Определение № 13455 от 06.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13455 гр. София, 06.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20261110101035 по описа за 2026 година намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото:

Ц. Е. Ц. е предявил срещу „Неткредит“ ООД (първи ответник) установителен иск за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № ................... от 15.09.2025 г. поради противоречие със закона, евентуално - поради неговото заобикаляне (чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК). Искът е съединен с иск срещу „Кредит Гарант БГ“ ООД (втори ответник) с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на гаранция № 1449372096 от 15.09.2025 г. поради заобикаляне на закона и евентуално поради накърняване на добрите нрави.

Ищецът твърди, че на 15.09.2025 г. е сключил с първия ответник договор за потребителски кредит № ..................., по силата на който е получил сумата от 2000 лева, със срок за връщане до 24 месеца, с фиксирана лихва от 46,95%, посочен годишен процент на разходите (ГПР) от 58,49% и обявена обща сума за връщане от 3120 лева. Твърди също, че на горната дата е сключил с втория ответник договор за предоставяне на гаранция № 1449372096, по силата на който ищецът се е задължил да заплати възнаграждение в размер на 1233 лева, което е било разсрочено на 9 месечни вноски, всяка по 137 лева. Поддържа, че по двата договора е следвало да заплати сума в общ размер на 4353 лева, както и че ГПР по първия договор е изчислен неправилно, тъй като в него не е включено възнаграждението за гаранция от 1233 лв. по сключения с втория ответник договор за предоставяне на гаранция, което според него е общ разход по кредита и е било условие за отпускането му. Сочи, че при включване на този разход ГПР би надвишил максимално допустимия размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Изтъква, че е бил фактически принуден да сключи договора за гаранция с конкретното дружество, посочено от кредитора, като условие за отпускане 1 на кредита, като е нямал възможност да договаря условията по гаранцията или да предложи друг поръчител/гарант. Подчертава, че алгоритъмът на сключване на договора от разстояние не му е позволил да бъде предварително уведомен за точния размер на възнаграждението за гаранта, за да вземе информирано решение. Излага твърдения за корпоративната връзка между двете дружества-ответници, въз основа на която смята, че двата договора обективно представляват една обща икономическа сделка, изкуствено разделена на две. Твърди, че чрез изискването за „професионален поръчител“, кредиторът фактически е прехвърлил върху него риска от неизпълнение на задължението си по чл. 16 от ЗПК за предварителна оценка на платежоспособността, като гаранцията е послужила за заобикаляне на задължението на финансовата институция сама да прецени риска, като вместо това е натоварила потребителя с допълнителен разход.

По отношение договора за гаранция ищецът намира последния за акцесорен договор и зависещ изцяло от валидността на главния дълг. Ищецът поддържа, че ако договорът за кредит е нищожен, това автоматично и неминуемо води до нищожност и на договора за гаранция. Сочи, че договорът е сключен в ущърб на потребителя, тъй като цената на гаранцията (1233 лв.) е в крайна нееквивалентност с предоставената услуга – тя надвишава повече от един път и половина размера на самата главница (2000 лв.). Твърди, че е бил фактически принуден да сключи договора с конкретно определено от кредитора свързано дружество, без възможност за индивидуално договаряне или избор на друг поръчител. Позовава се на практика на Съда на ЕС и смята, че двете сделки представляват единна икономическа дейност, маскирана като отделни договори с цел заобикаляне на защитните норми на потребителското право.

Ответникът „Неткредит“ ООД оспорва исковете. Твърди, че ГПР е изчислен законосъобразно към момента на сключване на договора, като в него е включена само възнаградителната лихва, тъй като обезпечаването на заема не е било задължително условие. Поддържа, че евентуално превишаване на прага на ГПР би довело само до частична нищожност.

Ответникът „Кредит Гарант БГ“ ООД оспорва исковете, като поддържа, че договорът за гаранция е самостоятелно правоотношение, извън обхвата на ЗПК. Твърди, че договорът е сключен по свободна инициатива на потребителя и отрича нееквивалентност на престациите.

На основание чл. 154 ГПК, в тежест на ищеца е да установи сключването на договорите и обстоятелствата, сочещи на нищожност. В тежест на ответниците е да установят действителността на договорите и че клаузите са индивидуално уговорени.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК съдът отделя като безспорни 2 между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:

На 15.09.2025 г. ищецът е сключил с първия ответник договор за потребителски кредит № ..................., по силата на който реално е усвоил сумата от 2000 лв., при фиксиран лихвен процент в размер на 46,95% и ГПР 58.49%, който кредит е следвало да погаси в периода от 16.10.2025 г. до 16.09.2027 г., на 24 равни месечни вноски, всяка в размер на 130 лева.

На 15.09.2025 г. ищецът е сключил с втория ответник договор за гаранция № 1449372096, по силата на който, за предоставената от втория ответник гаранция, се е задължил да заплати на този ответник възнаграждение в размер на 1233 лв., плащането на което е било разсрочено на 9 равни месечни вноски с падежи на 16-то число на съответния месец, от 16.10.2025 г. до 16.06.2026 г., всяка в размер на 137 лева Разходът за гаранция не е бил включен сред параметрите на уравнението за изчислението на ГПР.

Включването на горното възнаграждение сред горните параметри би довело до размер на ГПР, надвишаващ пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Страните са представили писмени материали, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото. Искането на ищеца и на втория ответник за допускане изслушването на заключения на вещи лица следва да бъдат отхвърлени, доколкото обстоятелствата, за които ищцовата страна иска изслушване на заключение са обявени за безспорни между страните, а въпросите на втория ответник (за средна цена на предоставяне на гаранции от банки и нефинансови институции за обезпечаване на потребителски кредити за 2025 г.) са неотносими към предмета на делото, доколкото спорът между страните е дали уговореното възнаграждение на гаранта представлява разход по кредита с всички последици от това, респ. дали ищецът доказва налична конструкция за скрито оскъпяване на кредита, осъществена посредством заобикаляне на закона, а не дали възнаграждението на гаранта е еквивалентно и съответства на пазарната цена на услугата, доколкото не са необходими специални знания за изчисляване на процентното съотношение между размерите на кредита и на договореното възнаграждение на гаранта. Искането на ответника „Неткредит“ ООД за поставяне на въпроси на ищеца по реда на чл. 145 ГПК е неоснователно и следва да бъде отхвърлено, доколкото обстоятелствата дали първия ответник е изпълнил задължението си по чл. 16, ал. 1 ЗПК нямат отношение към предмета на делото.

3

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.04.2026 г. от 11:50 ч., за което страните да бъдат призовани.

ПРИЕМА представените с исковата молба и отговорите писмени доказателства.

ОТХВЪРЛЯ исканията на ищеца за допускане изслушване на заключение на вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза.

ОТХВЪРЛЯ исканията на ответника „Неткредит“ ООД за поставяне на въпроси към ищеца по реда на чл. 145 ГПК.

ОТХВЪРЛЯ исканията на ответника „Кредит Гарант БГ“ ООД за допускане изслушване на заключение на вещо лице по съдебно-икономическа експертиза.

УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекта на доклада най-късно в първото по делото заседание.

УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез медиация. При постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер. Към Софийския районен съд действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно провеждане на медиация.

УКАЗВА на страните, че: съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал.

2 когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени; съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени;

4 съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

Препис от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищцовата страна да се връчи и препис от отговора на исковата молба.

Връчването на страните, да се извърши и на електронни адреси, ако такива са посочени от страните.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5