Решение № 325 от 24.09.2020, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

Номер 325

24.09.2020 г.

Град

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Сливен

Първи въззивен граждански състав

На 23.09.2020 година в публично заседание в следния състав:

Секретар:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мария Я. Блецова Калцова

Стефка Т. Михайлова Маринова

Пенка С. Иванова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно гражданско дело № 20202200500497 по описа за 2020 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по две въззивни жалби, подадени от двете страни в производството, против Решение №322/11.03.2020г. по гр.д.№2964/2019г. на Сливенски районен съд, с което е осъдено „Напоителни системи” АД, клон „Средна Тунджа” – Сливен да заплати на М. П. П. и П. Л. П. сумите от по 80000лв. за всеки един поотделно, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на трудова злополука на 20.02.2019г., при която е настъпила смъртта на работника Л.П.П., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 20.02.2019г. до окончателното им изплащане, като исковете в останалата им част до пълните претендирани размери са отхвърлени като неоснователни и недоказани. С решението са присъдени по съразмерност разноски на ищците в размер на 6055,53лв.

Първата въззивна жалба е подадена от ищците в първоинстанционното производство М. П. П. и П. Л. П. чрез пълномощника им адв. З. от АК – Стара Загора и с нея се обжалва посоченото решение в неговата отхвърлителна част над присъдените размери от по 80000лв. до пърните претендирани размери от по 120000лв.

Втората въззивна жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство - работодателя „Напоителни системи” АД, клон „Средна Тунджа” – Сливен, който обжалва първоинстанционното решение в частта, с която исковете са уважени, съответно над размера от 60000лв. за М.П. и над размера от 50000лв. за П.П..

1

В жалбата си въззивниците М.П. и П.П. чрез пълномощника адв. Жанета З. посочват, че първоинстанционното решение, в неговата обжалвана отхвърлителна част, е неправилно и незаконосъобразно. Считат, че районният съд е установил правилно и в пълнота фактическата обстановка, като безспорно злополуката е трудова, призната за такава с нарочно разпореждане на НОИ. Въз основа на изготвените и приети по делото заключения на двете съдебни експертизи, правилно районният съд е приел, че починалият работник не е допринесъл по никакъв начин за настъпването на злополуката, като единствено отговорност носи работодателя, нарушил редица изисквания, свързани с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд.

Правилно било отхвърлено въведеното от работодателя възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на работника, поради допусната груба небрежност.

На следващо място въззивниците посочват, че първоинстанционният съд правилно е установил причинените им неимуществени вреди и причинната връзка между тях и настъпилата от трудовата злополука смърт на техния съпруг, съответно баща. Въпреки това обаче заявяват, че районният съд е присъдил обезщетенията в силно занижени размери, които не могат да репарират по адекватен начин понесените от тях болки и страдания от загубата на толкова скъп за тях човек. Намират единствено за неправилен извода на съда относно размера на присъдените обезщетения, несъобразени с принципа за справедливост и съдебната практика в тази насока. Считат, че претендираните от тях обезщетения от по 120000лв. за всеки са напълно адекватни с оглед преживените болки и страдания. С оглед изложеното, въззивниците молят съда да постанови решение, с което за отмени първоинстанционното такова в неговата отхвърлителна част и да постанови ново, с което за уважи в пълен размер исковите им претенции. Претендират присъждане на направените по делото разноски пред двете инстанции в пълен размер.

С въззивната жалба не са направени искания за събиране на доказателства пред въззивната инстанция.

Втората въззивна жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство „Напоителни системи” АД, клон „Средна Тунджа” – Сливен чрез пълномощника адв. Юлиана Колева. Работодателят – въззивник посочва, че решението на СлРС в неговата обжалвана част, с която исковите претенции са уважени съответно над размера от 60000лв. за М.П. и 50000лв. – за П.П., е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Посочва, че не оспорва факта на трудовата злополука, качеството си на работодател спрямо починалия наследодател на ищците и отговорността, която носи за заплащане на обезщетение, но в условията на чл.201, ал.2 от КТ. Посочва, че съдът неправилно е приел факта, че на починалия и колегите му било устно наредено отстраняване на повреда в ел. система. Напротив, никой не бил нареждал такъв ремонт и именно починалият е решавал какви работи да е извършват за деня и изпълнявал 2 фактически ръководна роля в електроенергийното звено на клона. Неправилен бил извода на съда за липса на груба небрежност от страна на починалия работник.

Нарушенията, допуснати от работодателя не били в пряка причинна връзка с трудовата злополука. Починалият имал значителен професионален опит, като той е изпълнявал фактически ръководни функции, който би следвало да го предпази от погрешните действия, които той е предприел. Посочва, че починалият е пренебрегнал грубо елементарни правила за безопасност и в това се състои проявената от него груба небрежност. За тези правила не се изисквала някаква специална висока квалификация, а само проявена самодисциплина в работата. Съдът неправилно приложил закона като приел липса на условия за намаляване отговорността на работодателя. От друга страна посочва, че съдът е надценил обстоятелствата, оформящи размера на обезщетението за ищеца П.П., като е надценил обстоятелството, че починалият е подпомагал и издържал семейството на ищеца и личната отговорност на последния спрямо своето семейство.

