Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 34010 от 18.09.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 23822/2026
Вид
Определение № 34010
Подписан
18.09.2026
В сила
18.09.2026
Състав
БОГДАН РУСЕВ РУСЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 102а, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140а · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 232, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78а, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 11 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34010 гр. София, 18.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20261110123822 по описа за 2026 година

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.

Образувано е въз основа на насрещна искова молба, обективирана в Отговор на искова молба, вх. № 25356/23.02.2026г. на СГС, подаден по т.д.2419/2025г. на СГС, уточнена с Молба, вх. № 46165/02.04.2026г. на СГС, отделена за разглеждане в отделно производство с Определение № 3550/18.08.2026г. по т.д. № 2419/2025г. на СГС, ТО, VІ отд.

На основание чл. 140а, чл. 140 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК и при прилагане на чл. 3, чл. 4, чл. 11, чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ, вр. Решение на Съвета /ЕС/ № 2025/1407 от 08.07.2025г. относно приемането на еврото от България, считано от 01.01.2026г., съдът ОПРЕДЕЛИ:

ЗАДЪЛЖАВА страните, на основание чл. 140а, ал. 1, т. 10 и ал. 2, т. 1, т. 3 и т. 5 ГПК, да участват в информационна среща за процедура по медиация в срок най-късно до 03.11.2026.

ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че, ако не се явят без основателна причина или откажат да участват в информационната среща за медиация, независимо от изхода на спора ще им бъдат възложени разноски по чл. 78а, ал. 2 ГПК!

ДА СЕ ПРЕДПРИЕМАТ съответните административно-огранизационни и деловодни действия за организиране на провеждането на информационната среща за процедура по медиация.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се проведе на:

Дата: 10 ноември 2026г.

Час:

14:00

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните и участниците в производството за заседанието.

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Ищецът „Усол“ ООД чрез адв. А. И. – АК-София, е предявил срещу ответницата П.

А. К. искове с правно основание по чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца, както следва

7669,38 евро /15000,00 лева/, представляващи главница по Договор за заем от 19.12.2019г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба /23.02.2026г./ до окончателното плащане;

460,16 евро /900,00 лева/ за възнаградителна лихва по Договор за заем от 19.12.2019г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба /23.02.2026г./ до окончателното плащане;

4043,42 евро /7908,25 лева/ за лихва за забава за периода 20.12.2021г.1 23.02.2026г. върху главницата по заема, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба /23.02.2026г./ до окончателното плащане;

265,95 евро /520,15 лева/ за лихва за забава за периода от 20.12.2020г. до 23.02.2026г. върху възнаградителните лихви, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба /23.02.2026г./ до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че по силата на Договор за заем от 19.12.2019г. предоставил като заемодател на ответницата сумата от 15000,00 лева. Същата следвало да се върне за две години при годишна възнаградителна лихва от 3%. Въпреки че срокът изтекъл, заемателката нито върнала главницата, нито платила лихвата. Поради това дължала и лихви за забава.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата П. А. К. е депозирала отговори с вх. № 48665/08.04.2026г. и вх. № 607/05.05.2026г. на СГС, с които оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Оспорва се автентичността на договора за заем досежно означения като неин подпис, като иска договорът да бъде представен в оригинал. Прави възражение за погасяване на задълженията по давност. Сочи, че е платила всички дължими на дружеството суми в брой, за което разполага с декларация от управителя му, че няма задължения.

С отговор, вх. № 80533/12.06.2026г. на СГС, ищецът изтъква, че твърденията на К. са противоречиви, тъй като едновременно оспорва наличието на договора за заем, но въпреки това настоява да е върнала сумите по него. Възразява, че никакви суми по договора за заем не са върнати, а сама по себе си приложената декларация не можела да послужи като доказателство за обратното и не отговаряла на истината.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно основание по чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е за ищеца. Същият следва при условията на пълно и главно доказване да установи, че между страните е сключен договор за заем за сумата от 15000,00 лева и неговото съдържание, както и че сумата от 15000,00 лева е предоставена на ответницата. В тежест на ответницата е да докаже, че е върнала съответната главница и е платила акцесорните към нея вземания. Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, въз основа на които черпи благоприятни за себе си правни последици.

По делото не са налице обстоятелства, които да не се нуждаят от доказване.

По доказателствата:

ДОПУСКА представените по делото писмени доказателства.

УКАЗВА на ищеца „Усол“ ООД чрез адв. И., на основание чл. 193, ал. 2 ГПК, в едноседмичен срок от съобщението да заяви дали желае да се ползва като доказателство по делото от представеното заверено копие от Договор за заем от 19.12.2019г. В случай, че да, то в указания срок по делото да бъде депозиран оригиналът на договора. При неизпълнение посоченото писмено доказателство ще бъде изключено от доказателствата по делото.

По искането на ищцата за изслушване на вещо лице по съдебно-графическа експертиза съдът ще се произнесе допълнително след изпълнение на горното указание.

УКАЗВА на ответницата в седмодневен срок от съобщението да заяви изрично становище по представения на л. 21 от делото отчет по сметка с данни за нареден в нейна полза паричен превод за 15000,00 лева.

УКАЗВА на ищеца „Усол“ ООД чрез адв. И. в седмодневен срок от съобщението да уточни оспорването от негова страна на декларация от 09.10.2024г. – оспорва ли, че същата е подписана от сочения за управител на дружеството Кирил Кирилов.

ДОПУСКА изслушването на заключение на вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза, което да отговори на втория, третия и четвъртия от поставените в Отговор, вх.

№ 80533/12.06.2026г. на СГС, въпроси. НАЗНАЧАВА за вещо лице ИВАЙЛО НИКОЛАЕВ НИКОЛОВ, телефон ***, Специалност: Счетоводство и контрол.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице за изготвянето на заключението му в размер 200,00 евро, платими от ищеца в седмодневен срок от съобщението. ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице за поставената му задача след внасяне на депозита. УКАЗВА на вещото лице да депозира заключението си най-малко една седмица преди съдебното заседание.

ЗАДЪЛЖАВА ищеца да окаже пълно съдействие на вещото лице за изготвяне на заключението му, включително като му предостави достъп до счетоводни данни и документи. Неосигуряване на съдействие под каквато и да било форма ще се преценява по реда на чл. 161 ГПК.

УКАЗВА на всяка от страните, че:

Страна по делото, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

2

Ако същата не стори това, всички съобщения ще се приложат по делото и ще се считат за връчени.

Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж ú е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Това задължение важи и за хипотезата, при която страната е посочила електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение, включително и ако електронният адрес е сменен, без съдът да бъде уведомен, или той е неверен или несъществуващ, всички съобщения ще се приложат към делото и ще се считат за връчени.

Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, което не подлежи на обжалване.

Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново същия иск, прилага се чл. 232, изр. 2 ГПК.

РАЗЯСНЯВА на страните възможността за сключване на съдебна спогодба, като им указва значителните предимства на този начин за уреждане на спора, най-вече бързото му разрешаване и по-ниските разходи (дължимата държавна такса ще бъде намалена наполовина).

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от настоящото определение, ведно с инкорпорирания в него проект на доклад, да се връчи на страните.

Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдията.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3