Определение № 808 от 05.12.2024, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 808 гр. Плевен, 05.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАЛОЯН В. ГЕРГОВ

Членове:

РУМЕН П. ЛАЗАРОВ

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от РУМЕН П. ЛАЗАРОВ Въззивно частно наказателно дело № 20244400600831 по описа за 2024 година Производство по чл. 243, ал. 7 от НПК.

Образувано е по жалба от „ИНВЕСТБАНК“ АД, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „България“ № 85, представлявано от изпълнителните директори М. С., С. М. и Н. Т., изготвена от адвокат Й. Д. и подадена срещу определение № 807 от 04.10.2024 г., постановено по чнд № 1159/2024 г. по описа на Районен съд-Плевен.

С обжалваното определение Плевенският районен съд е потвърдил постановление от 11.04.2024 г. на Районния прокурор-гр. Плевен, за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство по прокурорска преписка № 953/2019 г. по описа на Районна прокуратураПлевен.

В жалбата се съдържат оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на постановеното определение. Прави се искане за отмяна на съдебния акт и за връщане на делото на прокурора със задължителни указания по приложението на закона.

Плевенският окръжен съд, като взе предвид оплакванията, съдържащи се в жалбата и след като се запозна с материалите по делото, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от легитимна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 243, ал. 7 НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

1

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Прокурорът е прекратил наказателното производство на основание чл.

243, ал. 1, т. 2 НПК, тъй като е приел, че обвинението не е доказано.

Контролираният съд е приел, че е налице и друго основание за прекратяване на наказателното производство – по чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК, тъй като наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност.

В разглеждания случай решаващите изводи на прокурора и на основния съд за прекратяване на наказателното производство, са направени в нарушение на принципа за разкриване на обективната истина, формулиран в чл. 13, ал. 1 НПК, с който е свързан принципът за оценка на доказателствените материали по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото /чл. 14, ал. 1 НПК/.

Съобразно императивната разпоредба на чл. 13, ал. 1 НПК, съдът, прокурорът и разследващите органи са длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина. За да изпълнят това свое задължение, те трябва да изследват обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото. В конкретния случай това не е сторено по подобаващ начин.

Първостепенният съд не е изложил никакви съображения относно фактическата обстановка, която приема за установена и доказана по време на разследването в ДП. Вместо това декларативно е заявил, че обжалваното пред него постановление на прокурора е обосновано и законосъобразно, както и че са извършени всички възможни процесуално-следствени действия за разкриване на обективната истина. На практика съдебният акт е без мотиви и следва да бъде отменен и само на това основание. В него липсва анализ на доказателствата, естествена последица от което е липсата на изложени фактически и правни съображения по въпросите съставени ли са документи с невярно съдържание или неистински документи, кога, от кого и с каква цел, както и дали такива документи са били използвани, от кого и с каква цел.

Постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство – в по-голямата си част, представлява препис на заключителното мнение на следователя от 04.08.2023 г. за спиране на наказателното производство, което е недопустимо, тъй като в него липсва собствена 2 интерпретация на събраните по време на разследването доказателства. Ето защо прокурорският акт не отговаря на стандарта, установен с разпоредбата на чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК. Преписът на чужди мотиви е грубо нарушаване на процесуалните правила и налага извод, че постановлението за прекратяване на наказателното производство е без мотиви. В този смисъл е и непротиворечивата практика на ВКС на РБ по наказателни дела, например решение № 138 от 06.04.2010 г. по н . д. № 756/2009 г., Първо н. о.

Показателно е, че при една и съща фактическа обстановка следователят е достигнал до правния извод, че е налице осъществено документно престъпление, но неговият автор не е разкрит, поради което наказателното производство следва да бъде спряно, а прокурорът – че наказателното производство трябва да се прекрати, тъй като обвинението не е доказано. Още по-фрапиращо е, че при една и съща фактическа обстановка прокурорът първо е спрял наказателното производство, а впоследствие – след като спирането е било отменено от Окръжна прокуратура-Плевен, е прекратил наказателното производство.

Постановлението за прекратяване на наказателното производство е необосновано, незаконосъобразно и вътрешно противоречиво. В него е отразено /стр. № 4/, че от извършената графологична експертиза е установено, че подписът на А. А. „стои под представените от банката документи /включително и тези за банкови операции по сметките на клиентите, оспорвани от самите тях/“, както и че „подписът на А. фигурира и върху представените от тях договори за срочни депозити /основно копия/. Не са изложени обаче никакви доводи относно естеството и правната природа на описаните документи –дали те са официални документи, съставени от длъжностно лице в кръга на службата му или не, дали в тези документи са удостоверени неверни обстоятелства или изявления, с цел да бъдат използвани тези документи като доказателство за тия обстоятелства или изявления или не. Не става ясно и дали според прокурора А. е съставител на тези документи, след като ги е подписала.

