъй като нямало липса на основание, а плащането произтичало от правоотношение, възникнало между ищеца и Аграрен университет гр. Пловдив. Учебното заведение обучавало ищеца, а ответното сдружение се задължило да плати процесните вноски за обучението на С.К.С... Неоснователен бил и иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за връщане на горната сума поради това, че ответникът неоснователно се обогатил с нея, защото нямало липса на основание и друг път на защита за ищеца.

В съдебно заседание ищеца, чрез процесуалните си представители поддържа предявените искове, по съображенията изложени в исковата молба. Уточнява относно посочената дата преди подаване на исковата молба - 30.08.2018 г., като начало на претенцията за лихва върху главница в общ размер 1030,00 лева, че лихвата се претендира от датата на предявяване на исковата молба, а не от 30.08.2018 г., както е посочено в исковата молба, поради техническа грешка. В писмена защита излага подробни доводи за основателност на исковете.

В съдебно заседание ответника, лично и чрез процесуалния си представител, поддържа отговора по съображенията изложени в него. Претендира разноски. В писмена защита излага подробни доводи за неоснователност на иска.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Установява се от заявление от С.К.С.. от 03.10.2018 г., писмо до С.К.С.., с изх. № 134 от 03.10.2018 г., молба за предаване на вещи от С.К. до председателя на Сдружение „ОРЦРМПО", Троян вх. № 174/20.05.21 г., писмо/отговор на СНЦ "ОРЦРМПО" изх. № 3

175/20.05.2021г. до С.К.С.., уведомление от С.К.С.. до председателя на СНЦ "ОРЦРМПО" от 25.05.2021 г., уведомление от С.К.С.. до председателя на СНЦ "ОРЦРМПО" от 10.06.2021 г., писмо/отговор на СНЦ "ОРЦРМПО" изх. № 187/10.06.2021 г. до С.К.С.., че страните с изброените писмени изявления, многократно са обсъждали връщането на процесните вещи – лаптоп и принтер, като ответника е предлагал да ги върне, а ищеца е обвързвал връщането на вещите с изхода по настоящото дело и в частта некасаеща вещите и с разноските по делото.

Установява се от решение на ОС – Ловеч от 19.07.2019 г. по т.д. № 90/2018г. и разпореждане № 260346/01.06.2021 г. на ОС – Ловеч, че с определение № 157/25.03.2021 г. по търговско дело № 1113/20 г., на второ търговско отделение, на ВКС, не е допуснато до касационно обжалване решение № 53/14.02.2020 г. по т.д. № 380/2019 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решението на ОС – Ловеч от 19.07.2019 г. по т.д. № 90/2018г., с което е уважен искът на ответника срещу ищцовото сдружение за отмяна по реда на чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ на решенията на общото събрание на ответното сдружение, проведено на 05.10.2018 г. за избор на нов член на Контролния съвет и промени в Устава на сдружението.

Установява се от фактура № 1588 от31.7.2013 г., извлечение от касова книга на ОРЦМПО, започната на 01.01.2013 г. и завършена на 30.09.2013 г., извлечение по сметка за периода 31.07.2013 г.-31.07.2013 г., фактура №**** от 30.01.2017 г., платежно нареждане за кредитен превод от 01.02.2017 г., фактура № 468 от 12.01.2017 г., фактура № 664 от 30.08.2017 г., фактура № 1004 от 30.08.2018 г., извлечение от банкова сметка в Алианц Банк България с титуляр С.К.С.., за периода 23.07.2018 г. - 30.09.2018 г. и писмо с изх. № 17303/22.10.2021 г. от И.Я., сътрудник в Еконт Експрес ООД, преценени поотделно и съвкупно със заключението на вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза и изслушването на вещото лице, следното: 1. посочените в исковата молба фактури за закупена компютърна техника: фактура № 0000001588/31.07.2013 г. на стойност 800,00 лв. и фактура № 0000002988/31.01.2017 година на стойност 243,99 лв. или общо за 1043,99 лв. са отразени в счетоводството на ищеца, като закупената компютърна техника е включена в активите на дружеството; 2. посочените в исковата молба фактури за заплатени такси за обучение: фактура № 0000200468/12.01.2017 г. на стойност 340,00 лв., фактура № 0000200664/30.08.2017 г. на стойност 340,00 лв. и фактура № 0000201004/30.08.2018 г. на стойност 350,00 лв., общо на стойност 1030,00 лв. са отразени в счетоводството на ищеца;

3. сдружението е заплатило средства за обучение на С.К.С.., в размер на сумата 1030,00 лв., които са отразени в счетоводството на сдружението като други услуги - такси за обучение; в счетоводството на ищеца има разходен касов ордер за двете фактури - фактура № 0000200468/12.01.2017 г. на стойност 340,00 лв., фактура № 0000200664/30.08.2017 г. на стойност 340,00 лв., а за фактура № 0000201004/30.08.2018 г. на стойност 350,00 лв. има електронно извлечение, платена е чрез Еконт Експрес, сумата 700,00 лв., тъй като ответника е платил такса за обучение на още едно лице – Н.С., като и за двамата таксата е 700,00 лв.; в извлечението от банкова сметка в Алианц Банк България с титуляр С.К.С.., за 31.08.2018 г. е 4 отбелязано две плащания на суми от по 350,00 лв. по сметка на Аграрен университет Пловдив; фактура № 0000200468/12.01.2017 г. на стойност 340,00 лв. и фактура № 0000200664/30.08.2017 г. на стойност 340,00 лв. са подписани за получателя – ищцовото сдружение от ответника, като посочения начин на плащане на фактурите на Аграрен университет Пловдив е в брой, а фактура № 0000201004/30.08.2018 г. на стойност 350,00 лв. не е подписана за получателя – ищцовото сдружение от посоченото в нея физическо лице ответника, а посочения начин на плащане на фактурата на Аграрен университет Пловдив е по сметка.