Поради това, работодателят моли съда да отмени първоинстанционното решение в неговата обжалвана част и да постанови ново, с което да отхвърли исковите претенции над размера от 60000лв. за П. и над 50000лв. за П.П., като коригира и присъдените лихви и разноски. Претендира присъждане на направените пред двете инстанции разноски.

С въззивната жалба не са направени искания за събиране на доказателства пред въззивната инстанция.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба, подадена о т „Напоителни системи” АД, клон „Средна Тунджа” – Сливен, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК от насрещната страна - М. П. П. и П. Л. П. .

С отговора на тази въззивната жалба, подаден от М.П. и П.П. чрез пълномощника адв. З., се оспорва жалбата на работодателя като неоснователна.

Излагат се контрааргументи на посочените във въззивната жалба съображения, като отново се анализира фактическата обстановка. Ищците в първоинстанционното производство посочват, че починалият работник не е допринесъл по никакъв начин за настъпването на злополуката, както се установило по делото. Отново посочва, че работодателят е нарушил редица изисквания, свързани с осигуряването на безопасни условия на труд, като ги изброява. Правилно районният съд приел, че генезисът на случилото се произтича от изначалната неизрядност още при наемане пострадалия на работа без необходимата квалификация и без да е проведено необходимото обучение за придобиване на квалификация за работа с високо волтови съоръжения. Правилно е отхвърлено като неоснователно възражението на работодателя за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия работник. Посочват, че липсват предпоставките на чл.201, ал.1 и ал.2 от КТ, тъй като починалият работник не е 3 проявил груба небрежност. Работодателят не конкретизирал въобще кое точно свое задължение или забрана е нарушил, от кой нормативен акт, в какво се изразява нарушението. Намаляването на отговорността не се прилага в случаите, когато се установи, че самият работодател не е изпълнил свои задължения по създаването на здравословни и безопасни условия на труд, като посочва съдебна практика. Излагат съображения за неоснователност на възраженията на работодателя за прекомерност на присъдените обезщетения. Напротив, посочват, че същите са занижени, в която насока е и подадената от тях въззивна жалба. С оглед изложеното, молят съда да остави без уважение въззивната жалба, подадена от „Напоителни системи” АД, клон „Средна Тунджа” – Сливен.

На въззивната жалба, подадена от М.П. и П.П. не е подаден отговор от насрещната по жалбата страна.

Трето лице помагач на страната на ответника ЗАД „Армеец” АД, гр.София не е взело становище по подадените въззивни жалби.

В с.з. въззивниците М. П. П. и П. Л. П. , редовно призовани не се явяват.

Представляват се от процесуален представител по пълномощие адв. Златанов от АК – Стара Загора, който посочва, че поддържа подадената от доверителите си въззивна жалба и оспорва жалбата, подадена от насрещната страна. Счита, че присъденото обезщетение от районния съд противоречи на практиката по чл. 52 от ЗЗД, като съдът при определяне размера на обезщетението не се е съобразил с решения по други подобни казуси. При правилно установена фактическа обстановка е присъдил занижено по размер обезщетение. Моли съда да отмени обжалваното решение в неговата отхвърлителна част и да постанови ново, с което да уважи исковите претенции в пълните им претендирани размери. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред двете инстанции в пълен размер.

В с.з. дружеството въззивник „Напоителни системи” АД, клон „Средна Тунджа” – Сливен, редовно призовано, се представлява от процесуален представител по пълномощие адв. Колева, която поддържа жалбата, подадена от дружеството и оспорва жалбата на ищците в първоинстанционното производство. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в неговата обжалвана част и да постанови ново, с което да отхвърли исковите претенции над размера от 60000лв. за П. и над 50000лв. за П.П., като коригира и присъдените лихви и разноски. Излага съображения за наличие на основания за намаляване отговорността на работодателя, поради проявена груба небрежност от страна на починалия работник. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Третото лице помагач ЗАД „Армеец” АД, гр.София, редовно призовано, не се 4 представлява. Няма изразено становище по подадените жалби.

Въззивният съд намира въззивните жалби за допустими, отговарящи на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същите са подадени в законовия срок, от процесуално легитимирани субекти, имащи интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалване – допустимо в обжалваните части.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху обжалваното първоинстанционно решение, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния и въззивния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният съд СПОДЕЛЯ и ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на районния съд.

Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права правна квалификация на предявения иск. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.

Сливенският районен съд е бил сезиран с предявени от М. П. П. и П. Л. П. против „Напоителни системи” АД, клон „Средна Тунджа” – Сливен при условията на субективно активно съединяване искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от смъртта на Л.П.П., в резултат на трудова злополука на 20.02.2019г., в размер на по 120000лв. за всеки ищец, съответно съпруга и син на поминалия работник, ведно със законната лихва от датата на увреждането, намиращи правното си основание в чл.200 от КТ.