На стр. № 4 и стр. № 5 от постановлението на прокурора е отразено, че „при проведеното всестранно разследване по досъдебното производство не са установени данни, които да сочат към извършител на деянието, и то длъжностно лице – ръководител на офис банка в „Инвестбанк“ АД-клон 3

Плевен, което в кръга на службата си да е съставило официални документи, в които удостоверило неверни обстоятелства с цел да бъдат използвани тези документи като доказателства за тези обстоятелства. От обективна страна има данни да е извършено посоченото престъпление, визирано в чл. 311, ал. 1 ТК, но липсват убедителни доказателства то да е извършено от А. Б. А. в качеството й на длъжностно лице“. Тези твърдения на прокурора са декларативни и необосновани, тъй като на стр. № 3 от постановлението за прекратяване на наказателното производство, той е отразил, че за времето от 2000 г. до месец декември 2013 г. А. е работила в банката, като ръководител офис „Мания Тауър“ и счетоводител, разкривала е депозити и е осчетоводявала счетоводни операции по сметки на клиенти. Липсват фактически и правни доводи, които да обосновават извода на прокурора, особено на фона на това, че самият той е приел за безспорно, че „съставителят на документите е познавал отлично документооборота на „Инвестбанк“ и е имал физическа и техническа възможност да наподоби вида и реквизитите на инкриминираните документи“.

Не на последно място следва да се изтъкне, че при осъществено деяние по чл. 311, ал. 1 НК, каквото прокурорът приема че е налице, наказателното производство не може да бъде прекратено, а следва да бъде спряно.

По време на продължилото повече от пет години досъдебно производство, не е установено кога и от кого са съставени инкриминираните документи и кога са били подписани. Не са изяснени и въпросите съставени ли са от „Инвестбанк“ АД инкриминираните документи, ако са съставени – кога, и в частност дали това е станало в периода, в който А. А. е била служител в същата банка. В постановлението за прекратяване на наказателното производство изобщо липсва анализ на поведението на Д. Х. А., М. Г. А., ЦВ.

М. А.-В, ХР. М. А. и А. В. В, още повече, че сигналът до Главния прокурор на РБ, който е послужил като законен повод за образуване на ДП, е насочен срещу тях. В частност не е посочено дали те са се ползвали от документи с невярно съдържание или от неистински документи или не са сторили това.

Посочените пропуски, празноти и неизяснени обстоятелства водят до единствено възможния правен извод, че проведеното в досъдебната фаза разследване не е обективно, всестранно и пълно. Логична последица от това е обстоятелството, че обективната истина по делото не е разкрита. Процесуално 4 недопустимо е наказателното производство да бъде прекратено, когато обстоятелствата по делото не са напълно изяснени, какъвто е и разглежданият случай.

Прокурорът не е прекратил наказателното производство на основание на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК – поради това, че наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност.

Посочил е, че ако датата 07.01.2013 г. се приеме като дата, на която престъплението по чл. 311, ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 НК е довършено, е изтекла предвидената в закона давност.

Контролираният съд е потвърдил постановлението на прокурора, като е приел, че наказателното производство следва да бъде прекратено и на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК, възприемайки датата 07.01.2013 г., като дата на довършване на престъплението.

Нито прокурорът – в постановлението за образуване на досъдебното производство и в постановлението за прекратяване на наказателното производство, нито основният съд в обжалваното сега определение, са посочили какво събитие с правно значение /юридически факт/ е реализирано на тази дата, за да се приеме, че именно на 07.01.2013 г. продължаваното документно престъпление е било довършено. Налага се извода, че посочената дата е произволно избрана от прокурора, като се има предвид, че по време на разследването не е установено кога са съставени документите, в които са удостоверени неверни обстоятелства или изявления, с цел да бъдат използвани тези документи като доказателство за тези обстоятелства или изявления. Ето защо съдебният акт и в тази му част е необоснован и незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

При новото разглеждане на делото следва да бъдат отстранени пропуските в разследването, посочени в настоящото определение. При изясняване на фактическата обстановка по делото следва да се имат предвид и специфичните регулации в банковата система, произтичащи от разпоредбите на Закона за кредитните институции, Наредба № 3 от 16.07.2009 г. на БНБ за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използването на платежните инструменти, Наредба № 13 от 18.08.2016 г. на БНБ, Общите условия на „Инвестбанк“, както и многократно излаганите от процесуалния представител на „Инвестбанк“ АД – адвокат Й. Д., фактически и правни 5 доводи по главните факти от предмета на доказване, на които очевидно не е обърнато необходимото внимание.

Обжалваното определение на Плевенския районен съд и постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство са необосновани и незаконосъобразни, поради което следва да бъдат отменени.

По изложените съображения и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, Плевенският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 807 от 04.10.2024 г., постановено по чнд № 1159/2024 г. по описа на Районен съд-Плевен.

ОТМЕНЯ постановление от 11.04.2024 г . на Районния прокурор при Районна прокуратура-Плевен, за прекратяване на наказателното производство по прокурорска преписка № 953/2019 г. по описа на Районна прокуратураПлевен.

ВРЪЩА делото на Районна прокуратура-Плевен със задължителни указания по приложението на закона, посочени в обстоятелствената част на настоящото определение.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6