Решение № 1952 от 11.12.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1952 гр. Плевен, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дияна Ат. Николова при участието на секретаря Румяна Илк. Конова като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело № 20254430103574 по описа за 2025 година

Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1, предл.1-во от ЗЗД врр. Чл.22 от ЗПК и чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от Г. В. Й., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез адв. С. С. Т., Съдебен адрес за призоваване и връчване на съдебни книжа чрез ЕПЕП или на адрес: *** против "СТИК - КРЕДИТ" АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ***, в която се твърди следното : ищцата сключила с ответното дружество договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние № *** от *** година.

Съгласно чл. 1 от договора сумата на кредита е 800 лева със срок 30 дни, при лихвен процент за срока на кредита 27,72 % и ГПР от 31,53 %; дължима сума 818,49 лв. Този договор е от т.нар. подготвени предварително и типови договори на кредитора. В тях се предвижда заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение. Основанието за начисляване на неустойка в полза на кредитора е чл. 29 от договора, която предвиждала, че в случай, че потребителят не изпълни задължението си за предоставяне на обезпечение по чл. 19 от договора, дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената сума по кредита за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Съгласно чл. 19 от договора потребителят следва в срок до 3 дни от сключването на договора да осигури обезпечение - поръчител или банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора, със срок на валидност на банковата гаранция наймалко 30 дни след падежа на последната вноска. Третото лице-поръчител и банковата гаранция следвало да отговарят на изискванията посочени в ОУ и 1 да бъдат одобрени от кредитора, по негова преценка. Съгласно чл.20 ал.2 от ОУ поръчителят трябва да отговаря и на следните допълнителни изисквания и да предостави следните документи - минимален осигурителен брутен доход 1500 лева, валидно трудово или служебно правоотношение при последен работодател - минимум 6 месеца, липса на записи в ЦКР относно просрочия, под наблюдение, загуба и т.н., да не е поръчител по съществуващ кредит, в която и да е банкова или небанкова финансова институция, да не настоящ потребител на кредитора, да представи служебна бележка за доход от работодателя за 6 месеца назад, считано от датата на предоставянето й пред кредитора. Съгласно чл.10 от договора, потребителя дължи на кредитора такса за продължаване на срока на кредита, в размер посочен в актуалната тарифа.

Така съгласно погасителния план към договора общо дължима сума по кредита е 984,80 лв, а сумата за удължаване с още един лихвен период е 184,40 лева. Ищцата е погасила задължението си договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия предоставен от разстояние № *** от *** година, чрез заплащането на следните суми: на 31.07.2023 – 184,80лв; на 09.02.2024 – 50лв и на 06.05.2024 – 984,80 лв. Общата сума която ищцата е заплатила по процесния договор е в размер на 1218,80 лева. Счита договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия предоставен от разстояние № *** от *** година за недействителен на основание чл. 22, вр. чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради следното :

Ответникът "Стик-кредит" АД, представлява финансова институции по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Видно от предмета на дейност на ответното дружество в ТР при АВ е, че дружеството извършва дейност като финансова институция, изразяваща се в отпускане на заеми със средства, които не са набирани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 и чл. 2, ал. 2, т. 6 от Закона за кредитните институции, воден от БНБ по реда на чл. 3а от ЗКИ. В случая сключеният договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия предоставен от разстояние № *** от *** година по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния ЗПК, в който законодателят предвижда строги изисквания за формата и съдържанието на този вид договори, уредени в глава трета на ЗПК, както и ЗЗП. Кредитополучателят е потребител по смисъла на чл.9, ал. 3 от ЗПК – потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Според разпоредбата на чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2, и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Конкретно в случая е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във връзка с невключването на клаузите предвиждащи заплащането на неустойка и такса за удължаване на срока в ГПР.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита 2 изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, вт. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. В процесния договор е посочен размер на ГПР от 31,53 %, като тези допълнителени разходи за неустойка и такса за удължаване на срока не е ясно как се отразяват на общия размер на ГПР. Ако към посочените в договора разходи за договорна лихва се прибавят и скритите разходи – допълнителната сума за неустойка и такса, то общият размер на ГПР значително ще надхвърли максимално допустимият размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК – пет пъти размер на законната лихва. Това е недобросъвестна търговска практика, която накърнява добрите нрави. Грешното посочване на ГПР се приравнява на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и води до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. Договорът е сключен при предварително определени от ответника клаузи и потребителят е бил лишен от възможността да повлияе върху съдържанието им.

Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договореното. Непредставянето на обезпечението самостоятелно не води до причинени вреди за кредитора, а такива биха възникнали при неизпълнение на задължението и невъзможност за удовлетворяване от имуществото на кредитополучателя. Посоченият в договора ГПР не отговаря на действителните разходи по кредита, защото е без сумата за неустойка, а с включването й кредитът ще се оскъпи допълнително, респективно ще се стигне до надвишаване на законовия допустим предел по смисъла на чл. 19, ал. 4 от ЗПК от пет пъти размера на законната лихва. Потребителят като икономически по-слабата страна в правоотношението не може да бъде поставян в положение да не знае колко точно дължи поради неяснотата в начина на изчисляване на ГПР. Посочването в договора за кредит на по - нисък 3 от действителния ГПР представлява нелоялна и по - конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 от ЗЗП във връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Потребителят по този начин не може да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Именно затова процесният договор не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Неустойката е уговорена с цел санкциониране на заемателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Предоставянето на обезпечение представлява допълнителна гаранция на кредитора за точното удовлетворяване на вземането му. Уговаряне на неустойка и то в размер близък до този на главницата за неизпълнение на това задължение е в разрез с добрите нрави. При липса на предоставено обезпечение от страна на потребителя, за последния възниква задължение да плати сума в размер, която би довела до неоснователно обогатяване на кредитодателя. Това е така, тъй като по този начин се цели да бъде осигурено допълнително възнаграждение на кредитора, извън установения ГПР. Уговорената неустойка е нищожна клауза и поради противоречие с добрите нрави и е неравноправна клауза но смисъла на чл. 143, т. 5 от Закона за защита на потребителите, тъй като е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на доставчика и потребителя, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Съгласно Решение № 74 от 21.06.2011 година на ВКС по гр.д. № 541 от 2010 година, IV ГО и Решение № 4/25.02.2009 г. по гр.д. №395/2008г. по описа на ВКС, ТК, І т. о., задължителна съдебна практика, е прието, че по силата на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД нищожни са договорите, които накърняват добрите нрави. Прието, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1, предл. 3 от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може да не е законодателно изрично формулиран, но спазването е проведено чрез създаването на други разпоредби, част от действащото право. Като такива са посочени принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяване на несправедливото облагодетелстване. Досежно волята на законодателя е прието, че последният е придал правна значимост на нарушението на добрите нрави с оглед защитата на обществените отношения като цяло, а не само поради индивидуалния интерес на конкретния правен субект. Договорната клауза за неустойка би могла да е нищожна, като нарушаваща принципа на справедливост и създаваща условия за неоснователно обогатяване, когато вследствие на заплащането й, ще е налице неравностойност на насрещните задължения по договора, или неустойката ще излезе извън обезпечителните или обезщетителните си функции, които са й придадени от страните. Прието е, че преценката за накърняването на пределите на нравствената допустимост в тази хипотеза бил следвало да се основава на вида на неизпълнението, за обезщетяването на което е уговорена неустойката, на начина на определянето 4 й, на базата на изчисляването й. В посочения смисъл е налице и друго решение по чл. 290 ГПК - №88/22.6.2010г. по т.д. №911/2009 г. на ВКС, І т.о., в което също се приема, че преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай и то към момента на сключване на договора. Със заплащането на такъв размер неустойка би се достигнало до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя, поради което по този начин се нарушава и принципа за справедливост.

Разпечатката съдържа 13 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1826bef5-6fb0-4f60-87c8-5f6af7339255